Присъда по дело №775/2016 на Окръжен съд - Плевен

П Р И С Ъ Д А

 

 

 

№ ………….                            25.11.2016                              ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     наказателен състав

на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ НОЕМВРИ      две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛОЯН ГЕРГОВ

                          СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ц.Т.Г.

                                                                               2. В.С.М.

 

Секретар: В.П.

Прокурор:          НАНКА РАЧЕВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 775 по описа за 2016 година

и на основание данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.К.М. роден на *** ***, обл. П., български гражданин, със средно образование, не работи, женен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН  в това, че:

          На 17.02.2016 г. в с. Г., обл. П., на ул. „***“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „***“ с рег. № *** нарушил правила за движение: чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата –„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или  затруднения за останалите участници в движението“ и чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата –„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на А. Р. А. *** с ЕГН **********,като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а,ал.1,б.“б“  вр. с чл.343 ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като го ПРИЗНА за НЕВИНЕН след деянието да е избягал от местопроизшествието и го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3 предл.6, б.“б“ предл.1 вр. чл.343, ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.40, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата.

         ОТЛАГА на основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ЛИШАВА подсъдимия М.К.М. със снета по-горе самоличност на основание чл.343а,ал.1,б.“б“  вр. с чл.343 ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК  вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.К.М. със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в размер на 771,30 лева,а по сметка на Окръжен съд – Плевен направените деловодни разноски в размер на 70  лева,ведно с по пет лева за служебно издадените два броя изпълнителни листове в случай на недоброволно внасяне на посочената сума.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

-         товарен автомобил марка „***“ с ДК № *** на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Плевен след влизане в сила на присъдата да се върне на подсъдимия М.К.М. със снета по-горе самоличност

-         два броя тампони с червеникаво – кафява течност след влизане в сила на присъдата да се унищожат

-         черна шапка на бели ленти,дамски сини обувки,черна шапка да се върнат на частните обвинители А.К.А. и Р.А.А..

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок  от днес  пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

                  

                                    

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ……………….   

                                                             

                                                                           2. ………………..

МОТИВИ

 

към Присъда № 60/25.11.2016г. по НОХД № 775/2016г. по описа на Окръжен съд-Плевен:

 

 

Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение против подсъдимия М.К.М. *** за това че на 17.02.2016 г. в ******, обл. Плевен, на ул. „*****“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 308Д“ с рег. № ЕН **** ВТ нарушил правила за движение: чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата –„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или  затруднения за останалите участници в движението“ и чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата –„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на А.Р. А. *** с ЕГН **********, като след деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3 предл.6, б.“б“ предл.1 вр. чл.343, ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.40, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като намира, че то се явява доказано от  събраните по делото доказателства.Приема,че в резултат на  конструктивната особеност на управляваното от подсъдимия превозно средство – тип фургон с плътни задни врати, същия не е имал възможност  да наблюдава пространството зад товарния автомобил и в резултат на предприета маневра „движение на заден  ход“ при неизпълнение на вменените му задължения по чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП е ударил движещата се в нарушение на чл.108,ал.1 от ЗДвП зад буса и с гръб към него по пътното платно А.Р.А. като `и причинил несъвместими с живота травматични увреждания.На фона на изготвената по делото авто-техническа експертиза обосновава възможност за предотвратяване на съставомерния резултат от подсъдимия посредством участието на друго лице,което да сигнализира за опасност при извършването на маневрата като открива такова в лицето на придружавалия го свидетел С.Х.. Процесуалният представител на ОП-Плевен намира,че събраните доказателства не сочат действия от близките на пострадалата,които да са застрашавали живота и здравето на подсъдимия и да са наложили напускането на местопроизшествието. В подкрепа на този си извод се  позовава на записите на ЕННСП 112 и първоначалното въздържане на М.М. от посочване в първите два от тях,че е причинил пътно-транспортно произшествие от което е пострадало лицето, за което търси медицинска помощ и признанието на това обстоятелство едва при третия разговор в отговор на поставените от оператора въпроси.Намира също така,че подсъдимият е предприел целенасочени действия по укриване на участието си в произшествието посредством преместването на управлявания от него бус като моли в тази връзка да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля С.А. дадени в хода на съдебното производство,които оценява като противоречиви и неточни в сравнение с тези от предварителното разследване, които следва да се ценят според него с оглед непосредствената им близост до процесните събития като търси кореспонденция с показанията на свидетелите Ф.А., който сочи отдалечаването на М. с буса от мястото на произшествието и Е.А.,която не е забелязала там подсъдимия.Последващата промяна в решението на М. счита, че не се е отразила върху предложената правна квалификация като моли на подсъдимия да бъде наложено строго наказание към долната граница,което да бъде изтърпяно ефективно с оглед постигане целите на индивидуалната и генерална превенция като подсъдимия бъде лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. Обосновава се с високия ръст на транспортната престъпност и законодателните изменения в санкционните норми,сравнително високата обществена опасност на подсъдимия изведена от предходното му осъждане и отрицателните му характеристични данни според справката изготвена от МВР като моли да не бъдат съобразявани сведенията отразени в характеристичната справка на Кмета на гр.Койнаре,който счита,че не е орган, който може да регистрира и констатира противообществени  прояви. Подчертава,че трудовата ангажираност на подсъдимия е започнала едва в хода на съдебното следствие,М. се занимава с незаконна сеч и продажба на дърва,същия е санкциониран многократно по ЗДвП с наказателни постановления и фишове като са му налагани трикратно ПАМ. Като смекчаващи вината обстоятелства прокурорът регистрира промяната в решението на подсъдимия и известяването на районния полицейски инспектор за настъпилото ПТП,както и приноса на пострадалата,която се е движела по платното за движение в разрез с изискванията на чл.108 от ЗДвП.В допълнение предлага проект на произнасяне и по веществените доказателства по делото.

Съдът на основание чл. 76 от НПК е конституирал като частни обвинители в наказателното производство пострадалите В.А.А.,Д.Ф.К.,Н.Ф.К.,А.К.А. и Р.А.А..

Повереникът на частните обвинители – адвокат К.С. от САК поддържа обвинението и вменените като нарушени правила от  ЗДвП.Намира,че подсъдимият не е имал основание да напусне местопроизшествието като действията му са били мотивирани от желанието му да избегне наказателно преследване,а не от опасност за живота му, като завръщането му там е било провокирано от желанието му да узнае какви са последиците от извършеното от него деяние.Приема,че с оглед настъпването на смъртта на А. А. в рамките на минута според вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза помощ обективно не е била оказвана,а обаждането на районния полицейски инспектор и признаването за настъпилото пътно-транспортно произшествие не следва да се третира като смекчаващо вината обстоятелство с оглед липсата на друга възможност за поведение от страна на  подсъдимия.Неотрича приноса на пострадалата за настъпване на произшествието, което определя като единственото по делото смекчаващо вината обстоятелство,но счита че същата не е имала възможност за друго поведение  с оглед липсата на изградени тротоари и обичайното поведение на пешеходците в този пътен участък.При определянето на наказанието акцентира върху целите на генералната превенция,намира че доказателствата относно трудовата заетост и характеристичния облик на подсъдимия представени от защитника му са формални и целят смекчаване на положението му,подчертава пълнолетието на децата на М.М. и липсата на задължение за полагане на грижи към тях и на този фон като се позовава на тежкия вредоносен резултат предлага определяне на наказание над средния размер при ефективно изтърпяване и със съответното приложение на санкцията по чл.343г от НК.

Частните обвинители Д.Ф.К.,Н.Ф.К.,А.К.А. и Р.А.А. поддържат становището на защитника си без да излагат допълнителни съображения. В.А.А. уведомена не се явява и не ангажира становище различно  от повереника си.

Подсъдимият М.К.М. се явява в съдебно заседание лично и с адвокат Ц.А. от ПАК, дава подробни обяснения за случилото се като изразява съжаление и заявява,че не е има намерение да избегне следващата се отговорност.Не отправя конкретно искане към съда.

Защитникът – адвокат Ц.А. от ПАК не оспорва механизма на произшествието и авторството на вмененото на М. деяние,но оспорва правилността на предложената от ОП-Плевен правна квалификация.Подчертава оказаната от подсъдимия медицинска помощ изразяваща се в заливането с вода на пострадалата и опита да и бъда изваден езика,както и обаждането на ЕННСП 112,с което намира,че в рамките на своята компетентност подзащитният му е оказал помощ. Защитникът атакува възведения квалифициращ признак – „бягство от местопроизшествието“ като счита,че М. е имал уважителна причина да напусне произшествието свързана с острата реакция на свидетелите Р.А. и Ф.А.,която наложила намесата на свидетеля С. М. и отвеждането от последния на М. извън мястото на произшествието с оглед предотвратяване на неблагоприятни за него последици.Намира,че обажданията на подсъдимия по ЕННСП 112, в рамките на които дал телефона на св.Е.И. да посочи адреса на произшествието, идентифика-ционните данни заявени в четвъртия от регистрираните с оператора разговори,обаждането към 17,00 ч. на районния полицейски инспектор – св.П.Д.  и установяването му на посочения адрес от колегите му – С.М. и Ц.Д.,заедно с превозното средство не само,че не установяват намерение за укриване,но и такова за заличаване на следи от произшествието.Оспорва показанията на св.Ф.А.,в които същия заявява напускането на произшествието от М.М. с управлявания от него бус, като сочи липсата на деформации по превозното средство от удара според изготвената авто-техническа експертиза и правилността на действията по извеждане на автомобила с оглед освобождаване на затиснатата пострадала.При определяне на наказанието намира,че характеристичната справка изготвена от Кмета на гр.Койнаре за подзащитния му няма основание да бъде изключена по делото,а подсъдимия не следва да бъде освобождаван от грижите си към пълнолетните му деца щом те са учащи.Подчертава липсата на данни за заведени досъдебни производства срещу М.М. и предходни осъждания,изключая това за което на същия е наложена глоба в размер на 100 лева,маркира приноса на пострадалата и моли съда да преквалифицира деянието по чл.343,ал.1,б.“в“от НК като отложи изпълнението на наложеното наказание с приложение на института по чл.66,ал.1 от НК.

 

       

Плевенският окръжен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, установи следното от фактическа и правна страна:

 

 

        Подсъдимият М.К.М. е роден на *** ***, обл. Плевен, български гражданин, със средно образование, не работи, женен, осъждан, ЕГН **********.

 

        Подсъдимият М.К.М. е правоспособен водач на МПС като притежава издадено от ОД на МВР-Враца свидетелство за правоуправление № *********/4.04.2012г.,категории В,М и АМ и 39 к.т.

        Около 16,30 ч. на 17.02.2016г. М.М. *** заедно с управлявания от него т.а. марка „Мерцедес Спринтер 308 Д“ с Дк№ ЕН **** ВТ.Свидетелят С.А. бил негов спътник.Паркирал с лице към центъра пред дома на свидетелката Е.И.,*** от която възнамерявал да закупи балирано сено.След разговор с И.,която го упътила към находящ се в близост съселянин,който можел да му осигури търсената стока подсъдимият се върнал към буса и заел шофьорското място,а свидетелката се прибрала у дома си.Подсъдимият привел в движение превозното средство и след като не възприел наличието на пречка в обхвата на страничните си огледала предприел движение на заден ход със скорост около 10-15 км./ч.Конструктивната особеност на т.а. - тип фургон без остъкление на задните врати и без фабрично предвиждане на огледало за обратно виждане в кабината - лишавала М. от възможност за самостоятелно наблюдение на пространството непосредствено зад превозното средство или в т.н. габаритен напречен тунел.По същото време по пътното платно, зад товарния автомобил и в посока попътна на движението на М., се движела пострадалата А.Р. А., която отивала към сина си – св.Д.А.,за да приберат кравите от паша.Пътният участък бил прав и хоризонтален с ширина около пет метра като източния банкет бил с ширина 4,40 м., а западния с ширина 5 м. Имало добра видимост.

М. застигнал А. А. със задната част на т.а. като последвало блъскане в  гръб на пешеходеца със задната лява част на т.а.,  в резултат на което А. паднала по очи,а колело от ходовата част на управлявания от подсъдимия т.а. минал през десните крайници,таз,корем и гръдния кош на А.,което било възприето от подсъдимия като преодоляване на неравност,която не се вписвала в характеристиките на пътния участък.По указание на М.М. свидетеля С.А. слязъл от превозното средство,за да разбере какво се е случило и след като видял А. А. под него известил незабавно подсъдимия.Последният напуснал т.а. и безуспешно се опитал да извади пострадалата,която била затисната от него. Преместил превозното средство.Изтеглил А. А.,която се намирала в тежко състояние и се отправил със С.А. към дома на св.Г.Т. за помощ.Споделил му,че бутнал жена и поискал вода.Взел предоставения му съд и се върнал със двамата свидетели при пострадалата.Обърнал я по гръб, напръскал я с вода и се опитал да `и извади езика.А. А. дишала,но не била контактна с оглед причинената и от прегазването комбинирана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма изразяваща се в излив на кръв под меките мозъчни обвивки,разкъсно – контузна рана на главата,двустранно многофрагментно счупени ребра с разкъсване на пристенната плевра,излив на кръв в двете кръвни половини,разкъсване на бял и черен дроб и излив на кръв в коремната кухина,счупени дясна мишнична и бедрена кост,ляво рамо на тазова кост и разчленяване на симфизата.На мястото на произшествието се отзовала свидетелката Е.И..Подсъдимият се обадил по мобилния си телефон на ЕННСП 112 в 16,51 ч. и подал сигнал за пострадала жена на пътя в ***** без да посочи,че същата е ударена от буса до който е намерена.В 16,54 ч. повторно се обадил,за да изиска помощ като предоставил телефона на Е.И., за да посочи административния адрес на местопроизшествието като изплашен от пристигащите роднини на пострадалата заявил,че не знае дали е бутната от буса.Е.И. се отправила към свидетеля Д.Ф.,който пасял семейните животни недалеч от местопроизшествието и го уведомила за претърпения от родителя му инцидент.Ф. незабавно се отправил натам и след  като оценил състоянието на майка си хукнал към баба си и дядо си – свидетелите А. и Р. Александрови и след като споделил възприетата от него фактология се върнали на местопроизшествието последвани от свидетеля Ф.А.,където заварили свидетелите С. М. и Е.А. като последната се опитвала да окаже помощ на пострадалата.Изплашен от пристигащите роднини и емоционалната им реакция, предизвикана от състоянието на пострадалата, свидетеля С.А. се отправил в т.а. „Мерцедес Спринтер 308 Д“ с Дк№ ЕН **** ВТ, привел го в движение и несъгласувано с М.М. напуснал местопроизшествието като спрял на централната улица на *****.Подсъдимият стоял на 3-4 метра от пострадалата,чието обгрижване било поето от Р.А. и Ф.А..Тежкото и състояние провокирало естествена реакция на гняв у последните двама,които убедени в съпричастността на М. към случилото се му заявили,че я убил,а А. добавил:“Ще се мре!“.Нарастващото напрежение изплашило още повече подсъдимия,който се опитал да отрече авторството на деянието като свидетеля С. М.,който бил родственик  и на двете страни в произшествието застанал между тях.Издърпал подсъдимия настрана и го качил в личното си превозно средство като го извел на централната улица в ***** и след като го оставил се  върнал обратно.По настояване на роднините на А. А. я качил в превозното средство с намерение да я транспортират в болнично заведение в гр.Червен бряг като пътем срещнали медицинската сестра В.В.,която установила наличието на остатъчен пулс у А. А. по повод на което се обадила в 17.07 ч. на ЕННСП 112 и общопрактикуващия лекар на селото – М.И.,който след като отишъл на място прегледал А. А. и констатирал факта на смъртта.Междувременно подсъдимият открил буса си на централната улица в ***** и след като го привел в движение потеглил към гр.Койнаре със свидетеля С.А. като около 17,00 ч. се обадил на свидетеля П.Д.,районен полицейски инспектор в същото населено место и му съобщил за реализирания от него пътен инцидент при движение на заден ход в *****,при което непоправимо пострадала жена,притеснението му да не пострада при саморазправа от нейните близки,конкретното му местонахождение и желанието му да окаже пълно съдействие във връзка със случилото се.Свидетеля П.Д.,който се намирал в платен отпуск, заявил на подсъдимия да изчака на место и незабавно уведомил колегите си - свидетелите С.М. и Ц.Д. за случилото се.В 17,15 ч. дежурен координатор при  ЕННСП 112  осъществил обратна връзка с подсъдимия за получаване на допълнителна информация за случилото се като М.М. дал подробни данни за механизма на произшествието,контролните номера на управляваното от него превозно средство,местоположението си,известяването на органите на полицията от негова страна и готовността му да понесе следващата се отговорност.Свидетелите Ц.Д. и Л.В. запазили местопроизшествието,С.М. намерил подсъдимия у дома му и паркирания пред него бус и го отвел в управлението, където М.М. бил изпробван за алкохол с техническо средство от св.Д.П.,който не регистрирал алкохолно съдържание в кръвта му.На зададения му от П. въпрос, като длъжностно лице от звено „Пътен контрол“ при ПУ-гр.Койнаре, защо е напуснал местопроизшествието отговорил,че се притеснявал от физическа саморазправа.

Впоследствие   на местопроизшествието пристигнала оперативно-следствена група при ОД на МВР-Плевен като по повод първото действие по разследването било образувано  досъдебно производство № Д-34/2016г. по описа на ОП-Плевен.

        В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно –медицинска експертиза за изследване на труп № 20/2016г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /л.79 и сл. от ДП/. Вещото лице д-р П.Д. на база проведения оглед и аутопсия е приело,че на А.Р. А. е причинена съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, съпроводени с остра кръвозагуба, като в съдебно заседание /л.74 от СП/ е допълнило, че е настъпило пълно прекъсване на гръбначния стълб,смъртта е била непреодолима и е настъпила в границите на минути като оказването на медицинска помощ не би довело до благоприятен резултат.В областта на главата  са констатирани излив на кръв под меките мозъчни обвивки /субарахноидален хематом/ и разкъсно-контузна рана, двустранно многофрагментно счупени ребра с разкъсване на пристенната плевра,излив на кръв в двете кръвни половини,разкъсване на бял и черен дроб и излив на кръв в коремната кухина,счупени дясна мишнична и бедрена кост,ляво рамо на тазова кост и разчленяване на симфизата. Според вещото лице травматичните увреждания са резултат на тъпа травма с голяма сила,според вида и разположението си съответстват да са получени от силно притискане отзад – напред при изправено положение на тялото и добре отговарят да са причинени от преминаване на автомобилно колело през таза,корема,гръдния кош при легнало по очи тяло,каквито са предварителните сведения в материалите по делото като в кръвта на пострадалата не е установено алкохолно съдържание.Заключението на вещото лице д-р Д. е компетентно и стъпило на обстойно проучване на материалите по делото и извършената аутопсия на пострадалата.Това експертно заключение не е оспорено от страните и се цени изцяло от съда като обективно и компетентно.

        В хода на досъдебното производство е изготвена съдебна авто-техническа експертиза /л.89 и сл. от ДП,посочена за краткост по-долу като АТЕ,бел.с.д./ с участието на вещото лице инж.В.П.. При извършеното проучване на набраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност експертизата е приела, че по отношение на процесното МПС не се констатират технически неизправности, които да са съществували преди произшествието или възникнали непосредствено преди същото и да са предпоставка за него или неговото непредотвратяване като липсата на фабрично предвиденото огледало за обратно виждане не позволява наблюдение от страна на водача на зоната в габаритната ширина от 1,8 м. на автомобила като страничните огледала дават видимост около  метър – метър и половина в дясно и лява,която се увеличава с отдалечаване от задната му част,което кореспондира и с проведеното в хода на огледа на т.а. Мерцедес“ изследване за видимост с участието на поемните лица – протокол за оглед от 17.02.2016г.,л.42 и сл. от ДП.

При изчислението на скоростта на т.а. на заден ход АТЕ е приела скорост на движение в диапазона 10-15 км/ч. и опасна зона за спиране на автомобила съответно от 5 м. и 7,9 м.,което при съпоставяне на дължината на т.а. „Мерцедес“ от 5,30 м. и местоположението на пострадалата пешеходка,изведено на база събраните гласни доказателства – под автомобила и находките от червеникаво-кафява течност на около 20 м. от приетия ориентир в огледния протокол – южната колона на входната врата на дома на св.Е.И. и остатъчното разстояние между точките на тръгване и спиране, обосновава приемането на малка скорост на движение на управляваното от М. превозно средство или около 10-15 км./ч. Заключението  и по този пункт на експертизата не е оспорено от страните като тук съдът намира за необходимо да отбележи,че разстоянието изминато от подсъдимия на заден ход е малко по-голямо от заявеното от 2-3 метра,но в рамките на възприетата по-горе дистанция,която не позволява развиването на по-голяма скорост на движение.

Според вещото лице В.П. произшествието е настъпило в средата на пътното платно при движение на заден ход на управлявания от М.М. т.а. с оглед намерението му да се включи в напречната на ул.“*****“ улица като същия технически не е имал видимост към пътната обстановка по габаритния напречен тунел на автомобила,поради което не е възприел попътно движещата се по платното и с гръб към подсъдимия А. А..С оглед по-високата си скорост на движение подсъдимият я настигнал блъскайки я в гръб най-вероятно с лявата част на превозното средство,което експертизата обосновава с връзката между перфорираната от корозия ламарина в областта на заден ляв стоп и скъсания панталон на пешеходката,което е довело до падането `и по очи на платното.Според вещото лице водачът и пасажерът в т.а. „Мерцедес“ са възприели  удара на тялото в задната част на превозното средство и са спрели като в с.з. /л.74-75 от СП/ е направил уточнението,че е възможно както първо да е чут удара и след това да се усети прегазването, така и да се възприеме удара чрез изменение на хоризонталното положение на автомобила при преминаването му през тялото на пострадалата. От техническа страна действията по преместване на автомобила от водача са правилни,т.к. посредством тях се осигурява освобождаването на затиснатия пешеходец и в този смисъл съдът намира,че в тази част заключението напълно кореспондира с обясненията на подсъдимия,който заявява: “Диференциалът беше на гърдите и,десния и крак беше прехвърлил дясното колело.Опитах се да я измъкна,но не можах.Дръпнах около 20 см.,наведох се,изтеглих я и започнах да оказвам първа помощ“,с.з. от 8.11.2016г.Съдът намира,че по делото не може да се обоснове с необходимата категоричност извода на вещото лице П.,че т.к. ударът е станал най-вероятно с лявата ъглова част на т.а.,то именно левите колела са минали през тялото на пешеходеца.Този извод не е категоричен и докато скъсания панталон на А. намира логично обяснение в засегната от корозия ламарина в областта на левия стоп, то убедителни данни в подкрепа на така направеното предположение няма.Подсъдимият М. е посочил в обясненията си:“Усетих на задна дясна гума.Мислех,че е камък или тухла.Не съм видял.Прехвърли ми на задна дясна гума. Слязох веднага.Бях на полусъединител…Погледнах и видях пострадалата…Диференциалът беше на гърдите и,десния и крак беше прехвърлил  дясното колело.Опитах се да я измъкна,но не можах.Дръпнах около 20 см.,наведох се,изтеглих я…“.Конкретиката на обясненията и последователността на предприетите от подсъдимия действия е достатъчно за да обоснове извода на съда,че несъвместимите с живота травми на пострадалата са причинени при преминаването през тялото и на задно дясно колело като с изключение на този детайл заключението е прецизно,компетентно и като неоспорено от страните се цени от съда, включително и в частта относно техническата възможност за предотвратяване на произшествието посредством използването на лице,което да осигури самостоятелно наблюдение на пространството зад автомобила.В лицето на свидетеля С.А. съдът намира,че подсъдимият е могъл да обезпечи необходимата видимост и възможност за обратна реакция,която да предотврати с категоричност съставомерния резултат.

        От съставеният на 17.02.2016г. огледен протокол се установява локализацията на местопроизшествието – ул.“*****“ в *****,обл.Плевен, характеристиките на пътя - прав и хоризонтален  пътен участък с ширина от пет метра предназначен за двупосочно движение без надлъжна пътна маркировка с ширина на банкетите – източен от 4,40 м. и западен от 5 м., откритите петна от тъмнокафява червена течност съответно на 1,90 м. и 1,50 м. от западния край на  пътното платно и на 20 м. и 22,20 м. южно от приетия ориентир,които определят според съда мястото на съприкосновение между ходовата част на т.а. и тялото на на пострадалата,черна шапка с бели ленти на граничната линия между  пътното платно и западния банкет и на 20 м. от приетия ориентир и чифт дамски обувки,черна шапка и елече на южния банкет и на 21 м. от приетия ориентир. Огледният протокол и прилежащият към него фотоалбум са изготвени съобразно процесуалните изисквания,в присъствието на поемни лица и вещото лице В.П. и се ценят напълно от съда.

        От съставеният на 17.02.2016г. протокол за оглед на т.а. „Мерцедес 308 Д“ с Дк№ ЕН **** ВТ,предаден доброволно с протокол от същата дата  от подсъдимия, се установява местонахождението на превозното средство – пред дома на подсъдимия,относимите към предмета на делото технически характеристики - габаритна дължина от 5,30 м.,височина на буса 2,20 м.,плътна задна  двукрила врата,странични огледала и липса на такова за обратно виждане в купето,счупени заден ляв стоп и броня в ъгловата част и заден ляв калник с 3 см. потъване навътре.Огледният протокол и прилежащият към него фотоалбум са изготвени съобразно процесуалните изисквания,в присъствието на поемни лица и вещото такова В.П., което е провело експериментално изследване на възможността /отрицателна,бел.с.д./ за възприемане на обекти /лица/ зад буса с помощта на поемното лице Габриела Диновска и то дава допълнителна опора на авто-техническото експертно изследване.

        Съдът кредитира протокола от 17.02.2016г. за оглед на труп от който се установява състоянието на трупа на пострадалата А. А. след преместването му на домашния адрес, както и обективно установимите външни увреждания,които са описани в присъствието на вещото лице д-р П.Д..Този протокол не е оспорен от страните и се цени от съда,като отразените в него констатации намират опора и детайлизация в хода на проведената аутопсия и изготвената от същото вещо лице СМЕ.

        От съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №5/2016г. /л.118 от ДП/ се установява,че при изследването на М.М. с техническо средство „Дрегер 7410“ с ф.№ 0273 не е установена употребата на алкохол от негова страна,което е в пряка кореспонденция и с показанията на свидетеля Д.Д.,длъжностно лице при Сектор „ПП“ при РУП-гр.Червен бряг,който установява липсата на алкохолна концентрация в своевременно взетата от подсъдимия проба и отсъствието на установени нарушения в хода на извършената от него проверка.Последното намира опора и в приобщените по делото и ценени от съда копия на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на ЗАД „Армеец“ № BG/11/ **********/17.12.15г.,свидетелство за регистрация част II на т.а. марка „Мерцедес Спринтер 308 D“ с Дк№ ЕН **** ВТ и удостоверение за техническа изправност на същото ППС по протокол № 9531539/18.12.15г. и копие на СУМПС и издаден към него контролен талон /л.118-121 от ДП/ от които  се установяват встъпването на подсъдимия в установеното задължително застрахователно правоотношение, регистрирането на управляваното от него превозно средство в компетентните служби,осъществения технически надзор за неговата изправност и правоспособността му като водач на МПС.

        От приложените в досъдебното производство  справка за подсъдимия като водач на региона /л.101 от ДП/ и бюлетин за съдимост /преди СМЕ,номерацията от досъдебното производство е непрецизна,бел.с.д./ се установява придобитата от М.М. правоспособност като водач на МПС, притежаваното от него свидетелство за правоуправление  и категории, наложените му наказания за извършените от него административни нарушения на правилата за движение по пътищата и предходното му осъждане по НОХД № 259/11г. на РС-Кнежа за престъпление по чл.235,ал.6 от НК на глоба в размер на 100 лева.По-обстойно данните от тях съда ще анализира при излагането на съображения си във връзка с индивидуализацията на наказанията.

        Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.К. в частта, в която същия сочи ангажираността си на процесната дата с домашните животни отглеждани от семейството му в пасище, находящо се в покрайнините на *****,последващото възприемане на майка му по гръб на пътното  платно, по повод на което същия побързал да извести роднините си,отвеждането на подсъдимия от местопроизшествието от свидетеля С. М. и изявлението му пред неговия баща,че не я е блъснал.Тези показания на свидетеля са обективни и в кореспонденция с ценената от съда доказателствена съвкупност. Ангажираните от Д.К. гласни доказателства,в които същия твърди,че се е прибирал от паша с животните и е очевидец на пътно-транспортното произшествие,заявеното движение на М. „…с всичка сила назад…през нея,че я е видял чак отпред…“,отзоваването му пръв на местопроизшествието и самостоятелното осъществяване на първите действия по оказване на медицинска помощ при пълна въздържаност от страна на подсъдимия в тази насока,който безучастно наблюдавал като  впоследствие привел в движение товарния си автомобил и го преместил в центъра на селото,а след като се върнал,за да узнае какво се е случило с пострадалата, впоследствие бил отведен от св.С. М. по прякор „****“ с  личния автомобил като  М. не се завърнал са в грубо и демонстративно противоречие с ценените от съда гласни и писмени доказателства и показанията му от досъдебното производство и не се ценят от съда.Видно от приобщените от досъдебното производство при условията на чл.281,ал.5 вр. с ал.1,т.1 от НПК показания на Д.К. същия не само, че не е посочил,че е очевидец на произшествието,но и липсва каквото и да е описание от негова страна за предприемане  на действия по оказване на медицинска помощ или въобще възприятие относно местонахождението и действията на подсъдимия.Частният обвинител несъмнено разполага с широк процесуален инструментариум по защита на предоставените му от закона права,но в него не се включва правото му да ангажира откровено недостоверни показания,за да може да обоснове предложената от прокурора правна квалификация и несъответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца наказание.Твърдението на К.,че се е въздържал от  посочване на заявените от него обстоятелства в съдебната фаза на процеса пред следователя,т.к. се „…паникьосал…уплашил от  това,че се сетих за майка ми как я е блъснал…“ са не само нелогични, но и не отчитат обстоятелството,че този свидетел не е бил сам,а придружен от баба си и дядо си,които го изчаквали по време на разпита,а на следващо место в досъдебното производство нито едно лице от родствения кръг на този свидетел не сочи той да е споделял за възприятията си като „очевидец“.Показанията на частния обвинител К. не само,че противоречат на записите на ЕННСП 112,които обективно установяват обажданията на подсъдимия по време и съдържанието им насочено към обезпечаване на медицинска помощ за А. А.,но и са в груба колизия с ценените от съда обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.Т. и С.А.,които установяват оказването на медицинска помощ на пострадалата от подсъдимия, обаждането на горецитирания номер и напускането на местопроизшествието от А. с управляваното преди това от М. превозно средство.Твърденията на Д.К.,че С.А. не е лицето,което съдът е разпитвал в съдебната зала,а е друго лице, е опровергано по категоричен начин при съпоставка на личните документи и лицевата идентификация отразена в тях, и направена в съдебно заседание, и основателно поставя въпроса докъде са границите на обосноваване на частната претенция и тази на отговорността по чл.290 от НК. Съдът намира в тази насока на разсъждения,че показанията на свидетелката Е.И. допълнително опровергават настоятелните показания на този свидетел,че е очевидец доколкото същата и в показанията си,и в хода на проведената очна ставка е посочила,че е отишла „…до поляната…казах „***, ела,майка ти е паднала…Когато му казах той не знаеше,че е настъпило произшествие с майка му…“,а присъствието на свидетеля С. М. и участието му в превозването на А. А. до медицинско заведение или лице се установява не само от показанията му,но и от тези на Ф.А. и Е.А..

        Съдът цени показанията  на свидетелката А.А. в частта, в която същата посочва известяването на нея и съпруга и от Д.К. /нейн внук/ за претърпения от дъщеря и инцидент,отправянето им към местопроизшест-вието,където заварили А. А. по гръб в средата на платното за движение,последвани от Ф.А.,който отправил реплика към подсъдимия :„Ти ми преби жената!“,което последния отрекъл и обгрижването на пострадалата от А. и съпруга и ,които предприели действия по транспортирането и към спешно заведение като след среща пътем с медицинската сестра /В.В.,бел.с.д./ бил установен факта на смъртта,а А. А. била преместена у дома им,след което  транспортирана за съдебно-медицинско освидетелстване.Тези показания на свидетелката са не само обективни,но и намират пряка кореспонденция в показанията и от досъдебното производство приобщени от съда, в които същата е посочила не само изказа на внука си :“Някой блъсна мама“,но и присъствието през цялото време на подсъдния на местопроизшествието,когото позиционира „отстрани на З.“ от когото узнала,че М.М. е блъснал дъщеря и.Твърденията на А.А. в хода на съдебното следствие,че Д.К. е очевидец на пътния инцидент и е видял как М. „…Връща с всичка сила и ми удря детето и вижда отпред как минава през нея…“,установяването на пострадалата сама на пътното платно и пристигането на подсъдимия „…10-15 минути след като сме се събрали…“,т.к. „…се е скрил…избяга,оставя си буса на центъра,дава го на тоя дето е бил с него,връща си и се крие…“ като по време на инцидента е говорил с „…по телефона със сегашната му любовница в Глава…заминал е жената си в Койнаре с две деца…“ противоречат на възприета от съда доказателствена основа и не се ценя от него.Тези показания не само,че не  са възпроизведени при разпита на свидетелката пред разследващия орган,но и се обосновават на показанията на Д.К.,който неубедително се афишира като очевидец на деянието и са в разрез както с ценената от  съда част от обясненията на подсъдимия,така и с показанията на Е.И. и Г.Т., сочещи последващото пристигане на роднините и следи от мокрене по пострадалата преди това.

        Свидетелят Р.А. в показанията си сочи установяването на дъщеря му „на асфалта“ със счупен крак и скъсани долни дрехи,предприетите действия по оказване на помощ от негова страна и зет му – Ф.А. /съжител,бел.с.д./,разговорът между последния и М.М.,при който подсъдния отрекъл да е блъснал пострадалата и последващото преместване на А. А. у дома им откъдето била взета за съдебно- медицинско освидетелстване.Тези показания на А. са логични и последователно се вписват във възприетата от съда доказателствена основа.Гласните доказателства събрани при разпита на този свидетел,в които същия сочи маневрата,която е следвало да извърши подсъдимия,механизмът на произшествието, описан  като силен удар /СМЕ не установява следи от такъв като травмите по пострадалата са свързват с прегазването,бел.с.д./ и „…движение отпред...назад мачкал здраво…“,са базирани според показанията на А. на разказите на свидетеля Б.М..Последният обаче както в хода на проведения му разпит,така и в рамките на проведената очна ставка с Р.А. е отрекъл да е бил очевидец на произшествието и да е споделял такива обстоятелства с него,а от друга страна и частния обвинител не  се позовава при разпита си на показанията на Д.Ф.,което допълнително дискредитира последните в коментираната от съда част.Твърденията на Р.А.,че не е заплашвал подсъдимия се опровергават от показанията на свидетеля С. М.,който сочи при разпита си конкретно използваната реплика:“Ти ми уби детето.Ще мреш!“,което дава опора както на обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание,така и на записа на третия му /уточняващ,бел.с.д. / разговор с оператор от ЕННСП 112,в който е посочил че е напуснал местопроизшествието,защото „…почнаха да тичат да се бият…“.

        Показанията на свидетелите Г.Т.,Е.И. и Б.М. имат съществено значение за изясняване на фактическото поведение на подсъдимия след пътно-транспортното произшествие,местоположението на пострадалата и нейното жизнено състояние,  доколкото те са първите лица,с които същия е комуникирал след него,изключая св.С.А., и на следващо место са незаинтересовани от изхода на делото.В ценените от съда като обективни показанията си Т. сочи излизането на улицата по повод възприет от него шум където забелязал подсъдимия,който  му споделил,че „са бутнали някаква жена“,която се намирала по очи на средата на улицата  на около 5-6 метра от задната страна на буса,ориентирана с предната си част към центъра на селото,обръщането на пострадалата по гръб и наплискването и с вода без да бъде пипана от него,с оглед изпитвания страх и впечатленията относно статуса и – „дишаше,но беше в  тежко състояние“,пристигането на роднините – „…след 5-10 минути дойдоха майката и бащата на пострадалата.Първо дойде сина и,после и другите.Той дойде откъм полето…“.Свидетелят Г.Т. е категоричен,че към момента когато бусът е напуснал произшествието подсъдимият е бил там заедно със свидетеля С. М. като не е забелязал кой го е управлявал.

Свидетелката Е.И. при разпита си споделя познанството си с подсъдимия  и проведения с нея разговор на процесната дата,  при който същата го завела до дома на съсед,находящ се на съседната улица,след което се разделили като М. се качил на буса си,паркиран пред дома и,последващото обаждане от Г.Т., по повод на което излязла и видяла А. А. да лежи по очи на средата на платното и на „2-3 метра“ зад буса като подсъдимия изисквал спешна помощ по мобилния си телефон и и го предоставил, за да даде адреса на улицата.От показанията на свидетелката допълнително се установява състоянието на пострадалата „…те са я заливали с вода.Имаше кофа с вода и беше мокра…“,отправянето и към Д.К., когото след като намерила докато „…пасеше кравите…разстоянието от моята къща до пасището е 40 метра.Той не знаеше“ се отправил към майка си,а след това дошли родителите и фактическия съжител Ф.А. без да бъде оказвана помощ от К.. Показанията  на Б.М., които съдът също цени като обективни и в хармония с тези на Т. и И., установяват състоянието,в което възприел пострадалата след извикването  му от Е.И.,действията на подсъдимия за осигуряване на бърза помощ посредством телефонни обаждания и липсата на разговор с частния обвинител,в който да е споделял изнесените от последния сведения.

        Показанията на свидетелите Е.А. и С. М. имат съществено значение за изясняване на обективната истина по делото не само, защото двамата са незаинтересовани от изхода на делото,а и понеже показанията на последния могат да бъдат  проверени посредством заявеното като споделено от негова страна от А..Добрите отношения, в които се намира М. със семейството на пострадалата и подсъдимия, и което се признава от тях дават допълнителна тежест на неговите показания, естествено в рамките  на задължителната проверка извършена от съда.Видно от показанията на Е.А. към момента когато излязла навън - с оглед забавата на М. - около пострадалата били близките и,които страдали с оглед нейното състояние като въпреки констатациите и,че няма дихателна дейност същата била качена в личния им лек автомобил и потеглили към здравно  заведение като пътем след среща с местния лекар движението било преустановено и след констатиране на факта на смъртта А. А. била прибрана у дома си.В показанията си Е.А. сочи не само отсъствието на подсъдимия и процесното превозно средство към момента на отзоваването и на улицата,но и разказа на С. М. за свързване на подсъдимия с Бърза помощ,заплахата за саморазправа от „…родителите…заплашвали го да го сечат,бият…“ и извозването  на М.М. с личния им автомобил от фактическия и съжител с оглед указанието му да „…изчезва,да няма в момента по-големи проблеми…“.Показанията на Е.А. се подкрепят и от разпита на св.М.И.,който сочи отправянето му към местопроизшествието по повод подаден сигнал от медицинската сестра на практиката му и близките на А. А.,при което пътем ги срещнал и след свалянето и от превозното средство и преглед установил,че същата няма сърдечна и дихателна дейност.Съдът цени като обективни показанията на тези свидетели, т.к. същите са обективни,последователни и намират логична опора в ценените от съда гласни и писмени доказателства.

        В показанията си свидетеля С. М. установява възприетите от него викове по повод на което излязъл на улицата и забелязал А. А. в безжизнено състояние и по гръб на земята,а около нея близките и множество хора,като подсъдимия бил позициониран на 3-4 метра от  нея в неадекватно състояние като викал :“Какво направих,какво направих“,ответната реакция на Р.А.,който изживявайки болката си заявил на М.:“Ти ми уби детето,ще мреш!“,което провокирало намесата му като издърпал подсъдимия за ръка и го вкарал в колата,“…за да не го пребият…“ като след като го оставил „…на главния път…На 200-300 метра…“ и му казал да се предава се върнал на местопроизшествието.Пак от показанията на този свидетел съдът установява предприетите действия по транспортиране на пострадалата с личния му лек автомобил, при което срещнали медицинската сестра,която установила състоянието на пострадалата,а М. с оглед заболяванията си и преживяното напрежение легнал в близост на тревата,докато Е.А. се опитала да му помогне да се съвземе.Свидетелят М. е категоричен, и в това отношение доказателствената съвкупност не налага друг извод,че подсъдимия не е бил удрян,но сочи пристигането  на роднините  на пострадалата – „…като погледнах отсреща,бягаха хора,които са на Дани род и се опасявах,че ще го пребият…хората бяха агресивни много.Съпругът на жената и други хора.Той е по-дребен и го дръпнах зад мен…“ и емоционалната реакция на Р.А.,която потвърждава и в хода на проведената с него очна ставка.Съдът  намира,че показанията на този свидетел са обективни,последователни и в  двете фази на процеса и незаинтересовани от изхода на делото,а убеждението му, че напрежението ескалира е формирало у него решението,че подсъдимия следва да бъде отстранен от местопроизшествието,в изпълнение на което предприел и съответните действия.

        Показанията на свидетелите Ц.Д.,С.М.,Л.В.,Д.П. и П.Д., всичките длъжностни лица при ПУ-Койнаре установяват подадения сигнал за ПТП в *****,предприетите действия по изясняване на фактите в хода на предприетите служебни действия,запазването на местопроизшествието и процесното превозно средство,както и установяването на подсъдимия и неговото състояние,а от показанията на П.Д. и действията на М. по  известяването му за случилото се,което провокирало уведомяването на колегите и даването на разпореждания относно поведението му на процесната дата.В показанията си Ц.Д. сочи реагирането на подаден  сигнал за ПТП с блъсната жена,при което се отправил към ***** като  негов служебен район,където установил  ОПЛ д-р И.,който споделил,че пострадалата,която познавал била починала,установяването на механизма и границите на произшествието и неговото запазване, водача на превозното средство и  проведения разговор с колегата П.Д., който му  споделил,че М.М. му се е обадил по  телефона и заявил,че е блъснал жена в ***** и т.к. се опасявал от саморазправа се прибрал в гр.Койнаре.Пак от показанията на този свидетел се установява още отзоваването на местопроизшествието на свидетелите Д.Д. и Л.В.,събирането  на множество хора,част от които разстроени от случилото се  и първоначалните  сведения събрани при разговорите с Г.Т. и Е.И..

В показанията си свидетеля С.М. последователно сочи подадения сигнал в ПУ-Койнаре за пострадало лице в *****,последващата информация,че лицето е починало в резултат на блъскане от подсъдимия,който напуснал местопроизшествието по повод на което се отправил към дома на М.,а преди да  стигне до него  бил уведомен от друг служител в отпуск /св.П.Д.,бел.с.д./,че М. е у дома си, където бил намерен,заедно с превозното средство паркирано пред него и отведен в участъка като пътем „…питаше дали е жива жената и каза,че като е връщал назад не я е видял…“.

        В показанията си св.Л.В. установява действията по запазване  на местопроизшествието на ул.“*****“ в ***** след подадения сигнал,откритите дрехи,чехли и петно,което определя - подобно на св.Д. – от кръв по средата на платното,уведомяването му от дежурния,че извършителя се е обадил на колега,а след установяването му е приведен в участъка в гр.Койнаре,към който придружавалия го Д.Д. се отправил, за да го изпробва за употреба на алкохол.Пробата извършена от последния на подсъдимия около 18,01 или 18,02 часа – видно от показанията му - е отрицателна като този свидетел сочи и предприетите от него действия за установяване на произшествието,обяснението на подсъдимия,че е напуснал произшествието, т.к. се страхувал от физическа саморазправа и  предприетите действия от разследващия екип с участието на вещо лице – автоексперт,както и липсата на установени нарушения на правилата  за движение при извършената на подсъдимия проверка /извън процесните,бел.с.д./.

        Свидетелят П.Д. установява в показанията си  работата  си като мл.полицейски инспектор в ПУ-гр.Койнаре и обаждането около 17,00 ч. на 17.02.2016г. от подсъдимия по мобилния телефон с  признанието,че е блъснал жена в ***** и е напуснал произшествието,защото „…тичали да го бият…“,последващото обаждане на свидетелите С.М. и Ц.Д. на които довел до знанието посочената информация и сведението,че М. се намира у дома си,където и в последствие бил установен.Допълнително от разпита на този свидетел се установяват наблюденията му върху подсъдимия като лице без официална трудова заетост,но трайно ангажиран с отглеждането и продажбата на животни,липса „…По наша линия на територията  на Койнаре /на/ сигнали…и веднъж го бяха ловил с дърва без документи…“.

        От показанията на свидетеля С.А. съдът извлича придвижването им до *****,обл.Плевен с управлявания от подсъдимия т.а.,проведения разговор между М.М. и свидетелката Е.И. по повод закупуване на бали,която ги насочила към находящ се в близост съселянин, по  повод на което М. напуснал автомобила,а впоследствие след като  се върнал потеглил на заден ход като се огледал в страничните огледала.Свидетелят А. сочи още преустановеното движение на превозното средство малко след потеглянето „…защото нещо прелупа…“ и възприемането от негова страна на затисната под буса жена,която М. не  успял да извади,което наложило изместването на превозното средство,за да може да бъде освободена и преместена,както и състоянието и – „…беше жива,дишаше,но не говореше…“.Показанията на този свидетел в частта, в която същия сочи положението на пострадалата – по гръб под колата,изместването на превозното средство – „…около метър и половина – два…“ съдът не кредитира, т.к. ценената от съда доказателствена маса,в т.ч. и заключението по изготвената  СМЕ, установява положение на А. А. по очи на платното за движение по време на прегазването,а находките на местопроизшествието при отчитане на габаритите на процесния автомобил и локализацията на спирането – „…на малката порта…“ сочат малко по-голяма дистанция на движение.При разпита си този свидетел допълнително установява  предприетите действия по оказване на помощ на тежко травмирания пешеходец, изразяващи се в носенето на вода и миенето на очите на А. като подсъдимия „…бъркаше и в устата…“,пристигането на хора,“…много хора,крещяха,викаха,започнаха да фулят,да псуват…Него псуваха,защото знаят,че е направил произшествие…“ и изпитаните лично притеснения да не последва саморазправа от тяхна страна с М. и него, по повод на което напуснал самоволно превозното средство с т.а. „Мерцедес“ и излязъл на централната улица в селото,където спрял.Тези показания на свидетеля са логични и кореспондират както с обясненията на подсъдимия,така и с показанията на свидетеля С. М..Съдът констатира противоречие между показанията на С.А. дадени в хода на предварителното разследване и тези от съдебното следствие,доколкото в първите свидетеля сочи,че съвместно с М. са напуснали местопроизшествието като не сочи изместването  си на главната улица в селото и  срещата им в последствие.Разяснението,което дава този свидетел е логично,доколкото същия заявява,че е неправоспособен водач и несъмнено управлението  на превозно средство представлява ако не престъпление с оглед данните за предходните му административни наказания,то поне административно нарушение.Обстоятелството,че тези показания на С.А. са дадени в хода на досъдебното производство и в непосредствена  близост до процесните събития не е автоматичен критерий за тяхната достоверност,които следва да ги изолира от останалите събрани по делото гласни доказателства,а видно от обяснения на М. и показанията на С. М. подсъдимият е напуснал произшествието не с А.,а с М..Допълнително опора на тази си оценка на показанията на свидетеля С.А. съдът открива както  в показанията  на св.Г.Т.,който категорично посочва,че когато бусът е напуснал произшествието М.М. е бил там заедно със С.М.,така и в тези на Б.М.,който посочва, че след излизането на улицата забелязал подсъдимия да звъни на Бърза помощ,а буса вече го нямало там.

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава хронологични и подробни обяснения,в които пресъздава фактологията на деянието и събитията около него като съда ги оценява като обективни,последователни и хармониращи с кредитираната от него доказателствена съвкупност с няколко изключения. М.М. посочва разговорът си с Е.И. във връзка със закупуването на балирана слама по повод на който напуснал управлявания от него бус,предприетата  след това маневра „движение на заден ход“ от „малката порта“ където гарирал когато усетил прехвърляне на задна дясна гума,което провокирало действията му по преустановяване на движението и фиксиране на пострадалата под превозното средство – „…диференциалът беше на гърдите и,десния и крак беше прехвърлил дясното колело…“,последващото освобождаване  на А. А. и оказването на първоначална медицинска помощ посредством обливане на лицето с вода,проверка на състоянието на езика и проведените разговори с ЕННСП 112, както и предоставянето на мобилния му телефон на св.Е.И.,за да може същата да даде адресното им местонахождение,както и жизненото състояние на пострадалата – тежко,но все още жива.Последното се подкрепя и от заключението на вещото лице д-р Д.,който сочи че смъртта не е настъпила веднага,а в рамките на минути,показанията на свидетелите Г.Т.,С.А. и Б.М.,които сочат обхвата на оказваната помощ от подсъдимия и неговото активно поведение в тази насока и записите от ЕННСП 112 даващи обективна оценка на усилията му както по оказване на помощ на А.А.,така и на информацията,която подал на операторите,с които контактувал.Обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи маневрирането си с цел закупуване на балирано сено от Е.И. и дистанцията на движение „…не повече от 2-3 метра“ съдът  не кредитира,т.к. и И. и С.А. сочат отправянето от подсъдимия на заден ход към друго лице живущо на съседната улица,а местоположението на вещите на пострадалата и петната червеникаво-кафява течност,която съдът свързва с контактната зона между тялото и ходовата част на т.а. „Мерцедес“ определят малко по-голяма от заявената дистанция на движение.По-нататък съдът цени обясненията на подсъдимия в частта,в  която същия сочи напускането на местопроизшествието от спътника му ведно с управлявания от него т.а.,без уговорка помежду им,които твърдения намират насрещна опора в показанията на С.М.,Г.Т. и Б.М.,реакцията на роднините на пострадалата – Ф.А. и Р.А.,които отправили емоционален,но справедлив укор,че е убил тяхната близка и изпитаното притеснение от случващото се,както и опасенията за саморазправа,което провокирало намесата на С. М.,който „…ме хвана и вика : „Махай се,ще те пребият,защо седиш тука“ и го изтеглил с лекия си автомобил на главния път,където по-късно забелязал С.А. -  „…беше в буса и трепереше“.Съдът намира,че подсъдимият не е напускал местопроизшествието воден от намерението да укрие буса и не се е връщал обратно, за да узнае какво се е случило с пострадалата, каквато теза лансират държавното и частното обвинение,защото тя се базира на некредитираните от съда показания на Ф.А. и С.А. /за този свидетел от досъдебното  производство,които по-горе в мотивите си съдът надлежно е коментирал/,а и хронологията на движението по време и място на подсъдимия в съчетание със записите на разговорите му с ЕННСП 112 и тези със районния полицейски инспектор П.Д. и свидетелите С.М. и Д.П. обективно изключва възможността за  времева реализация на такъв модел на приписано поведение.Съдът  намира на следващо место за подкрепени от ценената от него доказателствена съвкупност и обясненията на подсъдимия,в частта в която същия сочи провеждането на разговорите с ЕННСП 112 в рамките на няколко минути,което  кореспондира с хронологията на записите по горецитираната справка, както и с признанието на М.М.,че не е посочил в първите два от тях,че причината за падналата зад буса жена е сблъсък с управлявания от него т.а.,т.к. изпитвал притеснения от  находящите се в близост роднини като намира,че това му поведение намира  обяснение /но не и оправдание,бел.с.д./ и счита за необходимо да посочи,че за разлика от подсъдимия доказателствата по делото и в частност третия проведен разговор с ЕННСП 112 установяват обратна комуникация от оператора с подсъдимия,в рамките на която същия добросъвестно е изложил сведения за произшествието и участието си в него,идентификационните данни – своите,на превозното средство и общото им местонахождение и причините, поради които е напуснал произшествието и уведомяването на полицията,което погрешно е обозначил пред оператора като „кмета“,което е в съответствие както  с допълнителните му обяснения,така и с внимателното проследяване на разговора по изслушания в съдебно заседание запис и разпечатаните на хартиен носител електронни картони,чието съдържание цени.

При съобразяване на така възприетата фактическа обстановка съдът прие,че подсъдимия М.К.М.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а,ал.1,б.“б“  вр. с чл.343 ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата като на 17.02.2016 г. в ******, обл. Плевен, на ул. „*****“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 308Д“ с рег. № ЕН **** ВТ нарушил правила за движение: чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата –„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или  затруднения за останалите участници в движението“ и чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата –„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на А.Р. А. *** с ЕГН **********,като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

Авторството и механизма на деянието са установени по несъмнен начин.

        От обективна страна подсъдимият е управлявал моторно превозно средство като е извършил маневра „движение назад“ воден от намерението си да се включи в перпендикулярна на ул.“*****“ улица като не е предприел необходимите действия, за да се увери,че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението – и в конкретност находящия  се зад т.а. пешеходец А.Р.А., спрямо която е осъществен съставомерния резултат. Подсъдимият не е осъществил постоянно наблюдение на пътя зад превозното средство,както и присъствието на лице, компенсиращо ограничената видимост изведена от страничните огледала и липсващото такова за обратно наблюдение в купето,с което е нарушил нормите на чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.Обективна възможност за външно наблюдение е съществувала и такова е могло да бъде осъществено от свидетеля С.А.,който е могъл да следи движението на превозното средство извън него и сигнализира водача за опасност.Движението в населено место,дори и в покрайнините му, винаги предполага повишено внимание с оглед внезапната поява на участници в движението и ако такова беше осъществено не би се стигнало до съставомерния резултат.Възприемането на пътната обстановка от подсъдимия към момента на приближаването му към превозното средство след разговора със свидетелката Е.И. е недостатъчно да се счете,че дори и за кратко в нея няма да настъпят изменения,които да го освободят от изпълнението на вменените му задължения по чл.40 от ЗДвП,защото тя по дефиниция е динамична и водачите са длъжни да регистрират всички елементи,които могат да създадат опасност за движението.Съдебната практика е убедителна в разбирането си,че щом водача може обективно да възприеме опасността за движение от този момент за него ще възникне и задължението да активира необходимите мерки за безопасност – така Решение №353/22.07.14г. на ВКС по н.д. № 1252/2013г.,III н.о. на НК.

        Нарушенията по чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с последвалото пътно-транспортно произшествие, от което е настъпила смъртта на А. А..Несъвместимите с живота увреждания на пешеходеца са настъпили при движението на заден ход и в резултат на блъскането му като ако М. беше изпълнил предписаните му правила за поведение същия е могъл го да възприеме и да избегне произшествието.Ето защо съдът намира,че са нарушени посочените норми от ЗДвП от подсъдимия,които са в причинна връзка с произшествието и смъртта на А.А..

        Съдът намира,че подсъдимият М.М. не е избягал от местопроизшествието и с оглед изложените по-долу съображения го призна за невинен и оправда по този квалифициращ признак от първоначално повдигнатото обвинение като същевременно счете,че са налице и необходимите предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.343а,ал.1 от НК,т.к. М.М. в рамките на своята компетентност е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата А. А..

Съгласно Постановление №1/17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС,за да бъде осъществен квалифициращият признак „избягал от местопроизшествието“ следва деецът без уважителна причина да е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, или заличи доказателства, или участието си в транспортната злополука.Съдът намира,че на първо место подсъдимия не е напуснал веднага местопроизшествието и причината за това е убеждението му,че първо следва да окаже медицинска помощ на засегнатото лице,а на следващо место да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.Воден от това си разбиране подсъдимият се е отправил към дома на свидетеля Г.Т.,комуто споделил,“…че са бутнали някаква жена…“ като го придружил със св.С.А. до дома му откъдето взели вода,обърнал жената по гръб и я наплискал като проверил състоянието на езика и.По-нататък подсъдимият предприел активни действия по известяване на компетентните органи като провел две обаждания на ЕННСП 112,съответно в 16,51 ч. и 16,54 ч.,видно от ценената от съда справка /л.99 от ДП/ като допълнително предоставил телефона си на св.Е.И., за да даде адресното местонахождение на произшествието и осъществил трето обаждане около 17,00 ч. до районния си полицейски инспектор – св.П.Д. като в първите два разговора споделил за „паднала жена…зад един бус…“ без да посочи причините за това `и състояние,а в разговора си с Д. съобщил за претърпяното от него ПТП – по време,място и последици,притесненията му,че ще последва саморазправа от роднините на пострадалата,местонахождението си – на домашния си адрес в гр.Койнаре и готовността си да окаже пълно съдействие по случая.В 17,15 ч. при обратното повикване на оператора на ЕННСП 112 подсъдимият предоставил в пълнота всички необходими данни за изясняване на оперативната обстановка – контролни номера на буса,личните си данни,предприетата маневра в рамките на която пострадал пешеходеца,действията на пострадалите „…почнаха да тичат да се бият…“,което го принудила да напусне местопроизшест-вието,проведения разговор с районния полицейски инспектор /погрешно посочил Кмета,бел.с.д.,в този смисъл и обясненията му в с.з./,местонахождението – неговото и на превозното средство с посочване на конкретен адрес и заключението му – „…не бягам от отговорност…“.Практически в рамките на около половин час подсъдимият не само е изискал квалифицирана медицинска помощ,но и е дал цялата необходима информация за произшествието и за себе си като участник в него,която е била необходима, за да могат да действат компетентните органи.Тази информация подсъдимият е могъл и да си „спести“ като след произшествието не са съществували обективни пречки да го напусне безпрепятствено още повече,че данните по делото не сочат наличието на свидетели-очевидци,които непосредственода реагират. Непосочването в първите два разговора с ЕННСП 112,че е предизвикал транспортна злополука е обяснимо с оглед пристигането на роднините на пострадалата – родители,съжител,син и естествената им остра емоционална реакция,която го притеснила и породила убеждение за саморазправа,в която не е могъл да очаква помощ нито от познати,т.к. такива няма,а св.С.А. се е евакуирал от местопроизшествието,нито от компетентни органи каквито още е нямало.Разбирането на държавното и частното обвинение,че подсъдимият е имал намерение да укрие авторството на деянието почива на буквален прочит на два разговора със ЕЕНСП 112,изявлението пред роднините,че не е ударил пострадалата в момента когато те са се отзовали на местопроизшествието и всичко това заключено в интервала от десет минути  до разговора със свидетеля П.Д.,както и на неправилната интерпретация на доказателствена съвкупност,че подсъдимия е укрил буса в гр.Койнаре и после по неустановен начин се е върнал на местопроизшествието преди извеждането от там на А. А. от свидетеля С. М.,когато отстрани вече като наблюдател е регистрирал действията на роднините на пострадалата по оказване на помощ.Този прочит обаче не отчита цялостното поведение на подсъдимия,който не е взел самостоятелно решение да напусне местопроизшествието,а се е съобразил с преценката на свидетеля С. М.:“Подсъдимият, както беше трупът,беше зад него,на около 3-4 метра,защото имаше доста хора…Той стоеше и гледаше…Беше неадекватен. Викаха : „Ти ли ми уби детето“. Не знаеше какво да каже и какво да направи. Беше доста притеснен. Викаше само : „Какво направих, какво направих“ /тези изявления на мястото на произшествието практически представляват извънпроцесуално признание,което е могло да бъде и е било възприето от присъстващите лица,бел.с.д./. Казах му : „Стоварвам те, да видя какво става,ти отивай да се предаваш на полицията“. Каза „Отивам да предавам“. Баща й викаше „Ти ми уби детето. Ще мреш“. Казах „Чакай, стой!“. Аз го изтеглих М.. Дори съм го дърпал да се качи в колата. Направих го, за да не го пребият. Имах притеснения, че могат да го пребият. Когато бях там, като погледнах отсреща, бягаха хора, които са на Дани род и се опасявах, че ще го пребият. Това става за минута – минута и половина. Закарах го до кръстовището и се върнах. Моята къща е на 20-30 метра от произшествието. Хванах го за ръка, издърпах го. Отворих колата, вкарах го вътре и го оставих на главния път. Казах му „Оставям те, ти върви се предавай. Аз се връщам“. На 200-300 метра съм го оставил. Неговият бус не съм го видял. Аз го оставих на асфалта и се върнах веднага… Обърнах на кръстовището, стоварих го, казах му да се предава и се върнах на местопроизшествието.“.

На следващо место съдът намира,че показанията на Ф.  А. в частта, в която същия заявява,че е видял пострадалия да напуска с буса си местопроизшествието са недостоверни и не почиват на цените от съда показания на св.С.А. дадени в хода на съдебното следствие,който сочи самостоятелното напускане на произшествието с буса на подсъдимия,а и обективно е невъзможно М.М. в рамките на така възприетото време да се придвижи от ***** до гр.Койнаре,където да остави  и/или укрие буса,върне се обратно и напусне селото преди отвеждането на пострадалата,за която медицинската сестра В.В. в 17,15 ч. е подала трето повикване до ЕННСП 112, за предоставяне на специализирана медицинска помощ, при това на место различно от произшествието. Логична реконструкция на събитията в тази им част според лансираната теза нито ОП-Плевен,нито повереника на частните обвинители предлагат на съда,която да налага допълнителни усилия по нейното изследване.В този ред на мисли първоинстанционният съд намира,че напускането на местопроизшествието се дължи на уважителна причина,свързана с емоционалната реакция на близките на пострадалата,която не само подсъдимия,но и свидетелите С.А. и С. М.,последният родственик и на двамата участници в произшествието е оценил като създаваща реална опасност за физическа саморазправа с останалия сам подсъдим.

В тази посока на разсъждения съдът намира,че М.М. нито се е укрил от компетентните органи,защото е бил намерен без затруднения,а и информацията която е дал по телефон на ЕННСП 112 и МВР е позволявала да бъде установено не само авторството на деянието,но и местоположението и направлението му на движение  му във всеки един момент,нито  е имал намерение да укрива или заличава доказателства от значение за разкриване на обективната истина.Извършената своевременна проба за алкохол на подсъдимия от свидетеля Д.П. като длъжностно лице от Сектор „ПП“ при РУП-Червен бряг е отрицателна,процесното превозно средство е било установено и по него видно от изготвената АТЕ няма неизправности,които да имат връзка с пътно-транспортното произшествие,не са констатирани други нарушения на ЗДвП, като М. е имал всички изискуеми документи удостоверяващи правото му да управлява т.а.Практически подсъдимият не е изпълнил задължението си по чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП,но цялостния поглед върху поведението му категорично не потвърждава предложения от държавното и частното обвинение извод,че е имал намерение да избегне отговорност за случилото се.

Предпоставките за прилагане на привилегирования състав по чл.343а от НК са уредени в горецитираното постановление и те са свързани с оказването на помощ,която следва да е необходима,т.е. да е оказана на жив човек,да е насочена обективно и субективно към спасяване на живота или съхраняване на здравето му,което следва да се преценява с оглед конкретните условия на време,място,обстановка,компетентност на дееца и характера и обема на извършените действия.Съдът намира,че подсъдимият е оказал такава помощ и доказателство за това открива не само в неговите обяснения,но и в показанията на свидетелите Г.Т. и С.А.. Подсъдимият е изтеглил превозното средство затиснало пострадалата,за да може да я изведе настрани,което действие се определя като правилно от техническа страна от вещото лице В.П. и неотложен според съда способ за оказване на медицинска помощ,защото всяка последваща манипулация изисква възможност за свободно въздействие върху пострадалата,а тежестта на т.а. несъмнено,че оказва неблагоприятно действие върху нейното състояние,но и е пречка за оказване на помощ.В рамките на своите възможност и познания М. е потърсил помощ от съседната къща като е споделил за случилото се със свидетеля Г.Т.,донесъл вода и намокрил с нея А. А. като преди това я обърнал по гръб,воден от убеждението,че така ще и помогне да се свести и се обадил на ЕННСП 112, за да изиска помощ.Към момента на оказване на помощта А. А. е била в тежко състояние,но жива – „…Дишаше,но беше в тежко състояние. Подсъдимият я обърна жената и я наплискахме с вода“ - св.Г.Т.,“…той се опита да я извади,но не стана и дръпна буса напред…Жената беше жива тогава.Не сме говорили с нея,но беше жива,дишаше,но не говореше.Започнах да му нося вода,той започна да и мие очите,звънна на 112 за линейка,после звънна на полицията…“ - св.С.А..Смъртта на пострадалата наистина е настъпила бързо,но не веднага и не в рамките на минута както твърди повереника на частните обвинители,а в „…границите на минути“ както посочва вещото лице Д. в съдебно заседание като е била непреодолима и към този момент същата е била необходима.Ако се съобрази записа на 112 и съобщените на медицинската сестра В.В. сведения към момента на обаждането и и след преместването на А. А.,но преди прегледа от местния лекар на ***** същата е имала остатъчен пулс,което обосновава извода че жизнените функции на пострадалата макар и в силно стеснен обем са съществували.Липсата  на действия от страна на подсъдимия по транспортиране на пострадалата в болнично заведение е обяснима с оглед тежкото и състояние,което същия възприел и убеждението му,че преместване без специален превоз и отношение създава по-голяма опасност отколкото полза.Практически помощта  оказвана от подсъдимия е била прекратена към момента когато близките са пристигнали на местопроизшествието и той се е отстранил на „3-4 метра“.

        От субективна страна деянието е извършено при форма на вина „несъзнавана непредпазливост”. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – последвалото транспортно произшествие, в което е загинала А. А., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

        Предвид горното съдът призна подсъдимия М.К.М.  за виновен в това, че на 17.02.2016 г. в ******, обл. Плевен, на ул. „*****“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 308Д“ с рег. № ЕН **** ВТ нарушил правила за движение: чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата –„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или  затруднения за останалите участници в движението“ и чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата –„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на А.Р. А. *** с ЕГН **********,като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия,с което е осъществил състава на  чл.343а,ал.1,б.“б“  вр. с чл.343 ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,причините за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът съобрази доброто процесуално поведение на подсъдимия и в двете фази на процеса изразено в депозирането на обяснения насочени  към разкриване на обективната истина,които не са обвързани с доказателственото постъпление и обезпечаване единствено на защитната му теза.

На следващо место съдът отчете добрите му характеристични данни,изведени от представената справка на Кмета на гр.Койнаре,които потвърждават  семейното му положение – женен с две деца, кореспондиращо и с приобщените по делото удостоверения за граждански брак и за раждане на децата К.К. и Б.К. /л.120-122 от СП/,ползването му с добро име сред обществото и  липсата на регистрирани от местната изпълнителна власт противо-обществени прояви. Противно на представителя на ОП-Плевен съдът намира,че кмета на едно малко населено место има наблюдение върху поведението на неговите жители и впечатленията му макар и да не регистрират всички елементи от поведението на лицето,в т.ч. и евентуални криминални прояви,могат да бъдат поставени в основата на обществената характеристика на едно лице,която следва да бъде съобразявана от съда ex lege.Криминалните изяви на подсъдимия са намерили израз в осъждането му по горецитираното НОХД на глоба в размер на 100 лв. и установеното на 28.04.2016г. незаконно съхранение в л.а. „Митсубиши Паджеро“ на дървен материал без поставена горска марка като същите се извличат от бюлетина за съдимост и характеристичната справка изготвена от РИ при РУП-Червен бряг /л.111 – л.112 от ДП/.Тези обстоятелства,които несъмнено следва да бъдат отчетени като отегчаващи от съда, обаче не определят подсъдимия като личност заредена с висока обществена опасност, особено ако се съобразят и останалите данни за подсъдимия вписани в посочената от полицейския инспектор справка.А там е посочено,че М.М. е спокоен и уравновесен по характер,не злоупотребява с алкохол и няма данни за извършени от него противообществени прояви и в конкретност нарушение на обществения ред,което не само че не противоречи на изготвената справка на Кмета на гр.Койнаре,но и придава допълнителна достоверност.

Обстоятелството,че М. не се е реабилитирал с оглед липсата на плащане на наложената му по НОХД №259 /2011г. на РС-Кнежа глоба съгласно ценената от съда справка на НАП изх.№ С160015-178-0019097/17.11.2016г. /л.112 от СП/ не води до извода,че съдебната му биография е обременена до степен,която изключва направата на извода за липса на висока лична обществена опасност.

Съдът отчета на следващо место като смекчаващо вината обстоятелство и трудовата ангажираност на подсъдимия. Действително видно от представения в съдебно заседание трудов договор № 78/11.11.2016г.  /л.117 от СП/ подсъдимия едва на 14.11.2016г. е отпочнал работа по трудово правоотношение със „Скорпио сървиз“ ЕООД – гр.Червен бряг,но не то е определящо за преценката дали М.М. полага труд.Видно от горецитираната справка на РИ при РУП-гр.Червен бряг М. макар  и безработен се занимава с отглеждането на домашни животни,т.е. налице е трудова ангажираност като обстоятелството,че същата се осъществява извън формалните изисквания на КТ не лишава подсъдимия от правото това обстоятелство да бъде отчетено като смекчаващо.  Тази трудова ангажираност е обвързана с грижите на подсъдимия за неговото семейство и низходящи – видно от представените книжа от СОУ“Христо Смирненски“ – гр.Койнаре и Медицински университет – Медицински колеж – Плевен,изх.№№ 1236/9.11.2016г. и № МК – 421/9.11.2016г. /л.118 – 119 от СП/, те макар и пълнолетни учат в редовна форма на обучение, съответно в 12-ти клас и за придобиване на образователна степен бакалавър „Социални дейности“, и по смисъла на СК подсъдимият не е освободен от задължението си като родител да полага грижи и осигурява средства за тяхната издръжка,за което няма сведение да се е дезинтересирал още повече,че семейството му обитава един адрес съгласно приложените по делото доказателства.Това обстоятелство съдебната практика също налага да бъде отчетено като смекчаващо.

Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство проявеното от подсъдимия критично отношение към извършеното – то започва от досъдебното производство и намира израз в манифестираното от него отношение към извършеното пред съда, който не го отчита единствено като стремеж към облекчаване на наказателноправното му положение,но и като разкаяние за деянието,което е нанесло несъмнено тежка загуба за семейството на пострадалата.

Най-сетне като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете поведението на пострадалата.В нарушение на изискванията  на чл.108,ал.1 от ЗДвП пострадалата не се е движела по някой от банкетите на пътното платно /според дефиницията на § 6,т.5 от ДР на ЗДвП/,които видно от огледния протокол от 17.02.2016г. са с достатъчна големина.Липсва и  основателна причина А. А. да пребивава на средата на платното за движение като обстоятелството,че такава е нагласата в посоченото населено место не променя извода за самостоятелно допуснато от нея нарушение на правилата за движение намиращо се в причинна връзка с настъпилото ПТП.Ако пострадалата беше изпълнила предписанията на чл.108 от ЗДвП, то тя не би попаднала в траекторията на управлявания от М. т.а. и изводимо от това не би настъпил общественоопасния резултат.Така обоснован обемът на съпричиняване - съдът възприема тезата на ОП-Плевен за равен принос -  следва да се вземе в предвид в рамките на преценката относно вида и размер на наказанието.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът съобрази предходните наказания на  М. за нарушения на ЗДвП,съгласно изготвената справка като водач от региона,л.101 и сл. от ДП.Действително подсъдимият е санкциониран с 13 НП,8 фиша и 3 ПАМ,което на пръв поглед впечатлява при съобразяване на обстоятелството,че същите са регистрирани в периода 2003 – 2016г.Внимателния поглед върху нарушенията за които е санкциониран подсъдимия сочи практически много,но несъществени нарушения на пътя.Така М. е неколкократно наказван с наказателни постановления за непредставяне на документи при проверка,непреминаване в срок на ГТП,движение без : триъгълник,светлини,аптечка  и колан,с изтекъл АУАН и за използване на мобилен телефон без съответно устройство по време на движение като съществените нарушения са за еднократни предоставяне на МПС на неправоспособно лице,което е възможно да е относимо към процесното събитие,но няма сведения и за движение в забранен участък от пътя. Детайлният анализ на наказанията наложени с фишове сочи леки наказания за управление на МПС с неизправност,без ГТП,за превоз на пътници повече от допустимото и без светлини като същественото е едно-единствено нарушение на скоростния режим.На този фон съдът намира,че подсъдимият макар и да допуска между едно до две нарушения на правилата за движение годишно не е системен нарушител на основни правила за движение по пътищата,което да го обрисува като водач на МПС неглижиращ грубо изискванията за безопасност към участниците в движението.Допълнително свидетелство за това е и наличия брой контролни точки към издаденото му свидетелство за правоуправление.

Съдът съобрази  като отегчаващи вината обстоятелства данните за съдимостта на М.М. – същия по НОХД № 259/2011г. на РС-Кнежа,със споразумение влязло в сила на 9.11.2011г., е осъждан на глоба в полза на държавата в размер на 100 лв. за престъпление по чл.235,ал.6 от НК,т.е. съден е за леко умишлено престъпление в период отдалечен от  деянието като му е наложено едно леко наказание и негативния характеристичен оттенък на предоставената полицейска справка сочеща установяване в л.а. на дървесина без горска марка,за която няма сведения по какъв ред е санкциониран подсъдимия,ако е установено негово нарушение на съответно правило за поведение.

Съдът като съобрази горните обстоятелства намери,че наказанието на М.М. следва да бъде определено в рамките предвидени от закона – до четири години лишаване от свобода и над средата като отчете високата степен на обществена опасност  на деянието с оглед зачестилите случаи на  този вид престъпления, обществената нетърпимост към тези тях и тежките последици за пострадалите и техните семейства.Ето защо съдът на основание чл.343а,ал.1,б.“б“  вр. с чл.343 ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.54 от НК го осъди  на три години лишаване от свобода като на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок.Налице е несъмнено тежък резултат и необходимост от постигане на целите на генералната превенция,но това не е основание да се определи на фона на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства наказание към максимума или да бъде постановено ефективното му изтърпяване.Практиката на ВКС и апелативните съдилища е убедителна в разбирането си,че целите на индивидуалната превенция имат приоритет,а промяната в наказателната репресия от законодателя прилагана за транспортната престъпност не изисква безусловно и в разрез с доказателствената съвкупност и правилото на чл.54 от НК да се налагат завишени наказания,които да изключват приложението на института по чл.66 от НК.Щом пострадалият е допринесъл за настъпването на произшествието,а това по делото е несъмнено установено,няма употреба на алкохол или бягство от местопроизшествието, то очакванията за ефективно изтърпяване на наказанието не могат да бъдат споделени.Конкретното престъпление е типично и не се отличава от останалите свързани с визираната маневра „движение на заден ход“,няма допуснато нарушение на други правила за движение по пътищата,които да регистрират по-висока степен на обществена опасност и ето защо следва да се даде закономерен превес на специалната превенция.

На следващо место данните за семейното положение и ангажираност на подсъдимия към семейството и децата му,които са учащи,трудовата му ангажираност,която предхожда делото, макар и да е в собствена полза,а не по трудово правоотношение,проявеното критично отношение създават достатъчно основание да се счете,че конкретно отмереното наказание лишаване от свобода и установяването на максималния предвиден от закона изпитателен срок ще се явят достатъчни за поправянето и превъзпитанието на този подсъдим. Настоящият съдебен състав намира,че е необходимо постигането на разумен баланс между целите по чл.36 от НК при правилно отчитане на особеностите на конкретния случай и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, което не обосновава необходимостта от принудително изолиране на подсъдимия от обществото,а продължителността на установения изпитателен срок дава възможност за продължително наблюдение над неговото поведение и привеждане на отложеното наказание при липса на корекция в поведението.

Съдът лиши  подсъдимия М.М.  на основание чл.343а,ал.1,б.“б“  вр. с чл.343 ал.1 б.“в“  предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК  вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от четири години като счете,че удължаването на срока на лишаване от правоуправление спрямо лишаването от свобода в  съчетание с възприетия размер на последното ще способства в оптимална степен за постигане на реален поправителен и възпитателен ефект.

При тези си изводи Плевенски окръжен съд осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените деловодни разноски в размер на 771,30 лева,а по сметка на Окръжен съд – Плевен направените деловодни разноски в размер на 70  лева,ведно с по пет лева за служебно издадените два броя изпълнителни листове в случай на недоброволно внасяне на посочената сума.

По отношение на веществените доказателства съдът намери,че товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 308 Д“ с ДК № ЕН **** ВТ на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Плевен след влизане в сила на присъдата следва да се върне на подсъдимия М.,двата броя тампони с червеникаво – кафява течност иззети при огледа на произшествието след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат,а останалите вещи - черна шапка на бели ленти,дамски сини обувки и черна шапка следва да се върнат на частните обвинители А.К.А. и Р.А.А..

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: