РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20225200100385 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с исковата молба подадена от А. И. С., ЕГН **********,
от гр.П., ул. „С. А.” **, против А. Р. Т., ЕГН **********, от гр.П., бул. „К. М.
- Л.” **.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:
Следобедът на *** г. ищецът пазарувал в магазин „***” в гр.П.. Пред
касата зад него застанал непознат към онзи момент човек, установен
впоследствие като ответника, който видимо нервничел и няколкократно
направил на ищеца забележка, че се бавел и задържал клиентите на опашката.
На излизане от магазина ищецът отишъл до автомобила си, за да остави
покупките и да си тръгва. Тогава ответникът се приближил до него, въпреки
че бил пеша и продължил да се заяжда. В един момент вербалната агресия от
страна на ответника прераснала във физическа саморазправа и същият ударил
ищеца няколко пъти с ръце, предимно в областта на главата и го изритал два
пъти с крак. Твърди се, че при второто изритване ищецът усетил силна болка
в областта на лявото коляно и се строполил на земята. Опитите му да стане
били неуспешни. На помощ му се притекли непознати хора. Когато хората
1
вдигнали ищеца, той видял, че левият му крак се полюшва като пречупен и
въобще не можел да стъпи на него. Разбирайки станалото ответникът избягал
и бил установен месец и половина по-късно.
Ищецът бил откаран в УМБАЛ „П.”ООД- клон МС „З.”, където се
установило, че има счупване на горния край на тибията (голям пищял) -
костта била счупена на две. Бил опериран по спешност. С помощта на
метални пластини счупения пищял бил фиксиран в правилно положение и
имобилизиран. След операцията бил абсолютно неподвижен за няколко дни, а
следващата седмица можел да става и ходи с помощта на патерици,
единствено по ****. Около месец не можел да излиза от къщи, като през това
време за него се грижела неговата майка – В. А.а С.а. За да може да спи,
макар и малко и непълноценно, се налагало да пие обезболяващи лекарства.
Твърди се, че и понастоящем се движел много трудно, единствено с помощта
на патерици. От неправилното натоварване на долните крайници коленете и
глезените му силно отекли.
Излага твърдения, че през периода **** г. работел като * в гр.Л.. След
като се п***рибрал в Б., работел като *** към „****“, но без трудов договор,
тъй като там работата не била постоянна, а сезонна и по-скоро през лятото.
През м. **** г. бил освободен с уговорката, че ще започне работа наново в
началото на **** г. С оглед случилото се обаче това било практически
невъзможно, а ищецът дори нямал представа дали изобщо ще може да работи
като *****.
Твърди се, че в хода на образуваното по повод инцидента НОХД № ****
г. по описа на PC-П., ответникът бил осъден за това, че на *** г. в гр.П.
нанесъл на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак -
престъпление по чл.129 НК. В хода на наказателното производство обаче
ищецът не бил конституиран като граждански ищец.
Изложени са съображения, че в резултат на виновното поведение на
ответника, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му болки и страдания, продължили много дълго време. За
месеци бил нарушен обичайния му начин на живот. Понастоящем се
придвижвал с голямо усилие. Цялостната ситуация му повлияла доста
стресиращо. Бил лишен от възможността да работи и да си осигурява
2
доходите. Изпитвал ****. Твърди че, във връзка с лечението заплатил
медицински консумативи и престой в болницата, съответно в размер 800 лв. и
64 лв.
Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника на основание чл.45 ЗЗД, да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат от
извършено престъпление, в общ размер на 30 864 лв., от които на 30 000 лв. –
неимуществени вреди и 864 лв. - имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от *** г. - за неимуществените и 13.05.22 г. - за
имуществените, до пълното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника А. Р. Т. е постъпил писмен
отговор с вх. № 5314/05.08.2022 г., в който се излагат съображения, че искът е
допустим и частично основателен.
Не се спори, че ответникът причинил описаното увреждане, но се
уточнява, че това станало несъзнателно и след като същият бил провокиран
от ищеца. Твърди, се, че до процесното увреждане се стигнало след като
пострадалият стъпил на криво до тротоара. Не се спори и че ищецът е търпял
болки и известно време бил неработоспособен, но се възразява, че
претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди бил
изключително завишен и несправедлив.
Не се оспорва размера обезщетението за имуществените вреди.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от
ответника А. Р. Т. и чрез пълномощника му адв. И. М. (***), в който се
доразвиват съображенията и доводите за частична основателност, но и за
прекомерна завишеност на претенцията за неимуществени вреди, съдържащи
се и в отговор с вх. № 5314/05.08.2022 г.
Анализирани са приложените от ищеца писмени доказателства –
протокол от о.с.з. от 24.06.2022 г., обвинителен акт и медицинска
документация. Аргументирана е тезата, че в конкретния случай счупването на
горния край на тибията е довело до трайно затруднение движението на левия
долен крайник за период от около четири месеца, в който ищецът е изпитвал
болки. Твърди се, че след този период обаче функцията на крака била
възстановена напълно.
3
Възразява се по повод доводите на ищеца за пропуснатата възможност за
упражняване на труд като ***, че ако бъде доказана, същата представлява
пропусната полза, т.е. имуществена вреда, поради което е недопустимо
смесването й с обезщетяването на неимуществените вреди. Развиват се
съображения в този смисъл и се цитира съдебна практика, като се твърди се,
че след възстановяването си ищецът ще може да работи като ***.
Оспорват се твърденията, че след като бил ритнат в десния крак, ищецът
усетил болки и счупване в левия си крак, което се установявало и от записите
от охранителните камери на „Л.“ откъм Г. С.-П., приложени към досъдебното
производство по повод въпросния инцидент.
Поддържа се, че предявената претенция за неимуществените вреди е
основателна единствено за размера от 5000 лв.
Не се оспорва искът за претендираните имуществените вреди.
Не се спори, че в случая до конфликта се е стигнало след вербален спор
между страните на опашката в магазин Л., който е продължил е на новия
паркинг на магазина. Излагат се твърдени обаче, че след това ищецът е стоял
на паркинга до автомобила, чакайки ответника да излезе, като го напсувал и
първи е започнал да му нанася юмручни удари. Изтъква се, че ответника е
хронично ****, на *** с доста ****, поради което било странно как е успял да
причини описаните в ИМ телесни увреждания на ищеца. Предвид на
изложеното се твърди, че в конкретния случай и с оглед начина на
причиняване на увреждането, справедливия размер на обезщетението би бил
5000 лв.
Претендират се разноски.
В съдебно заседания адв. В., в качеството му на процесуален
представител на ищеца уточнява, че не претендират пропуснати ползи
настъпили вследствие невъзможността на А. С. да упражнява професията си
„***“, а сочат тези обстоятелства единствено във връзка с преживения от него
дискомфорт поради това, че не е в състояние да осигурява сам издръжката си.
Страните в процеса са представили доказателства в подкрепа на
твърденията и възраженията си.
След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване
доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от
4
фактическа и правна страна:
Прието за безспорно в процеса е, а и от приложеното към настоящето
дело НОХД**** г. по описа на Районен съд-П. се установява, че със
споразумение по реда на чл.382 ал.6 от НПК, влязло в законна сила,
ответника А. Т. е признат за виновен за това, че на *** г. в гр.П. е причинил
на ищеца А. И. С. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак, наложило
оперативно лечение, метална фиксация на счупените костни фрагменти и
имобилизация, представляващо трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за около 4-6 месеца от датата на травмата поради което и на
основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК му е определено наказание от 8
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 от
НК е отложено за срок от три години.
От приетата по делото СМЕ, която като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдът изцяло кредитира, се установява, че поради
получена травма от директен удар с крак по външната повърхност на левия
долен крайник, водещ до форсирана абдукация в колянната става, на *** г.
ищецът е опериран като му е било извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация с два спонгиозни винта. На *** г. е изписан от
лечебното заведение за продължаване на лечението при домашни условия.
Според експерта д-р М. непосредствено след травмата, при медицинските
диагностични и хирургически процедури и след тях ищецът е търпял
интензивни болки. Това е налагало в първите три седмици системен прием на
болкоуспокояващи, като в последствие приема е ограничен до случаите, в
които болките са се проявявали. Те постепенно са намалявали по интензитет
до приключване на оздравителния процес. Първоначално, за период от 3
месеца предвижването на ищеца се е осъществявало с помощни средства –
патерици, което безспорно е ограничавало възможностите му за ****. Пак
според експерта обичайната продължителност на оздравителния процес при
този вид увреждания е около 6 месеца. В случая при прегледа на пациента д-р
М. установява, че към настоящия момент са налични два ръбеца от
оперативни рани по предно външната повърхност на лявото коляно с размери
по 0,4 см. и подобен по предната стена на колянната става с дължина 0,5 см.
Ъглометрията на лявата колянна става е с отклонение – S-0-0-110 градуса
вместо необходимите 140 градуса, както е при здравите хора. Този проблем
5
ще се преодолее едва след премахване на поставените винтове и провеждане
на последваща рехабилитация за възстановяване движението на става в пълен
обем. Експертът сочи, че тази медицинска манипулация не е тежка и
болезнена, и след провеждането й предвид травмата, липсата на други
съпътстващи заболявания в областта на коленните стави и възрастта на
ищеца, прогнозата за неговото възстановяване като краен резултат е добра.
Относно търпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни
доказателства – показанията на свидетелите В. А.а С.а, негова майка и С. И.
С., негов брат. Съобразявайки ги съдът приема, че същите следва да бъдат
ценени изцяло тъй като са непротиворечиви помежду си и с останалия
доказателствен материал, а и са в резултат на придобити лични,
непосредствени впечатления. Така, и двамата свидетели, които **** ищеца,
установяват, че непосредствено след операцията и прибирането му в къщи
същият е тъпял силни като интензитет болки. Редовно е приемал
обезболяващи. Болките са му причинили силен дискомфорт, безсъние,
пречили са на предвижването му и ежедневното му ****. Налагало се е да
**** Нарушени били и социалните му контакти. Не е могъл да работи,
респективно да се осигурява финансово. Всичко това е довело до забележима
промяна – престанал е да ****
От приетите писмени доказателства – фактури с №№ ** и ** и двете от
*** г. се установява, че ищецът е направил разходи във връзка с лечението в
размер на 864,80 лева.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правно изводи:
Правното основание на предявеният главен иск е чл.45 от ЗЗД, съединен
с иск по чл.86 от ЗЗД.
Фактическият състав на чл.45 ЗЗД съдържа изискването за
кумулативното наличие на няколко елемента - противоправно поведение на
ответника, от което в патримониума на ищеца да са настъпили вреди -
имуществени и/или неимуществени, като вредите следва се намират в пряка
причина връзка с поведението на ответника и вината на деликвента се
предполага до доказване на противното. Съгласно чл.154 ГПК в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав, на който основава иска си. В този
6
смисъл и предвид установеното делото от фактическа страна съдът приема
ищецът да доказа по безспорен начин наличието на всички предпоставки
визирани в цитираната правна норма.
Установи се, че производството по НОХД № **** г. по описа на РС-П. е
приключило с одобрено от съда споразумение, установяващо виновността на
дееца за извършеното престъпление и нанесените на ищеца телесни
увреждания. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК,
съгласно която одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския
съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо
ли е деянието в съответствие с разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300
от ГПК. Следователно по дело е установено по един несъмнен начин
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност, авторството на ответника А. Т. и неговата вина,
респективно са доказани по несъмнен начин всички от сочените по-горе
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на
чл.45 от ЗЗД.
С пълно и пряко доказване ищеца доказа и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на цитираната норма - настъпилите за него
болки и страдания от причинените му вреди, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на
търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен
съпричиняване на вредоносния резултат от същия предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от
ответника.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
7
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При установените по делото обстоятелства от една страна относно
възрастта на ищеца към момента на инцидента; вида, естеството и тежестта
на получената травма; продължителността на лечебно-възстановителния
период, претърпяната операция и последвала рехабилитация; необходимостта
от поставяне на два спонгиозни винта; ползването на помощни средства след
операцията; изпитваните болки и страдания (по-интензивни по характер
непосредствено след операцията и в период след нея от два месеца и при
натоварване на крайника); обстоятелството, че ищецът е разчитал на чужда
помощ в периода на възстановяването си; негативното въздействие върху
психиката му, а от друга страна - липсата на сериозно влошаване на здравето
на ищеца (съгласно СМЕ след премахването на двата спонгиозни винтаи
провеждане на съответната рехабилитация възстановяването на движението
на крайника ще е възстановено в пълнота), липсата на данни за понесени
болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване и за
раздвижване, липсата на сериозни последици за психиката му и общото ниво
на благосъстояние в страната към 2022 г., съдът приема, че в случая
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на
сумата 20 000 лева.
Безспорно се установи и че претендираните от ищеца разноски във
връзка с проведеното лечение на получените при инцидента травми, които са
в размер на 864 лева, са сторени от същия поради което и претенция му и в
тази й част е основателна.
Съдът прима за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване поради липса на доказателства в този смисъл. Не се установи
ищецът чрез думи или действия да е предизвикал конфликта, а още по –малко
вербално да е нападнал ответника на паркинга пред магазин „***“, което
нападение да е последвано от друго с юмруци и да е довело до процесния
инцидент.
Обобщено, съобразно изложеното до тук, предявеният иск по чл.45 от
ЗЗД е основателен до размера от 20 864 лева, от които 20 000 лева –
8
обезщетение за неимуществени вреди и 864 лева – обезщетение за
имуществени вреди. Над този размер до предявеният такъв от 30 864 лева,
иска като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Основателността на главният иск обуславя основателността и на
акцесорната претенция за лихви, като се съобрази, че вземането от
непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД е
изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не
е известен – от деня на неговото открИ.е. Причинителят на непозволеното
увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат
в забава и без покана с оглед разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Ето защо
съдът приема, че лихви се дължат от момента, в който се претендират - ***
г. за неимуществените вреди и *** г. за имуществените вреди, до
окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от
ГПК имат и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството на
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което на него му следват онези,
които са доказани като направени такива при съобразяване с изхода на спора.
Така ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 946,40 лева изчислени
по компенсация съобразно уважената част от иска и представляващи 1000
лева - платен адвокатски хонорар и 400 лева – платено възнаграждение за
вещо лице.
Ответникът съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
държавна такса в размер на 834,56 лева, изчислени по компенсация, както и 5
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
В полза на ответника ищецът дължи разноски в размер на 453,60 лева
платен адвокатски хонорар, изчислени по компенсация.
Воден от горното и на основание чл.236 ГПК Пазарджишкия окръжен
съд
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА А. Р. Т., ЕГН **********, от гр.П., бул. „К. М. - Л.” ** ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. С., ЕГН **********, от гр.П., ул. „С. А.” **, на
основание чл.45 от ЗЗД сумата 20 864 /двадесет хиляди осемстотин
шестдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане –
причинена на ищеца А. С. на *** г. в гр.П. от ответника А. Т. средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния
кондил на големия пищял на левия крак, наложило оперативно лечение,
метална фиксация на счупените костни фрагменти и имобилизация,
представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за около 4-6 месеца от датата на травмата, ведно със законната
лихва върху главницата, както следва: от датата на увреждането *** г.
за неимуществените вреди и от датата на възникването им *** г. за
имуществените вреди, до окончателното изплащане на главницата и
сумата 946,40 лева /деветстотин четиридесет и шест лева и 40 ст./ сторени
по делото разноски, изчислени по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.45 от ЗЗД за разликата от 20 864 /двадесет хиляди осемстотин
шестдесет и четири/ лева 30 864 /тридесет хиляди осемстотин шестдесет и
четири / лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Р. Т., ЕГН **********, от гр.П., бул. „К. М. - Л.” ** ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 834,56 лева с оглед уважения
размер на иска в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд, както и 5 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН **********, от гр.П., ул. „С. А.” ** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Р. Т., ЕГН **********, от гр.П., бул. „К. М. - Л.” **,
сумата 453,60 лева, представляваща сторени от ответника разноски,
изчислени по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10