Р Е Ш Е Н И Е
№
29.07.2019г., град ***В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1463 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №17-0938-00**** /22.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА
в СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Т.Н.Н. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания, както следва:
-
на основание чл.183 ал.4 т.6 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.104а ЗДвП;
-
на основание чл.174 ал.3 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 0 /нула/ лева;
-
на основание чл.183 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за
извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Оспорва
фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство
като изтъква, че в действителност е разговарял по мобилен телефон, но е ползвал
устройство „без ръце“, като наред с това – към момента, в който полицейската
проверка започнала, управлявания от Н. автомобил бил със загасен двигател;
изтъква, че запитал проверилия го полицай Н. защо се заяжда, на което полицейският
служител отговорил, че му е правил компромиси и друг път; жалбоподателят е
категоричен, наред с това, че в управлявания от негова страна автомобил е имало
трето лице – Л.П.П., който има преки възприятия за обстоятелствата, предмет на
изясняване, както и че от находящите се в района два патрулни автомобила,
единствено полицаят Н. му е извършил процесната проверка. Изтъква, че никой от
полицейските служители в близост до ****не е реагирал веднага на някакво
извършено от страна на Н. нарушение, което, наред с твърдяното изявление на Н.,
според жалбоподателя разкрива „преднамереност
и реваншизъм“. По тези причини,
счита, че не са извършени вменените му нарушения по чл.104а и 100 ал.1 т.1 ЗДвП, още повече, че към момента на полицейската проверка, управляваният
автомобил е бил в покой. Същевременно изтъква, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: по чл.40 ал.1 ЗАНН –
тъй като не е вписан като свидетел присъствалия на място Л.П. или полицейски
служители, които са присъствали на място, а тези, които са вписани, са
единствено свидетели по неговото съставяне, без това да е изрично отбелязано в
АУАН; по чл.42 т.3 ЗАНН – тъй като не е надлежно посочено мястото на
нарушенията, а само най-общо – че е в близост до ****; по чл.42 т.4 ЗАНН – тъй
като АУАН не съдържа пълно изложение на обстоятелствата на твърдяните
нарушения; по чл.42 т.6 ЗАНН – тъй като не е отразена местоработата на
нарушителя; по чл.42 т.10 ЗАНН – тъй като не е посочено кому е поверено
иззетото СУМПС. Отделно от изложеното дотук, като нарушения на материалния
Закон, жалбоподателя изтъква: по чл.170 ал.3 ЗДвП – тъй като не е бил спрян за
проверка със стоп-палка по образец или по друг разбираем начин; че е неясно по
какви причини като актосъставител е посочен М.Н., който не е присъствал на
извършените твърдяни нарушения, вместо – М.Н.; че в съставения АУАН има задрасквания
и поправки – което навежда жалбоподателя на идеята, че „полицаите са се чудели какви точно нарушения да ми вменят“.
По-нататък жалбоподателят сочи, че са допуснати съществени нарушения при
издаване на НП: по чл.52 ал.4 ЗАНН – тъй като при наличието на възражение в
съставения АУАН, наказващият орган не е извършил разследване на спорните
обстоятелства; по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като липсва фактическа обстановка
на твърдяното нарушение, обстоятелствата на неговото извършване, както и че не
са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. На тази основа,
моли за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ***– представител не се явява.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че по подадената от Т.Н. жалба
първоначално е образувано АНД ****/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН. Същото
приключило с Решение №8/05.01.2018г., което било отменено с Решение
№309/14.05.2018г. по КАНД №249/2018г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛЕВЕН. С
последното, Наказателно постановление **** от 22.05.2017 г., издадено от
НАЧАЛНИК ГРУПА към ОД на МВР – Плевен, СЕКТОР „Пътна полиция“ било отменено „в частта, с която на Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание
глоба в размер на 0,00 лева за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.“.
От друга страна, Решение № 8 от 05.01.2018 г., по НАХД № ****/2017 г. на
Районен съд – ***било отменено „в останалата част, с която е потвърдено
Наказателно постановление **** от 22.05.2017 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Т.Н.Н. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 10,00лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.“, като делото само
в тази част, било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – ПЛЕВЕН.
Наред с това, били дадени указания, че при новото разглеждане „съдът следва да изложи мотиви какво приема за установено от
фактическа страна досежно всяко едно от вменените нарушения, въз основа на
какви доказателства, като посочи кои от
доказателствата цени и защо и какви правни изводи произтичат от събраните
доказателства относно правилността и законосъобразността на обжалваното НП.
Съдът следва да даде и обоснован отговор на всички поставени с първоначалната
жалба и в писмените бележки , представени от жалбоподателя при разглеждане на делото
пред РС против НП оплаквания, с оглед
разкриване на обективната истина, и след анализ на всички приобщени
доказателства да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на
атакуваното НП и по какъв начин.“
При така дадените от страна на касационната инстанция указания, Съдът
намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима; следва да бъде разгледана единствено в
частта, очертана по-горе, от страна на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № ****/12.05.2017г. от
страна на М.Р.Н. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР – ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетелите М.П.Н. и А.О.К., както и на нарушителя Т.Н.Н.. Съставен
е за това, че на 12.05.2017 г. около 21:10 часа в гр.Плевен, на ул****срещу ****",
посока ****“ управлява лек автомобил **** с per.№ ****, като: използва мобилен телефон по време
на управление на МПС – нарушение по чл.104а ЗДвП; отказва да му бъде извършена
провepкa за наличие на алкохол с техническо средство дрегер с с ****, фабричен ****–
нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП; не представя контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят
е възразил, като е отбелязал, че не е съгласен с така изложената фактическа
обстановка. Допълнителни възражения по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не е
представил.
Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е възприел направеното
възражение от страна на жалбоподателя. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на на Т.Н.Н. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.104а ЗДвП; на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 0 /нула/ лева; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни
лица /л.22 – 23 от АНД №****/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/.
Възраженията на жалбоподателя /преповторени в перифразиран вид, в подадени
по АНД №****/2017г. писмени бележки/, касаещи процесуалната изрядност на
административнонаказателното производство, Съдът преценява като неоснователни и
по-конкретно:
-
по чл.40 ал.1 ЗАНН – тъй като не
е вписан като свидетел присъствалия на място, в л.а. ****Л.П. или полицейски
служители, които са присъствали на място, а тези, които са вписани, са
единствено свидетели по неговото съставяне, без това да е изрично отбелязано в
АУАН. На първо място, от доказателствените материали, непосредствено събрани по
настоящото дело не следва, че лицето Л.П. изобщо е присъствал на място. В този
смисъл са показания на свидетелите Н., Н. и К., според които Т.Н. е бил сам в
управлявания от негова страна автомобил. На второ място, също от показанията на
посочените трима свидетели следва, че в действителност, лично са възприели
извършването на нарушение по чл.104а ЗДвП, т.е. – имат качеството на очевидци –
а съображенията на жалбоподателя за нарушение по чл.40 ал.1 ЗАНН, са
неоснователни;
-
по чл.42 т.3 ЗАНН – тъй като не е
надлежно посочено мястото на нарушенията, а само най-общо – че е в близост до ****.
Съдът намира, че са изложени достатъчно данни за мястото на нарушението, вкл. –
че се намира на ул****в гр.ПЛЕВЕН, поради което така твърдяното нарушение на
процесуалните правила, не е налице;
-
по чл.42 т.4 ЗАНН – тъй като АУАН
не съдържа пълно изложение на обстоятелствата на твърдяните нарушения.
Внимателното запознаване с изложената по-горе фактическа обстановка /съдържаща
се както в АУАН, така и в НП/ разкрива, че подобен дефицит, не е налице; по-конкретно,
изложените факти и обстоятелства са напълно достатъчни, за да разбере нарушителят
за какви нарушения и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
административнонаказателната му отговорност;
-
по чл.42 т.6 ЗАНН – тъй като не е
отразена местоработата на нарушителя. Действително, подобно отразяване, не е
налице, но същевременно, налице са достатъчно данни за индивидуализиране на
нарушителя /три имена, адрес, ЕГН/, поради което – съществено нарушение на
процесуалните правила, в тази насока, не е налице;
-
по чл.42 т.10 ЗАНН – тъй като не
е посочено кому е поверено иззетото СУМПС. Отбелязване в посочената насока, със
сигурност не е необходимо с оглед реализиране правото на защита на
жалбоподателя – поради което и съществено нарушение на процесуалните правила не
е налице; следва обаче все пак да бъде отбелязано, че се касае за иззет личен
документ, който очевидно следва административнонаказателната преписка, т.е.
