Р Е Ш Е Н И Е
№ /05.10.2017
г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен
съд
II състав
На тринадесети
септември две хиляди
и седемнадесета година
В открито
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа
докладваното от съдията Стоилова
гражданско дело
№ 560
по описа
за 2017г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата
молба подадена от М.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ като баща и законен
представител на сина си С. М. А. с ЕГН **********
против С.И.Г.
с ЕГН ********** с адрес ***, с която
се претендира изменение на присъдена
издръжка.
В
исковата молба се сочи, че ответницата е майка на детето А.. С влязло в законна сила решение по гр.д. № 767 / 2010 г.
на РС Провадия, ответника бил осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в
размер на 60 лева. От присъждането на издръжката минал дълъг период от време,
нуждите на детето нараснали. Иска се
изменение на издръжката, като същата бъде увеличена от 60 лева на 150 лева
считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или
изменение на обстоятелствата.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В
него се излага, че по време на фактическото съжителство с А. се родило друго
тяхно общо дете Г., което А. отказал да припознае. Ответницата твърди, че от
раждането на Г. изцяло и само тя с помощта на родители и роднини се грижи за Г.,
който вече бил ученик. Излага, че няма възможност да заплаща по-висока издръжка
от определената за детето си А., тъй като нямала постоянна работа, била
неграмотна и без квалификация. Излага, че
живеела заедно с родителите си и Г. във фургон в с.Старо Оряхово.
Твърди, че ищецът нямал друго дете, за което да се грижи. Моли иска да бъде
отхвърлен.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, ищеца не се явява,
процесуалния му представител пледира за уважаването на предявения иск, ответникът се
явява лично заявява, че няма възможност да заплаща претендираната
издръжка и че се грижи за друго общо дете с А., което той не е припознал.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане на С. М.
А., изд. въз основа на акт за раждане № 0252/14.08.2003г. се установява, че
детето е родено на ***г. от родители С.И.Г. и М.А.А..
От Протокол от 17.11.2008 г. за проведено открито с.з.
с постигната спогодба по гр.д. № 767/2010 г. по описа на РС Провадия се
установява, че С.И.Г. и М.А.А. като родители на С. А.
са постигнали съдена спогодба по гр.д.767/2010 по описа на ПРС на 17.11.2008г.,
с която са се споразумели родителските права спрямо А. да се упражняват от
бащата, С.Г. да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 60 лева с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, считано от 05.08.2010г. до настъпване
на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
От Служебна бележка № 2594/03.07.2017 г., изд. от
ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“ с. Старо Оряхово, обл. Варна се установява, че детето Г. С. Г. с ЕГН **********
е ученик в 6-ти клас през учебната 2016/2017г. в ОУ „Св.Св.Кирил
и Методий“ с.Старо Оряхово.
От
Декларация от С.И.Г. се установява, че от м.01.2017г. тя живее при майка си в
с.Старо Оряхово.
От
изготвения по делото социален доклад от Дирекция “СП” – Провадия се установява,
че детето е в добро здравословно състояние, С. А. е завършил 7-ми клас в ОУ
„Кирил и Методий“ с.Блъсково, за учебната 2016/2017г. е записан в ПГСС“Земя“
гр.Провадия. Бащата на детето от 2016г. излежавал присъда в Затвора в гр.Варна,
като основаните грижи за детето били полагани от баба му и дядо му по бащина
линия. Режима за отглеждане на детето и условията при които е отглеждано били
подходящи. С.Г. живеела с майка си в жилище тип фургон, до 30.09.2017г. била
назначена по трудов договор като общ работник в хотелиерството. С. А. имал
изграден приятелски кръг и емоционална връзка с роднините си по бащина линия.
От
показанията на св.Куртев и св.Филипов, които съда кредитира като
непротиворечащи си едно с друго и с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че за детето А. грижи полагат баща му и баба му по бащина линия.
С. бил записан в 8-ми клас, майка му не идвала да го вижда и не плащала
издръжка. С.Г. живеела във фургон с майка си, нямала доходи, имала още две
деца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл. 150 СК.
За наличието на промяна в
обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно да се
констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за да бъде уважено
поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно алтернативното
наличие на една от посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По
това обстоятелство не са спори по делото, както и че ответника е майка на ищеца.
ПРС намира, че по делото са установи първата
от двете хипотези представляващи трайно
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК. Задължението за заплащане
на месечна издръжка от ответникът в
размер на 60 лева е било определено въз основа на одобрена от съда съдебна
спогодба от 17.11.2008г. т.е. преди почти 9 години. Изминалият период от 9 години е продължителен, повишили са се цените на
стоките и услугите, съответно необходимите средства за издръжка на детето С. А..
Следва да се вземе предвид факта, че към настоящ момент на основание чл.142,
ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с ПМС № 141/13.07.2017 г. на 460 лева от 01.01.2017г., т.е. минималния размер на издръжка от 01.01.2017г. е 115 лева.
Недопустимо е определяне на издръжка в размер под минималния.
При определяне размера на издръжката следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че детето А. е ученик в 8-ми клас в
гр.Провадия, като учебното заведение, което посещава е в различно населено
място от това, в което живее. Тези обстоятелства са свързани с повишаване на
разходите по отглеждането му - за облекло и ученически пособия, пътни, за разширени
социални контакти, създаване на подходяща битова среда за учение и самоподготовка.
От събраните по делото доказателства
не се установиха доходите на родителите на А.. Баща му от 2016г. e в Затвора в гр.Варна, затова грижите
за А. са поети от баба му и дядо му по бащина линия, с които той живее. Майката
на А. е получавала трудово възнаграждение за сезонна работа до 30.09.2017г.,
живее във фургон при майка си, има още две непълнолетни деца, които законът я
задължава да издържа. Затрудненото финансово положение на ответницата следва да
бъде отчетено при определяне размера на издръжката, но следа да бъде отчетено и
обстоятелството, че тя е трудоспособна и е задължена да издържа непълнолетните
си деца.
Предвид възможността на родителите да
дават издръжка, възрастта и нуждите на правоимащото дете, както и с оглед социално - икономическите
условия в страната, съдът счита, че ищеца има нужда да получава, а двамата
родители имат възможност да му осигуряват месечна издръжка общо в размер на 260 лв.. От този общ размер предвид гореизложените
мотиви съдът определя, че ответницата следва да заплаща на сина си А. месечна
издръжка в размер на 125 лева, считано от датата на предявяване на иска с падеж
до двадесето число на месеца, за който се дължи. Остатъкът от определения
размер издръжка в размер на 135 лева следа да се поемат от бащата на А., който
не се установи да е задължен да издържа други непълнолетни или нетрудоспособни
лица, да е във влошено здравословно състояние.
Ищецът е претендирал
присъждане на разноски, но предвид липсата на доказателства за сторени разноски
такива не следва да му се присъждат.
Ответникът
на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПРС дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в
размер на 93,60 лева, определена съобразно чл. 1 от Тарифа за държавни такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран
от горното, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И
ИЗМЕНЯ размера на определената с одобрена
от съда съдебна спогодба с протоколно Определение от 17.11.2008г. по
гр.д.767/2010 по описа
на РС Провадия издръжка, дължима
от С.И.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, на непълнолетното й дете С.
М. А. с адрес ***, действащ със съгласието на баща си М.А.А. с ЕГН
********** като я УВЕЛИЧАВА
от 60 лв. на 125 лв. (сто и двадесет и
пет лева) считано
от предявяване на иска – 15.05.2017г., с падеж до двадесето число
на месеца, за който се
дължи до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата от 125 лева до предявеният размер от 150 лева,
на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати
в полза на държавата по сметката
на Провадийкият районен съд дължимата по
делото държавна такса за уважения иск за издръжка в размер
на 93,60 лева,
на основание чл. 78 ал. 6 вр. с ал.1
от ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно увеличената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от
влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………