ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1373 дата 18 август 2022г. град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в открито заседание на 28 юли
2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА
СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: ……………….…..…
разгледа адм. дело № 652 по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.197 и сл. от АПК, във вр. с чл.54, ал.5 от АПК.
Образувано е по
жалба от Н.Х.К. ***, подадена чрез пълномощник адв.В.Б., против Решение №
КЗЗ-04 от 17.03.2022г. на Комисията за земеделски земи при Министерство на
земеделието, с което, на основание чл.40, ал.1, т.9 от Закона за опазване на
земеделските земи и чл.41а от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, е спряна
процедурата за промяна на предназначението на общо 2 954кв.м земеделска
земя, четвърта категория, неполивна, собственост на Я.С.К. и Н.Х.К., за
изграждане на обект: "Вилно строителство" в поземлени имоти с
идентификатори 48619.2.950 и 48619.2.951 по КККР на гр.Царево.
Жалбоподателката
оспорва издаденото решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Възразява, че не са налице предпоставки
за спиране на производството и счита, че по отношение на процесните имоти
разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗУЧК е неприложима. Посочва, че спиране
прилагането на ОУП на Община Царево, одобрен със Заповед №
РД-02-14776/13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е неотносимо, тъй като касае само части от територията на
общината, което органът не е съобразил, респ. не е отграничил и като е приел,
че със Заповед № РД-02-15-17/07.02.2014г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството е спряно прилагането на целия ОУП на Община Царево, органът
е постановил незаконосъобразно решение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и
съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в
предвидения от закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Жалбоподателката
и заинтересованата страна са собственици на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 48619.2.907 по КККР на гр.Царево, местност
„Диньов гьол“, с площ 3456кв.м., с начин на трайно ползване – нива, който те са
придобили въз основа на договор за доброволна делба от 19.04.2012г.
С Решение № 303
от Протокол № 15/10.08.2021г. на Общински съвет Царево е одобрен ПУП-ПРЗ за
поземлен имот с идентификатор 48619.2.907 по КККР на гр.Царево, м.“Диньов
гьол“, общ.Царево, обл.Бургас, с който се отнемат от имота 114кв.м. за улична
регулация и 387кв.м. за крайбрежна алея, при условията на чл.16, ал.1 от ЗУТ и
са обособени два нови урегулирани поземлени имота – УПИ Х-907 с площ 1405кв.м
(поземлен имот с идентификатор 48619.2.950) и УПИ ХІ-907, с площ 1549кв.м. (поземлен
имот с идентификатор 48619.2.951).
Със
Заявление вх. № АО-152/26.01.2022г. и придружаващи го документи, подадено до
председателя на Комисията по чл.17, ал.1 от Закона за опазване на земеделските
земи към МЗ, Я.К. и Н.К. са поискали промяна на предназначението на земеделска
земя - общо
2 954кв.м, четвърта категория, неполивна, съставляваща поземлени имоти с
идентификатори 48619.2.950 и 48619.2.951 по КККР на гр.Царево, за изграждане на
вилни сгради.
С постановяване
на процесното Решение № КЗЗ-04 от 17.03.2022г. Комисията за земеделски земи към Министерство на земеделието, на
основание чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ и чл.41а от ППЗОЗЗ, е спряла процедурата по исканата промяна на предназначението на
земеделските имоти. Спирането е мотивирано с позоваването на Заповед №
РД-02-15-17 от 07.02.2014г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройство, с която, на основание чл.135, ал.6 от ЗУТ е разпоредено
спиране на прилагането на Общия устройствен план на Община Царево, одобрен със
Заповед № РД-02-14-776-13.08.2008г. на същия ресорен министър, до провеждане на
процедура по изменение на ОУП на цялата територия на общината. Посочено е също,
че имотите с идентификатори 48619.2.950
и 48619.2.951 по КККР на гр.Царево попадат в обхвата на зона „А“ по чл.9, т.1
от ЗУЧК, като на това основание комисията е обосновала приложението на чл.17,
ал.1 от с.з., посочвайки, че изискванията на този специален закон, такъв,
спрямо общите ЗУТ и ЗОЗЗ, следва да са изпълнени за исканата промяна на предназначението,
а именно - да се установи наличието на влязъл в сила общ устройствен план за
съответната територия и за изясняване на това обстоятелство Комисията е спряла
административното производство.
Решението е
законосъобразно.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ промяната на
предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в
зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от: т.1. комисии
към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50
дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на
населените места на територията на съответната област и т.2. – Комисията за
земеделските земи в останалите случаи. В случая е приложима т.2 предвид
обстоятелството, че процесната земеделска земя, чиято промяна на
предназначението се иска, е четвърта категория.
Според чл.40,
ал.1, т.9 от ЗОЗЗ комисията спира
процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато
възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с
ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване. В тази насока е и
нормата на чл.41а от ППЗОЗЗ, която предвижда спиране на процедурата, когато при
обсъждане на даден обект възникнат въпроси за
доизясняване.
Спирането предполага отлагане на вземането на решение по
заявлението, като в случая административният орган е посочил, че е необходимо
да се изясни въпросът относно наличието на влязъл в сила ОУП за съответната
територия, позовавайки се на нормата на чл.17, ал.1 от ЗУЧК, съгласно която
промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските
територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване
или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или
на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в
сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по
реда на Закона за устройство
на територията подробен устройствен план.
Тезата на жалбоподателя е, че посочената норма е
неприложима, тъй като в случая не е налице нито създаване на нова урбанизирана
територия, нито разширяване на съществуваща такава, тъй като имотите са вече
част от урбанизираната територия на Община Царево.
Съдът не споделя това становище, защото то визира само част
хипотезите на правната норма.
Видно от цитирания текст на разпоредбата предвиждане с
влязъл в сила ОУП се изисква не само при промяна предназначението на
земеделската земя в хипотезата на създаване или разширяване на урбанизирани
територии, но и в хипотезата на застрояване на отделен или група поземлени
имоти. Настоящият случай е именно този – искането за промяна на
предназначението е обосновано именно с хипотезата на застрояване на двата
процесни имота с вилни сгради, а не с хипотезата на създаване или разширяване
на урбанизирана територия, както счита страната. В този смисъл, след като се
касае за промяна на предназначението на земеделска земя – за застрояване, за
която по делото не е спорно, че попада в обхвата на охранителната зона „А“ по
смисъла на чл.9, т.1 и чл.10, ал.1 от ЗУЧК, то по отношение на нея е приложим
чл.17, ал.1 от ЗУЧК. Нормата изисква кумулативното наличие на одобрен и влязъл
в сила ОУП и ПУП. В тази насока съдът се позовава на мотивите на Решение №
12/28.11.2013г. на Конституционния съд по конст.дело № 9/2013г., в които съдът
е посочил ……… За извършването
на промяна в предназначението на посочените в ал. 1 на чл. 17 ЗУЧК
имоти е очевидно, че се изисква кумулативно наличие на ОУП и ПУП. Това е още
по-важно, като се има предвид, че ЗУЧК
е lex specialis спрямо Закона за устройство на територията
и Закона за опазване
на околната среда. И целта е по-силна защита,
отколкото тази, която дават общите закони, като се има предвид предназначението
на ОУП. …….. Неслучайно в текста на основната разпоредба е записано, че
разрешение се дава "само" ако това е предвидено с влязъл в сила ОУП.
Това означава категоричност, точно определяне на предпоставките и границите на
прилагане на разпоредбата. Текстът отразява разбирането за значението на двата
плана и необходимостта от съвместяване на две основни начала при уреждането на
обществените отношения при промяна на предназначението на имотите – екологична
закрила и частен и национален интерес, заложени в чл. 15 от Конституцията, при създаване и разширяване
на урбанизирани територии в определени зони на територията или застрояване в
тях. Възприето е това, което трябва да е типично, което е необходимо и което
изисква осигуряването на екологично съобразяване на човешката дейност при
урбанизиране на територии и недопустимост на отстъпленията от екологичните
изисквания. ……….. Тълкуването на чл. 17
трябва да бъде с оглед целта на закона. Затова са създадени и зони
"А" и "Б", където се концентрира държавната политика за
запазване на българската природа по Черноморието. Тя се отнася и до държавните,
и до частните притежания, като частният икономически интерес не може да
доминира до степен да изключи изискването за ОУП по неустановени и неотносими
критерии. Решението
на Конституционния съд касае контрола за конституционосъобразност на други норми
от ЗУЧК, но цитираните извадки от мотивите на решението са относими и към
тълкуването на нормата на чл.17, ал.1 от ЗУЧК. В този смисъл следва да се
обоснове извод, че хипотезата на чл.17, ал.1 от ЗУЧК е приложима по отношение
имотите на жалбоподателката предвид обстоятелството, че се касае за застрояване
в охранителната зона „А“, поради което е изискуемо кумулативното наличие на
одобрени и влезли в сила ОУП за територията и ПУП за имотите, като не са налице
изключенията за процедиране само при наличие на ПУП, нормирани в алинея 2 на
чл.17 от ЗУЧК.
В хода на
административното производство Комисията е установила, че за процесните имоти е
наличен само одобрен ПУП. По отношение на ОУП се е позовала на Заповед №
РД-02-15-17 от 07.02.2014г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройство за спиране прилагането на Общия устройствен план на Община
Царево, одобрен със Заповед № РД-02-14-776-13.08.2008г. на същия ресорен
министър, до провеждане на процедура по изменение на ОУП на цялата територия на
общината, поради което Комисията е приела, че следва да се удостовери наличието
на влязъл в сила ОУП, на който да съответства одобрения за имотите ПУП.
Жалбоподателят
се позовава на обстоятелството, че сключеният между МРРБ и „Форум Александрови“
ЕООД Договор № РД-02-29-411/08.09.2015г. с предмет „Изработване на проект за
изменение на общия устройствен план за цялата територия на Община Царево и
екологична оценка към него“ е прекратен, считано от 29.04.2022г., в какъвто
смисъл е изпратеното от МРРБ, като трето неучастващо лице, писмо изх. № V8-232/20.07.2022г., поради
което счита ( в представените писмени бележки), че Заповед № РД-02-15-17 от
07.02.2014г. на МРРБ е загубила правното
си действие.
Преди всичко
следва да се отбележи, че прекратяването на договора е настъпило след
постановяване на процесното решение на Комисията от 17.03.2022г. От друга
страна един административен акт може да бъде законосъобразен, незаконосъобразен
или нищожен, но не може да се квалифицира като такъв с отпаднало действие.
Отделно от това, Заповед № РД-02-15-17 от
07.02.2014г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която е
разрешено изработването на проект за цялата територия на Община Царево и е
разпоредено спиране на прилагането на Общия устройствен план на Община Царево,
както и Заповед №
РД-02-15-17 от 07.02.2014г. на същия
ресорен министър, с която е спряна реализация на ОУП на Община Царево до
провеждане на процедура по изменение на ОУП за цялата територия на общината, са
влезли в сила административни актове, които Комисията е длъжна да зачете.
Водените административни и съдебни производства по тълкуването на тези
административни актове от една страна са приключили след постановяване на процесното решение на
Комисията, от друга страна няма данни министърът на регионалното развитие и
благоустройството да се е произнесъл с ново тълкуване по заявление №
V8-232/15.03.2019г., в каквато насока е дал указания Върховният административен
съд с постановеното от него Решение № 3349/08.04.2022г. по адм.дело №
11888/2021г., поради което, към момента, жалбоподателката не може да се
позовава полезно на този съдебен акт. Що се отнася до възражението, че
съседните имоти са застроени, това е без правно значение за настоящия спор.
Както се посочи
по-горе спирането на административното производство целù изясняване на
обстоятелства от значение за постановяване на административния акт. Видно е, че
наличието или не, действието или не на общ устройствен план на Община Царево,
очевидно е въпрос, който подлежи на изясняване, поради което налице са материалните
предпоставки, обосноваващи спиране на процедурата.
На основание
изложените мотиви и чл.200 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Х.К. ***, против Решение № КЗЗ-04
от 17.03.2022г. на Комисията за земеделски земи при Министерство на
земеделието, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: