№ 140
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901190 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Производството по делото е образувано по повод предявени от „УП БЪЛГАРИЯ 14“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 2,
ет. 5, действащо чрез адв. Р. М., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 43 325.18
лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. ноември 2017 год., за която е
издадена фактура № 124/30.11.2017 год., както и сумата от 12 347.67 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.12.2017 год. до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 141 769.80 лева, представляваща
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м. декември 2017 год., за която е издадена фактура №
126/31.12.2017 год., както и сумата от 39 341.24 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 25.01.2018 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
1
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпредел. мрежа на основание договор
за присъединяване № ДУА-895/16.06.2008-3060-ВГ-22.07.2008-4020-ВГ-27.05.2009, сключен
на 02.06.2009 год. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Ищецът излага, че по силата
на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 138/20.04.2010 год., сключен с
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на
база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/31.03.2010 год. на ДКЕВР.
Сочи, че въведената с Решение № Ц-010/31.03.2010 год. преференциална цена за изкупуване
на ел. енергия се прилага трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед
изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5 от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 год. на
КЕВР е установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е
установено нетно специфично производство от 2 000 kWh, при определената цена - 188.29
лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и НСП
от 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически
централи работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
Изложено е, че през м. ноември 2017 год. е произвел и доставил на ответника ел.
енергия в размер на 404,456 мWh, произведена след достигане на границата от 2000 кWh
НСП, но преди достигане на прага от 2 300 кWh НСП и без да е достигнала 2 250 ефективни
часа работа, като продажната цена за посоченото количество е тази по т.1.7 от Решение СП-
1, а именно 188.29 лв./ MWh, за което е издадена фактура № 124/30.11.2017 год. на обща
стойност 91 386.02 лева с ДДС. Сочи се, че ответникът заплатил само част от сумата по
фактура № 124 в размер на 48 060.84 лева, поради което към настоящия момент дължи
остатъка от 43 325.18 лева с ДДС, както и обезщетение за забава в размер на 12 347.67 лева,
считано от 29.12.2017 год. до датата на подаване на исковата молба. Сочи също, че през м.
декември 2017 год. е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 683,814
МWh, за което е издадена фактура № 126/31.12.2017 гoд. на стойност 151 801.61 лева с ДДС,
като продажната цена за количеството от 536,878 МWh е 188.29 лв./MWh, съотв. дължимата
преференциална цена по т.1.7 от Решение СП-1, преди достигане на 2 250 ефективни часа, а
продажната цена за количеството от 146,936 МWh е 172.95 лв./MWh, съотв. дължимата
преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1 след надхвърляне на 2 250 ефективни часа.
Ищецът пояснява, че е приложил тези цени, тъй като през м. декември количеството ел.
енергия от 536,878 МWh е произведено, докато централата е работила при надхвърлен праг
от 2 000 МWh НСП, но преди достигане на 2 300 МWh НСП и преди 2 250 часа работа, а
количеството ел. енергия от 146,936 МWh е произведено през същия месец декември 2017
год., но след като централата е надхвърлила 2 250 ефективни часа и без да е достигнала
прага от 2 300 МWh НСП. Твърди, че общото произведено количество ел. енергия за м.
декември в общ размер на 683,814 МWh подлежи на изкупуване последователно по двете
преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 на КЕВР, защото през целия месец
2
централата не достигнала прага от 2 300 МWh НСП. Сочи, че ответникът заплатил само част
от сумата по фактура № 126 в размер на 10 031.81 лева, поради което към настоящия момент
дължи остатъка от 141 769.80 с ДДС, както и обезщетение за забава в размер на 39 341.24
лева, считано от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че ответникът следва да заплати количествата доставена ел. енергия до 15
работни дни след получаване на фактурата, както и че срокът за заплащане е изтекъл, с
което обвързва дължимостта на сумите по процесните фактури съответното им обезщетение
за забава. Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с
позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или
законодателни причини да прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в
отношенията между страните.
Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към
момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена,
определена в Решение Ц-010/31.03.2010 год. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15
години. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ,
бр.35/03.05.2011 год./, на основание §7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен
между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-010. Ищецът
сочи, че с посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на
произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две
преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това
колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от
188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от
172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ
бр.56/2015 год. е въведен допълнителен критерий досежно количествата енергия,
подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е
предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на
„нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи
нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на
балансирания пазар. Въз основа на така приетите изменения в закона е постановено
Решение СП-1/31.07.2015 год., с което са определени преференциални цени за изкупуване
на енергията, като съгласно т. 1.7 нетното специфично производство за електрическа
енергия на вятърни ел.централи при определена цена 188,29 лв., без ДДС /т.е. т.8 от
Решение Ц-010/ е 2000 kWh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.1.8
от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена
цена от 172,95 лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-010/ е 2300 kWh за вятърни ел.централи,
работещи над 2 250 часа. С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се
прилага преференциалната цена по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010 в зависимост от часовете
продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна
ел.централа, ищецът твърди, че ответникът следва да изкупува количествата ел.енергия,
3
произведени от централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на
максималното количество от 2000 kWh при условие, че централата не достигне 2250
ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове
работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по
преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-010. Едва след достигне на 2300 kWh НСП,
ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращия пазар.
Накрая, излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т. 1.7 с
Решение № 1177/23.02.2018 год. по адм. дело № 8522/2015 год. на Административен съд –
София, потвърдено в тази му част с Решение № 1115/28.01.2019 год. по адм. дело №
5284/2018 год. на ВАС, с обратно действие са заличени установеното НСП, поради което и
не съществува НСП, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по преференциални
цени, а единственият приложим критерий за определяне на цената е този дали централата
работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Сочи, че постановеното впоследствие
Решение СП-5 от 28.03.2019 год. на КЕВР е постановено при липса на компетентност, тъй
като ВАС не връща административната преписка на КЕВР за постановяване на ново
решение, а освен това сочи и че с Решение № 6355 от 29.10.2019 год., постановено по адм.д.
№ 4422/2019 год. по описа на АССГ, Решение СП-5 е обявено за нищожно, което е предмет
на обжалване пред ВАС. В тази връзка и с оглед предварителното изпълнение на решението
по см. на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ отправя искане за осъществяване на инцидентен съдебен
контрол по отношение на законосъобразността на административния акт.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД депозира
писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната
неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.
енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на НСП е
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 гoд., а за количеството ел.
енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за
излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно
приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението
на т. 1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15 год., ответникът заплащал произведената ел.енергия
над нетното специфично производство по цена за излишък. Излага, че ищецът е следвало да
издаде кредитни известия и коригира данъчната основа посока намаление до приложимата
цена за излишък на балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на разпоредбите на
ЗЕВИ във връзка с решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след който не се дължи
преференциална цена за произведената енергия е съответстващото за категорията нетно
специфично производство, а не ефективните часове за ценовата категория, а в конкретика
законът допуска да бъдат заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно
остатъкът при продажба се заплаща по цена за излишък.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията в отговора, като отново подчертава, че Решение СП-5/28.03.2019 год.
4
е предмет на административно обжалване, поради което моли за проверка на валидността му
в рамките на настоящото производство.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива
своите за неоснователност на исковете.
В писмено становище, постъпило след датата на съдебно заседание, третото лице-
помагач на страната на ответника – НЕК ЕАД поддържа становище за неоснователност на
исковите претенции. Счита, че преференциалната цена за един производител е една и се
прилага за съответното нетно специфично производство, след което енергията се изкупува
по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочва, че с Решение № СП-1/31.07.2015 год.
КЕВР е определено нетното специфично производство на електрическа енергия за
съответните групи производители, за които са определени преференциални цени.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 407/02.04.2021 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия;
наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК
е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до
достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 год.; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на
получаване на фактурите от ответника, плащанията, извършени от ответника за двата
месеца.
Съгласно чл. 18 от договора за изкупуване, цената за продажба на електрическата
енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то
тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо
допълнително договаряне. Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за
ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011 год. като е взет предвид и
специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително –
188.29 лв./MWh (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./MWh (т.9).
5
Не се спори, че през м. ноември 2017 год. е произвел и доставил на ответника ел.
енергия в размер на 404,456 мWh, произведена след достигане на границата от 2000 кWh
НСП, но преди достигане на прага от 2 300 кWh НСП и без да е достигнала 2 250 ефективни
часа работа. За посоченото количество енергия ищецът е издал фактура № 124/30.11.2017
год. на обща стойност 91 386.02 лева с ДДС, от която ответното дружество е заплатило сума
в размер на 48 060.84 лева.
Не се спори и че за м. декември 2017 год. е произвел и доставил на ответника
ел.енергия в размер на 683,814 МWh, за което е издадена фактура № 126/31.12.2017 гoд. на
стойност 151 801.61 лева с ДДС, определяйки продажната цена за количеството от 536,878
МWh в размер на 188.29 лв./MWh, съотв. дължимата преференциална цена по т.1.7 от
Решение СП-1, преди достигане на 2 250 ефективни часа, а продажната цена за количеството
от 146,936 МWh е 172.95 лв./MWh, съотв. дължимата преференциална цена по т.1.8 от
Решение СП-1 след надхвърляне на 2 250 ефективни часа. Не е спорно, че ответникът е
заплатил само част от сумата по фактура № 126 в размер на 10 031.81 лева.
Съгласно приетото от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. са определени
преференциални цени на ел.енергия, произведена от ветрови електрически централи, при
които се прилага специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник -
при пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори: до 2250 годишни часа
включително и над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011 год. между страните по
договорите за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лв./MWh за
ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95 лв./MWh, в
съответствие с чл. 21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД възлагат в
тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване да установи факта, че
е възникнало валидно договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по
договора и механизма на определяне на приложимата цена.
Доколкото между страните е безспорно установено съществуването на валидна
облигационна връзка по силата на която са произведени процесните количества ел.енергия,
то предмет на спора в конкретния случай е как следва да се определи размера на дължимата
цена за произведената ел. енергия с оглед Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, с
което са определени две различни количества на НСП, като основният въпрос, който се
поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в рамките на една календарна година са
приложими и двете тарифи или спрямо една централа в рамките на една календарна година
е приложима само едната тарифа, при достигане размера на която, разликата се заплаща по
цени за излишък.
6
Действащият към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с влезлия
в сила на 03.05.2011 год. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима към
процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР цена на
изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано
цялото количество ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 год., съгласно което крайният снабдител има задължение
да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по
утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от 24.07.2015 год. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената
енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично
производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий
„нетно специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от
ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени
след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да
установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР са определени различните стойности на
НСП, в съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015 год., като е
приложен критерий за диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите
генератори. Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР е в
размер на 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до
2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ
работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
Не е спорно между страните и че Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, в частта
му по т. 1.7, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на ВАС, след което
КЕВР е приела Решение СП-5/28.03.2019 год., с което на основание пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ
установява, считано от 31.07.2015 год. нетно специфично производство в размер на 2000
КТВч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. на КЕВР.
7
Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново установяване по същия
административен ред на конкретен размер на НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019
год., което към датата на приключване на устните състезания, е породило действие /чл. 13,
ал.9 от ЗЕ/ и следва да бъде съобразено, по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената
разпоредба на ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната
законосъобразност пред Административния съд - град София, но обжалването не спира
изпълнението на решението. Следователно, законодателят е въвел правилото за
предварително изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното
обжалване, същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по
тези правоотношения. В този смисъл въведения от ищцовото дружество аргумент, че
предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 год., последното не е влязло в сила
и не следва да бъде вземано под внимание, е неотносим.
Установеното НСП, съгласно Решение № СП-5/27.03.2019 год., се прилага, считано
от 31.07.2015 год. Обратното действие на административния акт е придадено със закон, тъй
като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме
решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Неоснователен е доводът на ищеца, че ответникът е следвало да фактурира
произведената електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от
Решение Ц-10/30.03.2011 год. – 188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни
часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни
годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011
год. – 172,95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично производство – по
цена на излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение е необосновано и изцяло противоречи на законовата регламентация за
два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от самото начало – 2006 год. и
понастоящем води до различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях.
Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в посоченото по-горе
решение № 1115 от 28.01.2019 год. по адм. дело № 5284/2018 год. на ВАС. Посочено е, че за
първи път през 2006 год. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 год. ДКЕВР е разгледал
същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В
мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни часове на работа се определят на
база прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на общата
инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на
две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези
съображения, в решението за първи път се определят преференциални цени, като те са
8
различни в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на
работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е
нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален критерий при определяне
на преференциални цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите
генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий
е продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-
010/2011 год., в което е посочено, че преференциалните цени са определени за
електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за електроцентрали,
работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи
съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв случай, би
се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо платена.
Действително не може да се оспори правото на свободно договаряне страните, но в
конкретния случай следва да се отчете факта, че критериите при определяне на цената на
изкупуване на произведената от ищеца ел.енергия са нормативно регламентирани, съответно
регулирани от орган на държавното управление.
Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от ответника
факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.енергия преференциалната
цена в размер на 188.29 лева MWh – утвърдената с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год.,
следва да се приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до
2250 ефективни часа годишно.
НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т.8 от
Решение Ц-10/30.03.2011 год., е 2000 kWh. Същото е определено както с отменената по
съдебен ред т.1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, така и в диспозитива на
Решение № СП-5/27.03.2019 год.
Доколкото ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и по този начин е получил за производството си
от началото на календарната 2015 год. преференциална цена, съответстваща на тази за
категорията, то за тази категория са прилага съответното й НСП.
Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този
праг е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага
- тази по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. Прагът, след който не се дължи
преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не
ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от тази категория да
работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана мощност/ и да произведе
9
съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по преференциална цена законът допуска
да бъдат заплатени само 2000 kWh, остатъкът, ако бъде продаден на крайния снабдител, се
заплаща по цена за излишък. Подходът на законодателя е принципен и се ръководи от
параметрите на централата и възможността й за ефективна работа, поради което съдът
счита, че една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в
Решение на ВАС № 1115/28.01.2019 год. по адм.дело № 5284/2018 год., с което е обявена
незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 год. В мотивите съдът
приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че по
отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете
работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и регулаторна
практика на КЕВР.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е заплатил
на производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи
до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до
2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните
периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно
задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от
ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава за периода до датата на предявяване на иска, както и за
присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В конкретния случай предвид цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е 6 066 лв. Съгласно
представените доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е общо
в размер на 8 832 лева, като адвокатско възнаграждение е договорено за всяка една от
претенциите. Съдът, като съобрази, че отношенията между страните се уреждат от рамков
договор и обстоятелството, че спорът между тях не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено върху
10
общата цена на исковете, а не за всяка фактура поотделно и следва да се присъди до
предвидения минимален размер, равняващ се на посочената по-горе сума от 6 066 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УП БЪЛГАРИЯ 14“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 2, ет. 5, действащо чрез адв. Р.
М., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: сумата от 43 325.18 лева, представляваща дължима,
но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. ноември 2017 год., за която е издадена фактура № 124/30.11.2017 год.,
както и сумата от 12 347.67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
29.12.2017 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 141 769.80 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.
декември 2017 год., за която е издадена фактура № 126/31.12.2017 год., както и сумата от
39 341.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.01.2018 год. до датата
на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „УП БЪЛГАРИЯ 14“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. Позитано № 2, ет. 5, действащо чрез адв. Р. М., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
сумата от 6 066 лв., представляваща направените в настоящото производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица № 8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220, вр. с чл. 219, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
11
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12