№ 464
гр. Пещера, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240101088 по описа за 2021 година
Предявен е от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж рег.№ *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от законния представител Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Н.М.,
против Т. ТР. М. ЕГН: **********, а дрес: гр./с. Пещера 4550, ул.“ Бор“, № 3, иск с
правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК.
Твърди ищецът, че със съобщение по ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на Районен
съд - Пещера, на „БНП Париба Пърсънъ Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. №
475/2021 по описа на Районен съд - Пещера заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл.
415 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителен
кредит № CREX-17239822 в общ размер на 631.39 лева, от които 539.49 лева - главница
по договора за кредит, 44.51 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата
за периода от 05.05.2020 г. до 05.09.2020 г., 47.39 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за 05.06.2020 до 16.04.2021, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането .
Вземането на ищеца се основава на договор за кредит № CREX-17239822 сключен
на 22.08.2019 г между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" като кредитор и Т. ТР. М.
като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на
1
изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до
05.09.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечни
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави
на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски всяка в
размер на 116.80 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на
плащанията.
Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавки съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката
(възнаградителна лихва) се формира съобрази приложимите по договора ГЛП и ГПР.
Твърди ищецът , че ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения
кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения
процент по кредита с добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с
него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането н кредита.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината
има 365 дни независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 116.80 лева, като в чл. 3
от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата.
Т. ТР. М. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителен кредит
на 05.05.2020 година, към която дата са били заплатени 7 броя погасителни вноски.
На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 05.06.2020. Към датата на подаване на Заявлението по чл.
410 ГПК в съда, вземането е станало ликвидно изискуемо в целия му размер, на
основание изтекъл погасителен план ( последна падежна дата по погасителен план -
05.09.2020г.
Предвид изложеното кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Пещера за
следните дължими суми по договор за отпускане н потребителски кредит № CREX-
17239822 както следва: 539.49 лева-главница; 44.51 лева - възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2020 г. до 05.09.2020 година;47.39 лева- мораторна лихва за периода
от 05.06.2020 г. до 16.04.2021 г.,законната лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парични задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
2
Формулират петитум да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България съществува вземането по договор CREX
17239822, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр.д. № 475/2021 по описа на Районен съд - Пещера, а именно:
539.49 лева - главница по договора за креди-44.51 лева възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2020 г. до 05.09.2020г., 47.39 лева - мораторна лихва начислена върху
главницата за периода от 05.06.2020 до 16.04.2021, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят
да се приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер
на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна.
Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В срока за отговор такъв е постъпил от ответника, чрез адв. Н. К. , особен
представител на ответника Т.М.. Твърди, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва иска по основание. Постигнатата в чл.3 от договора уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем не поражда
действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане,
но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в
заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, поради което задължението за
остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението. Същото се отнася и до ищцовата претенция, направена в условията на
евентуалност, с която се иска да бъде прието, че искът е осъдителен и че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди че
това волеизявление не е достигнало до длъжника, имайки предвид и спецификата на
настоящото производство- представителство чрез особен представител. Отделно от
гореизложеното, прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора,
водещи до нищожност на годишния процент на разходите и за нищожност на лихвения
процент. Моли иска да се отхвърли.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и
доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за потребителски
кредит №CREX-17239822 от 22.08.2019 г., на посочената дата е бил сключен същият
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, - в качеството на Кредитор, и ответника
Т. ТР. М. в качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между
страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 1170.
00 лв.. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по
3
начина, уговорен в договора, с което "БНП Париба Пърсънъл Файненс "ЕАД е
изпълнил задължението си по него. Въз основа на сключения между страните договор,
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни анюитетни
вноски - всяка по 116,80 лв., първа вноска на 05.10.2019 г., последната вноска е
следвало да бъде на 05.09.2020г., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 37.70 % и
годишния лихвен процент - 32.42 %, посочени в параметрите по договора.
От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът М. е
преустановил плащането на вноските по кредита, след като е погасил 7 месечни
вноски. След като е преустановил плащанията си, е останало непогасено задължение
по кредита.
Съгласно чл. 3 от сключения договор, вземането на ищеца станало изискуемо в
пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на осмата пропусната месечна вноска.
Ищцовото дружество е изпратило на ответника покана за плащане, в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжника да го погаси, но не
са налице данни поканата да е била получена от ответника преди образуване на
заповедното производство, а поканата, приложение към настоящата искова молба, е
връчена на особения представител.
Тъй като ответникът М. не е изпълнил задълженията си по сключения договор
за кредит, ищцовото дружество /видно от приложените по делото материали по частно
гражданско дело № 475/2021 г. по описа на Районен съд Пещера/ е пристъпило към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Районен съд Пещера за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Образувано било частно гражданско дело № 475/2021 г. по описа на Районен съд
Пещера. По цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 27 от 28.04.2021 г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ГПК, на ищцовото
дружество била указана възможността на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата
обстановка.
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно икономическа
експертиза , която установява, че ответника е извършил две плащания първоначално
първите седем вноски в размер на 817,60 лева и следа образуване на делото още 325,51
лева. към 09.05.2022 година размерът на главницата е 350,89 лв., и законна лихва в
размер на 1,04 лв.
Експертизата е приета като неоспорена от страните по делото.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим,
тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като
интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал.
1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на
4
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед
за изпълнение на парично задължение., издадена по ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на
РС Пещера, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане
на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване
на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416
ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя
от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: уважаването на иск с
правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи
съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в законоустановения срок,
но е частично основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по
делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за
потребителски кредит №CREX-17239822 от 22.08.2019 г. и погасителния план към
него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело №
475/2021 г. по описа на ПРС. От приетите по делото доказателства се установява по
несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е отпуснало на ответника потребителски паричен
кредит в размер на 1170. 00 лв. която сума кредитополучателят е усвоил. Това
обстоятелство се установява от самите клаузи на сключеният между страните договор
за отпускане на кредит, както и приложената фактура №380/22.08.2019г. за закупуване
на стока.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими
особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен
договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице
кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните.
Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно
императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за
потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Посочването
на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността
5
на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно
чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 37. 70 %,
но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР,
така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към
закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на
закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по
договора за кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви точно
разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР и какво е стойностно
измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти . Това, освен че
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от
възможността да извърши преценка за съответствието на договора с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по кредита.
Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част
от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за
сметка на другата. Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на
договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема, че "добри нрави"по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
"добрите нрави" злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които
може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с
потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена
във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, пар. 1 от Директива93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита
характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат
предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
В сключения между страните договор за кредит се предвижда задължение на
кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 32.42%. Разпоредбата на чл.
9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
6
нрави. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни
разпоредби на закона по отношение на размера на възнаградителната лихва. При
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически, поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се
приеме, че максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е
ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да
бъдат третирани неравноправно като недостигът на материални средства за един
субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити-
двукратния размер на законната лихва/ в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г по
гр. д. № 1106/2003г на ВКС, Решение № 378/18.05.2006г по гр. д. № 315/2005г на ВКС,
Решение № 1270/09.01.2009г по гр. д. № 5093/2007г на ВКС/. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави следва да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва. Към момента на сключване на процесния договор законната
лихва е 10%., при което уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в
размер на 32.42% годишно , надхвърля трикратния размер на законната лихва.
По делото не се установява, а и липсват твърдения за наличие на обстоятелства,
които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди за заемодателя
неизпълнение на задълженията на заемателя. Следователно уговаряне на
възнаградителна лихва в размер три пъти над законната значително надхвърля размера
на действителните вреди. Предвид характера на предоставяната по договора услуга,
преполагащ недостиг на парични средства у едната страна следва да се приеме, че
процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни отношения и равнопоставеност на страните по това
правоотношение. Следователно същата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
и на това основание нищожна.
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите
нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като
възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за
юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Независимо
от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в нормата на чл. 9 от ЗЗД,
противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени икономически
неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо отношение страна по нея.
В случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените
са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК- за определяне на възнаградителна лихва и
годишен процент на разходите.
За пълнота следва да се посочи и че приложеният по делото погасителен план не
отговаря на изискванията на чл. 11 ал.1 т.12 от ЗПК , тъй като е посочена една обща
сума, без да става ясно каква част от нея е за главница и каква за лихва – не е ясно
какви са извършените и предстоящите плащания; погасителният план следва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
7
плащания; планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай това липсва.
Ищцовото дружество представя погасителен план отговарящ на законовата разпоредба,
но същият е изготвен през 2021 година и не носи подписа на ответника. Ето защо
подписаният от ответника погасителен план не отговаря на законовите изисквания.
Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10,т.12 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. На
основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. По делото е установено, макар и без
извършването на съдебноикономическата експертиза, че кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 1170. 00 лв. Тази сума представлява чистата стойност на
кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и се дължи на кредитора. От размера на чистата
стойност на кредита следва да бъдат приспаднати направените до момента плащания
от ответника, които са в размер на 1143,11 лв. Следователно в полза на ищеца следва
да бъде признато вземане в размер на разликата от 26,89 лв. Като недължими по силата
на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за възнаградителна и мораторна
лихва.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде
уважен до размера от 26,89 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.04.2021г., до
окончателното плащане, а за разликата над 26,89 лв. до предявения размер от 539,49
лв. искът следва да бъде отхвърлен. Акцесорните искове за възнаградителна лихва в
размер на 44,51лв. за периода от 05.05.2020 г. до 05.09.2020 г. и за мораторна лихва в
размер на 47,39лв. за периода от 05.06.2020 г. до 16.04.2021 г. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни с оглед установената по делото недействителност на
договора за кредит.
Претенциите за възнаградителна лихва и за законна лихва за забава ще следва да
се отхвърлят изцяло, както по предявения главен установителен иск, така и по
евентуалния осъдителен иск, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските в исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, съразмерно на уважената част от исковете или разноски в размер на 30,87 лева.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това не е
направено, а и няма данни да е сторил такива.
Така мотивиран Районен съд – Пещера
РЕШИ:
По иска на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж, рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Димитров, против Т. ТР. М. ЕГН: **********, адрес: гр.
Пещера 4550, ул.“ Бор“, № 3, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. ТР. М. ЕГН:
**********, адрес: гр.Пещера 4550, ул.“ Бор“, № 3, че дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А. рег. № ********* сумата в размер на 26,89 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
Заповед № 27 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.04.2021 г.
по ч. гр. дело № 475/2021 г. по описа на Пещерския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за главница над присъдения размер от 26,89 лева до претендирания от
539,49 лв. , претенцията за възнаградителна лихва в размер на 44,51лв. за периода от
05.05.2020 г. до 05.09.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 47,39лв. за периода от
05.06.2020 г. до 16.04.2021 г , както по предявения главен установителен иск, така и по
евентуалния осъдителен иск, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. ТР. М. ЕГН: **********, адрес: гр.Пещера 4550, ул.“ Бор“№ 3,
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п. к. 1766, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Димитър Димитров, разноски в заповедното производство и в исковото производство в
размер на 30,87 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9