Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260712
гр. Пловдив, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 23.11.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6885/2020 г. по описа
на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ ЕООД против Наказателно
постановление 504901-F525034/09.04.2020 год., издадено от
Началник на Отдел "Оперативни дейности"- Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП.
Моли се за неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че НП е редовно връчено на упълномощено лице на дата
13.10.2020г. Седем дневния преклузивен срок за упражняване правото на жалба
изтича на 20.10.2020г. По
делото е приложен пощенски плик /л.14 от номерацията на РС- Пловдив/, видно от
който жалбата е подадена по пощата с клеймо на изпращане от дата 20.10.2020г.
Съгласно чл. 184 НПК срокът се
счита за спазен, ако до изтичането му жалбата е постъпила в пощата.
Посоченото обуславя извод за срочност на жалбата.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото ОТМЕНЯНЕ
по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 07.11.2019 г. във връзка с извършена
проверка на обект - Бензиностанция Б092, находят се на гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 118, стопанисван от „Лукойл-България" ЕООД с
ЕИК *********, документирана с ПИП № 0409067/07.11.2019 г., е констатирано, че
дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ,
е допуснало нарушение на същата като не е предоставило в срок по електронен път
блок-схема на ЕСФП, регистрирана в обекта.
При проверката е установено, че
лицето стопанисващо обекта и използващо регистрирана ЕСФП не е подало заявление
по образец, съгласно разпоредбата на чл. 16а,
ал. 2 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ и приложение № 25 в срок по електронен път, с посочена
блок-схема на ЕСФП, съдържаща всички нейни компоненти (централно
регистриращо устройство, средства за измерване на разход, нивомерна
измервателна система, концентратор/преобразуващо устройство, както и всички
допълнителни модули) и връзките между тях, както и местата на пломбиране.
Съгласно параграф 31, ал. 3 от
Преходните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от
2006 г. на МФ, лицата по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г., използващи ЕСФП в тридневен срок от датата на
регистрация на ЕСФП подават в НАП блок-схема по чл. 16а от наредбата.
Видно от свидетелство за регистрация на ЕСФП,
представено по време на проверката, фискалното
устройство функционира в обекта от 19.06.2019 г. Заявлението с приложена блок схема е следвало да се подаде в срок до 24.06.2019
г. включително /22.06.2019г. и
23.06.2019 г са -неприсъствени дни/. Същото е подадено по електронен път на 05.08.2019 г. и е с вх. №
000029-44869 от 07.08.2019 г.
ЕСФП е въведено в експлоатация на 19.06.2019 г, и е регистрирано в НАП със свидетелство №
4256971/19.06.2019 г.
Нарушението е извършено на
25.06.2019 г. в гр. Пловдив с изтичане на тридневния срок за доброволно
предаване на блок схемата.
Приетата за установена фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства-
Протокол за извършена проверка серия АА № 0409067/07.11.2019 г., ведно с
приложенията към него.
Следва да се отбележи и че по
гореизложените факти не съществува
спор между страните, доколкото нито с възражението срещу АУАН, нито с
жалбата срещу НП жалбоподателят не е отричал установените от наказващия орган
факти, а само е възразявал срещу правната им интерпретация.
Правилно установената фактическа
обстановка е субсумирана под коректните материално правни норми, като е
счетено, че с действията си жалбоподателя е допуснал нарушение на чл. 16А, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с параграф 31, ал. 3 от Преходни разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че няма задължение да подава блок схема в НАП, а това трябвало
да се стори в БИМ. От текста на сочената като нарушена норма на параграф
31, ал. 3 от Преходните разпоредби е
достатъчно ясно, че редът по чл. 16а от Наредба Н-18 за подаване на блок
схемите в БИМ не се прилага и те се
подават в НАП. Тоест легитимиран
получател на блок схемата след приемането на параграф 31, ал.3 е не БИМ, а НАП. Това става още по
кристално ясно ако нормата на параграф 31, ал.3 от преходните разпоредби се
тълкува систематично с ал. 2 на същата разпоредба.
Въпреки гореизложеното, обаче са налице основанията за отмяна на
атакуваното НП, на първо място защото АУАН
е издаден след погасяване на отговорността на нарушителя по давност.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН
Според чл. 34 ЗАНН не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно
постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете
по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи
възможността да реализира правомощията си по административно-наказателното
правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага
с необходимите и достатъчни данни
за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията
от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по
извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните
предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия следват откриването на
нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по
установяването на нарушения и налагането на административните санкции.
В този смисъл законодателят
разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението
по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано
течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима
към реализирането на административно-наказателната отговорност и нейната
индивидуализация.
Така изрично Решение № 919 от
23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 / 2019 г. на XXI състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 661 от 25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г.
на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г.
по к. адм. н. д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г. по
к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от 03.12.2018 г. по к. адм. н.
д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
2485 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 2099 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314
от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д.
№ 3252 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Като
принципно положение обаче, въпросът за откриването на нарушителя е
чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е
разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна
страна административен състав и че именно
наказаното лице е правонарушителя.
В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна
проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост
от особеностите на конкретната нарушена административна норма и фактическия
състав на нарушението, наказващия
орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент,
предшестващ извършването на формална проверка.
-
така например трайно е възприето в практиката становището, че при нарушения,
състоящи се в неспазване на правилата и режима на начисляване на ДДС,
нарушителят и нарушението се считат за открити едва след извършване на проверка от страна на приходните
органи и то от момента, в който контролния
орган е разполагал с всички необходими първични счетоводни документи
(фактури), доколкото само от представените справки декларации, VIES
декларации и отчетни регистри не може да се направи еднозначен извод
дали е била извършена облагаема доставка, дали тя е била с място на изпълнение
в страната и какъв е бил размера на дължимото за начисляване ДДС, както и имало
ли е лицето право на данъчен кредит.
-
В случаите обаче, когато нарушението се състои в неизпълнение в указания срок на дадени задължителни предписания
(например по чл. 415 КТ) най-актуалната практика на административен съд-
Пловдив приема, че тримесечният срок
започва да тече не от извършване на проверката, а от самото изтичане на срока
за изпълнение на предписанията, доколкото естеството на нарушението е
такова, че самоличността на нарушителя изначално е известна- лицето, на което са
издадени предписанията. В тези случаи при добросъвестно изпълнение на
служебните задължения администрацията разполага с възможността в рамките на
тримесечния срок да извърши проверка и да издаде АУАН. Бездействието на контролните органи да извършват проверка, в
рамките на която да установят дали предписанието е изпълнено, при изначално известен нарушител,
не може да служи като основание за удължаване
на законоустановения давностен срок.
-
нарушителят се счита за открит от момент предхождащ извършването на нарочна проверка и в случаи,
когато контролният орган би могъл да се снабди с всички необходими данни за
констатирането на нарушението и за самоличността на неговия извършител чрез извършване на служебен достъп до
поддържан от самия контролен орган информационен масив или база данни. Така
например съгласно чл. 125 ЗДДС справките декларации и отчетните регистри на
лицата, регистрирани по ДДС, се подават по електронен път до 14-о число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като подадената по
електронен път информация се отразява е електронен регистър на НАП. Тъй като в
тези случаи естеството на нарушението е такова, че за съставомерността му е достатъчно да се констатира само пропускането на законоустановения срок,
то за откриването на нарушителя е необходимо единствено да се направи справка в
електронната система на НАП дали до 14 число са подадени съответните справки
декларации и отчетни регистри. В тези
случаи самоличността на нарушителя също е изначално известна и това е
съответното данъчно задължено лице..
Затова според трайната практика при нарушения по чл. 125 ЗДДС, вр. чл. 179 ЗДДС
нарушението и нарушителят се считат открити
със самия факт на изтичане на законоустановения срок за подаване на справките и
отчетните регистри, доколкото дори и да се извърши нарочна проверка и в
нейните рамки да се съберат доказателства те не биха били от естество да установяват допълнителни обстоятелства,
които да са неизвестни към този момент на наказващия орган и да са
относими към преценката за съставомерност на деянието и самоличността на
неговия автор.
-
напълно аналогично е положението при нарушения на ЗДвП, при които номера на
МПС е заснето с АТСС, в случай че собственикът не е посочил по реда на чл. 188 ЗДвП различно лице, което да е управлявало МПС. В тези случаи, доколкото наказващия орган разполага и
поддържа база с данни за всички регистрирани собственици на МПС, нарушението и нарушителят се считат за
открити от датата на заснемането на регистрационния номер на МПС и
именно оттогава тече тримесечния срок, в който администрацията да извърши
служебен достъп до поддържаната от нея база данни и да издаде АУАН.
Така изрично Решение № 1356 от
24.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1136 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1313 от 22.07.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1334 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2020
от 21.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1682 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1441 от 04.08.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1262 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 117 от 16.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3647 / 2018 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1891 от 09.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 1755 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
307 от 13.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3358 / 2017 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 01.11.2017 г. по н. д. № 2009
/ 2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 67 от 13.01.2016
г. по н. д. № 3078/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от
08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414
/ 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Във всички случаи обаче, за да се
счита за открит нарушителя е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното
нарушение и самоличността му, без
тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с
юридическото оформяне и подписване на
актове, които финализират проверката. Водещият принцип е, че когато контролният
орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да
извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи
проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на
трети лица), напрактика да продължава
в нарушение на закона установените давностни срокове.
Така Решение № 351 от 10.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по
н. д. № 561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Действително законодателят е
предоставил на администрацията два срока- кратък (тримесечен) от откриване на
нарушителя и дълъг (едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато
следва да се извършват действия по установяване самоличността на нарушителя, но
не и когато тя е изначално известна.
Така Решение № 1486 от 04.07.2019
г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив.
Пренесени на плоскостта на
конкретните данни по делото гореизложените принципни положения водят до
несъмнения извод, че АУАН е издаден
след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.
От текста на сочената като нарушена
норма на чл. чл. 16А, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с
параграф 31, ал. 3 от Преходни
разпоредби към Наредбата е видно, че за
да е съставомерно деянието следва да са налице само два елемента на фактическия
състав:
-възникване на задължението за подаване на блок-схемата в НАП,
като този момент се свърза с регистрацията на ЕСФП в НАП
-изтичане на три дневния срок за
изпълнение на това задължение.
Както в АУАН, така и в НП е
прието, че процесното ЕСФП е
регистрирано в НАП със свидетелство № 4256971/19.06.2019г. Това
обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приложения по делото
констативен протокол.
От самия факт, че ЕСФП е регистрирано именно в НАП на дата
19.06.2019г. следва, че НАП
още от тази дата са знаели, че жалбоподателят разполага с 3 дневен срок,
за да представи блок схемата в НАП.
Поради изложеното и доколкото блок схемата следва да се представи също
в НАП и то по електронен път (както е посочено в АУАН и НП) следва
да се приеме, че още с изтичането на
3 дневния срок на дата - 24.06.2019г. (доколкото 22.06.2019г и
23.06.2019г. са неработни дни) наказващият
орган е разполагал с всички необходими
данни за извършването на нарушението и неговия автор.
Съпоставена с датата на издаване
на АУАН- 13.11.2019г., тази дата на откриване на нарушителя., показва, че
тримесечния срок е пропуснат.
В случая извършената проверка,
обективирана в протокол № 0409067/7.11.2019г. безспорно има значение за
установяване на обстоятелствата включени в предмета на доказване. Извършването
на същата обаче е изцяло неотносима към преценката кога е открит нарушителя,
доколкото:
-в хода на проверката не са установени съставомерни обстоятелства,
различни от тези, които вече са били известни на наказващия орган, а
именно, че на 19.06.2019г. за жалбоподателя е
започнал да тече 3- дневния срок за представяне на блок схема в НАП,
като този срок на 24.06.2019г. е изтекъл, без задължението да е изпълнено; Други съставомерни обстоятелства не е
необходимо да с еустановяват.
-самоличността на нарушителя е била изначално известна, а именно
лицето, на чието име е регистрирано ЕСФП и за
което е било налице задължение да подаде блок схемата в НАП.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че според трайната практика на Административен съд-Пловдив
при нарушения, изразяващи се
в бездействие да се изпълни правно
предписание, което обаче не е
обвързано с конкретен срок за изпълнение /продължени нарушения/ се
създава едно трайно противоправно състояние, като давността започва да тече едва от преустановянето на противоправното
бездействие.
Така изрично Решение № 275 от
08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3732 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2022 от 23.11.2017 г. по н. д. № 2399
/ 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2739 от
12.12.2014 г. по н. д. № 2667 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1695 от 21.09.2016 г. по н. д. № 1601 / 2016 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
Както се посочи обаче, визираното
правило е приложимо, само
ако законът не е обвързал изпълнението на правно дължимото действие с конкретно
определен срок. В случай, че в закона или подзаконов акт е предвиден конкретен срок за изпълнение
на дадено задължение ( да се подаде данъчна декларация, справка
декларация или отчетни регистри например или както е в процесния случай блок
схема) нарушението се счита довършено
с изтичането на нормативно определения срок и именно от изтичането на срока започват да текат
сроковете по чл. 34 ЗАНН, а не от предприемане на правнодължимото
действие.
Така изрично Решение № 2337 от
18.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2699 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2384 от 06.11.2014 г. по н. д. № 2546
/ 2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е и трайната практика на Върховен касационен
съд по наказателни дела, приемаща, че когато законът възвежда в престъпление неизпълнението на определено
задължение, като изпълнението не е обвързано със срок, се създава
едно трайно престъпно състояние (пример чл. 172.2 НК), при което по аргумент от чл. 80, ал.3 НК
давността започва да тече от прекратяването му.
Така
Решение № 438 от 30.11.1999 г. по н.д. № 412/99 г., I н.о на ВС, Решение № 62
от 23.IX.1987 г. по н. д. № 61/87 г., II н. о. на ВС, Решение № 139 от
31.03.2010 г. по н.д. № 66/2010 г. на Върховен касационен съд,
Когато
обаче законът въвежда задължение, което да се изпълни в точно определен
срок и с изтичане на срока деянието се счита за престъпно, то престъплението
се явява довършено с изтичане на срока и не се създава трайно престъпно
състояние, което да трае непрекъснато (пример чл. 293а НК). В тези случаи релевантен като
отправна точка за преценка на
давностните срокове е момента на изтичане на срока за извършване на правно дължимото
действие, а не момента на неговото реално предприемане.
Така
изрично Решение № 265 от 27.05.2009 г. по н.д. № 239/2009 г. на Върховен
касационен съд имащо основополагащ характер.
Тази
практика следва да намери приложение и в настоящия случай на основание чл. 84 ЗАНН.
В
процесния казус, доколкото в законовата норма е предвиден конкретен срок
за изпълнение на задължението за подаване на блок схема, а именно 3 -дневен,
считано от датата на регистрация на ЕСФП, то с неговото изтичане
нарушението се явява довършено и именно към този момент може да се
преценява открит ли е нарушителя и да започнат да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В
конкретния случай срокът е изтекъл на 24.06.2019г., като нарушението се явява
довършено на следващия работен ден -25.06.2019г. (както е и отбелязано в АУАН и
НП) и именно от тази дата по изложените вече съображения нарушителят се счита
открит и тече тримесечния срок за съставяне на АУАН.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че е прието, както в АУАН, така и в
НП, а и не съществува спор между страните, че блок схемата е представена в НАП на дата 07.08.2019г. с вх.№
000029-44869, тоест към дата
07.08.2019г., нарушението вече е отстранено. Съотнесен дори към тази по-късна дата на
доброволно отстраняване на нарушението, тримесечният срок за издаване на АУАН отново се явява изтекъл,
доколкото АУАН е издаден чак на 13.11.2019г.
Същевременно няма как да се поддържа, че
извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са били неизвестни
към датата на отстраняване на нарушението от самия нарушител.
В цитираното вече Постановление №
1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН
приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността по смисъла
на чл. 81 НК.
Съгласно чл. 81, ал.1 НК
давността спира, когато започването или продължаването на наказателното
преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в
сила съдебен акт. Според чл. 82, ал.2 НК давността се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност.
Въз основа на гореизложените
нормативни разпоредби доктрината и съдебната практика са утвърдили разбирането,
че за да бъде едно действие от естество да прекъсне давността, то следва да
отговаря кумулативно на следните критерии:
-да бъде процесуално, тоест да е изрично предвидено и уредено
в съответния процесуален закон (НПК, ЗАНН)
-да е част от правомощията на съответния ръководно-решаващ орган
на дадения етап от наказателния и административно-наказателния процес
-да е насочено към преследване на дееца, тоест да
представлява етап от динамичния
фактически състав по реализиране на наказателната, респ.
административно-наказателната отговорност на дееца. В наказателния
процес такива действия прекъсващи давността са образуването на досъдебното
производство срещу конкретно лице, привличането на дееца като обвиняем,
внасянето на обвинителен акт, постановяване на първоинстанционната присъда,
постановяване на актовете на въззивната и касационната инстанция. В
административно-наказателния процес действията прекъсващи давността са
издаването на АУАН и НП, постановяването на Решенията на Районния и
Административен съд.
-действието следва да е насочено
към реализиране наказателната или административно- наказателната отговорност на
конкретното лице. Действия насочени спрямо съучастник, не са от естество да
прекъснат давността спрямо останалите лица в престъпното задружие.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК на ВС, Решение №71/12.04.2019 по
дело №154/2019 на ВКС, Решение № 233 от
22.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, Решение № 305 от
17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС, Решение № 510 от
03.11.2008 г. по н.д. № 479/2008 г., I н.о. на ВКС,
Извършените действия по разследване за установяване на обективната
истина, които обаче не представляват процесуално действие по преследване на
дееца, както и действията от административно технически характер
не са от естество да прекъснат
течащата давност. От гореизложеното следва, че давността НЕ СЕ прекъсва:
- от извършените действия по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН;
- извършени проверки за
установяване на факти, относими към преценка за съставомерност на деянието;
- действия по събиране на
доказателства на досъдебна и съдебна фаза;
-действия по призоваване на
привлеченото към отговорност лице;
-действия по връчване на относимите в съответното
производство книжа- обвинителен акт,
АУАН, НП, актове на съда (присъди, решения, определения)
Така изрично Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по
н. д. № 19/59 г., ОСНК на ВС, Решение № 46 от 1.IV.1985 г. по н. д. № 16/85 г.,
I н. о. на ВС, Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о.
на ВКС.
Правилата на чл. 81, ал. 1 и 2 НК
на плоскостта на административно наказателния процес са изяснени в
тълкувателната практика на стария Върховен съд, в която е уточнено, че
сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно
производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е
висящо. Така изрично Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. №
96/82 г., ОСНК.
В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен
законодателен път е въведено и специално основание, по силата на което
давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не тече, а именно надлежно спиране на
административно-наказателното производство.
По делото не са изложени
твърдения, не са и представени доказателства спрямо нарушителя да са
предприемани действия, които да са от естество да прекъснат течението на тримесечния
давностен срок за издаване на АУАН,
поради това и следва да се счете, че същия е изтекъл.
Както вече се изясни действията по разследване
(каквито са тези по предприемане на проверка и нейното финализиране с
констативен протокол) не са от естество
да прекъснат течението на давностните срокове за издаване на АУАН. Още
повече, че могат да бъдат спирани и
прекъсвани само срокове, които още не са изтекли, а предвид приетата дата
на откриване на нарушителя, към датата на извършване на проверката -07.
11.2019г. тримесечния срок вече е бил изтекъл.
Съгласно задължителните указания
на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят
служебно за изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което и при
констатация, че в процесния случай отговорността на дееца е погасена по давност
НП следва да се отмени.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
Налице е и допълнително основание
за отмяна на НП, доколкото случаят е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, изводът че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли
констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Според
съда конкретното нарушение е типично такова,
което разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация, по следните аргументи:
На
първо място следва да се отчете, че нарушението
е отстранено доброволно, като това е станало около месец и половина след
допускането му и по мнение на настоящия състав този период не може да
се отчете като значителен.
В
този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема,
че може да се говори за маловажен
случай на нарушение, ако
периода на забавата е по-малък от два месеца дори при по значителни
нарушения, контролирани от НАП, каквото се явява това за отчетност на
търговската дейност съгласно чл. 38 от ЗСч.
Така
Решение № 1097 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2052 от 22.10.2019 г. по к.
