РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Варна, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500048 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 82672/29.11.2022г. по регистратурата на ВРС
подадена от Г. К. Н., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН **********, чрез процесуалния им
представител срещу Решение № 3309/03.11.2022г. постановено по гр.д. № 15172/2021г. по
описа на ВРС, 25-ти състав, с което съдът е приел за установено по отношение на Е. Н. А.
и Г. Н. Н., че жалбоподателите Г. К. Н. и Г. К. Н. не са собственици на ПИ с идентификатор
№ ***, находящ се в с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, обл.Варна с площ по скица 794
кв.м., а по предходен документ за собственост 845 кв.м., при съседи : ПИ с идентификатори
№ ***; № ***; № *** и № *** по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставеният в полза на ответниците
констативен нотариален акт № 147, том I, рег.№ 3817, нот.дело № 122/08.07.2013г., вписан в
СВ-Варна под № 2, том XL, дело № 8202/2013г., вх. рег. № 15389/10.07.2013г. в частта,
касаеща парцел II в кв.15 по регулационния план на вилна зона Шкорпиловци, с площ 845
кв.м., при граници: УПИ I, път, УПИ III и гора и е осъдил жалбоподателите да заплатят на Е.
А. и Г. Н. разноски в размер на 1734,67 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивниците – Г. Н. и Г. Н. заявяват становище за недопустимост и неправилност на
обжалваното съдебно решение постановено по гр.д.№ 15172/2021г. по опис на ВРС.
1
Посочват, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради липса на правен интерес за
ищците относно недвижим имот с ид.8304.503.216 находящ се в с.Шкорпиловци, при
положение, че имотът за който ответниците са твърдяли право на собственост и по
отношение на който се легимират като собственици с нот.акт № 147/2013г. е с
ид.83404.503.216.
В условията на евентуалност се твърди неправилност на обжалваното съдебно
решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон,
както и поради необоснованост.
Твърдят, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията им, за недоказаност
на предпоставките за реституция на отчуждения от наследодателя на ищците Н. Н. имот с
разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г., а именно за това че е върнал полученото
обезщетение, както и че е заплатил подобренията и насажденията в имота, както и че е бил
въведен във владение на процесния имот, който да е владял до смъртта си през 2010г.
Посочват, че неправилно съдът не е обсъдил в мотивите си фактът, че ищците са
декларирали имотът в Община Долни Чифлик едва през 2021г., за разлика от ответниците,
които са го сторили още преди снабдяването с нот.акт за собственост през 2013г. за имот №
78 с площ от 17646 кв.м., част от който е и процесния имот и са заплащали данъци за него.
Считат, че неправилно първоинстанционния съд не е обсъдил и представеното определение
от 30.11.2016г. по адм.дело № 1005/2016г. по описа на Адм.съд Варна, с което считат, че
установяват че са се интересували от имота и статута му.
Оспорва се направеният в мотивите на обжалваното решение доказателствен анализ
както касателно изводите на вещото лице по проведените СТЕ, така и относно събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Възразяват срещу отказът на съда да обсъди
представени по делото съдебни решения, експертни заключения и протоколи за разпит на
свидетели по други съдебни производства, които според въззивниците опровергават други
събрани по делото доказателства. Считат, че посочените нарушения са довели до грешки
при формиране на вътрешното убеждение на съда, което е опорочило до степен на
неправилност съдебното произнасяне. По тези съображения се моли за отмяна на
атакуваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендира се и за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – Е. Н. А. и Г. Н. Н., чрез процесуалния им представител. Считат
жалбата за допустима, но неосновтаелна, а решението на ВРС за правилно и
законосъобразно.
Възразяват срещу доводите на въззивниците за недопустимост на съдебното решение
като такова постановено при липса на правен интерес у ищците от изследване на правото на
собственост по отношение на имота с ид.*** по Кадастралната карта на с.Шкорпиловци.
Твърдят, че искът им е бил касателно имот - УПИ II в кв.15 по действащият регулационен
план на с.Шкорпиловци, който е описан е в нот.акт № 82/1970г. придобит от техния
наследодател Н. Н., като именно за него вещото лице по СТЕ е направило заключение за
2
идентичност с ид.*** по действащата кадастрална карта и с имота на ответниците по нот.акт
№ 147/2013г. Считат, че съдът правилно е анализирал относимите към спора писмени
доказателства и след като е преценил, че е налице противоречие в показанията на двете
групи свидетели, е дал вяра на свидетелите на ищците, които кореспондирали и с
експертните заключения. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора. Процесуалният представител на въззивниците претендира за присъждане
на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. и прави възражение за прекомерност на
заплатеното и претендирано от въззиваемите адвокатско възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. В обжалваното решение процесният имот е посочен като
такъв с ид.8304.503.216 по Кадастралната карта на вилна зона Шкорпиловци, но номерът на
посочената вилна зона по ЕКАТТЕ, с която започват всички поземлени имоти находящи се в
Шкорпиловци е 83404, т.е не се касае за произнасяне относно различен имот, а за допусната
очевидна фактическа грешка в посочване началните цифри от идентификатора на процесния
имот, която следва да бъде поправена с настоящото произнасяне по реда на чл.247 от ГПК.
По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Е. Н. А. и Г. Н. Н.
срещу Г. К. Н. Г. К. Н. пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, обл.Варна с площ по скица 794 кв.м., а по
предходен документ за собственост 845 кв.м., при съседи: ПИ с ид. № ***; ***; *** ;***,
както и искане по чл.537, ал. 2 от ГПК за отмяна на съставения в полза на ответниците
констативен нот. акт за собственост № 147, том 1, рег.№ 3817, дело № 122/08.07.2013г.
Ищците твърдят, че са наследници на Н. Т. Н., който на 22.08.1970г. придобил
чрез покупка от ТКЗС“Отряд Васил Левски“ с.Старо Оряхово вилно място в землището на
с.Шкорпиловци с площ от 845 кв.м., представляващо парцел II, в кв.15 по плана на вилната
зона на с.Шкорпиловци, при съседи парцели I, III и път, като сделката била обективирана в
нот.акт № 82, том IX, дело No3418/1970г. Имотът бил отчужден през 1973г. за изграждане
на ваканционно селище, но тъй като мероприятието не било осъществено на 12.03.1992г. с
Протокол No41/12.03.1992г. Комисия, назначена от Кмета на Община Долни чифлик
предоставила възможност на Н. Т. П. да заплати за отчуждения имот сумата от 845 лева.
След заплащането на тази сума, със Заповед № 493/08.09.1992г. Кметът на Община Долни
чифлик отменил отчуждаването на имота и Н. Н. отново влязъл във владение на същия.
Твърди се, че през всичките години той заплащал данъците за имота и го стопанисвал като
негов собственик. Сочат, че УПИ II , в кв.15 по действащия РП на вилна зона Шкорпиловци
от 1996г. е идентичен с процесния ПИ с ид. № *** по Кадастралната карта на вилна зона
Шкорпиловци. Н. Н. починал на 08.05.2010г., след което владението върху имота
продължили да упражняват ищците като негови наследници по закон. Твърдят, че
понастоящем са собственици на имота като наследници на своя баща, а в условията на
евентуалност – въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез владение
3
упражнявано от тях в периода от смъртта на баща им 08.05.2010г. до настоящия момент,
присъединявайки към своето владение, владението на баща си - от месец септември 1992г.
до смъртта си на 08.05.2010г. и от 22.08.1970г. до отчуждаването на имота през 1973г.
Ищците твърдят, че след направена справка в СГКК-Варна касателно вилна зона
Шкорпиловци узнали, че в регистъра на собствениците като собственик на техния имот са
вписани неизвестни лица, въз основа на констативен нотариален акт за собственост по
давност № 147, том I, рег.№ 3817, дело № 122/2013г.
Оспорват правото на собственост на ответниците с твърдения, че същите не са
станали собственици на процесния имот по давност, тъй като никога не са владяли имота, не
са противопоставяли свои права на собственика Н. Н., нито на неговите наследници. Молят
съда да уважи предявените искове, с които да бъде прието за установено спрямо тях, че
ответниците не са собственици на процесния имот – ПИ с ид. № *** по Кадастралната карта
на вилна зона Шкорпиловци с площ от 794 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Г. К. Н. и Г. К. Н. са депозирали отговор, в
който изразяват становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че съгласно нот.акт №
147, том I, рег. № 3817, дело № 122/2013г. са придобили по давност чрез непрекъснато и
необезпокоявано владение повече от 10г. ПИ № 78, кв.14 и кв.15 целият с площ от 17 646
кв.м., при граници на целия имот: от две страни гора и дере, включващ в себе си и площта
на имот с идентификатор № ***. Излагат, че владеят имота от 1992г. до настоящия момент
като са присъединили владението на бащата на ответника - К. Н. Г.ев /починал през 1993г./,
който осъществявал владение от 1980г. до 1992г. Твърдят, че от момента на издаване на
констативния нот.акт за собственост заплащат данъци за имота всяка година за разлика от
ищците, които декларирали имота едва пред 2021г. Оспорват истинността на представената
от ищците декларация рег. № 27/02.07.2021г., че лицето Н. Т. Н. и Н. Т. П. са едно и също
лице. Оспорват и въведените от ищците придобивни основания, както и твърденията, че
баща им е бил собственик въз основа на покупко-продажба от 1970г. Оспорват сделката
като нищожна, тъй като нямало взето решение на ОС на ТКЗС за продажбата. Сочи се, че
съгласно Разпореждане на МС от 24.07.1991г. за отмяна отчуждаването на недвижими
имоти за държавна и обществена нужда на територията на Варненска област, отчуждените
имоти се връщат само при наличието на кумулативно предвидените предпоставки за това, а
именно - при условия, че собствениците върнат полученото обезщетение и заплатят
направените подобрения и насаждения след отчуждаването, като се твърди, че ищците не са
доказали тези предпоставки - връщане на полученото обезщетение; заплащане на
подобренията и насажденията и въвеждане на реституирания собственик във владение на
имота от органите на ОбНС. Твърдят, че до завеждане на делото имотът не е бил обработван
и заграждан от ищците или от техния наследодател, а от друга страна владението на имота
от страна на наследодателя на ответниците не било оспорвано
Ответниците излагат, че повече от 10 години преди издаване на констативния нот.акт
са владели имот № 78, заградили го с ограда от бетонови стълбове и мрежа, изградили
малка барака за инструменти от ламарина и дърва, барбекю, садили картофи, наемали човек
с трактор да го оре. През годините коловете и мрежата били неколкократно ограбвани от
роми, а картофите били изравяни от тях или от диви прасета. Садяли и плодни дръвчета,
които също били изравяни или откраднати. Сочат, че са обжалвали одобрената
първоначално КК и КР на с.Самотино, тъй като само част от имот № 78 бил включен в нея,
което било доказателство, че са се интересували от имота за разлика от ищците. Молят
предявените срещу тях искове за собственост да бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
4
Видно от представеният нот.акт за покупко-продажба № 82, том 9, дело №
3418/1970г. ТКЗС „Отряд В.Левски“ продава на Н. Т. П. вилно място от 845 кв.м.,
представляващо парцел II в кв.15 по плана на вилната зона на с.Шкорпиловци, Варненско,
при съседи: парцели I, III и път.
С Протокол № 41/12.03.1992г., издаден от Комисия, назначена със заповед №
61/17.02.1992г. на Кмета на Община Долни Чифлик е взето решение Н. Т. П. като
собственик на вилен имот парцел II в кв.5 по плана на вилна зона Шкорпиловци да заплати
по банков път сумата от 845 лева във връзка с Разпореждане № 15/24.07.1991г. на МС.
Със Заповед № 493/08.09.1992г. на Кмета на Община Долни Чифлик е отменено
отчуждаването на парцел II в кв.15, собственост на Н. Т. П. чието парично обезщетение е
845 лева.
Представена е декларация от ищцата Е. Н. А. /л.101/, с която същата е декларирала,
че Н. Т. Н. и Н. Т. П. са едно и също лице. Представила е и удостоверение за раждането си
/л.102/, видно от което за нейн баща е вписан Н. Т. П..
Видно от представеното удостоверение за наследници /л.10/, Н. Т. Н. е починал на
08.05.2010г. като е оставил за свои законни наследници Е. Н. А. - дъщеря и Г. Н. Н. - син.
С нот.акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 147, том I,
рег.№ 3817, дело № 122 от 08.07.2013г., Г. К. Н. и Г. К. Н. са признати за собственици на ПИ
№ 78 в кв.14 и кв.15, целият с площ от 17646 кв.м., при граници от две страни гора и дере,
включващ общо 18 броя УПИ, сред които и УПИ II в кв.15 с площ от 845 кв.м., при граници
: УПИ I , път, УПИ III и гора.
Видно от представената декларация пред Община Долни Чифлик /л.19/ имотът с
ид.*** по Кадастралната карта на гр.Долни Чифлик е деклариран в Дирекция „Местни
данъци“ гр.Долни Чифлик с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ *********/16.03.1998г. на
името на Н. Т. Н. и С. Христова Н..
Като доказателство по делото са представени приходни квитанции за заплатени
данъчни задължения от Г. К. Н. и Г. К. Н. за имот в Шкорпиловци за 2014г., 2019г. и 2021г.
По делото е проведена СТЕ, от заключението на която изготвено и поддържано в
съдебно заседание от вещото лице С.К. се установява, че за територията, в която попада
процесния поземлен имот с ид. *** по Кадастралната карта на вилна зона Шкорпиловци са
изработени два плана: Регулационен план одобрен със Заповед № 3554/15.06.1968г. и
Регулационен план одобрен със Заповед №198 от 29.02.1996г. Съгласно тези планове,
границите на УПИ II кв.15 съответстват на ПИ с ид. ***. В разписните листи и към двата
плана като собственик е вписан Н. Т. П. с документ за собственост нот.акт № 82, том IX,
дело 3418/70г. Констатирана е идентичност между процесния имот и този описан в нот.акт
№ 82/1970г. Посочено е, че имотът с пл.№ 78 с площ от 17646 кв.м., описан в контативен
нот.акт № 147/2013г. обхваща почти цялата вилна зона на Шкорпиловци с всички парцели в
кв.14 и 15 по действащия и предходния регулационен план, а процесният имот е част от
него. При оглед на място е констатирано, че процесният имот е ограден с паянтова ограда,
изградена от дървена колове и бодлива тел, а самият имот е незастроен, изчистен е и
затревен, а съседните имоти представляват самозалесила се гора с ниски дървета и храсти,
без белези на застрояване и обработване по стопански начин.
По делото е проведена и Лесотехническа експертиза изготвена от вещото лице Е. Б.,
от чието заключение се установява, че единственият урегулиран поземлен имот в кв.15,
който е бил ограден от всички страни с бетонни колове и три реда бодлива тел, в който няма
дървесна растителност и е затревен и стопанисван е процесният УПИ II . Съседният имот -
УПИ I представлявал гъста гора залесена с дъб, бряст, габър и бор. Залесените дървета в
УПИ I, както и от северната страна на имотите от УПИ I до УПИ X били на възраст от 10 до
5
40 и повече години. Гъстотата им била много голяма от 1м., 1,5м., 2м. и 3м., а между тях
имало самозалесила се растителност, което прави района труднопроходим. Не е възможно
същият да бъде обработван с трактор.
От огледа на място през м.06.2022г. експертът е установил, че след трасирането на
имота и преди самия оглед всички имоти в кв.15 /извън УПИ I, който бил поддържан и УПИ
II, който бил гъсто залесен/, т.е от УПИ III до УПИ Х са били изчистени от дървесната
растителност, като храстите и дървета са били избутани в кв.14 от страната на дерето в
северната част заедно с кореновата система на дърветата и за били заринати с пръст, а пътят
между кв.14 и кв.15 е бил заличен. Вещото лице посочва, че „почистването“ на залесения
терен се е случило скоро преди огледа, тъй като на място били видими пресни следи от
багер. Вещото лице посочва, че поради изкореняването на дърветата не може да се определи
точната им възраст, но ориентировъчната им е от 8г. до 20г.
От ортофото картите на района от 2010г. 2011г., 2016г.-2019г. вещото лице заключва,
че всички имоти в кв.15 са били със самозалесила се дървесна растителност, преди
изчистването им през 2022г., а само УПИ II в кв.15 е останал заграден от всички страни,
затревен, стопанисван и без дървесна растителност в него.
По делото е представена заповед № РД-462/27.02.2023г. на зам кмета на община
Долни Чифлик, с която се е произнесъл по заявление от 06.12.2022г. на Г. К. Н., като е
разрешил отсичането на дървета в имоти с ид. 83404.503.186, ***, 83404.503.218,
83404.503.189, 83404.503.190, 83404.503.191, 83404.503.192 и 83404.503.193, включително
за отсичане на 5 броя дървета извън горските територии, намиращи се в процесния имот с
ид.*** в землището на с.Шкорпиловци, с цел използване на имота за земеделски цели.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.А.А., Д.С. Г.ева, И.С.И. и Д.Я.В..
Свидетелят С.А.А. излага, че познава ищцата Е. и нейните родители от 1992г., когато
съпругът на Е. Д. 4 отишъл да служи в Долни Чифлик, където служил и свидетелят. Докато
Д. бил на служба там двамата с Е. живели при нейните родители в Долни Чифлик. Посочва,
че знае, че Н. е имал имот в Шкорпиловци, който закупил през 70-те години от ТКЗС, който
бил отчужден, но след това през 1992г. възстановен на собственика и Н. бил въведен в
имота си. Имотът бил около декар и след отмяната на отчуждаването на място били забити
колчета и поставена ограда с бодлива тел. Сочи, че е ходил в имота всяка година след
1992г., главно след плаж, заедно с Е. и Д., които се отбивали да го нагледат. Те няколко пъти
ремонтирали оградата, почиствали го от треви и храсталаци. Имотът не бил оран или
засаждан с култури. Съседните имоти не били оградени и застроени, а от дясната страна на
имота имало гора с дебели дъбови дървета.
От показанията на св.Д. Г.ева /първа братовчедка на ищците/ се установява, че вуйчо
й Н. придобил имот във вилна зона Шкорпиловци през 70-те години от ТКЗС. По това време
тя и вуйчо й били учители в училището в Старо Оряхово. Мястото било отчуждено по
проект, който не бил осъществен и през 1992-93 г. вуйчо й получил право да си върне имота,
като върнал сумата на полученото обезщетение. През 1992г. имотът бил ограден с бодлива
тел и колове и почистен от вуйчо й. Имотът били около 800-900 кв.м. и в момента бил
ограден. Свидетелката го посещавала, когато ходила на плаж, там си правели пикник, тъй
като мястото било добре поддържано, не било затревено и залесено. Наоколо всичко било
гора. Не била виждала други хора в имота. До самия имот не можело да се стигне с лек
автомобил. Трябвало да се спре преди да се влезе в гората. Наоколо нямало други оградени
имоти.
Свидетелят И.И. излага, че познава ответниците от преди 1990г. Знае, че те
притежават имот с площ 17-18 дка във вилната зона на Шкорпиловци от 1993г. Г. и Галя
обработвали имота, изорали го. Имало един човек с трактор от селото, който изоравал целия
6
имот и една част от имота го ползвали за зеленчукова градина, в него садяли и дървета. Г. и
Галя сеели картофи, правили бостан в една част от имота, около половин-един декар, където
имало изворче. В дясната част на имота имало барака от ламарини до една круша и там се
складирал инвентара и други неща. При последното си посещение установил, че в имота
има части от бараката и нищо друго. Този имот с бараката бил заграден с бодлива тел, но тя
била на мястото си само в една част, около входа на имота, а в задната част към гората била
нарушена. Тази част от имота преди 2-3 години не била заградена. В имота имало
растителност, която не било имало преди години. Големи дървета имало само към Кара дере.
Имало фиданки, ябълки, круши, една слива-джанка. Целият терен от 17 дка бил ограден -
отначало имало дървени колове с бодлива тел на два реда и имало циментови колове по-
нагоре, а след това имало железни колове до Кара дере.
Свидетелят Д.В. излага, че познава ответниците от 1993г. и знае, че имат имот в
Шкорпиловци, защото ходил там много пъти да помага, по 2-3 пъти годишно. Имотът бил 18
дка и там имало една гора. Целият имот от 17-18 дка бил обработван с трактор и бил
ограден с циментови, железни и дървени колове. Било буренак, но го изчистили. Сеели
тикви, царевица, дръвчета, садили й картофи, но не ставала продукция. Засадили и дръвчета
в дясната част на имота- череша, круша, сливи. В тези 18 дка имало дръвчета, някои от тях
били големи и ги рязали, за да може да минава трактор. Дърветата не били много на често,
когато орял тракторът минавал между тях. Последните години свидетелят не бил ходил на
имота, тъй като Г. се разболял.
Представените писмени доказателства – протоколи от провеждани съдебни
заседания, разпит на свидетели и заключения на съдебни експертизи по други дела не могат
да послужат за установяване на релевантни за настоящия спор факти и обстоятелства
предвид на това, че са представени в нарушение на принципа за непосредственост при
събирането им.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени от ищците Е. А. и Г. Н.
активно и пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за отричане правото на собственост на ответниците
Г. Н. и Г. Н. по отношение на недвижим имот ид. № *** по Кадастралната карта на вилна
зона Шкорпиловци с площ от 794 кв.м.
В производството по предявените отрицателни установителни искове за собственост
ищецът доказва фактите, от който произтича правния му интерес, а ответникът фактите, от
които произтича правото му.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Посочено е също, че правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
В настоящия случай съдът приема, че предявените отрицателни установителни
искове за собственост са допустими доколкото ищците обосновават правния си интерес от
7
тях с факта, че са наследници на баща си Н. Н., който е бил собственик на имота.
По делото се установява, че през 1970г. наследодателят на ищците Н. Т. е закупил с
договор за продажба от ТКЗС УПИ II по РП на с.Шкорпиловци находящ се във вилната
зона, кв.15, с площ от 845 кв.м. идентичен на процесния ПИ с ид. *** по Кадастралната
карта на гр.Варна съгласно заключението по проведената СТЕ. Обективиращият сделката
нот.акт № 82/1970г. представлява официален свидетелстващ документ за фактите
удостоверени от нотариуса, в това число и за представените пред него документи описани в
края на акта. В тежест на оспорващата материалната доказателствена сила на нот.акт страна,
в случая на ответниците, е било да установи, че пред нотариуса не е било представено
решение на общото събрание на ТКЗС за извършване на продажбата, съгласно
предвиждането в чл.10, ал.4 от Примерния устав на ТКЗС.
По делото е представен посоченият в нот.акт № 82/1970г. протокол № 3/03.04.1968г.
на УС на ТКЗС „Отряд Васил Левски“, в който в т.4, подточка 7 е взето решение за
продажба на имоти на ТКЗС във вилната зона на с.Шкорпиловци. Т.е спазен е редът за
извършване на продажба на имот от ТКЗС в полза на частноправен субект, предвиден в
Устава на ТКЗС и уточнен в ТР № 16/1977г. по гр.д.№ 86/1976г. на ОСГК. Горното налага
извод, че сделката, с която наследодателят на ищците Н. Т. в закупил имота е валидна и
надлежно е породила права в неговия патримониум. Отделно от това съдът намира, че дори
да не беше взето такова предварително решение от общото събрание на ТКЗС, това не би
довело до извод за нищожност на сделката, доколкото липсата му не създава ограничения в
представителните правомощия на посоченият в нот.акт пълномощник на ТКЗС „Отряд
Васил Левски" по отношение на третите лица-купувачи, а би имало значение само във
вътрешните отношения вътре в кооперативното земеделско стопанство. Аналогични
аргументи е формулирал ВКС в тълкувателната си практика по отношение действителността
на разпоредителна сделка извършена без предхождащо взето решение на общо събраните на
кооперация и на съдружници в търговски дружества /ТР № 4/2016 по т.д.4/2016г. на ВКС и
ТР № 3/2013г. по т.д.№ 3/2013г. на ВКС/.
Неоснователно е възражението, че не наследодателят на ищците Н. Н., а друго лице –
Н. П. е закупил имота от ТКЗС. Съдът приема, че Н. Т. Н. и Н. Т. П. /посочен в нот.акт №
82/1970г. и в реституционната преписка/ са едно и също лице, доколкото видно от
официалните документи в акта за раждане на ищцата като нейн баща е посочен Н. П., а в
удостоверението за наследници на Н. Н., ищцата Е. А. е посочена като негов наследник и
дъщеря. Т. е става дума за едно и също лице, което се явява наследодател на ищците по
делото.
Безспорно се установява, че имотът закупен от Н. Н. през 1970г. е бил отчужден по
реда на чл.101 от ЗС за отреждане за терен за държавни и обществени нужди в областта на
обществения отдих и туризъм с разпореждане на МС № 93/1973г.
В последствие с Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г. е отменено извършеното с
Разпореждане № 93 на Бюрото на МС от 1973г. отчуждаване за отреждане на терени за
нуждите на обществения отдих и туризъм в Толбухински, Варненски и Бургаски окръг
касателно на недвижими имоти на територията на вилна зона Дружба, община Варна и
вилна зона Шкорпиловци, при условие, че собствениците на отчуждените имоти върнат
полученото обезщетение и заплатят направените подобрения и насаждения след
отчуждаването.
Съгласно цитираното разпореждане на МС № 15 от 1991г. предпоставките за отмяна
на отчуждаването са били имотът да не е застроен, а бившите собственици да върнат
полученото обезщетение и да заплатят направените в имота подобрения и насаждения в 6
месечен срок от влизане в сила на протокола, с който се определя размера на дължимото
обезщетение. Съдът приема, че по отношение на процесния имот са настъпили условията за
8
отмяна на отчуждаването – същият не е бил застроен към 1991г., бившият собственик не е
получил като обезщетение друг имот и за имота е определено парично обезщетение с
протокол от 12.03.1992г. в размер на 845 лева съобразно състоянието му към момента на
оценката. Съдът приема, че сумата на обезщетението е била платена от бившия собственик в
определения срок, доколкото заплащането е един от елементите за издаване на заповедта от
08.09.1992г. на кмета на общината, с която е констатирано настъпилото по силата на
Разпореждането от 1991г. на МС отмяна на отчуждаването. Липсата на извършена оценка на
подобрения и насаждения в имота с протокола от 12.03.1992г., следва да се приеме като
доказателство за липса на налични в подлежащия на реституция имот – парцел II в кв.15
подобрения и насаждения.
На база изложеното, съдът приема, че към 1991г., когато е настъпила отмяната на
отчуждаването по силата на Разпореждане № 15/24.07.1991г. на МС, наследодателят на
ищците Н. Н. си е възстановил собствеността на имота. Съгласно показанията на св.А.
непосредствено след връщането му е бил въведен във владение, обозначил е и оградил
имота, а през 1998г. го е декларирал като собствен – нему и на съпругата му С. Н.. С оглед
на това съдът приема, че към 2010г. имотът е бил собствен на наследодателя на ищците.
След смъртта му през м.05.2010г., а и след смъртта на С. Н. през 2018г., ищците в
настоящото производство се явяват материално правно легитимирани по отношение на
процесния имот. Горното обуславя правния им интерес, а от там и допустимостта на
предявените срещу ответниците отрицателни установителни искове за собственост.
Ответниците, съобразно указаната им доказателствена тежест с доклада на делото
противопоставят на ищците собствено право на собственост по отношение на имота с ид.
*** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 794 кв.м. Позовават се на оригинерно
придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1992г. до
настоящия момент, като преди това от 1980г. до 1992г. владение е осъществяват бащата на
ответника – К. Г.ев. Твърдят, че владението им с намерение за своене на процесния имот е
породило правен ефект на придобивно основание към 2013г., когато в тяхна полза е издаден
констативния нот.акт за собственост № 147/2013г. за имота с площ от 17,646 дка.
Според чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл.68 от ЗС владението
се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя.
Твърденията на ответниците за осъществявано от наследодателя на ответника - К.
Г.ев владение на имот № 78 с площ от повече от 17 дка в периода от 1980г. до смъртта му
през 1993г., към което те са присъединили собствено владение са изцяло недоказани.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са информативни за периода след 1993г.
Дори да се приеме, че К. Г.ев е упражнявал някаква фактическа власт по отношение на
целия или на част от имота – факт, който е изцяло неустановен по делото, то за посоченият
период владението не би могло да породи прави последици на придобиване на собственост
поради това, че в периода от 1973г. до 1991г. процесният имот е бил държавна собственост,
която не е могла да се придобива по давност.
По делото не се установи как и кога точно ответниците заедно /или преди тях К. Г.ев/
са завладяли почти цялата вилна зона на с.Шкорпиловци с площ от 17,646 дка, доколкото не
се твърди да са получили владението от някого, на някакво правно основание. Водените от
ответниците свидетели посочват, че Г. и Г. Н.и притежавали имота с площ от 17-18 дка от
1993г., целият бил ограден с колове и бодлива тел, те го обработвали целия – с трактор на
свой познат изоравали имота, а в части от него садяли тикви, картофи и царевица/св.В./ и
бостан /св.И./. Свидетелят И. уточнява, че мястото, в което Галя и Г. садяли картофи било
около половин декар. В имота /17 дка/ имало високи дървета, които ответниците и св.В.
9
рязали и така тракторът минавал между тях и орял. През годините садили и плодни дървета
– череша, круша, сливи. Имало и заварени фиданки – ябълки, круши, джанки /св.И./.
Понастоящем имало 1-2 дръвчета, а другото било саморасли дръвчета.
Показанията на свидетелите на ответниците се опровергават от останалите събрани
по делото доказателства, в това число проведените Съдебно-техническа и Съдебно-
лесотехническа експертизи. Първо не се установява целият имот с площ от 17 дка
действително да е бил ограден изцяло, както се излага от свидетелите на ответника.
Констатира се ограждане само на процесния имот /УПИ II/с дървени и бетонни колове и
бодлива тел, като според свидетелите на ищците – А. и Г.ева това е сторено от Н. Н. и
неговия зет и приятели непосредствено след връщането на имота през 1992г.
Установява се също, че почти всички имоти в кв.14 и 15, без процесния имот УПИ II,
който е изчистен от дървесна растителност, затревен и представлява поляна, са залесена и
самозалесена територия с дървесни видове на възраст от 10г. до 40г. – дъб, бряст, габър и
бор, с висока гъстота – от 1м. до 1,5м., 2м. и 3м. по между им, както и саморасли дървета и
храсти. За съседния на процесния имот - УПИ I, вещото лице Б. посочва дори, че е „гъста
гора“. За това, че почти целият имот с площ от 17 дка, с изключение на процесния имот, е
представлявал необработваема, залесена и самозалесена територия в периода от 2010г. до
2022г. свидетелстват и представените към заключението на лесотехничската експертиза
снимки от ортофото карта на района. Такова е било фактическото положение до
провеждането на лесотехническата експертиза /м.06.2022г./, когато на място вещото лице Б.
констатира, че непосредствено преди огледа, видно от оставените пресни следи от багер, е
извършено „изчистване“ на дървесната растителност, изкореняване на дърветата и храстите
във всички имоти в кв.15 /без УПИ I и УПИ II/ и избутването им в кв.14, както и заличаване
на пътя между кв.14 и кв.15.
Представената в хода на въззивното производство заповед № РД-462/27.02.2023г. на
зам кмета на община Долни Чифлик, с която е разрешено отсичането на дървета в
процесния и в съседните му имоти следхожда извършеното през лятото на 2022г. самоволно
премахване и изкореняване на дърветата, което според настоящия състав е било предприето
с цел създаване на привидност за обработваемост на имотите в кв.15 във вилната зона на
с.Шкорпиловци.
Горното е обусловило и извода на вещото лице, който съдът възприема като
правилен и обоснован и на това основание го поставя в основата на правните си изводи, че в
имотите от кв. 15 до „изчистването им“ през 2022г. не е можело да се извършва
механизирана обработка с трактор, поради големината и гъстотата на дървесната
растителност, респективно териториите да се използват за отглеждане на стопански култури
– тикви, картофи, царевица, бостан. Нещо повече, не се установи къде точно, в кой от
всички УПИ-та в кв.15 или в кв.14 ответниците са садили култури, ако въобще се даде вяра
на показанията на свидетелите им в тази част, предвид недостоверността им в други части.
Не се установи също в големият имот с площ от 17 дка, в това число и в процесния
имот като част от него, да са налични плодни дръвчета, които свидетелите на ответниците
твърдят, че са били засаждани от тях през годините, извън самораслите храсти - глог и
шипка.
При преценка на събраните по делото гласни доказателства съдът дава вяра на
показанията на свидетелите на ищците като произходящи от незаинтересовани от изхода на
спора лица, с преки впечатления конкретно от процесния имот УПИ II в кв.15 и съответни
на фактическо положение в него. Същите установяват, че след реституцията на имота през
1992г. наследодателят на ищците е оградил и изчистил имота си. В годините напред
неговите наследници – ищците са оправяли оградата, когато е била компрометирана от
набези и редовно почиствали имота от храсталаци и треви /св.А., св.Г.ева/ до достигането на
констатирания и от двете вещи лица вид – затревен имот, почистен от всякакви дървесни
10
видове и храсти, подходящ за пикник /св.Г.ева/. Никой от двамата свидетели не е виждал
имота изоран, нито пък засят с култури, а и местоположението му – в горска територия, в
зона за вилен отдих очевидно не е било подходящо за отглеждане на земеделски култури.
С оглед на изложеното съдът приема, че нито в периода от 1993г. до 2003г., нито след
това ответниците Н.и са установили при условията на пълно и главно доказване, че са
извършвали каквито и да било фактически действия конкретно по отношение на УПИ II по
РП на с.Шкорпиловци идентичен на процесния имот с ид. № *** по Кадастралната карта на
вилна зона Шкорпиловци, с които да са изпълнили съдържанието на изискуемия за
придобивната давност елемент трайно и явно владение в продължение на повече от 10
години и следователно същите не са придобили собствеността му по давност.
Декларирането и заплащането на данъци за недвижимия имот макар и да е индиция за
считането му за собствен не е достатъчно да обуслови извод за придобиването му по
давност, при недоказано владение, още повече че доказателствата за заплащане на данъци
от ответниците са след 2014г. /от преди това са само съобщения до ответниците за вида и
размера на задължението към община Долни Чифлик/.
Съставеният в полза на ответниците констативен нот.акт № 147, том I, рег.№ 3817,
нот.дело № 122/08.07.2013г., вписан в СВ-Варна под № 2, том XL, дело № 8202/2013г., вх.
рег. № 15389/10.07.2013г. в частта удостоверяваща правото им на собственост по отношение
на УПИ II в кв.15 по регулационния план на вилна зона Шкорпиловци, с площ 845 кв.м.,
при граници: УПИ I, път, УПИ III и гора следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 от
ГПК.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се
следват на въззиваемата страна. Доказателство за сторен разход - заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева е представила въззиваемата Е. А.. Същото не е
прекомерно, а е под минимума определен за искове за собственост на недвижим имот
съгласно чл.7, ал.5, вр.ал.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което искането за разноски следва да бъде уважено и сумата да бъде
възложена в тежест на въззивниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3309/03.11.2022г. постановено по гр.д. №
15172/2021г. по описа на ВРС, 25-ти състав , с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е. Н. А., ЕГН **********, с адрес с.Р., общ.Долни Чифлик и Г. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ж.к.“В.В.“ ***, че Г. К. Н., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН
********** и двамата с адрес гр.Варна, ж.к.“М.“ 1***, ет.1, ап.16 не са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ***, находящ се в с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, област
Варна с площ по скица 794 кв.м., а по предходен документ за собственост 845 кв.м., при
съседи: ПИ с ид. № ***; ***; ***; ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК; ОТМЕНИЛ е
констативен нотариален акт № 147, том I, рег.№ 3817, дело № 122/08.07.2013г. на нотариус
11
Т.М., вписан в СВ-Варна под № 2, том XL, дело № 8202/2013г., вх.рег. № 15389/10.07.2013г.
в частта, касаеща УПИ II в кв.15 по регулационния план на вилна зона Шкорпиловци, с
площ 845 кв.м., при граници: УПИ I, път, УПИ III и гора, на основание чл.537, ал.2 от ГПК и
е ОСЪДИЛ Г. К. Н., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН ********** да заплатят на Е. Н. А.,
ЕГН ********** и Г. Н. Н., ЕГН ********** сумата от 1 734,67 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. Н., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр.Варна, ж.к.“М.“ 1***, ет.1, ап.16 ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. Н. А., ЕГН **********, с адрес
с.Р., общ.Долни Чифлик сумата от 1000 /хиляда/ лева – заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12