Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Плевен,07.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав в
публично съдебно заседание на първи
април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя И., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 6248 по описа за 2020г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по предявени искове с правно основание
чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от О.Д.Ф. с ЕГН ********** от ***против
С.Д.П. ***. Ищцата твърди, че живее в село ***и притежава две кучета – порода „пекинез“
и „джак ръсел“. В близост до жилището и живее
ответника, който осъществява търговска дейност и в двора си отглежда две големи
и породисти кучета. На 15.10.2020г. рано сутринта извела двете си кучета –
порода „джак ръсел“ и „пекинез“ на разходка, когато
от двора на ответника внезапно излезли и я нападнали неговите две кучета.
Едното от тях я захапало за ръката, при което тя изпитала силна болка и
започнала да крещи. Тогава двете големи кучета на ответника нападнали едното от
нейните кучета и се опитали да го разкъсат. От района на жп гарата се притекъл
на помощ човек и прибрал нейното куче порода „джак
ръсел“ в помещението на гарата. Ищцата с трудност извадила от захапката на
едното от големите кучета своето куче „пекинез“ и се затичала да се скрие в
помещението на гарата. В този момент, след нея тичали двете кучета на
ответника, а служителят от гарата се опитвал да ги изгони. Тъй като ръката и
кървяла, ищцата тръгнала към двора на ответника, където видяла широко отворена
порта. Попитала съпругата и дъщерята на ответника защо портата им е отворена, а
кучетата отвързани. Ищцата твърди, че съпругата на ответника заявила, че ще
платят разноските по лечението на пострадалото куче.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати обезщетение за имуществени вреди за лечение на пострадалото куче в
размер на 660 лева, обезщетение за неимуществени вреди представляващи
претърпени болки и страдания, ужас, стрес и безпокойство от нараняване на
кучето и, както и 1000 лева неимуществени вреди представляващи болки и
страдания, в резултат на ухапване на ръката, стрес, ужас и уплаха и 5000 лева
неимуществени вреди изразяващи се в стрес, ужас и безпокойство поради нараняване на кученцето.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор в който ответникът оспорва
претенциите. Оспорва предявените искове и по размер.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуалните си
представители. Поддържат доводите си от исковата молба и писмения отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията
на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното
:
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Съгласно практиката
на ВКС (Решение №308/03.01.2018 по дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.), „по
иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то
има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия
собственик на основание чл.50 ЗЗД.“
В случая безспорно се установи, че ответникът
притежава две кучета порода боксер, което се установява от представените по
делото два броя „Паспорт на домашен любимец“. Женският боксер е описан в
паспорта като бял с черни знаци, а мъжкият като тигров. Независимо, че в
паспортната част не е посочен ответника като собственик, съдът приема, че е налице
втората хипотеза и ответникът е лицето, под чиито надзор се намират
Безспорно по делото е, че на 15.10.2020г., около 5
– 6 ч. сутринта ищцата е разхождала двете си кучета – породи „джак ръсел“ и „пекинез“ на улицата. Безспорно е, че в
района на ж.п.гарата ищцата и кучетата и са нападнати от две кучета, едра
порода, едното от които разкъсало пекинеза на ищцата и захапало ищцата за
дясната ръка. Не се спори, че ищцата закарала пострадалия „пекинез“ във
ветеринарна лечебница в гр.Плевен, където кучето било прието в много тежко
състояние, в състояние на шок. По кучето са установени множество ухапни рани в областта на корема, гръден кош и сложно
счупване на долната челюст. Установява се, че състоянието е наложило оперативно
лечение, при което било установено разкъсване на тънко черво. Раните са
обработени и зашити, фрактурата на челюстта е обработена с телен серклаж, като с оглед травмите и хирургическите
интервенции, кучето е оставено на стационарно наблюдение, постепенно е
захранено, което е наложило да остане в лечебницата четири дни. Установява се
от заключението, че състоянието на кучето е наложило освен оперативно лечение и
медикаментозно такова с антибиотици, обезболяващи, противовъзпалителни,
витамини, антихистамини и общоукрепващи
препарати. Също от заключението се
установява, че възстановяването на меките тъкани в резултат на ухапванията е за
период от около 14 дни, а челюстта е възстановена в рамките на около месец и
половина. В заключението се сочи, че травмите по кучето на ищцата са
предизвикани от куче с голяма захапка, каквото може да бъде „боксер“.
По делото е изготвена и съдебно-медицинска
експертиза относно причинените травми на ищцата в резултат от захапване от
куче. В заключението е отразено, че при извършен на 19.10.2020г, на ищцата е
установен оток на дясната ръка в областта на дланта и белези от ухапване, в
следствие на което е отразена диагноза „Ухапване или удар от куче“ и са
назначени превръзки с йодасепт. В заключението е
отразено, че при инцидента на
15.10.2020г. в резултат на захапване от куче ищцата е получила оток и
охлузвания на дясната длан. Преминаването на отока е за около една – две
седмици при нормално протичане на оздравителния процес.
При така изложените писмени доказателства се
установи безспорно, че на 15.10.2020г. едно от кучетата на ищцата пекинез е
пострадало от захапване от по-голямо куче, което наложило оперативно лечение
във ветеринарна лечебница. Безспорно е, че по същото време ищцата е получила
травма на дясната длан – оток и охлузване, също причинено от захапване и удар
от куче. Безспорно е също, че ответникът е стопанин и под негов надзор са две
кучета – мъжко и женско – порода „боксер“, които гледа в двора си в с.Ясен.
Спорно по делото е дали двете кучета, чиито
стопанин е ответника са причинил травмите на ищцата и нейното куче, причинени
ли са имуществени и неимуществени вреди на ищцата и в какъв размер.
За изясняване на спорните обстоятелства, съдът
допусна до изслушване свидетелите П.М., С.И., И.И., ***.
В показанията си всички свидетели, включително и страните, твърдят, че
ответникът е стопанин на две кучета, порода боксер и съдът приема това
обстоятелство като безспорно. Безспорно се установи също, че двете кучета
живеят постоянно в имота на ответника и неговото семейство и съдът приема, че
са под негов надзор.
В показанията си свидетелят М. заяви, че е свидетел
и е видял две кучета порода „боксер“ да нападат ищцата и нейните кучета. Разказа,
че единият „боксер“ е нападнал едно от двете кучета на ищцата и го е разкъсало,
а той взел другото куче и тръгнал към помещенията на гарата, за да го затвори
там. След него тръгнал белия „боксер“ и скочил към него. Свидетелят бил повален
от боксера и паднал на земята. След това същият бял боксер нападнал и едно
бездомно куче, което живеело в района на гарата. Впоследствие ищцата влязла в
помещението на гарата заедно с пострадалото куче, което било цялото в кръв от
разкъсванията. Свидетелят заяви, че видял как ищцата е бръкнала в устата на
боксера, за да спаси кучето си. Като свидетели по делото са изслушани И.И. и С.И., дъщери на ищцата. И.И.
твърди, че е видяла майка си и двете малки кучета след инцидента, като едното
от тях – „пекинез“ е бил с множество разкъсни рани.
Свидетелката заяви, че на следващия ден съпругата на ответника е заявила, че ще
заплати лечението на пострадалото куче пекинез. В този смисъл са и показанията
на свидетелката И.И., която също заяви, че видяла
майка си веднага след инцидента да носи двете кученца, едното от които е било
силно пострадало. И тримата свидетели заявиха, че ищцата също е пострадала и е била нахапана по ръката.
В показанията си свидетелката ***, дъщеря на
ответника заяви, че в двора си имат два боксера – мъжки с тигрова шарка и
женски в бял цвят. Свидетелката заяви, че в процесния ден, около 5,30 сутринта
ищцата почукала на входната им врата и казала, че кучетата им са я нападнали. В
показанията си твърди, че в същия ден, портата им била отворена поради техническа
повреда и ищцата е могла да влезе в двора и да стигне до входната врата, но
обичайно портата е затворена. В показанията си твърди, че двата боксера в двора
им се провокират и дразнят, когато ищцата преминава по тротоара с нейните
кучета. В този смисъл са и показанията на свидетелката ***, която заяви, че на
въпросния ден портата им била отворена и ищцата почукала на прозореца, за да и
каже, че кучетата им са я нападнали.
С оглед на така събраните свидетелски показания,
съдът приема за безспорно установено, че двете кучета на ответника са нападнали
ищцата, която е разхождала своите две
кучета – пекинез и джак ръсел. Мъжкият боксер с
тигрова шарка е причинил на пекинеза на ищцата разкъсно
- контузни рани, които са подробно описани в
съдебно-ветеринарната експертиза и които са наложили описаното в нея
лечение - оперативно и амбулаторно. Белият
женски боксер подгонил свидетеля М. и го съборил на земята.
В практиката на ВКС (Решение №308/03.01.2018 по
дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.) се приема, че отговорността за вреди от
вещи по чл.50 ЗЗД е
обективна – каквато и грижа да е положил собственикът или лицето под чиито
надзор се намират, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.
Независимо от обстоятелството, че в случая
отговорността е безвиновна, следва да се отбележи, че
ответникът е имал задължение, което не е изпълнил. Ответникът не е изпълнил
задължението си съгласно
чл.7 от Наредба № 6 за
регистрация и отглеждане на кучета на
територията на Община Плевен Приета
с Решение № 1075/ 30.09.2010г. на Общински
съвет – Плевен, изм. Решение № 1153 / 21.12.2010г., а именно да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена
на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на
хора и животни. С допускането на отворена порта
поради техническа неизправност, ответникът не е изпълнил задължението си за
осъществяване на непосредствен контрол над двете кучета.
С оглед
на така обсъденото, съдът приема, че предявената искова молба е доказана по
основание.
По
отношение на размера на претенциите, съдът приема, че искът за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди е изцяло доказан по размер с оглед
представения касов бон от 16.10.2020г. и ответникът следвда
да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетението за причинени имуществени
вреди в размер на 660 лева.
По
отношение на претенцията за причинени от ответника претърпени от ищцата
неимуществени вреди, съдът приема,че искът е основателен до сумата от 3500
лева. Установи се, че ищцата е страдала за кучето си, което е било с множество
наранявания в резултат от ухапването. В показанията си свидетелят М. заяви, че
когато е виждал по- късно ищцата, от паника и страх тя не извежда кучето си в
този район. Заяви : „Тя беше тогава доста уплашена и плачеше. И на следващия
ден когато говорихме след случая имаше паника и страх при нея. Определено
страдаше, когато говореше с мен. Личеше си в самия изказ. Доста дни я виждах,
че тя страда. На всички срещи, всеки път тя ми е говорила, че страда.
Споделяше, че е изплашена много.“
В
показанията си свидетелката И.И. заяви, че две
седмици след случая, майка не е спяла и мислила само за кучето дали ще оживее.
Заяви също, че и до момента изпитва страх. Заяви, че ръката и била много подута
и страда от диабет, заради което е ходила на лекар. Твърди, че след инцидента
ищцата е била в шок. Свидетелката твърди, че и до момента ищцата изпитва страх.
По
отношение размера на претенцията за неимуществени вреди, съдът съобрази
показанията и на свидетелката С.И., която твърди, че и до момента избягват да
разговарят с ищцата за инцидента, тъй като се разстройва и дълги време след случилото не е могла да се
храни и спи.
От друга
страна се установи, че за да защити кученцето си, ищцата е била захапана от
мъжкия тигров боксер на ответника. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установи, че е получила оток на дясната длан и охлузвания, които
е лекувала за около една – две седмици с превръзки с йодасепт.
Всички
тези показания водят до извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди.
Ищцата е страдала заради кученцето си, защото не е знаела дали ще оживее и
какви последствия ще има за него. През целия оздравителен процес, тя е
изпитвала страдания и тревоги, като както се установи не е могла да се храни и
спи спокойно. От друга страна е изпитала е страх от самото нападение от двата
боксера, като само благодарение на случайното присъствие на свидетеля М., е
успяла да защити и другото си куче. Отделно от това е изпитала болка и от
нараняването на дясната длан. Установи се, че и до момента тя се разстройва,
когато се говори за случилото се и близките и избягват да говорят за инцидента.
При така изложеното, съдът счита, че следва да и бъде присъдено обезщетение в
размер на 3500 лева, от които 1000 лева за причинените и болки и страдания от
травмата на ръката и и 2500 лева неимуществени вреди от страданията и за
кученцето и стреса по време на инцидента, като за разликата до 6000 лева общо за
неимуществени вреди претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Разноските
на ищеца са в размер на 783 лева, от които 633 лева адвокатско възнаграждение и
150 лева за депозит за експертиза. Разноските на ответника са в размер на 770
лева, от които 620 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева за
възнаграждение за вещо лице. Претенциите са предявени в общ размер на 6660
лева, а са уважени до сумата от 4160 лева, от които 3500 лева за неимуществени
и 660 за имуществени вреди. Съобразно уважената и отхвърлена част на претенцията, разноските на
ищеца са в размер на 489,08 лева, а на ответника – 289,03 лева. По компенсация,
ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 200,05 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД С.Д.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на О.Д.Ф. с ЕГН ********** ***
сумата 4160лв., ведно със законната лихва от 23.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени вреди, от които
660 лева имуществени и 3500 неимуществени, причинени на 15.10.2020г. в с.***от нападение и ухапване
от кучета, намиращи се под надзора на ответника С.Д.П., като за разликата до 6000
лева за неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.Д.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на О.Д.Ф. с ЕГН ********** ***
по компенсация направените по делото разноски в размер 200,05 лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: