Р Е Ш Е Н И Е
Номер 867
от 14.07.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на втори юли две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1042 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Бургас Бийч Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №98, ет.1, представлявано
от управителя Д. Д., против Решение № 258/25.02.2020г., постановено по НАХД №
245/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 430031-F406194/22.02.2019 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на
дружеството за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се
иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител.
Ответникът по
касация –ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпил отговор по касационната жалба с искане решението на
първата инстанция да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение, че оспорването е неоснователно.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Бургас Бийч Къмпани“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №98, ет.1, представлявано от управителя Д.Д., против наказателно
постановление №430031-F406194/22.02.2019 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, ал. 1
от Наредба № Н-18 във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция от
500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление,
първоинстанционният съд е приел, че търговецът не е изпълнил задълженията си,
визирани в чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., като не е издал касова бележка за извършената продажба. Изложени
са мотиви, че при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и
издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като нарушението е безспорно
установено и доказано. Изложени са мотиви във връзка с неприложимостта
на чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай, както и че не са налице твърдяните
техническа проблеми поради липсата на доказателства в тази насока.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Направените с
касационната жалба възражения са неоснователни. Въз основа на установената
фактическа обстановка, при редовно събрани в производството писмени и гласни
доказателства, районният съд е извел верни изводи за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, за спазване на административнопроизводствените
правила и съставомерност на деянието, осъществяващо от обективна страна състава
на административно нарушение, посочено в наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора за допуснати
съществени нарушения на материалния закон. Съдът счита, че по делото са налице
категорични доказателства, установяващи по безспорен начин вмененото на
касатора административно нарушение на чл.25, ал.1,т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118
ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който
гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за
всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ,
с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия
член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че
за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е
налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в настоящия
случай е факт.
На купувача, извършил контролната покупка (служител на
НАП), не е издаден фискален бон към момента на покупката. Тези обстоятелства са
идентични с обстоятелствата, описани в съставения АУАН и издаденото НП. В
производството пред РС е разпитан и актосъставителя, чиито показания РС е
кредитирал, като подробни, логични и съответстващи на фактическата обстановка,
установена с АУАН.
Съдът не споделя възражението, изложено в касационната
жалба за наличието на технически проблем с „тъч скрийна“. По делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Подобно възражение е
направено и пред РС –Бургас, като настоящата касационна инстанция изцяло
споделя мотивите на районния съд в тази връзка.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и
следното:
Издаването на касова
бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки. Отговорността на дружеството е обективна, доколкото същата се
ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се
осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Към процесното нарушение е неприложима и хипотезата на
чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира
чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.
При извършената
служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на
първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото и с
оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН /ДВ,
бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във
вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II от ЗАНН
във вр. чл. 208 и сл. от АПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП във
вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Бургас Бийч
Къмпани“ ЕООД, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/25.02.2019г., постановено по
НАХД № 245/2020 г. по описа на Районен съд -Бургас.
ОСЪЖДА „Бургас Бийч Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №98, ет.1,
представлявано от управителя Деян Дачев да заплати на Национална агенция за
приходите гр. София юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.