така направеното възражение е на практика не само неоснователно, но и безпредметно;
-
по чл.170 ал.3 ЗДвП – тъй като жалбоподателят
не е бил спрян за проверка със стоп-палка по образец или по друг разбираем
начин. Същата разпоредба гласи „При
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие
служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със
стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.“. Внимателното
запознаване със свидетелските показания по делото разкрива, че управляваният от
жалбоподателя автомобил, при приближаване на ****, сам е преустановил
движението си, а след това – находящите се наблизо полицейски служители са
пристъпили към изпълнение на задълженията си по ЗДвП. Следователно, позоваването
на разпоредбата на чл.170 ал.3 ЗДвП в настоящия случай е неправилно, а още
по-неправилно е да се приеме, че при спиращо ППС, службите за контрол съгласно
ЗДвП, нямат право да пристъпят към извършване на проверка. От свидетелските
показания на Н., Н., К. е видно, че полицейските служители съответно са се
легитимирали като такива и са пристъпили към проверка по ЗДвП – което е час от
техните правомощия, ето защо не е допуснато процесуално нарушение /а и такова на
материалния закон, както счита жалбоподателя/ във връзка с чл.170 ал.3 ЗДвП;
-
че е неясно по какви причини като
актосъставител е посочен М.Н., който не е присъствал на извършените твърдяни
нарушения, вместо – М.Н.. От показанията на свидетелите Н., К. и Н. е видно, че
и тримата служители са присъствали на място и са възприели поведението на
жалбоподателя като водач на МПС. От друга страна, доколкото М.Н. притежава
същата компетентност като актосъставител по ЗДвП, с каквато се ползва и М.Н. -
поставянето на горния въпрос от страна на жалбоподателя, едва ли е уместно – но
и със сигурност не е налице процесуално нарушение /а и такова на материалния
закон, както счита жалбоподателя/;
-
че в съставения АУАН има
задрасквания и поправки – което навежда жалбоподателя на идеята, че „полицаите са се чудели какви точно нарушения
да ми вменят“. Внимателното запознаване със съдържанието на съставения АУАН
разкрива, че действително са налице три задрасквания/поправки. Същевременно е
видно, че първото задраскване е на думите „а-ла
се спира от движение“, а второто – на идентификационния номер на СРМПС -
очевидно, тъй като актосъставителят е преценил, че МПС не подлежи на спиране от
движение. В съкращението „СРМПС“,
буквата „Р“ е преправена в буква „У“, като е посочен номера на иззетото
със съставения АУАН, СУМПС на името на жалбоподателя. Третото задраскване, на
свой ред, е извършено от самия Н., при вписване в АУАН на възражения, като в
тази насока, с поправка жалбоподателят е изписал думата „изложената“. С други думи, посочените от Т.Н. задрасквания и
поправки по никакъв начин не рефлектират върху редовността на съставения АУАН,
както и съвсем не могат да бъдат направени изводите на жалбоподателя, че „полицаите са се чудели какви точно нарушения
да ми вменят“; във всеки случай, със сигурност не е налице процесуално
нарушение /а и такова на материалния закон, както счита жалбоподателя/;
-
по чл.52 ал.4 ЗАНН – тъй като при
наличието на възражение в съставения АУАН, наказващият орган не е извършил
разследване на спорните обстоятелства. Действително, допълнително разследване
от страна на административнонаказващия орган, не е било извършено, но
същевременно - от една страна, нарушителят не е представил и някакви
по-конкретни данни, които да послужат за обосноваване на необходимост от
подобно разследване, освен най-общото посочване, че е несъгласен с изложената в
АУАН фактическа обстановка, а от друга – извършването на разследване по чл.52
ал.4 ЗАНН, е изцяло предоставено на оперативната самостоятелност на
административнонаказващия орган, поради което – очевидно няма как да бъде
прието, че е налице твърдяното от страна на жалбоподателя нарушение на
процесуалните правила;
-
по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като
липсва фактическа обстановка на твърдяното нарушение, обстоятелствата на
неговото извършване, както и че не са посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението. Както беше отбелязано и по-горе, фактическата
обстановка в НП дословно преповтаря тази, изложена в процесния АУАН. На свой
ред, както също беше отбелязано - изложените факти и обстоятелства в АУАН са
напълно достатъчни, за да разбере нарушителят за какви нарушения и въз основа
на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От друга страна, още в уводната част на Наказателното
постановление е отбелязано, че се изготвя въз основа на
административнонаказателната преписка по АУАН № ****/12.05.2017г., съставен от
страна на М.Р.Н. – което впрочем е напълно достатъчно в очертаната насока, т.е.