адм. н. д. № 1690 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2493 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2638 / 2018 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
Особено
съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е
обстоятелството, че нарушението е
отстранено повече от 3 месеца преди извършване на проверка от наказващия орган.
Това е така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че блок схемата е подадена на 07.08.2019г., а проверката
е извършена на 07.11.2019г.
На
следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е
станало по собствена инициатива на наказаното лица.
В
този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив, която приема,
че важен признак за преценката дали се касае за маловажен случай на нарушение е
обстоятелството дали то е отстранено по
собствената инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за
съставяне на АУАН.
Така
Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1470 от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В
конкретния случай нарушението е
отстранено на 07.08.2019г., а поканата
за съставяне на АУАН е отправена с констативния протокол за извършената
проверка, едва на дата 07.11.2019г.
Не
на последно място следва да се отбележи, че в НП изрично е посочено, че нарушението е за първи път и не са
причинени вреди за фиска.
Действително
тези обстоятелства са съобразени от законодателя при наказуемостта на
нарушението и по аргумент от чл. 56 НК не могат да се използват и втори път като смекчаващо обстоятелство.
Същите обаче няма как в конкретния случай да не бъдат отчетени само като една индиция за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Като
смекчаващо обстоятелство с
изключителен характер съдът цени подвеждащото
поведение на самия наказващ орган.
От
приложената както към жалбата, така и към възражението срещу АУАН разпечатка на комуникация между НАП и
жалбоподателя е видно, че още
на 14.06.2019г. жалбоподателят, позовавайки
се на параграф 31 от Преходните разпоредби на наредба Н-18 е подал блок схема за друг свой обект пред НАП. От НАП, обаче изцяло незаконосъобразно му е
отговорено, че НАП не са легитимирани
да получават блок схеми, като са посочили, че блок
схемата следва да се представи на БИМ.
Именно
доверявайки се на тези незаконосъобразни
указания на НАП, жалбоподателят не е подал блок схемата в НАП в
указания срок.
Действително
съгласно трайната съдебна практика отговорността
на ЮЛ е обективна и безвиновна, като за ангажирането й не е необходимо да се изследва
поведението на работниците и служителите и наличието или отсъствието на вина у тях. За да бъде наложена
имуществена санкция на ЮЛ е напълно достатъчно да се констатира наличие на
правно предписание и неговото неизпълнение, при възможност за това.
Така
изрично Решение № 918 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 449 / 2020 г. на XX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к.
адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 780 от 19.04.2016 г. по н. д. № 432/2016 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 462 от 13.03.2015 г. по н. д. №
20/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
В
конкретния случай обаче, обстоятелството, че неизпълнението на правното предписание е в следствие на
незаконосъобразните указания на самия контролен орган, ведно с всички
обсъдени по-горе факти, понижава до такова ниво степента на обществена опасност
на извършеното деяние, че не оправдава
реалното използване на административно-наказателна репресия спрямо
жалбоподателя.
По
изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН.
ПОРАЗНОСКИТЕ
При
този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.5, вр. ал.3 ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят, ако докаже според стриктния текст на законовата
норма, че е бил представляван от
юрисконсулт.
Буквалният
прочит на нормата на чл. 63, ал.5 ЗАНН, обаче не отговаря на действителния й смисъл,
доколкото значително стеснява
приложното й поле, поради което и тя следва да бъде тълкувана с оглед
целта на закона.
От
друга страна нормата на чл. 63, ал.5 ЗАНН възпроизвежда текста на чл. 78, ал.8 ГПК, поради което следва изцяло да бъдат съобразени основополагащите
тълкувания, дадени по приложението на тази норма от Конституционния съд, ВКС и
ВАС.
Според
Решение № 10 от 29 септември 2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. на Конституционен
съд с разпоредбите на чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 161 ДОПК законодателят е въвел едно изключение от принципа, че на обезщетяване от загубилата спора
страна подлежат само действително сторените от спечелилото делото лице
разноски (за реално заплатено адвокатско възнаграждение), което изключение е
допустимо с оглед принципите на правовата държава и равенството на гражданите. Това изключение е приложимо при наличието на
три кумулативни предпоставки:
-
ЮЛ, ЕТ или държавното учреждение да са представлявани от лице с
юридическо образование (юрисконсулт);
-
Лицето да се намира в трудови (служебни)
правоотношения с представлявания и да е част от неговата организационна структура;
-
Лицето изрично да упълномощено да осъществява процесуално представителство
в процеса.
В
тези случаи съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на
юрисконсулта, а в полза на страната - юридическото лице, държавно
учреждение или едноличен търговец.
В
същото време в трайната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал.8 ГПК се
приема, че съгласно чл. 32, т. 3 ГПК представители на страните по пълномощие
могат да бъдат, както юрисконсултите, така и други служители с
юридическо образование. Според чл.78, ал.8 ГПК, в хипотеза на
благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица и еднолични
търговци се присъждат разноски, ако те са защитавани от юрисконсулт. Налице е
въведена от законодателя фикция, че страната прави по повод на делото разноски
в размер на минималното адвокатско възнаграждение, въпреки, че се представлява
в процеса от свой служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за
осъщественото представителство по конкретното дело.
Същевременно за
процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 ГПК е ирелевантно каква е
заеманата от упълномощения служител длъжност,
стига същият да има юридическо образование и да е снабден с изрично пълномощие
да осъществява процесуално представителство.
Затова и на основание чл. 46, ал.2 ЗНА
юрисконсултско възнаграждение следва да се присъжда при благоприятен изход на
спора във всички случаи, когато защитата е осъществена от лице, което
отговаря на критериите посочени в Решение № 10 от 29 септември 2016 г. по
конституционно дело № 3/2016 г. на Конституционен съд, а именно:
-лицето
да има юридическо образование;
-да
е назначено на трудово или служебно правоотношение в ЮЛ, ЕТ, държавно
учреждение или организация и да е включено в организационната му структура,
независимо от наименованието на заеманата длъжност ( юрисконсулт или др.);
-
лицето да разполага с изрично пълномощие да осъществява процесуално
представителство.
Да
се приеме обратното означава да се поставят в неравноправно положение лицата, защитавани от служители с
юридическо образование, които формално не са назначени на длъжност юрисконсулт,
но по същество изпълняват еднаква като съдържание трудова функция.
Същественото
за приложението както на чл. 32 ГПК, така и на чл. 78, ал.8 ГПК е не наименованието на длъжността на служителя,
а качеството му на правоспособен юрист, което му дава възможност да осъществява
процесуалното представителство на лицето, чийто служител е.
Така
изрично Решение № 163 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 924 / 2019 г. на ВКС,
Определение № 78 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 16 / 2020 г. на ВКС, Определение
№ 510 от 26.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2346 / 2017 г. на ВКС ,Определение № 39
от 28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 2032 / 2018 г. на ВКС, Определение № 138 от
26.02.2018 г. по ч. т. д. № 177 / 2018 г. на ВКС, Определение № 754 от
11.12.2017 г. по ч. т. д. № 2685 / 2017 г. На ВКС, Решение № 172 от 19.07.2013
г. по гр. д. № 617/2012 г. На ВКС, Определение № 218 от 08.04.2015 г. по ч. гр.
д. № 2510 / 2014 г. На ВКС, , Определение № 163 от 05.03.2014 г. по търг. д. №
2638/2013 г. На ВКС, Определение № 59 от
04.03.2013 г. по търг. д. № 1203/2011 г. На ВКС, , Определение № 2 от
07.01.2013 г. по търг. д. № 1203/2011 г. на ВКС.
Тази
практика на основание чл. 144, вр. чл. 143 АПК е възприета изцяло от Върховния административен съд в
административните производства, протичащи по реда на АПК.
Така
изрично ТР 3/13.05.2010 по тълкувателно дело № 5/2009 на ВАС, Решение № 2652 от 19.02.2020 г. по адм.
д. № 7832/2019 на ВАС, Решение № 3752 от 23.03.2018 г. по адм. д. № 7075/2017
на ВАС, Решение № 8849 от 06.07.2017 г. по адм. д. № 3415/2016 на ВАС ,Определение
№ 8710 от 05.07.2017 г. по адм. д. № 6178/2017 на ВАС, Решение № 5139 от
19.04.2018 г. по адм. д. № 3266/2017 на ВАС, Решение № 10230 от 24.07.2020 г.
по адм. д. № 11280/2019 на ВАС, Определение № 1996 от 14.02.2018 г. по адм. д.
№ 8619/2017 на ВАС, Решение № 4055 от 03.04.2017 г. по адм. д. № 2378/2017 на
ВАС, Определение № 4659 от 27.04.2015 г. по адм. д. № 6189/2014 на ВАС, Решение
№ 13448 от 29.10.2020 г. по адм. д. № 7877/2020 на ВАС, Решение № 12179 от
01.10.2020 г. по адм. д. № 4977/2020 на ВАС, Решение № 10862 от 07.08.2020 г.
по адм. д. № 3897/2020 на ВАС, Решение № 10822 от 06.08.2020 г. по адм. д. №
11857/2019 на ВАС, Решение № 8724 от 02.07.2020 г. по адм. д. № 1827/2020 на
ВАС, Решение № 5644 от 15.05.2020 г. по адм. д. № 5493/2019 на ВАС, Решение №
12189 от 10.09.2019 г. по адм. д. № 1610/2018 на ВАС.
Във всички цитирани решения
безпротиворечиво е възприето, че при благоприятен изход на спора, страната
представлявана от лице с юридическо образование има право на юрисконсултско
възнаграждение, независимо от
конкретното наименование на заеманата длъжност:
-
Юрисконсулт;
-
Съдебен помощник;
-
Експерт в дирекция правно обслужване;
-
Директор на дирекция правно обслужване;
-
Правен сътрудник и др.
Във всички изброени случаи от значение е не формалното наименование
на длъжността, а характера на
заеманата длъжност и упражняваните правомощия.
Юрисконсултско възнаграждение не
се дължи само, ако лицето е представлявано от в процеса от органния си представител. Представителството от друго
лице на отговорно служебно положение обаче (например директор на дирекция
правно обслужване), което не представлява ЮЛ, ЕТ или учреждението по силата на
закона, а въз основа на изрично пълномощно подписано от органния представител, не
е пречка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така
изрично Определение № 658 от 10.08.2011 г. по ч.пр. д. № 38/2011 г. на Върховен
касационен съд.
Тази
практика следва да намери субсидиарно
приложение и в процеса по ЗАНН, предвид изричната препращаща норма на
чл. 63, ал.3 ЗАНН, уреждаща, че разноските в административно наказателния
процес се присъждат по правилата на АПК.
В процесния случай жалбата е
подадена от лицето А. Б. В.- *******
на дирекция „Правно обслужване“ в предприятието на жалбоподателя.
По делото не е повдигнат спор, че
същият притежава юридическо образование, а това се установява и при извършена
служебна справка в Списък на
действащите адвокати в република България за 2021 г., обнародван в ДВ, бр.105 от 11 Декември 2020г, от който е
видно, че същият не само има юридическо образование, изисквано от
заеманата от него длъжност, но и е вписан като адвокат в адвокатска колегия
София под № 97.
Видно
от представеното по делото пълномощно лицето притежава правомощия да осъществява
процесуално представителство пред съда, като представителната власт му е
учредена изрично от органния представител на жалбоподателя- управителя Б. С..
От
изложеното следва, че са налице условията на жалбоподателя да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, въпреки че формално представляващото го в
процеса лице заема длъжност не юрисконсулт, а директор на дирекция „Правно
обслужване“.
За да определи справедливия
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната
юрисконсултска защита и съдействие-
изразила се в изготвяне и подаване на жалбата, без реално представителство в
открито съдебно заседание;
-фактическата и правна сложност
на делото, която не се отличава от
типичната за подобен вид нарушения;
- интересът от делото- наложена е
имуществена санкция в размер на 500 лева, без лишаване от права.
Предвид изложеното съдът намира,
че следва да се определи размер на юрисконсултско възнаграждение в рамките на законоустановения
минимум за административно-наказателни дела по чл. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е
НЗПП, а именно 80 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна ЦУ на НАП не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление 504901-F525034/09.04.2020 год.,
издадено от Началник на Отдел
"Оперативни дейности"- Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА
Национална Агенция за приходите да заплати на “ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото пред Районен
съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.