Решение по дело №2594/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1192
Дата: 26 юли 2010 г. (в сила от 28 февруари 2011 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20102120202594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  

  

 

1337,  гр.Бургас, 26.07.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Бургаският районен съд,  наказателен състав

на четиринадесети юли, две хиляди и десета година

в публичното заседание в следния състав :

                                                                           Председател :    Петя   Гeоргиева

                                                                           Членове:…………………………..

                                                                           Съдебни заседатели:…………….

Секретар : Атанаска Русева

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 2594 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

 

       Производството по делото е образувано по повод жалбата на ЕТ„П.-М.К.” с адрес на управление гр.Б., кв.”Л.”, ул.”Т.” №** против наказателно постановление № 19276 /26.05.2010г. на директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.77, ал.3, т.2  от Закона защита на потребителите / ЗЗП / на основание чл.216 от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.

     Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е допустима.

     Процесуалният представител на КЗП-РД-Бургас оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното постановление.

     Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

       На 22.04.2010г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършена проверка на 01.02.2010г. в магазин за детско облекло „Г.”,  находяш се в гр.Б., ул.”И.” № **, стопанисван от ЕТ”П.- М. К.” е установено, че търговецът предлага за продажба доказано опасни детски стоки с връзки в областта на качулката /врата/, а именно: 1. детски суитчери с качулка и връзки в областта и, наличност в търговския обект 2 броя,  2. детски комплект от две части- панталон и суитчер с качулка и връзки в областта и , наличност 2  броя,  3. детски комплект- 2 броя в наличност, състоящ се от две части- горничка и суитчер с качулка и връзки в областта и и долничка, 4. детски якета -3 броя в наличност с качулка и връзки в областта им. За описаните артикули с връзки в областта на качулката е представена фактура № 120/14.12.2009г. за артикули №1 ,2, 3. При проверка от длъжностни лица на РД –гр.П. на търговска маса № 42,43,44 в гр.Д. , стопанисвана от ЕТ”Д.Ж..” не е установено предлагане на описаните стоки във фактурата. Търговецът е декларирал, че не е реализирал опасните стоки, както и, че не предлага стоки от Китай. Предвид гореизложеното актосъставителят е взел под внимание, че в представената фактура е отразена обща продуктова група – детска конфекция, което не позволява да се идентифицират закупените от ЕТ”П. – М.К.” стоки и е приел, че жалбоподателят не е представил документ за произход на описаните стоки в нарушение на чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП.

     Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол № 088950/ 01.02.2010г., приложен към административнонаказателната преписка.

     Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице, видно от представената по делото заповед № 57910 / 22.07.2008г. и от формална страна, съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

    Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за допуснатото за нарушение на чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП на основание чл.216 от ЗЗП е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лева. Постановлението е издадено от компетентен административнонаказващ орган - директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекцияКонтрол на пазарапри Комисия за защита на потребителите, което се установява от заповед № 588/ 18.08.2006г. на председателя на КЗП .

      Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на  актосъставителя Г. и приложените към преписката писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП в рамките на своята дейност дистрибуторът има задължение да участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките. Според чл.77, ал.2 от ЗЗП дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. Всеки един търговец по веригата до крайния потребител следва да притежава документи, указващи произхода на стоките. Несъмнено ЕТ”П.-М.К.”, с предлагането за продажба на стоки, участва в процеса за реализация на същите и съответно за него съществува законовото задължение да притежава документи проследяващ /удостоверяващ техния произход. В случая представянето на фактура и консигнационен протокол свидетелстват за извършването на търговска сделка с доставчика на стоката, но те не съдържат задължително данни за нейния производител/ произход. Жалбоподателят, като лице участващо в реализацията на стоките е предлагал за продажба детски дрехи в нарушение на чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП, без документи, указващи техния произход.

       При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че установеното с акта нарушение е осъществено от обективна страна от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.216 от ЗЗП предвижда административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.77, като виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лева. Отговорността на жалбоподателя е обективна и безвиновна. Санкцията е определена в размер на специалния минимум на имуществената санкция и се явява адекватна на степента на обществена опасност на нарушението и е достатъчна за постигане целите на специалната и генералната превенции на административните наказания, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

    Не се споделят от съда доводите за наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН. Констатираното нарушение не представлява маловажен случай. Същото не е резултатно по характера си, а такова на просто извършване, като с нарушение на  чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП деянието се счита довършено.

    Мотивиран от изложените съображения, Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

                                                                                                 Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19276 /26.05.2010г. на директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.77, ал.3, т.2  от Закона защита на потребителите / ЗЗП / на основание чл.216 от ЗЗП на ЕТ„П.-М.К.” с адрес на управление гр.Б., кв.”Л.”, ул.”Т.” №***е наложена имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: Петя Георгиева

 

Вярно с оригинала!

А.Р.