Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 21. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Елена И.
Членове: 1. Златка Чолева
2. младши съдия Любомир Игнатов
с участието на
съдебния секретар Цветеслава Гулийкова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 6284 по
описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от “Х.” ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес *** - 13, офис 5, тел. ******(въззивник)
чрез процесуалния представител адвокат Т.П. срещу решение № 2826 от 07. 01.
2020 г., постановено от Софийския районен съд, 56-и състав, по гр. д. № 8685 по
описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционния
съд изцяло е отхвърлил иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 405, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ) в размер на 469 лева за установяване на
съществуването на вземане за застрахователно обезщетение.
Въззивникът оспорва обжалваното решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
като не са били обсъдени и съобразени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Твърди, че по делото са били установени обстоятелствата, че
моторното превозно средство е било застраховано, че в периода на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, размерът на
щетите, както и причинно-следствена връзка между тях и застрахователното
събитие. Оспорва извода на районния съд, че получените увреждания не са в
причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Позовава се на
направения от застрахователя опис-техническа експертиза, както и на
заключението на вещото лице по изготвената пред първата инстанция съдебна
автотехническа експертиза. Посочва, че не е очевидец и затова не може да уточни
какъв е механизмът на настъпването на щетите. Оспорва извода на първата инстанция,
че към застрахователното правоотношение са приложими представените от
застрахователя общи условия, като отрича да ги е приемал. Намира, че при това
положение се прилага чл. 408 КЗ. Иска от въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да приеме за установено
съществуването на вземането срещу застрахователя. Претендира разноски,
включително за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК - З.”” АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***, ж. к. “Възраждане”, ул. “******(въззиваемо
дружество/застраховател) чрез процесуалния представител юрисконсулт С.Х..
Намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че
въззивникът (ищец в първоинстанционното производство) не е установил при
условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие
и наличието на причинно-следствена връзка въпреки оспорването им с отговора на
исковата молба. Посочва, че между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение със съответен предмет. Твърди, че
застрахователният договор е бил подписан при действието на общи и специални
условия, като общите условия са неразделна част от договора. Твърди, че не се
спори, че въззивникът (ищецът) е
запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и ги приема (чл. 348, ал.
1 КЗ), а това се установявало и от подписа му. Посочва, че страните са свободни
да уговорят в общите условия основания, при които да не се изплаща
застрахователно обезщетение. Позовава се на експертното заключение и на разпита
на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, за да обоснове, че
липсва причинно-следствена връзка между механизма на пътнотранспортното
произшествие и нанесените увреждания. Иска от въззивния съд да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивният съд, след като прецени становищата на страните и събраните
пред първата инстанция доказателства, направи следните фактически и правни
изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на служебна проверка
въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно, както и допустимо
в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част намира следното.
Между страните е бил сключен застрахователен договор “Каско на МПС”
(полица № **********), по силата на който е било застраховано следното имущество:
моторно превозно средство марка и модел “Форд Галакси”, рег. номер ******.
Срокът на договора е бил от 00, 00 часá на 26. 01. 2016 г. до 24, 00
часá на 25. 01. 2017 г.
Застрахованото моторно превозно средство получило следните увреждания:
нараняване на боята и повдигане на покритието на предната лява врата;
нараняване на боята на задната лява врата. Уврежданията са били получени при
паркирано състояние, но от съприкосновение на твърд предмет, а не от
съприкосновение с друго движещо се моторно превозно средство. Увреждането на
предната лява врата освен това е настъпило значително по-рано в сравнение с
увреждането на задната лява врата предвид установената от
автотехническата експертиза корозия. Общият
размер на вредите е бил на стойност 470 лева и 42 стотинки.
На 24. 01. 2017 г. водачът на застрахованото моторно превозно средство С.И.К.е
отправила писмена застрахователна претенция до застрахователя. След направена
експертна справка застрахователят е отказал да заплати застрахователно
обезщетение на 22. 02. 2017 г., като се е позовал на глава пета, раздел I, чл.
18, ал. 4 от общи условия по застраховка “Каско на МПС”.
Тази фактическа обстановка се установява от представените по делото
доказателства:
застрахователната полица (л. 45 от исковото производство пред районния съд), уведомление за
щета (л. 4 от исковото производство на районния съд), опис – техническа
експертиза по щета (л. 6 от исковото производство на районния съд), писмо на
въззиваемото дружество (л. 3 от исковото производство на районния съд), експертното заключение по съдебната автотехническа
експертиза (л. 51 от исковото производство на районния съд) и данните от
разпита на вещото лице.
Правопораждащият вземането за
застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 от КЗ фактически състав е
следният: наличие на валидно застрахователно обезщетение между страните,
настъпване на вредоносно събитие през периода на застрахователно покритие,
което да представлява покрит застрахователен риск, увреждане на застрахованото
имущество, причинна връзка между вредоносното събитие и вредите и отправяне на
писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Искът за установяване на съществуването на вземането за застрахователно
обезщетение
по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 405, ал. 1 КЗ е неоснователен. Тежестта на доказването му е върху ищеца (чл. 154, ал.
1 ГПК). В
разглеждания случай ответникът своевременно с отговора на исковата молба е оспорил
настъпването на застрахователното събитие на твърдяната от ищеца дата и
механизма на настъпване на уврежданията. Освен това е навел възражение, че в
периода от 10. 02. 2016 г. до 23. 01. 2017 г. ищецът е регистрирал четири щети
за настъпили застрахователни събития, по една от които е било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 89
лева и 40 стотинки,
като след отремонтирането ищецът не е представил застрахованото моторно превозно средство за оглед и
фотозаснемане, които твърдения ищецът не е оспорил. Доказано е, че уврежданията
са настъпили вследствие на различни събития.
От съдебната автотехническа експертиза и
разпита на вещото лице се доказва, че едното от уврежданията (по предната лява
врата) е придружено с корозия, поради което не е настъпило на твърдяната от
ищеца дата. По отношение на него ответникът успешно е провел
пълно обратно доказване, макар и да не е носел тежестта за доказване. Във
връзка с второто увреждане (по задната лява врата) въззивният съд намира, че
ищецът не е представил достатъчно данни за пълно и главно доказване. Предвид наличието
на няколко предходни заведени щети, по една от които е било заплатено
застрахователно обезщетение, ищецът не е ангажирал доказателства за настъпило
ново вредоносно събитие от 23. 01. 2017 г., което да е причинило увреждането по
задната лява врата. По този начин са останали недоказани елементи от
правопораждащия правото на застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ
фактически състав. Поради тази причина първоинстанционният съд правилно е
отхвърлил иска. Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
Разноски. Предвид изхода на делото и
с оглед своевременно направената претенция на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни разноски.
Разглеждания случай се характеризира с незначителна правна и фактическа
сложност, а освен това в откритото съдебно заседание не се е явил юрисконсулт
на въззиваемото дружество. Поради тези съображения размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение трябва да бъде
определен съгласно на нормативно установения минимум по чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер
на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2826
от 07. 01. 2020 г., постановено от Софийския районен съд, 56-и състав, по гр.
д. № 8685 по описа за 2019 г.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс “Х.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес
*** - 13, офис 5, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК - З.”” АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, ж. к. “Възраждане”, ул. “***,
сумата от 100 (сто) лева – разноски
във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.