№ 702
гр. Плевен, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело №
20214430106574 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
240,ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ***, ЕИК***, чрез юрк.
***, против ИВ. ХР. Д., от гр. Плевен, с която е предявен искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
900лв.- главница, за периода ***г, сумата от 190,24лв.-договорна лихва, за
периода ***г., сумата от 459,62лв.- лихва за забава, за периода 01.02.2019-
23.07.2021г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4846/2021г. по описа
на ПлРС. Твърди се, че между ответникът- като заемател и „***“ ***, като
заемодател, е сключен Договор за заем №***г., за сумата от 900лв. -чиста
стойност на заема. Твърди се, че параметрите на договора са описани в СЕФ и
ОУ към него, с които ответникът се е запознал и съгласил. Твърди се, че с
подписването на Договора, ответникът е удостоверил получаването на заетата
сума. Твърди се, че ГПР на заема е фиксиран за срока на договора, като
договорната лихва е в размер на 204,27лв. Твърди се, че общата стойност на
1
плащанията по договора е в размер на 1104,27лв, платима на 24 равни
двуседмични вноски, всяка в размер от 46,01лв, първата с падеж 31.01.2019г,
а последната- 19.12.2019г. Твърди се, че поради неизпълнение, на ответника е
начислена лихва за забава, в размер на 459,62лв, за периода 01.02.2019-
23.07.2021г., като за периода 13.03.2020-14.07.2020г., лихва за забава не е
начислявана. В допълнителна уточняваща молба се посочва, че в
претендираната главница от 900лв., не е включена неустойка. Твърди се, че на
***г. е подписано Приложение №1 към Договор за цесия от ***г, между
„***“ ***- като цедент и ищецът- като цесионер., въз основа на което ищецът
е придобил вземането по договора за кредит. Моли съда да връчи на
ответника уведомление за станалата цесия. Твърди се, че ответникът не е
заплатил на ищеца дължимите суми по договора за заем. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
Ответникът ИВ. ХР. Д., в срока за отговор, чрез адв. В. М., изразява
становище за неоснователност на искове. Оспорват предявените искове по
основание и размер: оспорва се твърдението на ищеца, че на ответника е
връчена Преддоговорна информация, под формата на СЕФ, с индивидуални
условия по договора, като се твърди, че е налице нарушение на чл.5, ал.1 и
ал.12 от ЗПК; оспорва се факта на получаване на заетата сума, респ., че
договора има силата на разписка за получаване на сумата, т.к същия не
съдържа всички изискуеми реквизити на разписка. Прави се възражение за
нищожност на процесния Договор, на основание чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.
чл. 22 от ЗПК, т.к. съдържа клаузи, които противоречат на закона- чл.10, чл.
11, ал.1, т.9, т. 10,15 от ЗПК и го заобикалят- чл. 10а от ЗПК, както и съдържа
неравноправни клаузи. Твърди се също, че процесния договор е подписан от
лице, без представителна власт за заемодателя. Твърди се, че е налице
нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК- Договорът и Общите условия към него
са изготвени на шрифт по- малък от 12, не съдържа данни за мястото на
сключването на договора и не съдържа информация относно размера на
лихвата за забава и начина на нейното изчисляване, не съдържа условията за
издължаване. Твърди се също, че клаузата на чл. 3, ал.5 от Договора, касаеща
формирането на ГПР е нищожна, като противоречаща на чл.11, т.10 от ЗПК,
като са изложени съответни съображения.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
2
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №***г. ч.гр.д.№4846/2021г. на ПлРС.
По делото, с ИМ, от страна на ищеца, е представен договор за заем
№***г, сключен между „***” ***- като заемодател и отв. И.Д.- като
заемополучател, за сумата от 900лв., платим на двуседмични погасителна
вноска- падеж на първата- *** и на последната- 19.12.2019г., при ГПР 49,65%
и фиксиран ГЛП от 40,08%; общ размер на всички плащания- 1104,27лв. в чл.
4.1 от Договора е посочено, че с подписването му, заемателя Д. удостоверява
получаването на сумата от 900лв. в брой. Посочено е също-чл. 4, ал.2 от
Договора, че същият е сключен въз основа на отправено искане с №СТ-
**********, като параметрите на договора са описани в предоставени на
заемателя СЕФ и ОУ към договора за заем, с които заемателя се е запознал и
ги приема. По делото, към договора за заем, е представен погасителен план, в
който освен вноската- главница и договорна лихва, е включена и неустойка.
Доколкото обаче в настоящето производство неустойката не е предмет на
установяване, същата не следва да се обсъжда. Погасителният план също е
подписан от страна на заемателя Д.. По делото, с ИМ са представени Общите
условия към договора за заем, също в заверено копие, подписани, на всяка
страница от страните по договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал.2 от
ЗПК.
По делото се установява също и факта на сключване на договор за цесия
от ***г между заемодателя „***“ ***, и ищецът по делото- „***“ ***, и
Приложение №1 към него от ***г, с предмет- вземането по процесния
Договор за кредит. Установява се също, че от страна на цедента, по реда на
чл. 99, ал.3 от ЗЗД, е потвърдена станалата цесия. По делото се установява
също, че до длъжника по цедираното вземане е изпратено уведомление за
станалата цесия, върнато като „непотърсено“. Съдът приема, че ответникът е
надлежно уведомен за станалата цесия, най- късно с връчването на ИМ и
приложеният й за отговор.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: въз основа на сключеният договор за кредит, е
отпусната сума от 900лв., при договорна лихва от 40,08% или сумата от
204,27лв., платима на 24 двуседмични погасителни вноски, последната с
падеж 19.12.2019г. ВЛ е установило, че поради забава е начислена лихва в
3
размер на 459,62лв. за периода 01.02.2019-23.07.201г, от която сума, с
договор за цесия е прехвърлена сумата от 387,68лв, а от ***г. - до датата на
заявлението, е начислена лихва от 71,94лв; ВЛ посочва, че лихвата за забава е
начислена върху главницата от 900лв и договорната лихва от 190,24лв., в
счетоводството на ищеца. ВЛ е констатирало също, че от страна на длъжника,
са постъпили суми за погасяване на кредита- общо в размер на 592лв., за
периода 13.02.2019-17.02.2020г, с която са погасени следните задължения:
500,48лв.- неустойка, 14,03лв.- договорна лихва, 77,49лв.- лихва за забава. ВЛ
е посочило също, че ГПР по договора е 49,65%, но при включване на сумата
от 1151,73лв под формата на неустойка, ГПР ще надвиши 300%. ВЛ е
установило също, че е чистата сума на заема, след приспадане на плащанията
е в размер на 313лв. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва ,че при
поискване от „***“ на РКО или друг документ, удостоверяващ получаването
на сумата по кредита, такъв не е представен, като й е обяснено, че като такъв
първичен документ е ползван самия договор. ВЛ посочва също, че вносни
бележки също не са й представени, само справка, от която е видно каква сума
е отнесена за погасяване на заема.
По делото е изслушана и приета и СТЕ, касаеща размерът и вида на
шрифта, на който е съставен процесния Договор за заем и ОУ и погасителен
план към него, от заключението на която се установява следното: процесният
договор за заем- в основният си текст, е изготвен на шрифт Verdana, размер
8pt, а заглавието- Verdana bold, размер 9,5pt. Погасителният план към
договора- в основният си текст- Areal Bold 9pt и Calibri 9,5pt, а в загрлавието-
Verdana, размер 5,5pt и Verdana bold, размер 9,pt. Общите условия- в
основната част- Calibri bold-13pt и Tahoma 11pt , а в заглавието- Calibri bold-
16,5pt и Tahoma 11pt.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Заемодателят- цедент е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и
по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което,
може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
4
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в
областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради
което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на
договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.
240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.
Съдът приема, съобразно събраните по делото доказателства, че между
страните е сключен договор за заем, по силата на който, ответника- И.Д. е
получила в заем сумата от 900лв. – удостоверено от ответника с подписването
на процесния договор. Изрично в самият договор – чл. 4, ал.1, е предвидено,
че с подписването му, заемателя удостоверява получаването в брой на заетата
сума. По делото няма оспорване подписа на заемател, не е откривано
производство по оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК и не е проведено
изследване на подписа на ответника. Съдът намира, че само по себе си,
възражението, че не е получил заетата сума, е част от защитната теза на
ответника, и същото е неоснователно. Съдът приема, че в случая не е
необходимо подписването на отделна разписка за получаването на сумата по
заема, която да преповтаря съдържанието на договора, доколкото това
обстоятелство се извежда ясно и недвусмислено от посочената договорна
клауза. Следва да се посочи също, че по делото се установи, съобразно
заключението на ВЛ по ССЕ, че от страна на длъжника- заемател, е налице
изпълнение на задълженията по договора и плащания в общ размер от 592лв.,
въпреки че от ответника няма възражения за извършени плащания, респ.–
доказателства за това. Възражението на ответника, че договора за кредит не е
подписан от представител на дружеството– заемател също е неоснователно и
като цяло ирелевантно, доколкото същото касае единствено ищцовата страна
и действието на договора спрямо нея, каквито възражения няма направени.
