Определение по дело №295/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 14.05.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 14.05.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан П.

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 00295 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.С., подписана от адв. К.П. против решение № 279/11.03.2019г. по гр. д. № 4024/2018г. по описа на РС – П., с което е отхвърлен предявеният от В.С. *** АД отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата от 142,57 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., равняваща се на 1/3 част от сумата от 427, 71 лв. – останалата неплатена част от общо дължимата главница от 433, 90 лв. за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. за която сума по ч. гр. дело № 811/2010 г. по описа на Районен съд – Перник срещу наследодателя на ищцата – З. С. е издаден изпълнителен лист от 27.04.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1102/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник.

В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че първоинстанционното решение е изградено на неправилни фактически и правни изводи, като не са обсъдени обективно  всестранно и пълно всички съществени обстоятелства по делото. Сочи, че съдът не е съобразил, че от образуването на изп. дело на 28.10.2010г. и в рамките на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – изтекъл на 28.10.2012г., ответното дружество-взискател не е предприело извършването на никакви надлежни изп. действия по изп. дело. С оглед на това считано от перемирането на изп. дело на 28.10.2012г. /по силата на закона/ е започнала да тече нова 5 -годишна погасителна давност и е изтекла на 28.10.2017г., т.е. към момента на предявяване на исковата претенция вземането по изп. лист е погасено по давност. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалбе е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство). От съдържанието в пълномощното на адв. П. не може да се прави извод, че е изключено представителството пред другите инстанции, тъй като текстът на пълномощното съдържа изявление за пълна представителна пласт по делото до приключването му и тя не е ограничена с уговорка, или заличаване на текста, поради което адв. П. има представителна власт да подаде въззивни жалби, както и да представлява жалбоподателя в настоящото въззивно производство.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.06.2019 г. от 10,15 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.