Решение по дело №15572/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261958
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 14 февруари 2021 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20191100515572
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 21.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                               Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 15572 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

     С решение № 243332 от 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 68978/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 138 състав, са отхвърлени предявените от Д.М.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********, срещу Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), ЕИК ********, с адрес: гр. София, бул. „********, обективно съединени искове по чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителността на клаузата, обективирана в чл. 4 от Tрудов договор № 01-75 от 30.03.2018 г. в частта, определяща нов срок на трудовото правоотношение, по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 03-218 от 14.09.2018 г. на Председателя на ДАБ при МС на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „главен специалист“.

     Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

     В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца Д.М.Я., чрез адвокат С.Г., срещу първоинстанционното решение в неговата цялост. Изложени са доводи за нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ чрез „поддържане“ на трудовото правоотношение с ищеца с т. нар. „верижни“ срочни трудови договори - налице са два срочни трудови договора с един и същ служител и за една и съща работа, всеки от които не отговаря на изискването да бъде за срок най - малко една година. Посочва се също, че позоваването на § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията (ПЗР на ЗА) не може да санира посочения порок, тъй като специалната разпоредба визира само възможност за възникване на срочно трудово правоотношение, но не и възможност за нарушаване на императивната норма на КТ. Параграф 16, ал. 7 ПЗР на ЗА е съотносим с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. установява възможност за сключване на срочен трудов договор и за срок, по - дълъг от три години (за срока на съответната дейност). Излагат се доводи, че изпълняваната от ищеца длъжност „главен специалист“ - Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ предполага осъществяване на дейности за срок от 01.01.2014 г. до 31.12.2022 г. (Регламент № 514/2014/ЕС и ПМС № 190/22.07.2015 г.) и продължителността на трудовия договор е следвало да бъде поне осем години или минимум една година по първото правоотношение и минимум втора такава по процесното правоотношение. Според въззивника липсва „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ и чл. 68, ал. 4 КТ, вр. с § 1, т. 8 ДР към КТ. Обстоятелството „за изпълнение на дейности по Споразумение за отпускане на безвъзмездни финансови средства с множество бенефициери НОМЕ/2016/AMIF/AG/EMAS/0044“ не би могло да обуслови изключение от общата забрана за сключване на срочни трудови договори, тъй като срокът на споразумението е 12 месеца, който срок към датата на сключване на трудовия договор е изтекъл. Твърди се, че независимо коя от разпоредбите, визиращи изключение - чл. 68, ал. 3 или ал. 4 КТ ще се приеме за меродавна, то такова не е налице и работодателят незаконосъобразно е определил срок на процесното правоотношение. По силата на чл. 68, ал. 5 КТ процесният трудов договор следва да се счита за сключен за неопределено време, а клаузата за срок - призната за недействителна. По изложените съображения се моли решението да бъде отменено, а предявените искове - уважени. Претендират се разноски.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, подаден чрез юрисконсулт Л.Г., с доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че правилно районният съд е приел, че трудовият договор е сключен като срочен трудов договор в изпълнение на проект по Споразумение за отпускане на безвъзмездни финансови средства с множество бенефициери НОМЕ/2016/AMIF/AG/EMAS/0044 и попада под разпоредбата на § 16 ал. 7 от Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Специален закон предвижда още едно основание за сключване на срочен трудов договор, ако възнаграждението на работника е изцяло покрито със средства от съответния проект. Заплащането на служителя е осигурено не от бюджета на ДАБ на МС, а от фондове на Европейския съюз. Посочва се, че съдът правилно е съобразил и разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, както и че процесното трудово правоотношение е възникнало на основание Трудов договор № 01-75 от 30.03.2018 г., сключен по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с § 16, ал. 7 от ЗИД на ЗА (обн. ДВ, бр. 15/2012 г.). Служителят е подал изрично писмено заявление вх. № ЧР-472 от 26.03.2018 г., с което се е съгласил да бъде назначен за срок до 30.09.2018 г. за изпълнение на дейности, финансирани с Грантово споразумение по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ). В този смисъл районният съд правилно е приел, че при прекратяване на процесното правоотношение работодателят не е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство - трудовият договор на ищеца е сключен при спазване на правилата на § 16, ал. 7 ЗИД на ЗА и съобразно същите е прекратен с изтичане срока на договора. Специалната норма не предвижда автоматично продължаване на срока на договора или превръщането му в безсрочен, или със срок осем години (в този смисъл - решение № 164234 от 05.07.2017 г., постановено по гр. д. № 8569/2017 г. по описа на СРС, 148 състав и решение № 7965 от 28.11.2017 г., постановено по гр. д. № 10377/2017 г. по описа на СГС, 2 състав). Излагат се и съображения, че срочността на трудовите договори е обективно обусловена от срочността на дейностите по споразумението, тъй като миграционният натиск се променя в зависимост от външни фактори и това го прави непредвидимо събитие. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

    Разгледана по същество, същата е неоснователна.

    Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

     Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата инстанция споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

     Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

     Безспорно е между страните, a и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на Заповед № 01-321 от 21.12.2017 г. ищецът е назначен на длъжност „главен юрисконсулт“ по служебно правоотношение с ответната агенция, считано от 02.01.2018 г, което правоотношение е прекратено със Заповед № 03-14 от 08.02.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл., считано от 12.02.2018 г.

     Видно от приетия като писмено доказателство Трудов договор № 01-17 от 12.02.2018 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с § 16 от Закона за администрацията, между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжност „главен специалист“, считано от 12.02.2018 г., със срок на договора до 31.03.2018 г. В последния е отбелязано, че се сключва за изпълнение на дейности по Споразумение за отпускане на безвъзмездни финансови средства с множество бенефициери HOME/2016/AMIF/AG/EMAS/0044, Поддействие 3 „Текущи разходи“ в съотношение 90 % европейско финансиране и 10 % национално финансиране.

     На 12.02.2018 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжност „главен специалист - ФУМИ „спешни мерки“, Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ (КПМЗ).

     Видно от Заповед № 03-19 от 15.03.2018 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.04.2018 г., поради изтичане на уговорения срок.

     Безспорно по делото е и обстоятелството, че по силата на Трудов договор № 01-75 от 30.03.2018 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с § 16 от Закона за администрацията, ищецът е назначен на длъжност „главен специалист“, считано от 01.04.2018 г., за срок до 30.09.2018 г., за изпълнение на дейности по Споразумение за отпускане на безвъзмездни финансови средства с множество бенефициери HOME/2016/AMIF/AG/EMAS/0044, Поддействие 3 „Текущи разходи“ в съотношение 90 % европейско финансиране и 10 % национално финансиране.

     На 30.03.2018 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжност „главен специалист - ФУМИ „спешни мерки“, Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“.  

     Пред СРС е прието като писмено доказателство заявление вх. № ЧР - 472 от 26.03.2018 г., подадено от ищеца, с искане за назначаване на длъжността „главен специалист“ в дирекция „КПМЗ“, отдел „Качество на производството“, в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет за изпълнение на дейности по ФУМИ - Грантово споразумение, за срок до 30.09.2018 г.

     Не е спорно между страните, че на 28.09.2018 г. на ищеца е връчена Заповед № 03-218 от 14.09.2018 г. на Председателя на ДАБ при МС, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 01.10.2018 г., а законосъобразността на посочената заповед е предмет на настоящото производство.

 

     При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

 

     Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Релевантно за прекратяването на трудовия договор на това основание е наличието на срочен трудов договор и изтичането на срока на същия.

     Съгласно константната съдебна практика на ВКС, началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Първата група, регламентирана в чл. 68, ал. 3 КТ включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно - временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключването на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за срок най - малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ. Съгласно легалното определение изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са конкретно посочени в него. В цитирания смисъл са решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 66 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 4329/2015 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 94 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК.

     Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Повторност по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ винаги е налице, когато се уговаря нов срок на трудовия договор за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, независимо дали уговорката за новия срок е обективирана с продължаване на срока на сключения срочен договор или със сключване на нов, втори срочен трудов договор. В двата случая е необходимо да са спазени изискванията на чл. 68, ал. 4, пр. последно КТ, за еднократност при подновяването на срочния трудов договор с минимален срок от една година (в този смисъл решение № 145 от 29.06.2016 г. по гр. д. 593/2016 г., ВКС, ІІІ г. о). Срочният трудов договор, сключен в нарушение на изискванията по чл. 68, ал. 4 КТ се смята за сключен за неопределено време на основание чл. 68, ал. 5 КТ.

     Спорно пред настоящата въззивна инстанция е обстоятелството дали сключеният между страните трудов договор от 30.03.2018 г. противоречи на изискванията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ.

     От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че трудовият договор от 30.03.2018 г. е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с § 16, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (ПЗР на ЗИДЗА - ДВ, бр. 57/2016 г.). В специален закон е уредено изрично още едно основание за сключване на срочни трудови договори, с цел осигуряване на дейности по изпълнение и/или управление на проекти или програми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други финансови институции и донори, с бенефициент - администрация на изпълнителната власт. В този случай само за срока на съответната дейност по проекта или програмата може да се назначават служители по срочно трудово правоотношение, ако техните възнаграждения са допустими за финансиране изцяло със средства от съответния проект или програма. По делото няма спор, че трудовият договор на ищеца е сключен в изпълнение на проект по Фонд „Убежище, миграция и имиграция“, създаден с Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за изменение на Решение № 2008/381/ЕО на Съвета и отмяна на решения № 573/2007/ЕО и № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Решение № 2007/435/ЕО на Съвета (ОВ, L 150, 20.5.2014 г.) - Спешни мерки, с бенефициент ДАБ при МС, както и че възнаграждението на ищеца е изцяло покрито от проекта, с 90 % европейско финансиране.

     Неоснователни са доводите на въззивника, че прилагайки посочената разпоредба от специалния закон, СРС е дерогирал правилото на чл. 68, ал. 4 КТ, тъй като същото по принцип не може да намери приложение в настоящата хипотеза. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая е сключен трудов договор по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ - за изпълнение на дейности по европейско споразумение, които дейности са с временен характер, поради което не е налице „изключение, уредено в чл. 68, ал. 4 КТ, вр. с § 1, т. 8 ДР на КТ, а трудовият договор не покрива хипотезите на чл. 68, ал. 1, т. 2 - 5, на ал. 3, пр. 2 - 4, както и на ал. 4 КТ. Договорът е сключен като срочен за изпълнение на дейности с временен характер, предвид  спецификата на дейността на работодателя. Действително, процесният трудов договор от 30.03.2018 г. се явява втори такъв между страните, сключен на същото основание и за същата длъжност (което обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства длъжностни характеристики), но в разпоредбата на чл. 68, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1, т. 1 КТ, не е предвидено правило, аналогично на това в чл. 68, ал. 4 КТ, ограничаващо възможността за сключване на срочни трудови договори повторно само веднъж за срок най - малко една година, което не е приложимо в настоящата хипотеза.

     На следващо място, във връзка с оплакванията във въззивната жалба, че срокът на трудовия договор е следвало да бъде или осем години или минимум една година по първото и втора такава по процесното правоотношение, въззивната инстанция намира, че разпоредбата на § 16, ал. 7 ПЗР на ЗИДЗА не задължава страните времетраенето на срочния трудов договор да обхваща изцяло периода на проекта или програмата, а само на съответната дейност по тях. Сключването на договора за целия период на проекта или програмата, с оглед характера на дейността - управление на миграционните процеси, както и политиката на европейско финансиране и срочността на последното, би създало несигурност в отношенията между страните, както и затруднения за добросъвестно изпълнение на правата и задълженията по договора. Освен това, както се посочи, разпоредбата на чл. 68, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 КТ не предвижда минимален срок, за който може да бъде сключен договорът.

     От представените и приети по делото доказателства - Партньорско споразумение от 11.11.2016 г., сключено между Министерство на вътрешните работи и ДАБ при МС, във връзка с изпълнение на споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключено по проект HOME/2016/AMIF/AG/ EMAS/0044 и Анекс № 3 към него, се установява, че срокът на Споразумението за отпускане на безвъзмездни финансови средства с множество бенефициери HOME/2016/AMIF/AG/EMAS/0044, е продължен до 30.09.2019 г., след първоначално определения краен срок - 01.10.2016 г., следователно дейности по споразумението са се осъществявали и към момента на сключване на трудовия договор от 30.03.2018 г. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя, че споразумението не би могло да обуслови валидното сключване на срочен трудов договор, са несъстоятелни.

     Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 5 КТ за превръщане на трудовото правоотношение между страните в такова за неопределено време. Процесният трудов договор от 30.03.2018 г. е срочен, клаузата на чл. 4 в частта ѝ, определяща нов срок на трудовото правоотношение е действителна, поради което трудовото правоотношение законосъобразно е прекратено с процесната Заповед № 03-218 от 14.09.2018 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок на действие на договора, съответно исковете по чл. 74, ал. 4 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни.

     Поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

     По разноските:

     При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат само на въззиваемата страна в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото).

     Предвид предмета на спора въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.

     Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 243332 от 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 68978/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 138 - и състав.

     ОСЪЖДА Д.М.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********, да заплати на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК ********, с адрес: гр. София, бул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 100 лв. (сто лева) - разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:   1.                                 2.