Определение по дело №197/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 179
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 8 април 2019 г.)
Съдия: Недялка Николова Нинова
Дело: 20191800600197
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                   осми април                 Година  2019                           София

 

 

Софийският окръжен съд,  Наказателно отделение,  Втори въззивен състав

На осми април                                                                                 Година 2019

В закрито заседание в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                          2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

Секретар

Като разгледа докладваното от съдията Николова

В.н.ч. дело № 197 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2 НПК, образувано по частна жалба от адв. Ж.Ч. - защитник на подсъдимия С.Ч., срещу определение, постановено в съдебно заседание от 13.03.2019 г. по н.о.х.д. № 28/18 г. по описа на районен съд - Сливница, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.

 Посоченото определение се обжалва от защитника с доводи за неговата неправилност. В тази насока се твърди, че мярката за неотклонение „домашен арест“ не отговаря на целите по НПК и изпълнявана в продължение на повече от двадесет месеца, вкл. с мярка „задържане под стража“, се превръща в наказание за подсъдимия. Иска се изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека, за да се даде възможност на подсъдимият да работи и осигурява средства, с които да изхранва себе си и родителите си и да обезпечава издръжката на дъщеря си Мадлен. Твърди се още, че поради това, че не работи, не може да обслужва и кредитите си. В подкрепа на исканото изменение на мярката за неотклонение се сочи добросъвестно процесуално поведение на подсъдимия до момента, както и че обоснованото предположение за извършване на престъпленията, за  които е обвинен, е разколебано от събраните на съдебното следствие гласни доказателства от неговите обяснения. Сочи се още, че наложената мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“ в достатъчна степен ограничава възможността на подсъдимия да се укрие извън страната. В подкрепа на искането се сочи и наличието на регистриран постоянен адрес в страната, на който подсъдимият пребивава, чистото му съдебно минало и добри характеристични данни.

Настоящият състав на Софийския окръжен съд след като обсъди доводите, изложени в жалбата във връзка с доказателства по делото, прие за установено следното:

Наказателното производство срещу подсъдимия е в своята съдебна фаза в стадия „Съдебно заседание”– Глава двадесета от НПК. В този стадий на съдебното производство въпросът за изменение на мярката за неотклонение се решава по реда на чл. 270 НПК.

Спрямо подсъдимия първоначално е била взета мярката за неотклонение „задържане под стража” /определение от 18.04.2017 г. по ч.н.д. № 100/17 г. по описа на районен съд – Костинброд, потвърдено с определение от 02.05.2017 г. по в.ч.н.д. № 280/17 г. по описа на Софийски окръжен съд/, изменена впоследствие в по-лека – „домашен арест“ /определение от 29.06.2017 г. по ч.н.д. № 148/17 г. по описа на районен съд – Костинброд/.

Изхождайки от тези данни и съобразявайки пределите на настоящия съдебен контрол, които се изчерпват с проверка на законността на изпълняваната мярка за неотклонение от гледна точка на наличието или липсата на промяна на обстоятелства, обосноваващи по-нататъшното ѝ изпълнение и съобразявайки изискванията на разпоредбите на чл. 5, § 4 ЕКПЧ, настоящият съдебен състав счита, че при решаването на този въпрос неминуемо следва да провери наличието на обосновано предположение относно авторството на подсъдимия на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.  И в този смисъл до настоящ етап от съдебната фаза на наказателното производство не са събрани доказателства, в т.ч. и от обясненията на подсъдимия, които да внасят съмнения и да разколебават подозрението, обосновало привличането му като обвиняем в хода на досъдебното производство и послужило за повдигане на обвинение срещу него с обвинителния акт, въз основа на който е образувано настоящето съдебно производство. За нуждите на качествената оценка на предпоставката „обосновано предположение“ не е необходимо установяване на безспорна обоснованост на обвинителната теза. Още по–малко съдът следва да навлиза в такъв качествен анализ, необходим само при решаване на делото по същество.

Наведените в частната жалба обстоятелства, с които се аргументира исканото изменение на мярката за неотклонение, не са нови, а са били вече няколкократно проверявани от въззивния съд по повод предходен съдебен контрол на мярката за неотклонение, изпълнявана спрямо подсъдимия, като последното произнасяне е от 26.02.2019 г. по в.ч.н.д. № 116/19 г. Т.е. нито се навеждат, нито се установяват нови обстоятелства, които да са от естество, което да намалява интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление или да се укрие, като в този смисъл единствено би могло да бъде разгледано обстоятелството относно срока на задържането му с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Този срок е около 24 месеца и не е прекомерен, нито неразумен по стандартите на НПК и ЕКПЧ, както с оглед на предмета и тежестта на обвинението и сложността на делото, така и предвид процесуалното му развитие - предстоящото събиране на значителен по обем доказателства и доказателствени източници. Районният съд извършва активни и своевременни процесуално-следствени действия както за пълното изясняване на обективната истина по делото, така и за приключване на производството именно в разумен срок, включително при спазване на законовите изисквания за насрочване на следващото заседание по делото.

Процесуалното поведение не е аргумент от значение за опасността подсъдимият да извърши друго престъпление.

И на следващо място -  целите на мерките за неотклонение по конкретното наказателно производство, както са очертани в разпоредбата на чл. 57 НПК, според настоящата инстанция, не могат да се постигнат с по-лека мярка – гаранция или подписка.

Софийският окръжен съд, предвид изложеното, приема, че не са налице основания, които по смисъла на чл. 270, ал. 1 НПК да обусловят изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение – „домашен арест“ в по-лека, поради което първоинстанционният съд правилно е оставил това искане на подсъдимия без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал.1 и ал. 3, вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в съдебно заседание от 13.03.2019 г. по н.о.х.д. № 28/18 г. по описа на районен съд - Сливница, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия С.Ч. мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.

 

         Определението е окончателно.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

        

                                   2.