Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 4742 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 294128 от 05.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 32540/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, е уважен предявеният
от „З.Б.В.И.Г.“ АД срещу „ЗАД Д.Б.: ж.и з.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3751,70 лева – представляваща регресна претенция за
изплатеното застрахователно обезщетение по
щета № 470418181852562 от 3726,70
лева и 25,00 лева разноски по определянето му, ведно със законната лихва,
считано от подаване исковата молба – 07.06.2019 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, като със същата се излагат съображения, че е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила.
Поддържа се, че определеният и присъден размер на обезщетението не кореспондира
с приноса на водача, застрахован при ищеца, за настъпване на процесното ПТП,
чиято била вината за неговото реализиране. Счита, че застрахователното
обезщетение следва да бъде определено съобразно приложение № 3 на изготвената в
производството пред СРС САТЕ, намалено със съответния процент на съпричиняване
от страна на водача, застрахован при ищеца. Иска се от съда да отмени
атакуваното съдебно решение и да постанови такова, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен, евентуално да бъде намалено застрахователното обезщетение по
размер. Претендират се разноски за производството.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца З.
„Б.В.И.Г.“. В проведеното на 23.02.2021 г. съдебно заседание въззиваемият
оспорва депозираната жалба и изразява становище, че обжалваният съдебен акт е
правилен и в съответствия със събраните по делото доказателства, без от страна
на решаващия състав да са били допуснати твърдяните от въззивника процесуални
нарушения. Претендират се разноски за производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с
доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, съдът намира следното:
По
арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане
от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. с рег. № А 33 38 НВ, на
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на л.а. с рег. № ******, извършеното от ищеца плащане
на застрахователно обезщетение по процесната преписка, образувана при него по
повод настъпилите по застрахованото имущество увреждане.
В
решението си по същество на спора СРС е приел за установено по делото, че в
срока на застрахователно покритие по договора за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило
процесното ПТП, че по договора за имуществено застраховане ищецът заплатил на
правоимащото лице застрахователно обезщетение, като с оглед възприетия
механизъм на настъпване на произшествието намерил иска за основателен за пълния
предявен размер.
Предвид
изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване
пред въззивната инстанция, се концентрира върху механизма на настъпване на
произшествието, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се намира
настъпването на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца имущество, по
отношение на когото от ответника се твърди да е паркирал автомобила неправилно,
а също и дали и кои увреждания по застрахованото имущество се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, респективно какъв е размерът на
регресното вземане, което ищецът има към ответника.
От
представения и приет като писмено доказателство по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 03.10.2018 г., се установява, че на посочената
дата такова е настъпило в гр. Бургас , ж.к. „Меден рудник“, на паркинга на
магазин „Билла“. Съгласно вписаните в протокола данни водачът на лекия
автомобил с рег. № ****** /микробус/ при паркиране е ударил намиралият се по
това време в паркирано състояние лек автомобил с рег. № ******, в резултат от
което на последния са причинени материални увреди в областта на преден десен
фар, предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата,
заден десен калник. В протокола е вписано изявлението на водача, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на
произшествието, че негова е вината за настъпване на инцидента.
Съгласно
официално писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“, районен център 112 –
София, на 03.10.2018 г. в 14:50 часа на спешния телефон е постъпило обаждане
относно ПТП в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ от телефонен номер ******.
Посоченият телефонен номер е вписан в двустранния констативен протокол като
телефон на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника.
В
хода на първоинстанционното производство е изслушано заключението на САТЕ, което
настоящият състав на съда кредитира като изготвено от специалист, притежаващ
необходимите специални знания из тези области на техническите науки и
отговарящо изчерпателно на стоящите за изследване релевантни по отношение на
предмета на делото въпроси. Съгласно същото причина за настъпване на ПТП е
неспазване от страна на водача на автомобил „Мерцедес 312 Д“, рег. № ******, на
нормата на чл. 40 ЗДвП, регламентираща правилата при управление на МПС назад.
Вреди по застрахованото при ищеца имущество са настъпили в цялата дясна част.
Съгласно заключението пазарната стойност на по средни пазарни цени към датата
на ПТП на щетите, нанесени на процесното МПС възлиза на 3726,71 лева с включен
ДДС, като всички щети, описани в приложение № 1 към експертизата се намират в
причинна връзка с процесния инцидент. Експертът е посочил, че анализирайки
събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал, е установил, че
увреденият застрахован при ищеца автомобил е бил в паркирано състояние /в
покой/ , а събитието е настъпило на паркинг. Съобразявайки движението на
микробуса „Мерцедес 312 Д“ назад, експертът е приел, че първоначалният удар е
бил между задна лява част на мерцедеса и предна дясна част на БМВ-то – десен
калник и основа.
В
приложение № 3 към САТЕ вещото лице е посочило размера на средствата, необходими
за възстановяване на автомобила съгласно методиката по Наредба № 21 за
задължителното застраховане, като в този размер възлиза на 3411,45 лева.
При
изслушване на заключението на САТЕ в съдебното заседание пред първия съд при
спазване на процедурата по чл. 200, ал. 2 ГПК, вещото лице е пояснило, че
застрахованият по реда на задължителното застраховане при ответника автомобил е
товарен такъв, като самата му конструкция отговаря на щетите, които са нанесени
на застрахования при ищеца автомобил, а при описания в протокола механизъм е
възможно да се получат такива увреждания.
От
изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият
водач на товарен Мерцедес 312 Д, рег. № ******НВ е извършил виновно
противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил обезщетение в размер на сумата от 3726,70 лева. Ответникът е отказал да
удовлетвори извънсъдебно отправената до последния регресна претенция, с оглед
което и искът е предявен за пълния размер, ведно с 25 лева разноски, сторени от
застрахователя за определянето му.
За
определяне размера на регресния дълг съдът съобразява съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол /напр. решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът определя застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Обемът
на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не
повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско”
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/
и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал
регресният дълг.
В
случая размерът на действителните вреди съгласно заключението на САТЕ възлиза
на 3726,71 лв., за която сума е възникнало регресно вземане в полза на ищеца. Заплатената
от ищеца сума е в по-нисък размер /3726,70 лева/, за която по делото се
установи, че представлява възстановителната стойност на щетите и която съвпада
със средните пазарни цени за необходимите труд и материали, в това число и
резервни части. С оглед изложеното и на основание чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният
съд приема, че следва да бъде взета предвид стойността на обезщетението по
средни пазарни цени към датата на ПТП, която съдът определи, ползвайки
заключението на САТЕ /3726,70 лева/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО;
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по
отношение на действащия КЗ/.
Като
неоснователни следва да бъдат преценени и всички останали възражения,
поддържани от ответника с въззивната жалба.
На
първо място представеният двустранен констативен протокол, макар и частен
документ, не е съставен от никоя от страните по делото, а същевременно
съдържанието му кореспондира с останалите събрани по делото писмени
доказателства, в това число и заключението на САТЕ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на
Комисията за финансов надзор /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от
30.01.2009 г./ за настъпило ПТП се съставят следните документи: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети;
двустранен констативен протокол за ПТП.
Според
чл. 5, ал. 1 от наредбата когато при произшествието са причинени само
материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
ПТП.
В
настоящия случай е безспорно установено, че разногласие относно обстоятелствата
между участниците в произшествието не е имало, като застрахованият при
ответника водач, причинил произшествието е декларирал своята вина за настъпване
на инцидента.
Неоснователно
от страна на ответника се поддържа, че водачът на другия автомобил е съпричинил
вредоносния резултат, като е паркирал неправилно автомобила, с оглед което
поведението му било предпоставка за настъпване на произшествието. В тази връзка
от страна на ответника, чиято е тежестта да установи по делото конкретно
поведение на водача на застрахованото при ищеца имущество, с което да е
допринесъл за настъпване на щетите, не са ангажирани доказателства в подкрепа
на тезата му. Ето защо правилно СРС е възприел това възражение за неоснователно
и не е намалил дължимото от застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ обезщетение по регресното вземане на ищеца.
С
оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода от спора решението на районния съд следва да бъде потвърдено и в
частта за разноските. За въззивното производство право на репариране на
сторените в тази фаза на процеса разноски има само въззиваемата страна. Искане
за присъждането им е направено своевременно, като от представените по делото
документи се установява, че страната е извършила разходи за процесуалното си
представителство в размер на 715 лева с включен ДДС. От страна на въззивника е
направено възражение за прекомерност на тези разноски по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно с оглед предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да достигне до този
извод въззивният съд съобрази, че делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, а от страна на въззиваемия не е депозиран отговор на въззивната
жалба, т.е. не е взето и отношение по направените от въззивника на този етап от
производството доказателствени искания /които са оставени без уважение с
определението на съда, постановено по реда на чл. 267 ГПК/. На следващо място,
въззивното производство е протекло в едно единствено съдебно заседание, в което
въззивникът не е представляван и не е релевирал нови искания по
доказателствата, с оглед което защитата на въззиваемия ищец не е била изправена
пред нови процесуални предизвикателства. Ето защо и съдът приема, че
разноските, които следва да се възложат в тежест на въззивника с решението,
следва да бъдат в размер на 591,14 лева /чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294128 от
05.12.2019 г., постановено по гр.д. № 32540/2019 г. по описа на СРС, 128 състав.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И
З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, сумата от 591,14 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, Банка ДС ЕАД,
титуляр: „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.