Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27.03.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Даниела Мокова
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 1949 по описа за 2017г. и
като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Банка ДСК” ЕАД твърди, че на 28,09,2012г. между
него и Румен Ангелов Гарджев е сключен договор за кредит за текущо потребление,
по силата на който му е предоставила в заем сумата от 15 000 лева, а той се е
задължил да я върне при условия и в срок, посочени в договора. На същата датата
с ответника е сключен договор за поръчителство, с който той се е съгласил да
отговаря за изпълнение на задълженията на Гарджев при същите условия. Страните
уговорили, че при забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ
падежната дата се начислява наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта, а при превръщането на кредита в предсрочно изискуем до предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред, главницата се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта. Поради допусната забава в плащанията на главницата и лихвите над 90 дни
вземането станало предсрочно изискуемо на 23,03,2015г., на която дата
ответникът бил уведомен за това. За събирането му била издадена заповед за
незабавно изпълнение, но длъжникът подал възражение. С договор от 19,02,2016г.
вземанията са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за което длъжникът е
уведомен. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че дължи сумата от 14924,93 лева главница, 2544,30 лева
възнаградителна лихва за периода от 06,03,2014г. до 15,05,2015г., 70,18 лева
наказателна лихвена надбавка за периода от 06,03,2014г. до 15,05,2015г., 120
лева заемни такси и законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното й заплащане. Претендира
направените по делото разноски и тези, извършени в заповедното производство.
Ответникът оспорва предявения иск
изцяло. Твърди, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която
длъжникът е бил уведомен, че банката е упражнила това си право или в настоящия
случай – на 20,02,2015г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е подадено на 16,09,2015г. или около седем месеца по-късно. Поради
това и искът е предявен след изтичане на срока, предвиден в чл. 147 от ГПК. Ето
защо поръчителят е освободен от задължението, за което е поел поръчителство. С
оглед на горното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д. №705/2015г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение №301 от 20,05,2015г. за вземането, посочено в исковата молба, и
изпълнителен лист. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок от
получаване на съобщението за постъпило възражение, поради което е допустим.
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че на 28,09,2012г. между ищецът и Румен Гарджев е сключен
договор, по силата на който кредитора се е задължил да предостави на
кредитополучателя сумата от 15000 лева, а последният – да върне същата в срок
от 120 месеца с месечни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, както и че изпълнението на задължението е обезпечено с
поръчителството на ответника с договор от същата дата. Не се спори, че банката
е изправна страна по същия и е предала уговорената сума, както и че поради
неплащане на вноските кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно от
изпратените нотариални покани, с които ищецът е обявил това, те са получени на
20,02,2015г. от Румен Гарджев и на 23,03,2015г. от Д.Ф.Ж.. Съдът изцяло споделя
изложените в отговора доводи, че предсрочната изискуемост на задължението е
настъпила на първата от двете дати, поради това, че на същата изявлението е
получено от кредитополучателя. Заявлението за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение, обаче, е подадена на 18,05,2015г., а не както се твърди
от ответника на 16,09,2015г. Или към този момент преклузивният срок, предвиден
в чл. 147 от ЗЗД, не е изтекъл.
Неоснователно е и възражението, че този срок е изтекъл по
отношение на вноските, чийто падеж е настъпил шест месеца преди подаване на
заявлението и по отношение на които обявената предсрочна изискуемост на
останалите не е от значение. Съдът приема, че цитираното в тази връзка Решение
№89 от 31,07,2017г. на ВКС по т.д.№І907/2016г., ІІ г. о. е неприложимо,
доколкото то разглежда спор относно лизингови плащания. В настоящия случай неизплатените
вноски по процесния договор не представляват периодично плащания. За да се
приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (така съгласно ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОС
на ГК и ТК на ВКС). Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не се
характеризират с посочените белези. В случая е налице предварително разсрочване
на изпълнението на едно задължение - задължение за връщане на кредита, ведно с
уговорените лихви. В този смисъл е и решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д.№
523/2011г. на ВКС, III ГО., постановено по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо
според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на
ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Според
задължителните разяснения дадени с цитираното решение, при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. С оглед изложеното съдът намира, че договорът за
поръчителство обезпечава изпълнението на цялото задължение на кредитополучателя
за връщане на сумата от 15000 лева и остава задължен след падежа на същото при
условията на чл. 147 от ЗЗД, или това е една от двете дати - крайният срок за
връщане на сумата или датата на настъпилата предсрочна изискуемост.
Следователно и доколкото ответникът не оспорва размера на
претендираните суми, същият е останал задължен за сумата от 14924,93 лева главница,
2544,30 лева договорна лихва за периода от 06,03,2014г. до 15,05,2015г., 70,18
лева наказателна лихва за същия период и 120 лева заемни такси и искът е
основателен за пълния предявен размер. Посочената сума е дължима от ответника
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по повод на което
е било образувано ч.гр.д.№ 705/2015г. по описа на АРС, 18.05.2015г. до
окончателното изплащане.
Не е спорно между страните, че с договор за цесия от
19,02,2016г. кредиторът е прехвърлил описаното вземане на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД. Съгласно задължителните разяснения, дадено в т.10б от ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, така настъпилото правоприемство следва да се отрази в
диспозитива на съдебното решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 445,58 лева, държавна такса и 1059,78
лева, юрисконсултско възнаграждение, както и тези, направени в заповедното
производство от 1124,67 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Ф.Ж., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр. София, ул.”Московска” №19, представлявано от Виолина Маринова
Спасова и Доротея Николаева Николова, сумата от 14924,93 лева (четиринадесет хиляди деветстотин двадесет
и четири лева и деветдесет и три стотинки) главница, сумата от 2544,30 лева
(две хиляди петстотин четиридесет и четири лева и тридесет стотинки), неплатена
лихва за периода от 06,03,2014г. до 15,05,2015г, сумата от 70,18 лева
(седемдесет лева и осемнадесет стотинки), наказателна лихва за периода от
06,03,2014г. до 15,05,2015г. и сумата от 120 лева (сто и двадесет лева), заемни
такси, дължими по договор за поръчителство от 28,09,2012г. за изпълнение на
задълженията на Румен Ангелов Гарджев по договор за кредит от 28,09,2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата и редовната лихва от датата на
подаване на заявлението – 18,05,2015г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение №301 от 20,05,2015г. по ч.гр.д.№705/2015г. по описа на АРС и което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 19,02,2016г. на „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, представлявано от И.Г.Д. –
Мазгалева.
ОСЪЖДА Д.Ф.Ж., ЕГН **********
*** да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр. София, ул.”Московска” №19, представлявано
от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, сумата от 1505,36 лева (хиляда петстотин и пет лева и тридесет и шест
стотинки) лева, направени по производството разноски и сумата от 1124,67 лева
(хиляда сто двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) направени
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2,
представлявано от И.Г.Д. – Мазгалева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: