№ 511
гр. Благоевград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500943 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 12636/31.05.2024г. от адв. М. М., в качеството на
назначен по ЗПП процесуален представител на ищеца по делото Ц. В. К. против Решение №
283/:20.04.20204г., постановено по гр.д.№ 39/2023г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като незаконосъобразно. Оспорват се
фактическите изводи на съда, направени въз основа на събраните доказателства. Оспорват се
показанията на св.Ш. и доказателствената стойност на подписания на 28.11.2020г. между
жалбоподателя и трето лице приемно предавателен протокол, като се оспорва правата на
това трето лице по отношение движимите вещи, предмет на спогодба от 03.06.2020г.
Поддържа се твърденето, че жалбоподателят не е получил процесните вещи, поради което
претендира обезщетение за лишаване от ползването им от лицето, което ги ползва
неоснователно за процесния период.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявения иск.
След изтичане на срока за подаване на въззивна жалба от самия жалбоподателя са
постъпили няколко молби. С молба с вх.№16342/11.07.2024г. се иска допускане на разпит
като свидетели на адв.Б., адв.Д. и при довеждане на лицето М. А. за установяване на
обстоятелства - провеждане на телефонно обаждане на 13.10.2020г.
1
С молба с вх.№ 16390/12.07.2024г. освен искането за събиране на гласни доказателства се
иска от АК Благоевград се определи нов служебен защитник, тъй като нямал възможност да
й заплати, а тя се заканила, че повече няма да се занимава с делото, както и е поискано
назначаване служебно на оценител на вещите, които не са му били предадени на 28.11.2020г.
Препис от въззивната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК е подаден отговор.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е
постановено при правилно тълкуване на събраните доказателства и при спазване на
процесуалните правила. Иска се потвърждаване на решението. Не се сочат доказателства.
Претендират се разноски.
Искането на въззивника, за определяне на нов защитник и за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция, са оставени без уважение по изложени мотиви.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата. Не сочи
доказателства.
Ответната страна, редовно и своевременно призована, не се явява. Не се представлява. Не
изразява становище и не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц. В. К., с която против А. И. В. е
предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 650
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на следните вещи: хладилник
„Мраз 80“, бял на цвят, закупен през 2009 г.; хладилник с фризер, 150 л., бял на цвят, закупен
през 2010 г.; малка електрическа печка, бяла на цвят, закупена през 2010 г.; акумулатор 65
Ач и зарядно устройство, закупен през 2015 г.; пералня бяла на цвят, закупена през 2010 г. за
периода от 30.09.2020 г. до 03.04.2023 г.- правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си с твърдение, че с влязло в законна сила решение №
4346/13.05.2019г. по гр.д.№ № 1054/2016г. по описа на РС Благоевград бил сключил с
ответницата споразумение за делба, като съгласно постигната спогодба от 03.06.2020 г. било
извършено разпределение на вещите, като в полза на ищеца останали описаните движими
вещи. Сочи, че на 28.11.2020 г. бил сключен приемо-предавателен протокол между ищеца и
трето физическо лице, което нямало никакви права по отношение на движимите вещи,
предмет на спогодбата от 03.06.2020 г. Твърди, че процесните движими вещи не са му били
предадени, а останали във владението на ответницата до настоящия момент, като правил
многократно опити, за ги получил, но без резултат, поради което претендира заплащане на
обезщетение от ответната страна за ползване на собствените му вещи за процесния период.
Ответната страна оспорва иска, като сочи, че с приемно-предавателен протокол от
28.11.2020г., подписан от ищеца са му били предадени от трето лице по указания на
ответната страна собствените му движими вещи, включително и процесните.
2
Не е спорен по делото фактът, че страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак е
прекратен с развод, както и че впоследствие са водили помежду си дело за делба /гр.д. №
1054/2016 г. по описа на РС Благоевград/ на придобитите по време на брака им движими
вещи, част от които са и процесните. Делбеното е производство е приключило със съдебна
спогодба, одобрена с протоколно определение № 907631, постановено в открито съдебно
заседание на 30.09.2020г. по силата на която ищецът и бившата му съпруга си поделили
движимите вещи. Съгласно това споразумение, подписано на 03.06.2020г. Ц. В. К. и А. И. В.
са си поделили допуснатите до делба при равни квоти /по 1/2 за двамата/ с решение №
4346/13.05.2019г., поставено по гр.д.№ 1054/2018г. по описа на РС Благоевград движими
вещи.Съгласно това споразумение в дял на Ц. В. К. са описани общо 32 вещи, а шест са
описани, че са негова лична собственост. Ищецът е поел задължение в срок от един месец от
влизане на решението по гр.д.№ 1054/2016г. на РС Благоевград в сила да организира
изнасянето на вещите, отредени за негова собственост, а А. В. е поела задължение да му
осигури достъп до имота, като денят следва да бъде уточнен след предварително
съгласуване между страните.
В това споразумение процесните вещи са описани под номера – 5 - хладилник „Мраз 80“,
бял на цвят, закупен през 2009 г.; под № 6 -хладилник с фризер, 150 л., бял на цвят, закупен
през 2010 г.; под № -8 - малка електрическа печка, бяла на цвят, закупена през 2010 г.; под
№ 29 - акумулатор 65 Ач и зарядно устройство, закупен през 2015 г. и под № 31 - пералня
бяла на цвят, закупена през 2010г.
На 28.11.2020г. между ищеца Ц. К. и трето лице Д.Д. е подписан приемно-предавателен
протокол, в който е описано предаване на ищеца от това трето лице на движими вещи,
предмет на спогодбата от 03.06.2020г., включително и процесните.
И двете страни са ангажирали свидетели.
Свидетелят Д. Н. сочи, че познава въззивника и знае, че след раздялата му със
въззиваемата страна отишъл на квартира. Свидетелката посочва, че в процесноия имот е
влизала отдавна и преди развода на страните, но сочи, че въззивникът е работил и купувал
вещи, като лично свидетелката видяла две перални, едната била пакетирана. Свидетелката
уточнява, че по молба на възиззивнака, заедно със съпруга й и сина й отишли с камионче, за
да взимат вещи, но не били допуснати да влязат вътре от новия собственик, а чакали на
двора. Св.Н. е категорична, че са взели само тези неща, които им били дадени, но не и
процесните, които твърди, че преди това е виждала в имота.
Св.М. А. сочи, че не е влизала в процесното жилище, собствено на страните преди
развода им. Изтъква, че по данни, споделени от въззивника, знае, че с бившата му съпруга
си били поделили вещи, но пак по негови данни половината от тях не му били върнати. На
няколко пъти в показанията си този свидетел уточнява, че обстоятелствата, които сочи са
изключително по споделено от въззивника, а именно, че определени вещи, включително и
процесните е трябвало, но не са му били върнати.
Св.Д. Ш. твърди, че познава въззивваемата страна и по нейна молба е присъствал към
3
края на месец ноември 2020г. да наблюдава предаване на вещи от бившия дом на страните
на въззивника от купувача на къщата. Свидетелят сочи, че знае къщата, намираща се
вж.к.Еленово, както и че лично е видял как въззивникът е пристигнал с един камион и още
едно лице и започнали да изнасят вещи, основно въззивникът. Свидетелят сочи, че по това
време е стоял на другата страна на улицата и наблюдавал . На изнасянето на вещите
присъствало и лице Митко, таксиметров шофьор. Свидетелят Ш. описва, че видял да се
изнасят вещи, както и конкретно сочи - хладилници, печки , дивани, тухли, железа, железни
пръти, „нещо като заваръчен апарат, много тежък“.
С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен, като съдът се е обосновал,
че по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин процесните движими вещи да
се намирали в процесия период от 30.09.2020г. до 03.04.2023г. във фактическата власт на
ответницата. Този извод е направен от анализа на представения приемо – предавателен
протокол от 28.11.2020г. в който процесните вещи са описани като предадени на ищеца и в
протокола за установяване на този факт има положен подпис от ищеца. С това ищецът е
признал неизгоден за себе си факт, поради което съдът го е приел за установен.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на
поддържаните в жалбата основания.
По същество – жалбата е неоснователна.
С искът по чл.59, ал.1 ЗЗД обогатилият се без основание за сметка на другиго дължи на
ищеца връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За уважаването
му, в случая от въззивникът, следва да установи в кумулативност следните елементи от
фактическия състав на заявеното спорно право, а именно: ищецът да установи, че е
собственик на процесните движими вещи, на заявеното правно основание - съдебна
спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на РС Благоевград; да установи, че
въззиваемата страна е упражнявала фактическа власт върху тези вещи за процесния период
от 30.09.2020г. до 03.04.2023г.; да е настъпило обогатяване от страна на ответницата чрез
ползване на тези вещи за процесния период; в резултат на това за въззивника да е настъпило
обеднява, както и да се установи размера на претендираното обезщетение.
4
Правилно и в съответствие със събраните гласни и писмени доказателства
първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, поради недоказаност на
всички елементи от фактическия състав. Не е спорен фактът, че описаните в исковата молба
движими вещи са собствени на въззивника на соченото придобивно основание – доброволна
делба, постигната по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на РС Благоевград. Спорно е
обстоятелството дали ответницата е упражнявала фактическа власт върху тези движими
вещи за периода от 30.09.2020г. до 03.04.2023г. и дали същите са били предадени на ищеца.
За установяване на тези факти доказателствената тежест е на въззивника /чл.154, ал.1 ГПК/.
От тази страна не са посочени и събрани категорични доказателства, които пълно и главно
да установят този спорен факт. Напротив, от тази страна са ангажирани само свидетелски
показания на двама свидетели, чиито показания са неясни и неконкретни. Показанията на
посочените от въззивника свидетели са опровергани от тези на св.Ш. и от приетия като
писмено доказателство приемно – предавателен протокол от 28.11.2020г. Свидетелите дават
противоречи показания относно това дали ищецът е получил всички полагащите му се
движими вещи. Св.Н. заявява, че били взели едни боклуци оттам, едни греди, дъски,
ламарини, нарязани дърва, като не били взели други големи неща, но признава, че не е
участвала в пренасянето на вещите и не е възприела ищецът да се е подписвала на протокол
за предаване на вещите, а през по-голямата част от времето била на улицата до микробуса и
не е влизала в имота. Другата, доведена от въззивника свидетелка М.А. признава
категорично, че не е очевидец на предаването на вещите, а възпроизвежда казаното и
споделеното й изключително и само от въззивника. От друга страна, доведеният от
въззиваемата страна св.Д.Ш. дава подробни показания, като сочи, че е бил очевидец на
предаването и е категоричен, че въззивникът е взел всички свещи, които му се полагали
съгласно спогодбата. Показанията на този свидетел са по-конкретни от гледна точка и на
времето, на което сочи, че се е осъществило предаването им, което съвпадат с датата на
датиране на представения приемно –предавателен протокол от 28.11.2020г. Въззивникът не е
оспорил фактът на съставянето на този документ, нито е оспорил подписа си върху него,
след представянето му от насрещната страна и същият е приет като надлежно писмено
доказателство.
Ето защо правилно е приет за установен фактът, че на 28.11.2020г. въззивникът е получил
всички полагащи му се движими вещи, включително и процесните, описани в приемо-
предавателния протокол от 28.11.2020г., доколкото в този документ въззивникът с подписа
си е признал неизгоден за себе си факт, а именно, че е получил от третото неучастващо по
делото лице Д.Д., описаните в протокола движими вещи, част от които са и процесните.
Предявеният иск е останал недоказан по основание. Не е доказан елемент от състава на
иска по чл.59, ал.1 ЗЗД , че процесните движими вещи за посочения в исковата молба период
са били в държане на насрещната страна. Липсва основание от последната да се претендира
обезщетение за ползването им, ето защо решението, с което искът е отхвърлен следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските: въззиваемата страна е поискала разноски. С оглед изхода от спора такива й
5
се дължат, но до преклузивния срок - приключване на устните състезания, не са доказани, че
са направени по основание и размер, поради което съдът не присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/20.04.2024г., постановено по гр.д.№ 39/2023г. по описа
на РС Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6