№ 168
гр. Крумовград, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20255130100177 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 557, ал.1, т.2, б
“а“ от КЗ и чл. 558, ал.7 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 16.07.2019 г., около 17:00 ч. в гр. Брюксел, Белгия, ответника А.
Р. Ю., като водач на товарен автомобил марка „****“, модел „***“ с рег.№ ***, се движил с
несъобразена скорост, не спазвал достатъчна дистанция от намиращия се пред него
автомобил и не осъществявал достатъчен контрол над управляваното от него превозно
средство, в резултат на което настъпил сблъсък с движещия се пред него лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с белгийски ДКН ****. За описания инцидент ответникът
А. Р. Ю. бил съставил и подписал двустранен протокол за ПТП от 16.07.2019 г. Към датата на
инцидента отговорността на водача на товарен автомобил марка „****“, модел „***“ с рег.№
*** не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ пред Гаранционния фонд
била предявена претенция № 20120137/04.05.2020 г. от **** собственик на увредения
автомобил, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за
изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на лекия автомобил марка
“Дачия“, модел „Сандеро“, с белгийски ДКН ****, изразяващи се в увреждане на задна
броня, задни светлоотразители и облицовка на задна броня. На 14.05.2020 г. Гаранционният
фонд бил изплатил по сметка на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи сума в размер на 2 818.57 лв., (равностойност на 1441.11 евро), от които
2348.07 лв. (равностойност на 1200.55 евро) обезщетение за причинени имуществени вреди
на **** 469.40 лв. (равностойност на 240 евро) такса за обработка на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи и 1.10 лв. (равностойност на 0.56 евро) банкови
такси.
Моли съда, след като установи, че исковете са доказани по основание и размер да
признае за установено, че на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ А. Р. Ю., ЕГН ********** дължи
на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: ********* сумата от 2 818.57 лв., представляваща
изплатени от Гаранционен фонд обезщетение и разходите за определяне и изплащане на
обезщетение на собственика на увредения лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с
белгийски per. № ******* чрез Националното бюро на българските автомобилни
1
застрахователи за вреди причинени при ПТП от 16.07.2019 г., около 17:00 ч. в гр. Брюксел,
Белгия, общ. Koekelberg, на ул. *****” пред № ** настъпило при движение с несъобразена
скорост, неспазване достатъчна дистанция от намиращия се пред него автомобил и
неосъществяване на достатъчен контрол над управлявания от него незастрахован товарен
автомобил марка „****“, модел „***“ с рег.№ ***. Претендира законна лихва от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на окончателното
изплащане на задължението. Претендира направените съдебно- деловодни разноски в
настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.
и заплатена държавна такса за образуване на делото. Молят към делото да бъде приобщено
ЧГД № 79/2025г..
В срока за отговор ответникът е търсен многократно на посочения в исковата молба
адрес в *****, но не е открит. След връщане на съобщението в цялост е направена справка за
действащ трудов договор, от която е видно, че лицето няма такъв. Съобщението е изпратено
с уведомление по чл.47, ал.2 от ГПК на адреса в *****, от където е върнато с отбелязване,
че в двуседмичния срок от залепване на уведомлението, никой не се е явил да получи
книжата. На ответника е назначен особен представител – адв. Г. Т., който в писмен отговор
сочи, че иска е основателен и допустим.
В съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд не се явява и не се представлява.
Постъпило е Становище от адвокат С. М., в което моли съда да даде ход на делото, без тяхно
участие. Моли съда, исковата им претенция да бъде допълнена и да бъдат присъдени
направените в хода на заповедното производство ЧГД № 79/2025г. разноски в размер на
176,37лева, от които 56,37 за държавна такса и 120 лева за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът е допуснал. Прилага списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Г. Т., който моли съдът да се
произнесе съгласно представените доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
намира за установено следното:
Районен съд - Крумовград е бил сезиран с иск с правно основание чл. чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б “а“ от КЗ и чл.558, ал.7 от КЗ.
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е положителен установителен иск, който
принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено
нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение.
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 79/2025г. по описа на
РС- Крумовград, ищецът Гаранционен фонд е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 2 818,57 лева – главница, законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство в размер на 176,37 /
56,37лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 120лв. юрисконсултско
възнаграждение за процесуален представител/. Издадена е Заповед за изпълнение за тези
суми, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С Определение
№138/04.06.2025г. на заявителя е даден едномесечен срок да предяви иск за своето вземане.
Приети са като писмени доказателства по делото: заверено копие на двустранен
констативен протокол за ПТП от 16.07.2019г. с превод на български език, заверено копие на
удостоверение от МВР, отдел „Български документи за самоличност“, заверено копие на
калкулация на причинените вреди, с превод на български език, заверено копие на претенция
за възстановяване на изплатеното обезщетение от НББАЗ от 30.04.2020г., заверено копие на
2
електронна кореспонденция, с превод на български език, заверено копие на фотоалбум,
заверено копие на справка от базата данни на ИЦ към ГФ за товарен автомобил, заверено
копие на платежно нареждане от 14.05.2020г., заверено копие на опис на платени щети на
НББАЗ на 14.05.2020г., заверено копие на нареждане за превод на валута, заверено копие на
извлечение №31/07.04.2020г., заверено копие на фактура №**********/06.04.2020г.,
издадена от Сдружение НББАЗ, заверено копие на доклад по щета за имуществени вреди
№20120137/04.05.2020г., заверено копие на регресна покана до А. Р. Ю..
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установяват и
настъпилите от пътнотранспортното произшествие вреди, които са в причинно-следствена
връзка с него.
От приложеното по делото платежно нареждане, се установява, че стойността на
обезщетението за причинени имуществени вреди е била изцяло изплатена от Гаранционен
фонд на собственика на увредения лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с
белгийски per. № *** **** чрез Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи за вреди причинени при ПТП, поради което на основание чл.288, ал.12 КЗ
(отм.) ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало регресното
право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от виновното лице – ответника А. Р.
Ю..
До ответника е изпратена РЕГРЕСНА ПОКАНА с изх. № 08-00-474/19/ от
04.10.2024г., в която е указано, че в двумесечен срок от получаването на настоящата покана
следва да възстанови на Гаранционен фонд сумата от 2818,57 лева, по указана сметка.
Размерът на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените
споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е
единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП. В решенията си,
касаещи определяне на застрахователни обезщетения за материални щети ВКС приема, че
когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено
в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и
увреден, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите,
затова не може размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени в Р.
България, тъй като това не би довело до пълно обезщетяване на вредите. Ответникът не е
имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на плащането на
дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по силата на закона в правата на
увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е
налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да
възстанови на ищеца претендираната сума. По делото не са представени доказателства за
заплащане от страна на ответника на претендираната сума в размер на 2818,57 лв., поради
което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 18.03.2025г. до окончателното
изплащане на вземането. След като ответникът е бил надлежно поканен да преведе по
сметка на ГФ изплатената от фонда по щетата сума, но погасяване на това парично
задължение не е извършено, то и исковата претенция се явява основателна.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1372.74 лева, от които 56,37лв. – заплатена държавна такса
по заповедното производство, 120лв. - юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, 56,37лв. - заплатена държавна такса по настоящото исково производство, 540
лв. - юрисконсултско възнаграждение по исковото производство и 600лв. - заплатен депозит
за особен представител.
3
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Р. Ю., с ЕГН **********, с адрес *****, мах.
******, общ. Крумовград, обл. Кърджали, дължи на Гаранционен фонд, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата в размер
на 2 818.57 лева / две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща регресно вземане на основание чл. 558, ал.7 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.03.2025г. - датата на подаване на заявлението в съда до
датата на окончателно изплащане на вземането, изплатени от Гаранционен фонд
обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетение на собственика на
увредения лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с белгийски peг. № ******* чрез
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, за вреди причинени при
ПТП на 16.07.2019 г., около 17:00 ч. в гр. Брюксел, Белгия, общ. Koekelberg, на ул. *****”
пред № ** настъпило при движение с несъобразена скорост, неспазване достатъчна
дистанция от намиращия се пред него автомобил и неосъществяване на достатъчен контрол
над управлявания от А. Р. Ю. незастрахован товарен автомобил марка „****“, модел „***“ с
рег.№ ***.
ОСЪЖДА А. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес *****, мах. ******, общ. Крумовград,
обл. Кърджали, да заплати на Гаранционен фонд, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата в размер на 1372.74 лева /
хиляда триста седемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, от която 56,37 лв.
– заплатена държавна такса по заповедното производство, 120 лв. - юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство, 56,37 лв. - заплатена държавна такса по
настоящото исково производство, 540 лв. - юрисконсултско възнаграждение по исковото
производство, 600 лв. - заплатен депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на съдебните им адреси за призоваване.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
4