Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			09.06.2020
					Дупница

 

Номер                                                 Година                                        Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                          състав

	27.05.		2020

 

на                                                                                                             Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		226		2020

 

                                       дело №                                 по описа за                            година.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000192 от 16.02.2018 г. издадено от началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д.Г.П., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания, както следва:

1.                       За нарушението на чл. 104а, от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДВП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и

2.                       За нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева.

Постановлението е обжалвано изцяло и в срок от санкционирания водач. В жалбата се излагат подробно доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, както и за недоказаност на нарушенията. Иска се отмяна на обжалваното НП. Жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. С.. Същият пледира за отмяна на НП в цялост като допълва съображенията изложени в жалбата.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2018 г., около 11:35 ч., в гр. Дупница, по ул. „Цар освободител“, при „Наков мост“, с поска на движение към „Горна махала“ жалбоподателят Д.П. управлявал товарен автомобил марка и модел „Фиат Фиорино“, с рег. № КН 4842 ВК като използвал мобилен телефон по време на управление на МПС-то, без устройство тип „свободни ръце“. Същият бил забелязан от св. И.П. да използва телефона докато шофира и поради това бил спрян от полицейския служител, като при извършената му проверка било установено, че водачът не представя СУ на МПС.  

За така установените нарушения и с оглед необходимостта от извършване на допълнителна справка в АИС-БДС, поради непредставяне на СУ на МПС от страна на жалбоподателя. Преди съставяне на АУАН свидетелят П. завел жалбоподателя П. ***, където в присъствието на свидетелите В.И. и П.Ч. *** съставил на нарушителя акт за установяване на административно нарушение. Същият бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал след като изложил писмено възражения, че не е говорил и използвал телефона.  АУАН е подписан още и от двамата свидетели при съставянето му – И. и Ч..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното горепосочено НП № 19-5310-000192 от 16.02.2018 г. издадено от началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което са наложени подробно описаните административни наказания, в посочените по-горе размери.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат изцяло по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, най-вече от тези дадени от актосъставителя П., който е единствен свидетел-очевидец на нарушението и отделно, макар и частично от показанията на свидетелите И. и Ч., които макар да са с много по-ниска доказателствена стойност, тъй като на няколко пъти заявяват, че не се си спомнят нищо все пак потвърждават, че лично са подписали съставения пред тях от П. АУАН. Наред с това съдът базира изводите си и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно исканите такива и представени от АНО. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, тъй като въпреки много продължителния период от време – повече от 2 години, същият последователно и ясно, макар и с не много детайли разказва за случая. Заявеното от него не се оборва от нито едно от събраните по делото писмени доказателства, а в частта от относно съставянето на АУАН в присъствието на свидетелите И. и Ч. е потвърдено от същите. Съдът отдава липсата на спомен за част от събитията у свидетелите на изтеклия много дълъг период от време и на ежедневната им заетост с административнонаказателна дейност като служители на МВР. Няма данни за каквато и да е предубеденост или предходни конфликти между свидетелите и жалбоподателя, което би могло да постави под съмнение тяхната добросъвестност и обективност.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

По нарушението на чл. 104а от ЗДвП:

Съгласно чл. 104а от ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. ”.

В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП се предвижда наказание глоба от 50 лева.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 104а от ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния товарен автомобил е използвал мобилен телефон без устройство тип „свободни ръце“, свидетелят П. сочи, че водачът е говорил по него.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че използвайки мобилен телефон по време на движение нарушава ЗДвП. 

Предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира  същия, като го измени /намали/.

Досежно възражението, че не е описана релевантната фактическата обстановка, в условията на която е извършено процесното нарушение на ЗДвП, съдът счита, че то е неоснователно, като посочва, че от събраните по делото доказателства категорично се установяват времето, мястото, начинът и субектът на нарушението. Ето защо, съдът е на мнение, че описаните в АУАН и НП фактически констатации са напълно достатъчни за установяване на процесното нарушение. Непосочването в АУАН и НП на по-конкретно действие или бездействие или това, дали нарушителят е говорил, ползвал мобилни приложения, гледал е видео или писал СМС по време на управление на автомобила не е води до порок на НП и не ограничава правото на защита на жалбоподателя. Изцяло в този смисъл е и практиката на касационната съдебна инстанция - Решение № 159 от 28.04.2014 г. по н. д. № 59 / 2014 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 217 от 20.05.2014 г. по н. д. № 161 / 2014 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 62 от 15.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 284 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Във всички проверени наказателни постановления предмет на цитираните касационни съдебни актове на КАС деянието е било описано идентично с настоящото като използване на мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство тип свободни ръце.

По възражението за отнети на водача контролни точки, съдът намира следното:

Съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение: "Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.".

 За да се приложи отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл. 6 от Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Понятието е законово дефинирано - контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. В НП се посочва/отбелязва конкретният брой на отнетите точки, т. е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба, която като вид акт не покрива тези изисквания на ЗАНН.

Поради това и районният съд не е компетентен да се произнесе по такова оплакване. В този смисъл жалбата в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане. Идентично разрешение е дадено в виж. Решение № 101 от 18.01.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3432/2017 г.

 

По нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП:

Според разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.“ Предвиденото наказание в случаите, когато е нарушено правилото по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по отношение на който и да е от двата документа визирани в хипотезите на нормата е установено в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 или предл. 2 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.“. В настоящи случай е налице повдигнато с АУАН обвинение и наложено с НП наказание за непредставяне на първия от изброените в текста общо три документа, а именно свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Административнонаказващият орган правилно е наложил наказание глоба по реда на чл. 183 т. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като е налице извършено деяние представляващо нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което според закона се санкционира именно в хипотезата на чл. 183, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Свидетелството за управление удостоверява правоспособността на водача. Непредставянето му в конкретния случай видно от отбелязването на стр. 1-ва от АУАН и свидетелските показания на актосъставителя се дължи на обективната липса на такова към датата на нарушението. В акта е посочено изрично, че водачът не представя СУМПС, а в съдебно заседание процесуалният му представител представя заверено копие на СУМПС с № PAVLO903232D99HV01, издадено на 20.02.2016 г. в Кралство Великобритания и съдържащо данните на жалбоподателя. Същото видно от представената и приета справка за нарушител/водач на името на жалбоподателя му е било отнето преди датата на проверката, а именно на 12.10.2017 г. с АУАН Д-302705 на СДВР от 12.10.2017 г. за едно от множеството му предходни нарушения по ЗДвП. Това посочено като отнето с предходен АУАН СУМПС е идентично по номер с представеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя издадено във Великобритания на 20.02.2016 г. СУМПС – л. 36 от делото. Наред с това, адвокатът му е представил в предходното съдебно заседание и друго СУМПС – л. 29 от делото, издадено отново в Кралство Великобритания на името на жалбоподателя, на по-късна дата - 07.09.2019 г. Същото е принципно неотносимо към процесното нарушение, защото е възникнало като издаден документ година след случая, но служи за проверка на гореизложеното, а именно тъй като жалбоподателят е бил с отнето в р. България английско СУМПС издадено на 20.02.2016 г. с цитирания в справката АУАН на СДВР Д.П. си е извадил по-късно на 07.09.2019 г. ново СУМПС /дубликат/ с идентичен пореден номер и различна само последна цифра № PAVLO903232D99HV02, което трябва да се отбележи е с посочен срок на валидност какъвто е имало и първото, т.е. не 10 години, а до изтичане срока на валидност на предходно издаденото и отнето му СУМПС с № PAVLO903232D99HV01, издадено на 20.02.2016, валидно до 19.02.2026г. Всичко това представлява един жалък опит да се заблуди съда, който се оказва и неуспешен като само потвърждава обстоятелството, че П. не е притежавал у себе си въпросното СУМПС, за да е могъл да се легитимира с него по време на процесната проверка пред св. И.П.. Свидетелят е категоричен, че ако му е било показано на място такова валидно СУМПС е нямало да съставя АУАН за това нарушение.

Отделно от всичко това в справката за нарушител/водач, на стр. 1-ва, изрично е посочено по отношение на предишното му българското СУМПС, издадено на 31.05.2010 г., че същото е налично в АНД /административнонаказателна дейност/, като статуса на същото в БДС  е : унищожен. Причината за това отбелязване е поради обстоятелството, че след издаване по-късно на английското СУМПС, държавата членка на ЕС по онова време Великобритания е била длъжна да го върне в държавата издател съгласно европейските регламенти. На съда е и служебно известно от разглеждането на друго дело със същите страни за друго нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – АНД №224/2020г. на РС-Дупница, Н.О., V-състав и направените във връзка с това проверки, че жалбоподателят е с отнето и към момента СУМПС поради сериозната си административнонаказателна активност, видно от справката му. В случая извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП – не представяне /не носене/ на СУМПС без съмнение представлява съставомерно от обективна страна деяние, отразено като непредставяне на въпросния задължителен за всеки водач документ. Същото е осъществено при посочените в АУАН и НП дата, място и обстоятелства от жалбоподателя, като водач на гореописаното МПС.

От субективна страна нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят съзнателно е нарушил цитираната норма на ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е реализирането на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им, доколкото много добре е знаел, че управлявайки автомобил без да носи у себе си СУМПС извършва деяние представляващо административно нарушение на Закона за движение по пътищата, за което се налагат съответните санкции по реда на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Видът и размерът на наказанието, за това нарушение – 10 лева е точно определен в закона, поради което за настоящия състав не съществува възможност да го ревизира.

Съобразно изложеното НП следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

   РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-5310-000192 от 16.02.2018 г. издадено от началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д.Г.П., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания, както следва:

1.                       За нарушението на чл. 104а, от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДВП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и

2.                       За нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима жалбата на Д.Г.П., с ЕГН **********,***, в частта й относно отнемането на общо 6 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: