РЕШЕНИЕ
№ 1780
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Величка Д. Динкова
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330103478 по описа за 2021 година
Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата М. Г. Б. твърди, че е сключила с ответника договор за кредит от
**********, по силата на който получила сумата 3000 лева. Годишният процент на
разходите бил определен на 49,90%, освен това към договора било сключено
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, по което тя дължала
възнаграждение в размер на 1970,74 лева. Поддържа се, че така сключеният договор
противоречи на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит и по-
специално на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 от Закона, поради което договорът бил
недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Нищожни били клаузите, уреждащи размера
на възнаградителната лихва, тъй като противоречали на добрите нрави. Нищожна била
и клаузата, уреждаща възнаграждението по договора за допълнителни услуги, тъй като
всъщност това плащане представлявало скрито възнаграждение и не било включено в
общия размер на разходите, формиращ годишния процент на разходите по кредита. С
оглед това били налице предпоставките на чл.21, ал.1 ЗПК и това съглашение било
нищожна клауза. Предвид това се иска да бъде осъдено ответното дружество да върне
на ищцата сумата 100 лева платена по съглашението за допълнителни услуги поради
липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума.
В хода на производството е допуснато изменение на иска, чрез увеличаването
1
му до 1970,64 лв.
Ответното дружество „Профи Кредит България” излага доводи за
законосъобразност на сключения договор, включително и в частта му, в която се
дължат допълнителни услуги. Не отрича наличието на договорни отношения между
него и ищцата.
Съдът намери за установено следното:
На ******** между ищцата и ответното дружество сключен договор за кредит
№ *********, по силата на който била представена сумата 3000 лв. със срок на
погасяване 36 месеца, възнаградителна лихва 41,17 % годишно и ГПР от 49,89 %.
Общо дължимата сума по кредита била 5270,04 лв. / *******/. Уговорено било ищцата
да ползва и пакет допълнителни услуги, за които се дължало възнаграждение в размер
на 1970,64лв. Тази сума следвало да бъде разсрочено платена с вноски от 146,39 лв. на
месеца. Така общата сума, която следвало да се заплати във връзка с кредита възлизала
на 7240,68лв. / ********/. Характерът на допълнителните услуги се изразявал в следното
– приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по
получаване на допълнителни парични средства .
Установява се от представената справка, че в периода от 19.07.2016.г. до
03.11.2018г., включително ищцата е направила погасителни плащания. Заплатила е
всички суми, включително и за възнаграждението по пакета за допълнителни услуги -
общо 1970,64 лв. /*****/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед
отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.
Безспорно е, че между ищцата и дружеството ответник е сключен договор за
кредит, придружен и със споразумение за заплащане на допълнителни услуги.
Установи се, че във връзка с това ищцата е заплатила на ответника 1970,64 лв.
Основателни са доводите, че сумата уговорена като възнаграждение по
споразумението за допълнителни услуги е била недължимо платена.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и
2
управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в
споразумението допълнителни услуги са само възможности за кредитополучателя, с
които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на
допълнителните услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да води
преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не
заплати такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му
предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да
покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от
предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена
– съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона,
като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на
допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по
този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на
годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата
по размер съставлява 66% от главницата. Последното налага извод, че клаузата
уреждаща таксата за допълнителна услуга е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата
уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.
С оглед изложеното съдът счита, че сумата 1970,64лв. е платена при начална
липса на основание и следва да бъде върната на ищцата. Искът е основателен и следва
да се уважи изцяло.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер на 78,82 лв. държавна такса.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна
помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2
ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата 441,53 лв. представляваща адв. хонорар с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да заплати, на осн.
на чл.55, ал.1 ЗЗД, на М. Г. Б. ЕГН ********** с адрес гр. ************ сумата
1970,64лв. /хиляда деветстотин и седемдесет лева и 64ст./ платена без основание от
ищцата по нищожна клауза уговаряща възнаграждение за пакет допълнителни услуги
към договор за кредит № **************., ведно със законната лихва върху сумата
считано от ***********до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на М. Г. Б., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 78,82 лв. /седемдесет и осем лева и 82 ст./ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на Адвокатско
дружество „********“, БУЛСТАТ ******* с адрес: гр.*********, на осн. чл.38, ал.2
ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 441,53 лв. с ДДС /четиристотин четиридесет и един
лева и 53 ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
4