№ 40
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600134 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на ВНОХД № 271/2020г. по описа на Окръжен съд - Разград, по което с
решение № 71/20.11.2020г. е потвърдена изцяло присъда № 219 от 25.06.2020г., постановена
по НОХД № 326/2020г. от РС-Разград.
В искането за възобновяване се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, като се оспорва законосъобразността на постановеното решение с
твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Отправя се молба за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 271/2020г., по описа на
Окръжен съд - Разград и отмяна на постановеното от този съд решение № 71/20.11.2020г. и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна
прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, намирайки същото за
много добре мотивирано и подкрепено с практика на върховната съдебна инстанция,
противопоставя се по отношение на алтернативно искане на защитата, че е налице
малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НK.
1
Осъденото лице Ц.К., редовно призован, не се явява, представлява от адв. Ангел
Стефанов /АК-Русе/, който изразява становище за неоснователност на искането, като моли
същото да бъде оставено без уважение. Излага подробни аргументи в защита не тезата си
заявява, че посочената практика от прокуратурата е неотносима, алтернативно счита, че е
налице малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НK.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния
прокурор, съобрази изразените в съдебно заседание становища на страните и след цялостна
проверка на материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено
от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от
НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на съдебния акт, който ден
съвпада с датата на постановяване на решението, поради липсата на законова възможност за
касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419,
ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - решение, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е
неоснователно по следните съображения:
С присъда № 219 от 25.06.2020г постановена по НОХД №326/20г по описа на
Разградски РС, Ц. Г. К. е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.355, ал.
2 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 16.04.2020г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от
Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 год. на 44-то Народно
събрание на Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 год., е нарушил предписание за
поставяне под карантина с изх. № 10815/14.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция
Русе, издадено в изпълнение на въведените на територията на страната противоепидмични
мерки против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата
се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповеди с номера: РД-01-140/19.03.2020 г., РД-01- 158/26.03.2020
г. и РД-01-183/06.04.2020 г. всички на министъра на здравеопазването, издадени на
основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като след пристигане на 14.04.2020
г. от рискова стана - Румъния, не спазил срока на 14-дневната карантина - да пребивава на
адрес: град Цар Калоян, ул.“Хаджи Димитър“ № 12 и след като напуснал адреса, на който се
изпълнява карантината пребивавал на обществено място по § 1а от ДР от Закона за здравето
- излязъл да пие кафе пред смесен магазин „Ками - Кямиле Белгин“ ЕООД, находящ се в
град Цар Калоян на пл. “Демокрация“ , като на основание чл.304 от НПК, е бил оправдан по
възведеното му обвинение. Съдебното производство пред РС-Разград е проведено по реда
на глава XXVII от НПК, в резултат на което като подсъдимото лице е било оправдано
2
поради субективна несъставомерност на деянието.
По протест на прокурор при РП – Разград е било образувано въззивно производство
пред ОС-Разград, който с решение № 71/20.11.2020г. по ВНОХД № 271/2020г. е потвърдил
изцяло първоинст. съдебен акт. В мотивите към решението, ревизиращата инстанция е
подчертала, че не споделя довода на първостепенния съд, че доколкото подс. лице е влязло в
РБ от РРумъния – държава, непосочена в списъка от заповедта на министъра на
здравеопазването, това е оснoвание да се изключи наказателната му отговорност. На свой
ред обаче е развил съображения, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, че
към момента на деянието не е въведено в законодателството ни понятието „карантина“ и
липсва регламент за поставянето под карантина от дл. лице - старши инспeктор, дирекция
„Обществено здраве“, констатирал е, че във връченото предписание за поставяне под
карантина липсва задължение лицето да не напуска адреса, посочен в индивидуалния
административен акт. В тази връзка е стигнал до извода, че липсва субективна
съставомерност на деянието, поради незнание на фактите – налична забрана да напуска дома
си.
Така направените правни изводи от въззивния съд са законосъобразни, доколкото
почиват на правилна интерпретация на събраните по делото доказателства относно основния
извод за несъставомерност на действията от подс. Ц.К.. В предписанието от ст.инсп. В.Г.,
(л. 36 от ДП), задълженията на карантинираното лице са изброени изчерпателно. Посочва се,
че лицето е карантинирано на определен адрес и му е указано да изпълнява конкретни
мерки, свързани със санитарно-хигиенни изисквания и контакти с пребиваващите на адреса
други лица. В тази връзка е неподеляем упрекът към въззивната инстанция, респ. развит
довод в искането за възобновяване, че осъденото лицие Кушче е бил наясно, че не трябва да
напуска дома си. Понятията "изолация" и "карантина", макар и да са популярни в
обществото са въведени и официализирани по своето съдържание със ЗИДЗЗ, обнародван в
ДВ бр. 44 от 2020 г. в сила от 14.05.2020 г., т. е. след датата на инкриминираното деяние.
Не могат да бъдат споделени съображенията, развити в искането и позоваващи се на
Р №193/13.01.2021г. по КНД №806 на ВКС, II-ро н.о., с аргумент за неотносимост на
въпросите от административноправен характер към главния факт – наличието на
съставомерно деяние. Няма съмнение, че разпоредбата на чл. 355 от НК е бланкетна и като
такава, за правилното решаване на въпроса, следва да бъде коректно изяснена
позивитноправната уредба. Само тогава може да бъде даден отговор за наличието или
отсъствието на съставомерно деяние. Позитивноправната уредба е конкретизирана в Закона
за здравето, Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и относимите заповеди на министъра на здравеопазването. Едва след
измененията и допълненията отразени в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. на
Закона за здравето, с които, в §1, т. 47, за първи път е легално дефинирано понятието
„карантина“ - като действие по отделяне на контактни лица, на лица, болни от заразна
болест по чл. 61, ал. 1 или 3 и на лица, които са влезли на територията на страната от други
3
държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.
Доколкото нито в действащото към процесната дата- 16.04.2020 г. законодателство, нито в
Предписанието за поставяне под карантина, нейното съдържание е конкретизирано със
задължението да не напуска указания адрес, може да бъде направен извод за несъзнаване на
дължимото от дееца поведение.
Всичко посочено води до извод за субективна несъставомерност на деянието.
Престъплението по чл. 355 НК може да бъде извършено само умишлено. В конкретния
случай, доколкото се касае -несъзнаване на елемент от обективната страна на състава –
съдържанието на правното понятие „карантина“. Това изключва умисъла за престъплението
– а доколкото то не може да бъде извършено по непредпазливост – ще изключи и
субективната страна като цяло.
Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати
процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са
налице основания за възобновяване на въззивното производство по отношение на осъд. К. и
връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на ОС- каквото искане се прави.
С оглед на така изложените съображения, съставът на АС-Варна достигна до извода,
че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България,
за възобновяване на ВНОХД № 271/2020г., по описа на Окръжен съд - Разград
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4