№ 387
гр. Б. С., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20251410100636 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. П. С., с постоянен
адрес: с.П., ул. „Воден“№10, чрез адв, Ц. Й. - ВрАК, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 с предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по
изпълнителен лист от 19.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 823/2011 г. по описа на Районен
съд – Б. С.: 635,39 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2011 г. до
окончателното й заплащане, дължими въз основа на сключен Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с №CREX913977/16.09.2008 г.; 102,09 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 30.10.2009 г. до 30.12.2009 г.; 123,64 лв. – мораторна лихва за периода от
30.11.2009 г. до 02.09.2011 г.; 125,00 лв. – деловодни разноски, за които е образувано
изпълнително дело № 280/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., с район на действие Окръжен съд –
В.. Осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, с който ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 448,00 лв., представляваща получена от него сума по наложения от ЧСИ запор на
банковата му сметка.
В исковата молба се твърди, че в началото на месец април 2025 г. ищеца установил, че
от заплатата му липсвала сумата от 448,00 лв. След извършена проверка разбрал, че има
наложен запор от ЧСИ М.Н., рег.№723 с район на действие ОС – В. по изп.д.
№20257230400280. Посочва, че изпълнителния лист е бил издаден от Районен съд гр.Б. С.,
на 19.10.2011 г. по ч.гр.д.№823/2011 г. и от тогава не е било образувано изпълнително дело
срещу ищеца, незнаел че имал задължение.
Поддържа, че от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното
дело са минали 14 г. Сочи, че изпълнителния лист е съдебен акт, удостоверяващ, че лицето, в
чиято полза е издаден, има правото да предприеме принудително изпълнение за
реализирането на своя претенция към длъжника. Твърди се, че докато изпълнителното дело
се водело образувано и неприключено, по изпълнителния лист не течал давностен срок.
Посочва, че давност започвала да тече от момента, в който изпълнителното дело е
1
прекратено, поради бездействие на взискателя или поради друга причина, като този срок бил
3 г., след изтичането на който задължението по изпълнителния лист се погасявало по
давност.
Поддържа, че е налице правен интерес от подаване на отрицателен установителен иск
срещу кредитора, за постановяване на решение, че не дължи съответните суми по
образуваното дело, поради погасена давност.
Сочи, че не му е известно да е имало образувано друго изпълнително дело преди това.
Поддържа, че сумите по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно не
дължал плащане на сумите по него, поради което моли да бъдат призовани на съд с
ответника, като докаже че не дължи процесните суми.
Твърди се, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист са от 19.10.2011 г. в полза на „БНП Париба Файненс“ЕАД, като взискател
е ответното дружество. Сочи, че не е уведомяван за извършена цесия между първоначалния
кредитор и взискателя по изпълнителното дело.
По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от
съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен
лист от 19.10.2011 г., издаден по ч гр. д. № 823/2011 г. по описа на Районен съд – Б. С..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Посочва, че предявеният иск е допустим,
като с него се излагали факти, които обосновавали правния интерес на ищеца и чието
евентуално настъпване се обуславяло от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание.
Оспорва се предявения иск като неоснователен. Посочва, че на 16.09.2008 г. между
„БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба
Пърсънал Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор от една страна и
ищеца от друга е подписан договор за кредит №CREX-01913977, съгласно който за ищеца е
възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да изпълни процесния кредит,
съгласно условията по същия.
Поддържа, че поради неспазване на поети от ищеца задължения, предишния
взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което на 12.12.2012 г. е образувано
изп.дело №998/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов по молба на „БНП Париба Пърсънал
Файненс“, като е приведен в изпълнение изпълнителен лист от 19.10.2011 г.
Посочва, че в последствие е заведено второ изпълнително дело през 2020 г. срещу
ищеца, което е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, след като архивът на
ЧСИ Валери Йотов е бил прехвърлен. Сочи се, че второто изп. дело е заведено по описа на
ЧСИ Цветозар Найденов, с рег.№756, с район на действие ОС – Плевен през 2020 г. Делото е
било прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК през 2023г. и до момента на
депозиране на исковата молба от ищеца, срещу същия е образувано изп.д.№280/2025 г. по
описа на ЧСИ М.Н., с рег.№723 с район на действие ОС – В.. Във връзка с което оспорва
претенцията на ищеца, като се твърди, че до 26.06.2015 г. давност не е изтекла, а след тази
дата, обективно е нямало как вземането по изпълнителен лист от 19.10.2011 г. да се погаси
по давност.
Посочва, че относно твърденията им до 26.06.2015 г., че давност по процесното
вземане не е текла се съобразявали с задължителните тълкувания дадени с ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, както и на ППВС №3/1980 г. и ТР №3/28.03.2023 г. по тълк.д.№3/2020 г. на
ОСГТК. Твърди се, че според последното ТР погасителната давност не течела докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на ТР №2/06.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, а за изпълнителни дела,
които са образувани преди тази дата се прилагал ППВС №3/18.11.1980 г., според което
2
погасителната давност не течела докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Сочи, че съгласно цитираната практика, независимо от
предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не течела, а такава
започвала да тече, считано от 26.06.2015 г.
Поддържа, че изп.д.№998/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов е образувано преди
26.06.2015 г., от когато е започнала да тече давността, относно вземането по изпълнителното
дело, образувано на 12.12.2012 г. Сочи, че давността по главното и следващите се от него
вземания е започнала да тече отново едва на 26.06.2015 г.
Твърди се, че на 04.09.2015 г. ответника е входирал молба за конституиране като
взискател, с която са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ, като на тази дата е прекъсната
давността, тъй като самата молба за конституиране обективирала действие, годно да
прекъсне погасителната давност. Сочи, че на 25.03.2016 г. е входирана молба за справка в
НОИ в кантората на ЧСИ Валери Йотов, на 27.06.2017 г. е входирана молба за справка в
БНБ с искане за налагане на запори върху откритото имущество. Посочва се още, че на
03.08.2018 г. е входирана молба с искане за насрочване на дата за опис на движими вещи, на
18.05.2021 г. в кантората на ЧСИ Найденов е входирана молба с искане за извършване на
справка в БНБ и съответно налагане на запори, а на 30.10.2023 г. изп.д. е прекратено на осн.
чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Поддържа, че давността е прекъсвана с изброените молби с искане за извършване на
изпълнителни действия, като искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали са
предприети действия от ЧСИ по реализирането му.
Посочва, че релевантно за настоящия случай е и че съгласно чл.3 от ЗМДВИП,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Сочи се, че съгл. §13 от ЗМДВИП, обявено с решение
на НС от 13.03.2020 г., сроковете спрели да текат по време на извънредно положение по
ЗМДВИП и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичане на 7 дни
от обнародването на закона в ДВ. Твърди се, че съгласно посоченото от общия срок, в който
давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да
бъде приспаднат периодът от общо 68 дни.
Посочва се още, че за периода от 06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. взискателят е бил
възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, поради загубване на правоспособност
на ЧСИ. Сочи, че запечатването на служебния архив на ЧСИ Валери Йотов е извършено на
15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Цветозар Найденов е извършено
на 03.07.2020 г. Твърди се, че дори да не е уредено в изрична правна норма е налице спиране
на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК, съгласно което изп.
производство се спира „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай е забраната за
извършване на изп.действия по чл.32, ал.1 от ЗЧСИ.
Посочва, че с оглед прехвърляне на архива от един ЧСИ на друг е последвала за
ответника – взискател най – тежката последица, а именно прекратяването на делото на осн.
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като се посочва, че в периода от 06.07.2018 г. – 03.07.2020 г. е било
налице основание за спиране на производството на осн. чл.432 ал.1 т.7 от ГПК, тъй като не е
имало изпълнителен орган, към който взискателя да насочи своите искания.
Поддържа се, че е образувано ново изп.д. №280/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., като са
предприети изпълнителни действия, а именно: на 28.02.2025 г. с молба взискателя е по искал
справки в БНБ и НАП, налагане на запори и насрочване на дата за опис на движими вещи;
на 27.03.2025 г. са изходирани запорни съобщения до работодател, „Банка ДСК“, както и
съобщение за образуване на изп.дело до длъжника.
Твърди се още, че отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, следвало да се има
3
предвид, че същото се явявало без значение за давностния срок и неговото прекъсване в
изпълнителното производство. В подкрепа на изложеното е цитирана практика на ВКС, че
настъпилата перемция на изп.дело е без правно значение за давността, а обезсилването по
право на изп. действия по перемираното дело не се отразявало на настъпилото по същото
прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116 „в“ от ЗЗД.
Поддържа се също така, че съгласно чл.61 от ГПК във вр. с чл.432 от ГПК при
спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още
срокове, поради което в периода в който е нямало на кого да се отправят исканията за
извършване на изпълнителни действия е текла погасителна давност, би противоречало на
закона, тъй като срокът за перемция, респ. давност, докато делото е спряно не тече.
Сочи се и че цесионерът – ответника е упълномощен с нотариално заверено
пълномощно от 09.06.2015 г. от цедента „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД да изпълни
задължението на цедента по чл.99 от ЗЗД в качеството на негов пълномощник и да уведоми
длъжниците по придобитите с Договор за цесия вземания за сключването му. В изпълнение,
на което ответника е изпратило до ищеца уведомление за извършена цесия до адрес, което се
е върнало с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес, удостоверено с
приложена по делото обратна разписка.
Моли се в случай, че съдът приемел, че ищеца не е бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията, да приеме с отговора на исковата молба и
приложеното към него уведомление от цедента за извършено прехвърляне на вземания, с
което ищеца да бъде уведомен за сключен на 15.05.2015 г. договор за цесия между „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД. Посочва, че
вземанията по Договор за кредит №CREX-01913977 са описани в Приложение №1, което е
неразделна част от договора за цесия и считано от 15.05.2015 г. кредитор по вземанията е
ответника. Сочи, че съгласно практиката на ВКС получаването на уведомление за цесия в
рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърляно вземане съставлявал
валиден способ за уведомяване на длъжника.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен и недоказан.
Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото доказателства се установява, че е издаден изпълнителен лист
на 16.11.2011 г. по ч. гр. д. № 823/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Б. С. за процесните
суми, въз основа на който е образувано изп. д. № 280/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н..
Същото се установява и от приетите за послужване Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 19.10.2011 г. по ч.гр.д.№823/2011 г. по описа на Районен
съд – Б. С. и изпълнителен лист, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в законна сила
/15.11.2011 г./, видно от отбелязването върху заповедта, такъв е издаден на 16.11.2011 г., като
ищецът Д. С. е осъден да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД следните суми:
635,39 лева – главница, дължима по договор за кредит № CREX-01913977/16.09.2008 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2011 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 102,09 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2009 г. до
30.12.2009 г., сумата от 123,64 лева – мораторна лихва за периода от 30.11.2009 г. до
02.09.2011 г., както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 998/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов по молба на "БНП Париба
4
Пърсънъл Файненс" ЕАД от 12.12.2012 г., с която на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Видно от приложеното изпълнително дело са извършени
справки, проучване за лицето – длъжник /до Агенция по вписванията – Имотен регистър, до
Общинска служба Земеделие, НАП и др./.
С молба от 01.09.2015 г. за конституиране на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
като взискател по изп. д. № 998/2012 г., в която на основание чл. 18 ЗЧСИ са възложени
правомощия на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия. Ответното
дружество се е легитимирало като кредитор с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 15.05.2015 г., сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
По изпълнителното дело от взискателя с постъпили молби от 25.03.2016 г. и
27.06.2017 г. за извършване на справки и предприемане на действия за събиране на
вземането.
С разпореждане на ЧСИ Йотов за 08.05.2019 г. е насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника, по молба на взискателя от 03.08.2018 г.
С молба до ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№756 при КЧСИ /делото е прехвърлено
поради лишаване от правоспособност на ЧСИ Валери Йотов/ от 18.05.2021 г., взискателя е
поискал извършване на справки в БНБ за наличие на банкови сметки и да бъде наложен
запор върху откритите банкови сметки на длъжника.
Ответното дружество е изтеглило изпълнителния лист, поради прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и с молба от 28.02.2025
г. е образувано изп. д. № 20257230400280 по описа на ЧСИ М.Н., в която са посочени
изпълнителни способи, както и са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 27.03.2025 г. на ЧСИ М.Н. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника- ищец получавано в Регионална дирекция „Борба с
градушките“ –с.Бърдарски геран, В..
Със запорно съобщение от 27.03.2025 г. на ЧСИ М.Н. е наложен запор върху всички
вземания – настоящи и бъдещи на длъжника от „Банка ДСК“АД в банкови сметки, банкови
касети и открити акредитиви.
В съдебно заседание ищецът Д. С. чрез процесуалния си представител адв. Ц. Й.
моли за уважаване на исковете. В писмени бележки се сочи, че не са извършени валидни
изпълнителни действия съобразно изискванията на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо ищеца, поради което
вземането е погасено по давност.
В съдебно заседание ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД“ не изпраща
представител. В писмени молби се сочи, че исковете са неоснователни. Твърди, че
извършени множество изпълнителни действия, чрез които е прекъсвана давността.
С Разпореждане на частния съдебен изпълнител М.Н. от 16.05.2025 г., на основание
чл. 432, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК делото е спряно, по повод издадена
обезпечителна заповед № 2/07.05.2025 г. по гр. д. № 636/2025 г. по описа на Районен съд – Б.
С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От Д. П. С., ЕГН **********, чрез адв. Ц. Й., против "Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ" ЕАД, ЕИК *********, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от
следните суми: 635,39 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2011 г. до
окончателното й заплащане, дължими въз основа на сключен Договор за кредит за покупка
5
на стоки или услуги с №CREX913977/16.09.2008 г.; 102,09 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 30.10.2009 г. до 30.12.2009 г.; 123,64 лв. – мораторна лихва за периода от
30.11.2009 г. до 02.09.2011 г.; 125,00 лв. – деловодни разноски, съставляващи вземания по
изпълнителен лист от 16.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 823/2011 г. по описа на Районен
съд – гр. Б. С., въз основа на който е образувано изп. д. № 280/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н.,
поради изтекла погасителна давност.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, предмет на
спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника, поради погасяването му по давност. За основателността на предявения иск следва
да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в
закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на
пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за допустимост на
този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, като в случая ищецът се позовава на погасяване на дълга по
изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов
факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството /в случая след влизане в сила на заповедта за изпълнение/, по което е
издаден изпълнителният лист.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът
отрича претендираното от ответника материално право, поради което в тежест на ответника
е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право,
както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с
който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността. В случая ответното дружество следва да
докаже възраженията си, че след началния момент на погасителната давност са настъпили
обстоятелства или са предприети действия, прекъсващи давността, като установи кога са
настъпили тези обстоятелства, респ. за какъв период от време давността е била спряна.
В настоящият случай, доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение,
която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата
погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е
петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 по дело №
1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
По делото от ч. гр. д. № 823/2011 г. по описа на Районен съд – Б. С. се съхраняват
единствено заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, като в Заповед от 19.10.2011 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е отбелзано, че съдебният акт е влязъл в
сила на 15.11.2011 г., от която дата е започнал да тече 5 -годишният давностен срок.
Преценката за основателност на иска по чл. 439 ГПК обхваща единствено
нововъзникнали факти – дали от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ.
от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, с
изтичането на които вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.
На първо място, доколкото изп. д. № 998/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов е
било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. №
2/2013 г., ВКС, ОСГТК, то следва да се приеме, че давността за вземанията не е текла до
6
26.06.2015 г. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Налице са и двете изискуеми съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК, предпоставки
– направено пред надлежен орган волеизявление за принудително осъществяване на вземане
и изпълнителното производство да е било висящо. В случая давността е започнала да тече от
тази дата – 26.06.2015 г., поради което релевантни за давността са единствено
изпълнителните действия, извършени в периода от 26.06.2015 г. до датата на предявяването
на иска – 25.04.2025 г.
По отношение на този период приложение намират както постановките на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, така и на
междувременно постановеното Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023
г., ВКС, ОСГТК.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК,
погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес, а се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ/, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прието е, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др. /, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Цитираното задължително тълкуване е доразвито в последващата съдебна практика
на ВКС, като е прието, че действително, в чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение, но същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само
съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител,
7
синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане /Решение № 37 от 24.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д.
№ 2884/2021 г., ВКС, III г. о. /.
С т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС,
ОСГТК, се приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно
перемпция на изпълнителното дело, тъй като перемпцията и давността са различни правни
институти, с различни правни последици. Перемпцията е процесуален институт, при който
санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие
на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна
дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за
принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в
изпълнителния лист, който е в негово държане.
От своя страна, погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието
на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на
взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран
оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.
426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа –
чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ, е от значение, ако
невнасянето им е довело до връщане на молбата.
Съдебният изпълнител дължи указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на
ново изпълнително дело. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна,
като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до
прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и
8
когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК.
Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва
давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. "в"
ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си
давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху
имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е
редовна - чл. 426, ал. 4 вр. чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
След така изложените и задължителни за съда разяснения, следва да се приеме, че
давността е прекъсната многократно след 26.06.2015 г., а именно:
С молба от 01.09.2015 г. за конституиране на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
като взискател по изп. д. № 998/2012 г., в която на основание чл. 18 ЗЧСИ са възложени
правомощия на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия.
С молби от 25.03.2016 г. и 27.06.2017 г. от взискателя са постъпили молби за
извършване на справки в ТП на НОИ и БНБ, при наличие на трудови договори да бъдат
предприети действия за събиране на вземането, както и при наличие на разкрити банкови
сметки да бъде наложен запор. Настоящият състав обаче приема, с оглед постановките на т.3
на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК и
посочената практика на ВКС, че давността е прекъсната с подаването на молба с вх.
№6739/27.06.2017 г. с която взискателят е поискал от съдебния изпълнител налагане на
запор, макар поисканото изпълнително действие да не е предприето от надлежния орган по
посоченото изпълнително дело. Следователно, с подаването на молбата от 27.06.2017 г.,
давността е прекъсната и от тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок
относно вземането.
С разпореждане на ЧСИ Йотов за 08.05.2019 г. е насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника, по молба на взискателя от 03.08.2018 г. Макар с резолюция/печат върху
молба вх. № 8073/03.08.2018 г. съдебният изпълнител да е разпоредил да се насрочи опис на
движими вещи за 08.05.2019 г., то такива описи не са извършвани от съдебния изпълнител,
поради което тези действия не са прекъсвали давността.
С молба до ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№756 при КЧСИ /делото е прехвърлено
поради лишаване от правоспособност на ЧСИ Валери Йотов/ от 18.05.2021 г. взискателя е
поискал извършване на справки в БНБ за наличие на банкови сметки и да бъде наложен
запор върху откритите банкови сметки на длъжника. С молбата от 18.05.2021 г. за налагане
на запор върху установени след справка банкови сметки на името на длъжника, се прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е бил длъжен да извърши исканото действие.
Самото образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността, съгласно посоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В тълкувателното решение е посочено, че в
9
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, е разяснено, че за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи
чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се
прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Прието
е, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не
може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение. Молбата за проучване на имуществото на длъжника, за извършване на справки
в БНБ, НОИ и др., не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за
налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2
и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение -
публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но
давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва. последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане /в.т.см. Решение № 37 от 24.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., ГК/. В решение № 127 от 12.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, постановено в производството по чл. 290 ГПК, на
въпроса: „дали тече давност за вземането когато съдебният изпълнител бездейства и не
прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му", е даден
отговор, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително
действие /в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК
и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето
от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение
по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при
нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК.
Ответното дружество е изтеглило изпълнителния лист, поради прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и с молба от 28.02.2025
г. е образувано изп. д. № 20257230400280 по описа на ЧСИ М.Н., в която са посочени
изпълнителни способи, както и са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Както бе
10
изяснено по – горе, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване
на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният
изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение,
отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. Бездействието на съдебния изпълнител не може да се вмени във вина на
кредитора, а молбата му, съдържаща искане за изпълнителен способ, прекъсва давността.
Към 28.02.2025 г., когато е депозирана молбата от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД за образуване на изпълнително дело – № 280/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н. с район на
действие Окръжен съд – В., съдържаща искане за налагане на запор на банковите сметки на
името на длъжника, както и други запори и възбрани, давността не е изтекла, тъй като не са
изтекли необходимите 5 години от датата на подаването на молбата от 18.05.2021 г. по
предходното изпълнително дело. Давността не е била изтекла и към 27.03.2025г., когато е
наложен запор върху вземанията на длъжника от „Банка ДСК“ АД и върху трудовото му
възнаграждение, с което изпълнително действие давността отново е прекъсната. От датата
на налагане на запора, на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, е започнала да тече нова петгодишна
давност, която не е изтекла нито към датата на предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск /25.04.2025 г./, с който давността за процесното вземане отново е
прекъсната, тъй като през това време насрещната страна - кредитор не разполага с правна
възможност да действа, за да осъществи правото си – предявяването на положителен
установителен иск за същото спорно право е недопустим (така е прието в Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК); нито към датата на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция – 05.11.2025г. /с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК/,
поради което процесните вземания на ответника за исковите суми не са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020г. до
20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.),
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020 г.
Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни за периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
Следва да се има и предвид, това че процесуалния срок в изпълнителното
производство спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е
текъл, и след отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай това събитие е
както Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, така и
лишаването от права на ЧСИ Валери Йотов. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за частните
съдебни изпълнители, с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ
не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният
архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЧСИ, принудително изпълнение или действия по
охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител,
може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на
ЧСИ. В случая по делото няма представени доказателства кога е било запечатването на
служебния архив на ЧСИ Валери Йотов и предаването на същия на приемащия ЧСИ
Цветозар Найденов, но дефакто по обективни причини, макар и не уредено в изрична
11
правна норма е налице спиране на изп. действия на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от
ГПК изпълнителното производство се спира "в други случаи, предвидени в закон", какъвто
случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ до
преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ.
С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищеца основание за
недължимост на исковите суми, за които против същия е издаден изпълнителен лист от
16.11.2011 г. по ч.гр.д. № 823/2011 г. на РС-Б. С., въз основа на заповед по чл. 410 ГПК -
погасителна давност, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД предявена от ищеца, дължи основателността си на
обстоятелството, че след като вземането не е погасено по давност, то подлежи на събиране
по реда на принудителното изпълнение. В този смисъл искането се основава от факта, че
изплатената на взискателя по изпълнението сума е получена от него на валидно правно
основание. Поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ответника, който претендира
такива за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 200,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Диян П. С., ЕГН **********, с
адрес:с.П., ул. „Воден“ №10, против "Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център
"Люлин – 6", ет. 2, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. с чл.124 от ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми: 635,39 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2011 г. до окончателното й заплащане,
дължими въз основа на сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
№CREX913977/16.09.2008 г.; 102,09 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2009 г.
до 30.12.2009 г.; 123,64 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 02.09.2011 г.;
125,00 лв. – деловодни разноски, съставляващи вземания по изпълнителен лист от
16.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 823/2011 г. по описа на Районен съд – гр.В., въз основа
на който е образувано образувано изпълнително дело № 280/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., с
район на действие Окръжен съд – В., и за осъждане на ответника на основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 448,00 лева, представляваща недължимо събрана и
разпределена на взискателя сума по наложения от ЧСИ запор на банковата сметка на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Диян П. С., ЕГН **********, с
адрес:с.П., ул. „Воден“ №10, да заплати на "Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Панчо Владигеров" № 21,
Бизнес център "Люлин – 6", ет. 2, сумата от 200,00 лева /двеста лева/, представляваща
разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
12
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
13