Съобразно заключението по СТЕ обаче, съдът намира, че процесния
договор за заем е сключен в нарушение на нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК и на
основание нормата на чл. 22 от ЗПК, същия се явява недействителен.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изм.– ДВ, бр. 35
от 2014 г., в сила от 23.07.2014г. и действаща към датата на сключване на
процесния договор, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
5
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. Както бе посочено по- горе, ВЛ по СТЕ е установило, че
процесният Договор за заем, е съставен на шрифт, в размер по-малък от 12-
шрифт Verdana, размер 8pt. Въведеното в българското законодателство, по
силата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, изискване за конкретен шрифт, е относимо към
всички договори, сключени на територията на страната, какъвто се явява
процесният, и следва да бъде съобразено с изискванията на българския закон.
Констатираното противоречие с изискванията на цитираната норма от ЗПК, е
предпоставка договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл. 23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него. Следва, с оглед изложеното да бъде съобразено
установеното от ВЛ по ССЕ: при чиста усвоена сума по кредита е 900лв, при
плащания в размер на 592лв., неплатен остатък по кредита- сумата от 313лв..
С оглед на установената недействителност на договора, по реда на чл. 22,
ал.1 от ЗПК, не следва да се обсъждат останалите наведени от ответника, с
отговора на ИМ възражения, по чл. 11, ал.1, т.9, т. 10,15 от ЗПК и го
заобикалят- чл. 10а от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи. Съдът
намира, че чистата сума по заема се дължи по силата на закона- нормата на
чл. 23 от ЗПК и не е необходимо предявяването на нарочен осъдителен иск за
тази сума, каквито съображения излага ответника.
На основание гореизложеното, следва предявените искове следва да
бъдат уважени до размера на сумата от 313лв. главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.07.2021г., за
която сума има издадена заповед за изпълнение №***г. ч.гр.д.№4846/201г. по
описа на ПлРС, като за разликата до пълният предявен размер на исковете, до
размера на сумата от 900лв- главница, за периода ***г, сумата от 190,24лв.-
договорна лихва, за периода ***г., сумата от 459,62лв.- лихва за забава, за
периода 01.02.2019-23.07.2021г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.07.2021г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, , в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, /същите вкл. държавна такса, разноски за ВЛ и
100лв. юрк. възнаграждение, определено от съда в минимален размер, т.к.,
делото е с ниска фактическа и правна сложност, като представител не се явява
6
в нито едно с.з., като разноските са в общ размер от 725лв./, в размер на
146,42лв. и в заповедното производство, в размер на 15,15лв. съразмерно на
уважената част от исковете.
Следва в полза на процесуалният представител на ответника- адв. В. М.,
бъдат присъдени разноски- адв. възнаграждение, по реда на чл. 38, ал.1, т.2,
вр. ал.2 от ЗАдв., съобразно изрично направеното искане в хода на устните
състезания по делото. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е
достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ, без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В случая
не се оспорва наличието на съответната хипотеза по чл.38 от ЗА и съдът
следва да присъди на процесуалния представител на ответницата съответното
възнаграждение, и при липса на договор за правна помощ. /в см. Определение
№ 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266 от 2016 г., I г.о.;
Определение №515/02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г. на тричленен състав
на I т.о.; Определение №135/17.09.2016 г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.дело
№1235/2016г/. Предвид гореизложеното, следва да бъде определено
възнаграждение, по реда на чл. 7,, ал.2, т.2 от Наредба №1, в размер на
338,49лв., като съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на адв. М.
следва да бъде присъдено адв. възнаграждение от 270,13лв., по посочена от
същата банкова сметка- IBAN ***.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 23
от ЗПК, че ИВ. ХР. Д., ЕГН**********, от гр. Плевен, жк. ***, ул. ***, ***,
ДЪЛЖИ НА „***” ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***”, № ***, офис- *** ***, сумата от 313лв.- главница, по Договор за
заем №***г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК- 23.07.2021г., до окончателното й изплащане, за която сума
има издадена заповед за изпълнение №***г. ч.гр.д.№4846/201г. по описа на
7
ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер- до размера на
сумата от 900лв.- главница, за периода 31.01.2019г. -19.12.2019г, за сумата от
190,24лв. -договорна лихва, за периода 31.01.2019г.-19.12.2019г. и сумата от
459,62лв.- лихва за забава, за периода 01.02.2019-23.07.2021г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.
410 от ГПК- 23.07.2021г., ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. ХР. Д.,
ЕГН**********, от гр. Плевен, жк. ***, ул. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***”
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***”, № ***,
офис- *** ***, разноски в размер на: сумата от 146,42лв. по настоящето
производство и сумата от и 15,15лв. – разноски по ч.гр.д.№4846/201г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2, вр.
ал.2 от ЗАдв., ***” ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***”, № ***, офис- *** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. В.М.-
процесуален представител на ответника, сумата от 270,13лв- адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба, пред
ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8