твърдяните нарушения на процесуалните правила, не са налице.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява и други, допуснати
в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните
правила и Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално
законосъобразно.
По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания
на свидетелите М.П.Н., А.О.К., М.Р.Н., както и писмени доказателства /л.14 –
16, л.81 от АНД №****/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, л. 56 от делото/. Тук е
мястото да бъде отбелязано, че не могат да бъдат приети нито като веществени,
нито – като писмени доказателства или доказателствени средства, представените
на л.82 – 83 и л.84 /папка-джоб/ от АНД №****/2017г. материали от страна на
жалбоподателя. Касае се за фотоснимки и предполагаеми скрийншотове /снимки на
екран на устройство/, на предполагаема комуникация между лица, в електронна
среда – и всичките те не представляват нито доказателства, нито –
доказателствени средства по смисъла на НПК. Ето защо, същите изобщо няма да
бъдат обсъждани като част от доказателствената съвкупност, в съответствие с
императивните разпоредби на чл.104 – 105 НПК.
Що се отнася до представените по делото свидетелски показания на М.П.Н., А.О.К.,
М.Р.Н., Съдът преценява, че същите са относително подробни, взаимно се
потвърждават, от една страна, а от друга – са в потвърждение на изнесената в
АУАН и в НП фактическа обстановка. Действително, показанията и на тримата
свидетели не са твърде детайлни, но това обстоятелство не е в състояние да
подкопае достоверността на техните показания. В тази връзка, няма как да не
бъде съобразено обстоятелството, че на първо място и преди всичко - касае се за
полицейски служители, чиято работа е практически постоянно свързана с определен
вид проверки. Специално свидетелите Н. и Н., като мл.автоконтрольори в сектор
„ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, по естеството на служебната им компетентност, са
ангажирани редовно в извършване на проверки по ЗДвП. При това положение,
липсата у тримата свидетели на спомен за някои детайли от фактическата
обстановка, като например – дали жалбоподателят е разговарял по мобилен телефон
с лявата или дясната си ръка, дали автомобилът е имал някакви специални
особености, какви документи е представил при извършената проверка и прочие – в
никакъв случай не следва да се отдава на някаква форма на проявена
недобросъвестност от страна на свидетелите. В частност, да се извежда от
липсата на спомен за подобни детайли, че полицейските свидетели са проявили
някаква тенденциозност и че са имали отнапред някакво отрицателно отношение
спрямо жалбоподателя – е меко казано, неприемливо. Отделен е въпроса, че всички
твърдения по фактите в жалбата, включително – че лекият автомобил, управляван
от Т.Н. е бил спрял в продължение на няколко минути, преди да се появи
свидетеля М.Н. и да заяви на жалбоподателя, че му е правил компромиси, но в
този случай – ще му състави АУАН, че през цялото време жалбоподателя е
разговарял по мобилен телефон чрез устройство „хендсфри“, че наблизо не е имало
никакви други полицаи и дори – че в л.а. ****на задната седалка е пътувало
лицето Л.П.П. – са изцяло недоказани по делото. Следва да бъде подчертано, че и
тримата свидетели са категорични, че са възприели лично, непосредствено, че Т.Н.
е управлявал лек автомобил и че именно по време на движение е разговарял по
мобилен телефон, без да използва устройство „свободни ръце“, както и че с него не
е пътувало друго лице. Показанията и на тримата свидетели бележат синхрон,
убедителни са и липсват разумни житейски или юридически съображения да бъдат
лишени от доверие. Напротив, отново следва да бъде подчертано – касае се за
служебни лица, за които липсват доказателства, че са действали тенденциозно в
кръга на службата си. Да се приеме, че извършената спрямо Т.Н. проверка е опит
за „реванш“ или че полицейските
служители са се „заяждали“, или пък
че са се „чудели“ какви нарушения да
му вменят /каквито твърдения се навеждат в жалбата/ – не би било нищо друго,
освен необосновано, тъй като доказателства за подобно отношение от страна на
полицейските служители, не са налице. Впрочем, подобни твърдения в жалбата, демонстрират
определено негативно отношение към службите за контрол по ЗДвП от страна на
самия жалбоподател, а не отрицателно отношение от страна на свидетелите Н., Н.,
К. – спрямо Т.Н.. Ето защо Съдът приема, че показанията на тримата свидетели не
будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление
за проявена тенденциозност - и им отдава вяра. Именно от показанията на
свидетелите Н., Н., К. се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена
в НП фактическа обстановка. В нейно опровержение не са представени
доказателства, опровергаващи презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, поради което
Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка, застъпена в АУАН и НП, за
доказана по несъмнен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.104а ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“. Законодателят
е въвел цитираната законова забрана, без да предвижда изключения от нейното
действие. Следователно, при описаната по-горе фактическа обстановка, водачът Т.Н.
е бил длъжен да се въздържа от използване на мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Като не е изпълнил това свое
задължение за бездействие, Н. е извършил нарушение по чл.104а ЗДвП – и същото
се явява доказано по убедителен начин. На следващо място, съобразно чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него…“. Налице е
задължение за действие, с което при описаната по-горе фактическа обстановка, жалбоподателят
не се е съобразил, като по този начин е извършил нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП - и същото се явява доказано по убедителен начин. Няма как да бъде
споделено виждането на жалбоподателя, че тъй като вече е бил преустановил
движението на управлявания автомобил – следователно и не е имал качеството
„водач“, а оттук - че не е можело да е извършил което и да било от нарушенията,
за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. На първо
място, свидетелите Н., Н., К. ясно са възприели, че жалбоподателят управлява
МПС и разговаря по мобилен телефон без „хендсфри“, непосредствено преди да
пристъпят към процесната проверка, а оттук – Т.Н. е имал именно качеството на
„водач“ на МПС. На второ място, всяка проверка по ЗДвП протича при спряно, т.е.
преустановило движението си МПС и ако да би било възприето обсъжданото
възражение на жалбоподателя – следователно никога и по никакъв начин, никой от
проверяваните, не би могъл да има качеството на „водач“ – а подобен извод,
разбира се е, самоочевидно абсурден и противоречи на точния смисъл на Закона за
движението по пътищата.
Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно
са квалифицирали извършените нарушения и също така, правилно административнонаказващият
орган е наложил съответни административни наказания: на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Размерът на административните наказания не
следва да бъде обсъждан, тъй като всяка от административнонаказателните
разпоредби предвижда абсолютен размер на санкцията, която е правилно съобразена
от страна на административнонаказващия орган. Никое от нарушенията не
представлява „маловажен случай“, тъй като обществената им опасност е типична за
обичайния случай на нарушение по чл.104а ЗДвП, съответно - по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; отделно от това, справката за нарушител на името на Т.Н. разкрива
наличието на влезли в сила административни наказания, за други нарушения на
ЗДвП в миналото, т.е. не са налице основания за определянето на извършените от него
нарушения като „маловажни“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както
законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №17-0938-00**** /22.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПП“
при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в частта, в която на Т.Н.Н. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания, както следва:
-
на основание чл.183 ал.4 т.6 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.104а ЗДвП;
-
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: