РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Силистра, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100419 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Н. Р. В. срещу заповед № РД 04-409 – 1 от
11.09.2023 г. на Директора на ОД „З.“ – С., чрез която е наредено изземването на ПИ с
идентификатор ........в землището на с. П., общ. С., причислен към ДПФ поради
неправомерното му ползване от жалбоподателката. Последната оспорва заповедта като
неправилна и незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния
орган фактическа обстановка и твърди, че не е ползвала иззетия имот. Отрича да обработва
земеделска земя в съответния масив и твърди, че поради тази причина няма достъп до имота.
Признава, че е участвала в тръжна сесия за отдаване под наем на имота за стопанската
2022/2023 година, но същата била прекратена, поради което жалбоподателката не поискала
сключването на едногодишен договор, нито включването на имота в споразумението,
свързано с комасацията на земеделските имоти през стопанската година. В касационната си
жалба (тъй като настоящото производство е върнато за повторно разглеждане от нов съдебен
състав) жалбоподателката изтъква доводи, че към момента на издаване на заповедта за
изземване стопанските мероприятия за стопанската 2022/2023 година вече са били
приключени и собственикът не е бил възпрепятстван да ползва и да се разпорежда с имота,
предмет на този административен акт. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Директорът на ОД „З.” – С. изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Позовава
се на документите, изготвени в резултат на извършени по нареждане на Директора на ОД
„З.“ проверки, в които било отразено, че иззетият имот се ползва от жалбоподателката, като
освен това отбелязва, че същият бил предаден чрез протокол – опис от 24.08.2021 г. въз
1
основа на договор за наем от 24.08.2021 г., сключен за стопанската 2021/2022 г., но след този
изтичане срока на договора той не бил върнат на наемодателя, а жалбоподателката
продължила да го ползва и през следващата година.
Постъпилата жалба е разгледана и отхвърлена с решение № 554 от 29.08.2024 г. по
адм.д. № 1577 по описа на СРС за 2023 г.; решението на първата инстанция е отменено с
решение № 357 от 12.03.2025 г. по адм.д. № 379 по описа на АС – С. 2024 г. и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на РС – С. с указания при новото разглеждане на
делото съдът да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни
съображения относно законосъобразността на оспорения административен акт, включително
да отговори на оплакванията на жалбоподателя, че не е надлежен адресат на акта, тъй като
не е ползвал имота.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ
във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „З.“ – С. наредил да се
извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава
на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за
осъществяването ; на 22.05.2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в
землището на с. П., общ. С., съставила констативен протокол № 3, в който отразила, че част
от ПИ с идентификатор ..........в землището на с. П., общ. С. с площ на имота от 5,950 дка е
засята с многогодишни полски култури и се ползва неправомерно от жалбоподателя (а
другата част представлява стопански двор). Чрез писмо до жалбоподателката от 03.07.2023
г., връчено на 26.07.2023 г., тя била уведомена за резултатите от проверката и за
съставянето на констативния протокол, като била предоставена възможност за
представяне на писмени искания или възражения. На 27.07.2023 г. жалбоподателката в
писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД
07-25 от 03.07.2023 г. Директорът на ОД „З.“ – С. назначил комисия, която да разгледа и да се
произнесе по основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на функцията си
комисията провела заседание на 01.09.2023 г., на което възражението било прието за
неоснователно, без изтъкнати мотиви в тази насока. В завършек на така проведената
процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед чрез която било
наредено изземването на 2,350 дка от посочения по – горе имот, като на основание чл. 34,
ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението
, ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 282 лв.,
представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (40 лв./дка) за землището
на с. П., общ. С.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че
същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост
се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата,
които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За
установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата
по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от
държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция
"З." /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да
се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган,
комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните
имоти, принадлежащи към ДПФ.
Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно
извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния
поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и ползването им. В
конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. А. и извършена по
силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора
на областна дирекция "З." – С., като след извършването на констатациите на назначената
комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал.
1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и
възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на
засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че
административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на
атакувания административен акт.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена
форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на
изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на
определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително
следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за
издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на
имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен
начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат
уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният
ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в
предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК.
Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от
жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК
3
следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации
на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В
конкретния случай като свидетел по делото бе разпитан свидетелят П. П., участвал в
проверка на терен на имота, който при извършването констатирал, че иззетият имот е
засят със същата земеделска култура като съседните имоти, които се стопанисват от
жалбоподателката, обработката му била като тази на съседните имоти, включително
степента на развитие на посевите, а освен това до него нямало пътен достъп освен през
останалите обработвани от жалбоподателката имоти. Според свидетеля съседните имоти
били заявени за подпомагане именно от жалбоподателката, макар в тази насока да не бяха
представени доказателства по делото въпреки изричните указания на съда. Същевременно
по делото е представен договор за наем от 24.08.2021 г., сключен от жалбоподателката в
качеството на наемател, с Министерство на земеделието, храните и горите, в чийто предмет
е включен и процесния имот, отдаден за временно ползване за стопанската 2021/2022 г.
Чрез протокол – опис от същата дата имотът е предаден на наемателката, като по делото
липсват писмени доказателства за връщането му на наемодателя след изтичане срока на
договора, въпреки изричната необходимост от съставянето на такъв документ, обективирана
в чл. 2.3 от договора. Същевременно чрез заявление от 26.08.2022 г. жалбоподателката
пожелала да участва с имота в комасация с аргумента, че е спечелила търг за отдаването му
под аренда и очаква да встъпи в арендни правоотношения чрез подписването на писмен
договор. Освен това по делото е представен и последващ договор за наем по отношение на
имота, сключен на 29.08.2023 г. за стопанската 2023/2024 г., по силата на който имотът бил
предаден на наемателката на същата дата, като за тази цел е изготвен протокол – опис.
Следва да се отбележи, че сам по себе си констативен протокол № 3 от 22.05.2023 г.
не доказва ползването на имота от жалбоподателката, тъй като не съдържа яснота относно
начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите
констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК
официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и
за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице
изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 22.05.2023 г.
установява единствено обработването на имота (засяването му с многогодишни полски
култури), но не и лицето, което е осъществило обработките. Показанията на свидетеля П.
установяват обстоятелството, че имотът е с еднакъв вид на земеделска обработка като тази
на съседните имоти, през които единствено се получава достъп до него, но от
свидетелството му не става ясно по какъв начин се е уверил, че тези съседни имоти за
заявени за подпомагане от жалбоподателката, за да се приеме, че именно тя се явява техен
ползвател. Данни за ползването на имота могат да се изведат от обстоятелството, че по
делото няма писмени доказателства за връщане владението върху него на наемодателя след
изчитане срока на договора за наем от 24.08.2021 г., от заявлението на жалбоподателката от
26.08.2022 г. за участие в комасация с този имот, както и от доводите , че обжалването на
4
заповедта за изземване се основава на обстоятелството, че към момента на издаването
обработките в имота били завършени, които доводи могат да се тълкуват като неоспорване
на фактическото ползване на имота в периода на отглеждане на засятата върху него
земеделска култура.
Дори въз основа на изложените факти да се приеме, че през стопанската 2022/2023 г.
именно жалбоподателката е обработвала имота, предмет на атакуваната заповед, съдът
счита, че към момента на издаването не са съществували фактическите основания за
нейната законосъобразност, тъй като към този момент владението върху имота е било
предадено на жалбоподателката въз основа на договора за наем от 29.08.2023 г. с протокол
от същата дата и поради тази причина тя го е държала на валидно правно основание,
препятстващо изземването му по предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ ред. Целта на заповедта по
посочената законова разпоредба е преустановяване неправомерното ползване на
земеделските имоти и връщането им на техните собственици или законни ползватели, а не
просто декларативното посочване на неправомерния ползвател, нито ангажирането на
гражданската му отговорност за извършеното нерегламентирано ползване. Поради тази
причина е недопустимо да се нарежда изземването на имот от лице, което вече го държи на
валидно правно основание, тъй като от самото начало привеждането в изпълнение на
заповедта за изземване би накърнило правата му по договора, оправомощаващ го да ползва
имота, предмет на този административен акт. Поради тези причини съдът приема, че
атакуваната заповед е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона и
искането за нейната отмяна, бидейки основателно, следва да се уважи, като на основание на
основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените по делото разноски за държавни такси в общ размер на 120 лв. Мотивиран
от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД 04-409 – 1 от 11.09.2023 г. на
Директора на ОД „З.“ – С., чрез която е наредено да се изземе неправомерно ползван от Н. Р.
В. с ЕГН ********** ПИ с идентификатор ........., находящ се в землището на с. П., общ. С.,
причислен към ДПФ.
ОСЪЖДА областна дирекция „З.“ – С. да заплати на Н. Р. В. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 120 лв. (сто и двадесет лв.) за държавни такси.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Административен съд-
С., в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5