№ 1078/9.6.2023г.
гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова КАНД
№ 951 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 – чл.228 АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез
главен юриск. А., против Решение № 245/10.02.2022 г., постановено по АНД №
6654/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е отменено наказателно
постановление / НП/ № 661452-F652253/13.09.2022 г., с което на Е.К.П.,***,
е наложена глоба по чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 във връзка с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
В жалбата се излагат доводи за неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон, тъй като районният съд неправилно е приел, че е
налице маловажност на случая, поради което и е отменил НП. Излагат се подробни
доводи, че случаят не е маловажен, тъй като
нарушението е извършено от законен представител на юридическо лице – търговец,
а неспазването на нормативната уредба винаги разкрива необходимата за
санкциониране степен на обществена опасност. Иска се от съда да отмени въззивното
решение, съответно, да потвърди оспореното НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Е.К.П., представлявана от
адв. Л., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли и да остави в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
изразява становище за неоснователност за жалбата.
Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на
основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно
постановление № 661452-F652253/13.09.2022 г. на заместник директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив, с което на Е.К.П., в качеството й на управител на „Айвел
консулт“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 200 лева за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 във връзка с чл.38 ал.1 т.1
от Закона за счетоводството /ЗСч/.
От фактическа страна е установено, че при извършена
проверка, служителите на приходната администрация констатирали, че през
отчетния период 2020 г. търговското предприятие е осъществявало дейност, а
годишният финансов отчет на дружеството е подаден след законоустановения срок,
който е 30.09.2021 г. С оглед констатациите, на името на управителя на
дружеството е съставен АУАН серия AN № 652253/10.05.2022 г.
Срещу така съставения АУАН, от страна на дружеството,
е депозирано възражение, в което е посочено, че дружеството няма други
нарушения по ЗСч и, че към датата на съставяне на АУАН, финансовият отчет вече
е бил публикуван. След запознаване с материалите към
административнонаказателната преписка, наказващият орган издава оспореното НП,
в което описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета по идентичен начин.
За да отмени НП, районният съд е приел, че от
събраните доказателства, описаната в АУАН фактическа обстановка е обективно и
правилно установена. При изготвяне на акта не се констатират нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Налице е съответната материална компетентност за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН и в
случая, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно
ангажирана за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч при съответната санкционна
разпоредба – чл.74 ал.1 от ЗСч. Като е
преценил последиците от това нарушение, районният съд е приел, че АНО е
следвало да приложи института на маловажност, с оглед обстоятелството, че
нарушението е първо по ред, и до момента дружеството е подавало редовно ГФО,
няма данни за възникнали вредни последици и ГФО е подаден на 27.04.2022 г.,
преди съставянето на АУАН – 10.05.2022 г., което е дало основание на съда да
приеме, че поведението на санкционираното лице е било насочено изцяло към изпълнение на
законовото задължение, преди предприемане на действия по ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Решението е неправилно.
Разпоредбата на чл.2 б."е" от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за координиране на гаранциите, които
държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл.48 ал.2 от Договора,
за защита интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат
равностойни (ОВ, L 258, 01.10.2009), в сила до отмяната й, считано от
20.07.2017 г. с чл.166 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (ОВ,
L 169, 30.06.2017 г.)., задължава през процесния период държавите-членки да
предприемат необходимите мерки, за да гарантират задължителното оповестяване от
дружествата, посочени в чл.1, на счетоводните документи за всяка финансова
година, чието публикуване е задължително съгласно Директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО, 86/635/ЕИО и 91/674/ЕИО на Съвета. Това изискване на европейското
законодателство е транспонирано в чл.6 ал.З от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ред. – изм., ДВ, бр. 105 от 2006
г., бр. 95 от 2015 г. и доп., бр. 74 от 2016 г.), съгласно който, актовете по чл.38 ал.1, 3 и 5 от ЗСч се заявяват и представят за обявяване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда и в
сроковете, предвидени в ЗСч.
По силата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч всички търговци по смисъла на ТЗ
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. Чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч вменява на ръководителя на
предприятието отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изискани по този закон.
В случая е безспорно, а и се установява от вписваните
по партидата на „Авейл консулт“ ЕООД в търговския регистър обстоятелства, че Е.К.П.
е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството от 11.06.2008 г.,
без последваща промяна. В това качество същата отговаря по чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч за съставянето, съдържанието и
публикуването на годишните финансови негови отчети, в т. ч. задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч да ги заяви за вписване и да
представи за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на съответната
следваща година.
Чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.,
бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 104 от 2020 г., в сила от
1.01.2021 г.), предвижда, че чл.38 ал.1 – 8 ЗСч не се прилагат за предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период, това обстоятелство се декларира с
декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година от лицата
по чл.38 ал.1 т.1 и 2 ЗСч – в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, а за лицата по чл.38 ал.1 т.3 от ЗСч – чрез икономическо издание или
интернет. В случая няма спор, че дружеството е осъществявало дейност през отчетната
2020 г., предвид подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО и от приложения към нея
годишен отчет за дейността. Т. е. безспорно е, че дружеството е било задължено
да подаде ГФО в срок - до 30.09.2021 г., като за това отговорността е върху
управителя.
Според легалната дефиниция по чл.93 т.9 от НК, субсидиарно приложима съгласно чл.11 ЗАНН, "маловажен
случай" е "този, при който извършеното нарушение с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи
обстоятелства съставлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид". По тези критерии,
наказващият орган трябва да отграничи маловажния
случай на административно нарушение от деянията, обхванати от чл.6 ЗАНН, и с оглед спецификите му да реши, има или не по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичната за дадения вид нарушение.
Съгласно чл.28 ал.1 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.), за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл.20 ал.2 – 4 и чл.21.
От своя страна, ал.6 на чл.28, алинеи 1–4 се прилагат съответно и за маловажен
случай на неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община.
Преценката по цитирания текст следва да се прави с
оглед на засегнатите обществени отношения, липсата на вредоносен резултат
(когато нарушението е резултатно), изпълнителното деяние, личността на дееца,
неговите мотиви и подбуди и всички останали обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца в този конкретен случай.
На база преценката на тези обстоятелства, извършеното
от Е.К.П. нарушение по чл.16 ал.1 т.4 във връзка с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид.
Обстоятелствата, че заявлението за обявяване на ГФО било подадено преди
съставяне на АУАН, както и липса на данни и доказателства за извършено друго
административно нарушение и подаването в срок на заявления за обявяване на ГФО
в предходни години, обуславят минимален размер на санкцията,какъвто е и определения,
но не променят безспорния факт на осъществен от наказаното лице фактически
състав на нарушението по чл. 38, ал. 1. т. 1 от ЗСч, нито налагат прилагането
на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо неправилно е отменено обжалваното НП. Поради
това решението следва да се отмени и вместо това да се постанови потвърждаване
на НП.
Предвид изхода на спора в полза на касационния
жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции, което съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона
за правната помощ и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът определя в размер общо на 160 лева/по 80 лева за всяка инстанция/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 245/10.02.2022 г.,
постановено по АНД № 6654/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив,ХХ н.с. и
вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 661452-F652253/13.09.2022
г.,издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Е.К.П.,ЕГН **********,в
качеството й на управител на „Айвел Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена
глоба в размер на 200/двеста/ лв. по чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 във връзка с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА Е.К.П.,ЕГН ********** да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 160/сто и шестдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.