О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260107
гр. Пловдив, 04.03.2021 година
Пловдивският апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.ч. т. дело № 145 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 701 ал. 3 от ТЗ.
С определение № 260436 от 29.10.2020 година, постановено по
дело по несъстоятелност № 1072/2019
година по описа на Окръжен съд – Пловдив,
не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителен
план в производството по несъстоятелност на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, внесен от длъжника чрез управителя му В.Ц. с молба вх. №
261741/11.09.2020 година, уточнена с молба вх. № 264545/08.10.2020 година.
Така постановеното определение е обжалвано с
частна жалба от „В.“ ЕООД /н./ чрез
управителя В.А.Ц.с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Те се
свеждат до това, че в дадения срок по чл. 701 ал. 2 от ТЗ вносителят е
отстранил част от нередовностите, които съдът е счел, че има в предложения план
за оздравяване. По отношение на останалите нередовности, свързани с оценката на
имотите и изготвянето на проект за договор за продажбата им, подписан от
купувача, частният жалбоподател твърди,
че е поискан по-дълъг срок за отстраняването им, поради това, че няма достъп до
имотите. Съдът определил такъв срок, който не бил съобщен на частния
жалбоподател, а и бил крайно недостатъчен за изпълнение на указанията. По тези
съображения е поискана отмяна на определението и връщане на делото на съда по
несъстоятелността с указания да се даде по-дълъг срок, за да се направи оценка
на имотите на дружеството и да се представи предварителен договор за продажбата
на част от тях.
Пловдивският
апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото,
намира, че частната жалба е допустима
като подадена в срок от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по
следните съображения:
Предложеният
от длъжника „В.“ ЕООД чрез управителя В.Ц. план за оздравяване в производството
по несъстоятелност на дружеството / т.д.
№ 1072/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив/ представлява молба с искане да бъде разрешена продажбата на обособена част от предприятието на цена, която
да покрие всички задължения към всички кредитори на предприятието / стр. 263 от
делото на ОС – Пловдив/. В този си вид
молбата по никакъв начин не покрива изискванията за съдържанието на плана за
оздравяване, посочени в чл. 700 от ТЗ.
Разпореждането
на съда по несъстоятелността № 260803 от 14.09.2020 година, постановено на
основание чл. 701 ал. 2 от ТЗ, с което
на вносителя на плана е даден седемдневен срок да отстрани нередовностите в
него, е законосъобразно. С това разпореждане на вносителя на практика е даден срок за изготвяне на плана
за оздравяване, доколкото първоначалната молба
с вх. № 261741 от 11.09.2020
година няма съдържанието на такъв.
В дадения
от съда по несъстоятелността срок е подадена нова молба с вх. №
264545/08.10.2020 година / стр. 293 от първоинстанционното дело/, която отново
няма необходимото съдържание на план за оздравяване, а изявления на вносителя
по въпросите по чл. 700 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. С нея е поискано удължаване на срока за отстраняване на останалите недостатъци,
мотивирано с липсата на достъп до имотите на дружеството, за да се изготви
оценка и да се състави проект на договор, подписан от купувача. Съдът по несъстоятелността
е уважил искането за продължаване на срока с 10 дни, считано от изтичане на
първоначално дадения седемдневен срок / на 08.10.2020 година, доколкото
разпореждането е съобщено на 01.10.2020 година/.
В
допълнително дадения 10 дневен срок не са предприети никакви действия от страна
на „В.“ ЕООД, поради което
законосъобразно съдът по несъстоятелността е отказал да го допусне до
разглеждане от събранието на кредиторите с обжалваното по настоящото дело
определение.
Според настоящия съдебен състав срокът по чл.
701 ал. 2 от ТЗ за отстраняване на недостатъци в предложения план за
оздравяване по своя характер е такъв, че не може да бъде продължаван. Възможността
за продължаване на срока по чл.
701 ал. 2 от ТЗ за отстраняване на нередовности в оздравителния план е в противоречие с общия принцип за бързина на
производството по несъстоятелност, който по отношение на оздравителното
производство е намерил нормативно отражение в разпоредбата на чл. 698, ал. 1 ТЗ. Използуването на термина „най-късно
до“ сочи, че срокът за предлагане на оздравителен план е решителен и след
изтичането на едномесечния период, предвиден в закона, правото на страната се
преклудира. Допълнителният срок по ал. 2
на чл. 701 ТЗ има същата правна характеристика. Той не се определя от съда, а
произтича от дадената от закона възможност на този вносител, който е спазил
срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ, но планът му не отговаря на изискванията по чл. 700 ТЗ, да отстрани недостатъците по него, т. е. отново е налице пряка връзка със
срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ. Да се
приеме, че срокът по чл. 701 ал. 2 ТЗ е
процесуален и неговата продължителност може да се определя от съда означава да се даде възможност за изготвянето на план за оздравяване от
вносителя в нелимитирано от ТЗ време,
респ. да се стимулира внасянето на
планове, неотговарящи на изискванията на чл. 700 ТЗ, за да бъде спазен срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ , чиито недостатъци да
могат да бъдат отстранявани в значително по-дълъг от посочения в закона
срок. В този смисъл е и практиката
на ВКС, според която с разпоредбата на чл. 701 ал. 2 от ТЗ е въведен от законодателя кратък
преклузивен срок, след изтичането на който планът не би следвало да бъде
допускан до разглеждане / решение №
645 от 22.05.2003 година на ВКС по гр. дело № 2654/2003 година на V
г.о./.
Дори обаче да се приеме възможност за
продължаване на срока по чл. 701 ал. 2 от
ТЗ по предвидения за това ред в чл. 63 от ГПК, в случая частният
жалбоподател не се е възползвал от новоопределения срок от 10 дни след изтичане
на първоначалния, не е предприел каквито и да е действия по отстраняване
нередовностите на плана за оздравяване.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че
частният жалбоподател не е бил уведомен
за продължения срок. Разпоредбата на чл. 63 от ГПК не предвижда задължения за
съда да изпраща съобщение на страната, която е поискала продължаване на срока
относно това дали искането й е удовлетворено и с колко дни е продължен дадения
срок. Същевременно разпореждането по чл. 63 от ГПК не
подлежи на обжалване, поради което то не попада в обхвата на чл. 7 ал. 2
от ГПК, според който съдът е длъжен да връчва на страните препис от актовете,
които подлежат на самостоятелно обжалване. В подкрепа на разбирането, че съдът
не дължи съобщаване на разпореждането по
чл. 63 от ГПК е и разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ГПК, според която
продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. След като
новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, това означава, че жалбоподателят е длъжен сам да следи за
началото и края на срока. Ако законодателят е искал да постави началото на
новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той
изрично щеше да посочи това. В тази насока е и трайната съдебна практика –
опр. № 158 от 18.03.2011 година на ВКС
по ч.гр. дело № 145/2011 год. ІІІ т.о.; опр. № 191 от 14.03.2011 година на ВКС
по ч.т.д. № 143/2011 година, І т.о., ТК; опр. 961 от 27.10.2011 година по гр.
д. № 636/2011 година на второ г.о. на ВКС и др.
Що се отнася до доводите за това, че
новоопределеният срок от 10 дни е недостатъчен, за да се предприемат
необходимите действия по оценка на имотите на длъжника и по изготвяне на проект
за договор, подписан от купувача, представянето на които към плана за оздравяване е сред императивните изисквания на чл. 700 ал. 3 и
4 от ТЗ, същите са неоснователни. По-горе съдът изложи съображения за правното естество
на срока по чл. 701 ал. 2 от ТЗ, респ. за невъзможността той да бъде
продължаван. А освен това ако се приеме,
че съществува възможност за неговото продължаване и че първоначално определения
допълнителен срок по реда на чл. 63 от ГПК е недостатъчен, то страната е следвало да уведоми за това
съда преди изтичането на продължения срок и да направи ново искане за
продължаването му, каквото в случая липсва.
По изложените съображения, имайки предвид, че
предложеният от длъжника „В.“ ЕООД план за оздравяване изобщо не отговаря на
изискванията за съдържание по чл. 700
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и не са
представени изискващите се съгласно чл. 701 ал. 3 и ал. 4 пазарна оценка и проект за договор, подписан
от купувача и че неговите недостатъци не са отстранени в допълнителния срок по
чл. 701 ал. 2 от ТЗ, съдът намира, че определението, с което той не е допуснат
до разглеждане от събранието на кредиторите, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260436 от 29.10.2020 година, постановено по дело по несъстоятелност № 1072/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което
не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителен
план в производството по несъстоятелност на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, внесен от
длъжника чрез управителя му В.Ц. с молба
вх. № 261741/11.09.2020 година, уточнена с молба вх. № 264545/08.10.2020 година.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в седемдневен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.