№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
мл.
с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 1236 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. №50222/09.07.2019 г., подадена от „Алианц Банк България“ АД срещу
разпореждане № 25037/11.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч.гр.д. № 5222/2019 г. по описа на РС-Варна, в частта, с
която е отхвърлил заявлението на „Алианц Банк България” АД срещу солидарните длъжници Н.Л.К. и И.Р.К.,
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417 от ГПК за следните суми:
1)
сумата
334,85 лв. представляваща наказателна лихва по т.3.3 от Договора върху
просрочената главница начислена за периода от 25.03.2018 г. – 01.04.2019 г.;
2)
сумата
1505,85 лв. представляваща дължима неустойка по т. 3.4 от Договора за периода
25.03.2018 г. до 01.04.2019 г.;
3)
сумата
180,70 лв. представляваща такса за управление и обработка на кредита по
т.3.5.3. от Договора за периода 25.03.2018 г. до 01.04.2019 г.;
4)
сумата
55,20 лв. представляваща вземане за разноски по т. 5.1.7 от Договора за периода
от 15.03.2019 г. до 01.04.2019 г.
В частната жалба се
излагат подробни съображения, свързани с незаконосъобразността на постановеното
разпореждане при прилагане на разпоредбите на чл. 33, 10а от ЗПК от заповедния
съд. Моли се за отмяна на разпореждането, а при евентуалност вземанията за
неустойка и наказателна лихва за просочена главница
да бъдат редуцирани до размера на законната лихва. Претендират се и разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
„Алианц Банк България” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници Н.Л.К. и И.Р.К., ЕГН **********, за следните суми:
1. сумата 26919,29 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за кредит „Жилище“ № ПД-10262 от 22.07.2011 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019
г., до окончателното изплащане на задължението;
2. сумата 4291,58 лв., представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 25.03.2018 г. до 01.04.2019 г.;
3. сумата 334,85 лв. представляваща наказателна
лихва по т.3.3 от Договора върху просрочената главница начислена за периода от 25.03.2018
г. – 01.04.2019 г.;
4. сумата 1505,85 лв. представляваща дължима
неустойка по т. 3.4. от Договора за периода 25.03.2018 г. до 01.04.2019 г.;
5. сумата 180,70 лв. представляваща такса за
управление и обработка на кредита по т.3.5.3. от Договора за периода 25.03.2018
г. до 01.04.2019 г.;
6. сумата 55,20 лв. представляваща вземане за
разноски по т. 5.1.7. от Договора за периода 15.03.2019 г. до 01.04.2019 г., на
основание чл. 418 вр. чл.
417, т. 2 от ГПК.
Заповедният
съд с разпореждане № 25037/11.06.2019г. е приел за
неравноправна претендираната наказателна лихва по чл.
3.3 в размер на 334.85 лева, неустойката по т.3.4 в размер на 1505.85 лева,
таксата за управление и обработка на кредита по т. 3.5.3 в размер на 180.70 и
вземането за разноски в размер на 55.20 лева.
Съдът намира, че обжалваното разпореждане в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение,
ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като следи служебно
за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Възраженията, че
само пред исков съд и в състезателно производство могат да се разглеждат
въпроси за недействителност на клаузи /чл. 26 от ЗЗД/, в частност за нищожност
на потребителски клаузи, са неоснователни и несъответни на изобилната практика СЕС
по тези въпроси. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи
защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя
характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът
намира, че уговорената между страните наказателна лихва по чл. 3.3 в размер на
334.85 лева, неустойката по т.3.4 в размер на 1505.85 лева, таксата за
управление и обработка на кредита по т. 3.5.3 в размер на 180.70, поради
противоречие със ЗПК, като съображенията за това са следните:
Уговорените в чл.
3.3 и чл. 3.4 от договора за кредит наказателна лихва и неустойка противоречат
пряко на разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която посочва, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава размера
на законната лихва.
В случая
уговорените наказателна лихва и неустойка са изцяло свързани с хипотеза на
забава на длъжника, като размерът им (24 % наказателна лихва върху просрочената
главница, 15 % неустойка върху просрочената възнаградителна
лиха), надвишава размера на законната лихва (10%),
предвидена в чл. 33, ал. 2 от ЗПК като краен предел на отговорността на
потребителя при забава. Поради тази причина съдът намира, че с уговарянето на
тези допълни вземания в полза на заявителя, по същество представляват уговорено
допълнително обезщетение забава, което заобикаля рестрикциите, предвидени в чл.
33 от НК. В тази връзка, съдът намира, че с уговорените наказателна лихва и
неустойка, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания са извън
предвидените в ЗПК, което ги прави нищожни. Същите не следва да бъдат редуцирани до размера
на законната лихва.
По отношение на
уговорената такса за управление и обработка на кредита по т. 3.5.3. съдът
намира, че същата противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление
на кредита. А безспорно сочените действия на банката по администриране и
мониторинг на кредита с оглед погасяването му, периодичното извършване на
анализ на финансовото състояние на
кредитополучателите и пр., които се твърди, че се извършват като насрещна престация по претендирата такса
по т. 3.5.3., са безспорно действия свързани с управление на кредита. Заявителят
посочва, че тези такси са възникнали в резултат на уговорена допълнителна
услуга, но самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание
на тази предоставена на кредитополучателя престация,
изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано
насрещно възнаграждение. Напротив, поддържането на нарочен служител, натоварен
да следи финансовото състояние на кредитополучателите чрез справки в различни
институции, да се свързва с клиентите (по телефон, имейл и т.н.) при наличие на
просрочие, респ. да търси доброволно, макар и забавено изпълнение от длъжника, са типични действия
по управление на кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора
разход, а не допълнителен такъв. Този вид дейност на кредитора се компенсира с
основното възнаграждение (възнаградителна лихва) като
цена на самото рисково кредитиране
и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна
лихва. Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита би означавало да се допусне, че
възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за
дейността разходи, заплащани по повод забавата по кредита.
Така обоснованите
от заявителя по основание претенции пораждат служебно задължение на съда да
приложи закрилни императивни норми, изключващи
безспорен характер на задълженията. Естеството на потребителската закрила (независимо
дали общата по ЗЗП или предвидена в специални закони) налага тя да бъде
осигурена от съда и на лице, което без изрични указания би пропуснало да се защити. Само ако намесата
на съда е предварителна тази цел ще се постигне и ще се осуети стабилизиране на
акт, останал неоспорен само поради по-слабата информираност на потребител,
който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на
права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство.
В конкретния случай
именно мотивите на заповедния съд да откаже издаването на заповедта за
вземанията, породени от клаузи за които са очертани фактически твърдения попадащи в хипотези на ограничения
за кредитора, представляват обявяването на приложимите императивни правила,
изключващи безспорен характер на дълга и налагащи състезателно производство.
Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона
(схващан в най-общия му смисъл на съвместимост на последиците на сделката с
обществения ред на правовата държава) и съответно се санкционира на осн. чл. 411 ал.2 т. 2 ГПК. Така мотивирания отказ е
основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред (чл.
415 ал.1 т.3 ГПК) за да бъде установена твърдяната безспорност на валидността на клаузите, ползващи кредитора с
участието на надлежно информирания потребител.
Въззивният съд счита, обаче, че претендираните
от заявителя разходи в размер на 55.20 лева, направени по повод обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, не противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. В
случая, заявителят претендира реално направени разноски, а не уговорени
отнапред във фиксиран размер разходи, към момента на сключването на договора за
кредит. Дали се дължат тези разноски в
размер на 55.20 лева следва да бъде преценявано по същество на спора.
С оглед на горното
разпореждането на заповедния съд, с което е отказал издаването на заповед за
изпълнение за сумата от 55,20 лв. представляваща вземане за разноски по т.
5.1.7 от Договора за периода от 15.03.2019 г. до 01.04.2019 г., следва да бъде
отменено. В останалата част, въззивният състав
достига до изводи изцяло съвпадащи с мотивите на обжалваното разпореждане,
поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Жалбоподателят е направил разноски в размер на 41.53 лева и е поискал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 50.00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Тези сумата от 91.53 лева, следва да бъде добавена
към съдебно-деловодните разноски на заявителя, част от заповедното
производство, респ. да бъдат включени в подлежащата на издаване заповед спрямо длъжниците,
но дължимостта и изпълняемостта
им е обусловена от основателността на претенцията на кредитора (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 25037/11.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №
5222/2019 г. по описа на РС-Варна, в частта, с която е отхвърлил заявлението на
„Алианц Банк България” АД
срещу солидарните длъжници Н.Л.К. и И.Р.К., за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 55,20 лв.
представляваща вземане за разноски по т. 5.1.7 от Договора за периода от
15.03.2019 г. до 01.04.2019 г.
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Алианц
банк България” АД с ЕИК:********* срещу Н.Л.К. с ЕГН:**********
и И.Р.К. с ЕГН:********** за сумата от 55,20 (петдесет и пет лева и двадесет
стотинки) лв. представляваща вземане за разноски по т. 5.1.7 от Договора за
периода от 15.03.2019 г. до 01.04.2019 г.
ОПРЕДЕЛЯ разноски по
ч.в.т.д. № 1236/2019г. на ВОС в полза на заявителя „Алианц
банк България” АД в размер на 91.53 лева (деветдесет
и един лева и петдесет и три стотинки), от които 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и 41.53 лева държавна такса, които да бъдат включени в
издадената въз основа на настоящото определение заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
ВРЪЩА делото на
ВРС за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: