Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На двадесет и шести февруари Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 378 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № ЗЖ-48/16.12.2019г. на Директор ОДБХ - Варна, с което на Д.К.М. наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на основание чл.420а ал.1
от Закона за ветеринаромедицинската дейност.
ОСЪЖДА ОДБХ Варна, на осн.
чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Д.К.М., ЕГН ********** направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 300 / триста / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП №
ЗЖ-48/16.12.2019г. на Директор ОДБХ - Варна.
Жалбата е допустима, подадена от надлежна
страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като същото се счита за
незаконосъобразно. Сочи се, че автор на деянието е трето лице и неправилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на въззивницата.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за
отмяна , наведени с жалбата.
Процесуален
представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното
постановление.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
Св.
Д. М. М. отглеждал животни – свине, в с. Старо Оряхово, обл. Варна.
На
14.11.2019 г. , служители на ОДБХ Варна,
сред които св. К., извършили проверка по сигнал, че в с. Старо Оряхово от Д. М. се отглеждат прасета без ушни марки.
Първоначално св. К. посетил дома на Д.
М., който не си бил вкъщи.
На място била въззивницата М., която
обяснила на св. К. къде се отглеждат прасетата и той се придвижил до мястото
сам. След като огледал пживотните установил, че същите нямат поставени ушни
марки.
На 14.11.2019г. св
К. съставил акт за установяване на административно нарушение , като съставил
същия срещу въззивницата М., тъй като тя му съдействала за проверката.
С обстоятелствената част на АУАН св. К.
приел за установено, че на 14.11.2019г. въззивницата М. отглежда 5 броя свине-
майки, 12 броя прасета- сукалчета и 4 броя прасета за угояване, които не са
маркирани с индивидуални ушни марки. При проверка в системата на БАБХ – ВетИС е установено , че въззивницата М. няма регистриран
обект за отглеждане на животни.Нарушението било квалифицирано като такова по
чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗВД.
Така
съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на въззивницата, като не било вписано наличието на
възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по преписката.
На
16.12.2019г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващия фактическа
обстановка; посочил е правна квалификация на деянията, идентична с посочената в
АУАН, и е определил административно наказание глоба в минимално предвидения в чл. 420а ал.1 от
ЗВД размер.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства-
протоколза проверка; разпореждане и протокол за умъртвяване; показанията на св. К.;
св. Т. и св. М. и др.
За
да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид основателността на възразеното с жалбата и в съдебно заседание относно
авторството на деянието.
В
хода на съдебното следствие по безспорен начин беше установено, че животните са
били отглеждани от св. М. .
В
тази насока съдът прецени показанията на св. М., който сочи, че отглежда животните
сам, а съпругата му не се занимава с това.
Факт по делото е, че сигнал за отглежданите животни е бил
подаден именно срещу св. М., както и, че същия е посетил мястото, където
животните са били умъртвени и оказал съдействие при загробването им.
Със
съставянето на АУАН срещу въззивницата М. само защото тя оказала съдействие на
св. К. при посещението му на адреса, където живеела със св. М. са допуснати
съществени нарушения на чл. 42 т.3, т.4 и т.6 от ЗАНН.
Нарушенията са били пренесени и в съдържанието на НП ,
като при възникналото противоречие досежно лицето , срещу което е бил депозиран
сигнала и обвиненото с АУАН лице, наказващият орган е следвало да проведе
разследване и да събере допълнителни доказателства досежно автора на деянието.
Изнесеното
в обстоятелствената част на НП може да обоснове администартивнонаказателна
отговорност за въззивницата, тъй като, както вече беше отбелязано по- горе,
същата не е извършител на административното нарушение.
След
като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери същите за основателни,
съдът отмени НП като необосновано.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски от въззивницата за възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3
НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: