Р
Е
Ш Е Н
И Е
№
176/02.02.2023 г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и
шести януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Таня Костадинова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 2566 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на К.П. Д. , чрез адв. С.Н. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ №45 от 02.10.2022 г., издадена от Младши
инспектор към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б. „А“ от ЗДвП, а именно прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
аргументи защо се приема същата за
незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната и.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява. В предоставения срок не представя писмени бележки.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, не взема становище по делото.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност.
Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Младши инспектор при ОД на
МВР Пловдив, РУ Хисаря. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 2а,б.А от ЗДвП е установяване на управление на МПС от
лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 02.10.2022 г., в 16.56 часа е установено, че
в гр.Хисаря, на ул. „Васил Левски“ № 1, К. Д. е управлявал товарен автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с рег.№ РВ***КС, като е бил спрян за проверка от служители на ОД на
МВР Пловдив, РУ Хисаря и спрямо него е бил съставен АУАН серия GA №
803902/02.10.2022 г.,
тъй било установено, че СУМПС на водача е отнето по административен ред с НП №
22-0273-000-338 от 08.09.2022 г, за който било прието че е влязъл в законна
сила. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите
обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената
заповед е на база съставения при проверката АУАН GA № 803902/02.10.2022 г. и
същата е издадена от органът, който е съставил сочения АУАН.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е младши инспектор към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС водач, който е
управлявал същото след като е бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й
фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място или доказателства, че е
бил правоспособен водач. Следва да се има предвид, че видно от приложената
справка АНД соченото в АУАН НП не е влязло в законна сила, тъй като се обжалва.
Това би било основание за отмяна на оспорената ЗППАМ, ако не се констатираше
друга приложена спрямо водача ЗППАМ, с която на същият е отнето СУМПС до
решаване въпроса за отговорността по НП № 22-0273-000-338 от 08.09.2022 г. Тази
ЗППАМ е с №22-0273-000143/22.08.2022 г., издадена е от ОДМВР Пловдив, РУ Хисар
и е връчена на 09.09.2022 г. По делото липсват данни същата да е обжалвана, а
такива не са открити и след служебна проверка от съдебния състав в системата на
Административен съд гр.Пловдив. С оглед на това се приема, че същата е била
влязла в законна сила към 02.10.2022 г., наложената забрана за управление на
МПС е била известна на жалбоподателят и е следвало същият да съобразява
поведението си с тази наложена ПАМ. Като не е сторил това, същият е осъществил
деяние, което при проверката е прието за нарушение на чл.150а от ЗДвП и е
съставен АУАН за това нарушение.
Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима.
От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен
начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за
управление на МПС от жалбоподателят, след като е бил лишен от това право по
административен ред, поради което и се
доказва наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на водача –
прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година. В
конкретния случай е наложен минималния срок на ПАМ.
С оглед на посоченото дотук, съдът счита че липсва
основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността
на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично
и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги
налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл.
23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки,
подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо
прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице
правопораждащ фактически състав, което е и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на МПС.
Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на
всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде
потвърдена. На този извод не влияе обстоятелството дали жалбоподателят е дал
проба за изследване или не, тъй като до излизане на резултата от тази проба
няма как да се игнорира резултата от техническото средство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П. Д. , подадена чрез адв. С.Н. срещу Заповед за прилагане на
ПАМ №45 от 02.10.2022 г., издадена от Младши инспектор към ОД на МВР Пловдив,
РУ Хисаря, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2А, б. „А“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/