Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.05.2024
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет
и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 17 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.376,
ал.1 от ГПК.
М. *** е предявила срещу „Й.– И.И.“ ЕООД, ЕИК иск с правно основание
чл.517, ал.4 от ГПК – за прекратяване на „Й.
– И.И.“ ЕООД поради насочено изпълнение
върху дела на едноличния собственик на капитала /върху всички дялове в
дружеството/ в едноличното ООД – И.А.И. с ЕГН **********.
Претендират се и направените
по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че Илия Андреев Илиев, едноличен собственик на капитала на „Й. – И.И.“ ЕООД, е длъжник по изпълнително дело №
20198460400052 на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 на КЧСИ, с взискател по делото М.К.Н., с вземане в размер на 45 925.25 лева.
Твърди се, че по молба на взискателя
с постановление на ЧСИ бил наложен запор в полза на ищцата върху всички дялове от капитала на ответното дружество, като с постановление от 29.01.2021 год. на ЧСИ ищцата била овластена по реда на чл.517, ал.3 от ГПК да
предяви настоящия иск.
Препис
от и.м и приложенията към същата са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен
отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като недопустим и
неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е
направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че ищцата
няма качеството на взискател спрямо И.А.И. по цитираното в и.м. изпълнително
дело, тъй като вземането, за което е бил издаден изпълнителният титул, не
съществува. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издадена
в производството по ч.гр.д. № 828/2018 год. на Районен съд – С. заповед № 32/11.02.2019
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжниците Илия Андреев Илиев и Силвия
Иванова Саздова. Твърди се, че същите подали в срок възражения по чл.414 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви вземането си по исков ред, но
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК същият не е предявил иск по чл.422 от ГПК,
поради което издадените заповед и изпълнителен лист подлежат на обезсилване.
При условията на евентуалност са изложени и доводи за несъществуване на
вземането, сочено в представения документ по чл.417 от ГПК, въз основа на който
заявителят се е снабдил с изпълнителен титул – спогодба с нотариална заверка на
подписите.
Препис
от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от ГПК,
като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата чрез пълномощника си е депозирала
допълнителна искова молба, с която е пояснила и допълнила първоначалната. В
писмено допълнение към ДИМ от 26.04.2021 год. ищцата е представила писмени
доказателства, с които е удостоверила, че срокът за предявяване на иска по чл.422
от ГПК не е изтекъл, тъй като е започнал да тече на 23.04.2021 год. – едва след датата на депозиране на ДИМ.
Препис от допълнителната искова
молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по
чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е
отговорил на допълнителната искова молба, като е приповторил доводите си от
първоначалния отговор.
След
приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК съдът е изискал служебно справка от СОС за образувано гр.д. по предявен от М.К.Н.
срещу И.А.И. иск с правно основание чл.422 от ГПК – за установяване
съществуване на вземането на ищцата срещу ответника, основано на издадената
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 828/2018 год. на Районен
съд – Сливница. Видно от изготвената справка, такава и.м. е била входирана в
съда на 21.05.2021 год. – в месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, като е било
образувано гр.д. № 361/2021 год. на СОС. С оглед на горното с определение от
20.12.2021 год. съдът на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството
по настоящото дело до приключване на преюдициалното за спора производство по
гр.д. № 361/2021 год. на СОС.
Видно
от служебно изисканите от съда и постъпили в СОС на 19.03.2024 год. заверени
преписи от решение № 70/15.10.2021 год. на СОС по гр.д. № 361/2021 год.,
решения № 1249/20.10.2022 год. и № 1448/12.12.2022 год. на САС по в.гр.д. №
1573/2022 год. и определение № 3969/08.12.2023 год. на ВКС по гр.д. № 737/2023
год., с влязло в сила на 08.12.2023 год. решение на СОС е признато за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че И.А.И. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********
дължат солидарно на основание договор за спогодба от 16.08.2018 год. на М.К.Н.
с ЕГН **********, следните суми, за които е издадена заповед № 32 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.02.2019 год.
по ч.гр.д. № 828/2018 год. на Районен съд – С. : 27 000 лева главница, 6 280 лева
договорна лихва за периода от 01.05.2016 год. до 16.08.2018 год. и законната
лихва върху главницата, считано от 15.10.2018 год. до изплащане на вземането.
С оглед на горното и тъй
като преюдициалното за спора производство по гр.д. № 361/2021 год. на СОС е
приключило с влязло в сила решение, на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с определение
от 04.04.2024 год. съдът е възобновил производството по настоящото дело. Със
същото определение, като е намерил, че с размяната на книжата ищецът и
ответникът са представили всички доказателства, на които се позовават и са
изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, поради което не се налага
изслушването им в открито съдебно заседание,
съдът на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито
заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и
реплики.
Препис от определението е връчено на
ищцата чрез пълномощника й на 16.04.2024 год., като до изтичане на определения
от съда срок същата не е представила писмена защита.
Препис от определението е връчено на ответника на
10.04.2024 год., като до изтичане на определения от съда срок същият чрез
пълномощника си е депозирал молба от 19.04.2024 год., с която е молил за отмяна
на определението, с което е даден ход на делото по същество с оглед
предоставяне на възможност на страните да сключат спогодба. Алтернативно с
молбата са развити доводи по същество на спора.
С определение от 23.04.2024
год. съдът е оставил без уважение
искането на пълномощника на ответника за отмяна на определението, с което е даден
ход по същество на делото и на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата
22.05.2024 год., на която съдът ще обяви решението си, от която ще тече
двуседмичният срок за обжалване на същото пред Софийски апелативен съд.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
При
служебно извършена на осн. чл.23, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ справка в ТРРЮЛНЦ по
партидата на ответника „Й. – И.И.“ ЕООД,
ЕИК, представлявано от едноличния собственик на капитала И.А.И. с ЕГН **********, съдът констатира, че
дружеството е с
капитал 20 лева, разпределени в 4 дяла по 5 лева всеки, върху които с разпореждане
от 11.11.2020 год. по изп. дело № 20198460400052
на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 на КЧСИ, е наложен запор в полза на взискателя М.К.Н., вписан
в регистъра с вписване № 20201119113605, за вземане срещу едноличния собственик
И.А.И., възлизащо към 10.11.2020 год. на 57 593.04 лева.
Посочено е, че вземането произтича от издаден на 11.02.2019 год. изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 828/2018 год. на Районен съд – С.
Както
бе посочено по-горе, във връзка с оспорването на вземането, предмет на горния
изпълнителен лист, издаден в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
828/2018 год. на Районен съд – С., с влязло в сила на 08.12.2023 год. решение №
70/15.10.2021 год. на СОС по гр.д. № 361/2021 год. е признато за установено по
реда на чл.422 от ГПК, че И.А.И. с ЕГН ********** и С.И.С.с ЕГН **********
дължат солидарно на основание договор за спогодба от 16.08.2018 год. на М.К.Н.
с ЕГН **********, следните суми, за които е издадена заповед № 32 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.02.2019 год.
по ч.гр.д. № 828/2018 год. на Районен съд – Сливница : 27 000 лева главница, 6
280 лева договорна лихва за периода от 01.05.2016 год. до 16.08.2018 год. и
законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2018 год. до изплащане на
вземането.
Ответникът,
в съответствие с доказателствената тежест, която му е възложена, не е ангажирал
доказателства, че е удовлетворено вземането на взискателя М.К.Н. по изп.
дело № 20198460400052 на ЧСИ Васил
Недялков както
към момента, в който е било постановено определението по чл.376, ал.1 от ГПК, с
което е бил даден ход по същество на делото – 04.04.2024 год., така и до
момента на постановяване на настоящото решение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК –
„Когато изпълнението е насочено
върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде
предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96,
ал.1 от ТЗ без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на
участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото
заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява
дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се
извършва ликвидация.”.
От обсъдените писмени
доказателства се установи, че ищцата е насочила изпълнението по изп.
дело № 20198460400052 на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 на
КЧСИ срещу всички
дялове в „Й. – И.И.“ ЕООД и че запорът върху дружествените дялове,
наложен от ЧСИ, е вписан в ТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията. Именно поради
изложеното в настоящия случай не е необходимо връчването от ЧСИ на изявление на
взискателя по реда на чл.517, ал.3 от ГПК за прекратяване на дружеството и
изтичане на тримесечен срок от това действие за овластяване на взискателя да
предяви иска за прекратяване на дружеството пред СОС. От друга страна, както бе
посочено, ответникът не ангажира доказателства, че е удовлетворено вземането на
взискателя по изпълнителното дело, поради което съдът намира иска за
основателен и на осн. чл.517, ал.4 от ГПК следва да прекрати „Й. – И.И.“ ЕООД,
ЕИК.
В хода на производството по
делото ищцата е направила разноски в размер на 380 лева – заплатена ДТ в размер
на 80 лева и заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 300 лева, удостоверено с договор за
правна помощ от 20.09.2022 год. /л.168 от делото/ които ответникът следва да
бъде осъден да й заплати на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Воден
от горното и на осн. чл.517, ал.4, изр. последно от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
на осн. чл.517,
ал.4, изр. последно от ГПК „Й. – И.И.“
ЕООД, ЕИК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Й. – И.И.“ ЕООД, ЕИК да заплати на М. *** 1А, с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 380 лева /триста
и осемдесет лв./.
Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
Препис от същото да се връчи на страните.
След влизане в законна сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ :