Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 19.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 февруари.……..……………………………………
през две хиляди и двадесета година……………..…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 537 по описа за 2020г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 274 по описа на БРС за 2019
година.
Ищецът И.П.П. твърди, че вземането между него и ответника П.С.С. е
основано на Запис на заповед, подлежащ на изпълнение, издаден му на 10.01.2018
г. от ответника за сумата 8 000,00 лева, която е получил, като се е
задължил да върне същата на 10.03.2019 г. На датата на падежа длъжникът не е
заплатил сумата, като ищецът многократно го е канил, предявявайки му Записа на
заповед, да върне сумата, като твърди, че плащане до момента не е извършено. С
оглед неизпълнение на задължението е начислена
и лихва за забава от деня следващ датата на падежа – 11.03.2019 г. до
16.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда, като мораторната
лихва е в размер на 148,90 лева.
Неиздължаването на ответника дало повод на ищеца да предяви вземането
си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 17.05.2019 г.
съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 8 000,00 лева главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.05.2019 година до окончателното изплащане, 148,90 лева мораторна
лихва, 163,00 лева държавна такса,
1 200,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Поради подадено от ответника възражение в предоставения срок, предявява
настоящия иск с цел да установи вземането си. Моли съда, да постанови решение,
с което признае за установено вземането му по отношение на ответника в
посочените по – горе размери. Претендира
и осъждане за разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.С.С. взема становище по предявения иск. Моли съда
да прекрати производството по отношение на сумата от 148,90 лева мораторна
лихва, като недопустимо и да постанови обезсилване на заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 274 /
В съдебно заседание представителя на ищеца моли съда да уважи
предявения иск, като ако не приеме, че вземането произтича от менителничния
ефект на издадения запис на заповед, то произтича от неизпълнение на договор за
заем. Ответникът не оспорва, че е подписал записа на заповед и документът
следва да се разглежда като разписка за получената сума.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.274/2019
година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в
производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът
приема предявения иск за неоснователен.
В приложеното към настоящото производство
заповедно такова се намира документ, представен в оригинал, наименован „запис
на заповед”. В него е посочено, че ответникът се задължава безусловно срещу
представянето на този запис на заповед да плати без протест сумата от
8 000 лева в деня на падежа 10.03.2019 година….Словом падежът е посочен
като „двадесети юли две хиляди и осемнадесета година”.
Записа на заповед като едностранна сделка има строго формален характер
и е подчинен на императивните разпоредби на чл.535 и сл. от ТЗ. Писмените
актове с менителничен ефект се подчиняват на строги изисквания за форма и
реквизити. Практиката на ВКС е последователна в разбирането, че строго
формалният режим за валидност на записа на заповед, включително за определяне
на падежа (чл.535 във връзка с чл.486 ТЗ и чл.537 ТЗ) не допуска последният да
бъде посочен по начин, който да буди съмнение и да дава повод за тълкуване. В
конкретния случай не просто има разминаване в изписването на падежа цифром и
словом, но недопустимо са посочени два падежа
- на конкретна дата и при предявяване. В този случай е налице нередовен
запис на заповед и при направеното абсолютно възражение за недействителност от
страна на ответника, предявеният установителен иск се явява неоснователен. В
случая без значение е направеното в съдебно заседание алтернативно искане от
страна на ищеца, съдът да приеме, че се касае до разписка за получена в заем
сума, която подлежи на връщане. Такова каузално правоотношение не е въведено по предвидения в закона срок,
поради което и не следва да бъде разглеждано.
Основателно е направеното възражение за недопустимост на предявения иск
по отношение на акцесорното вземане за лихва за периода от падежа до датата на
предявяване на вземането. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени в ТР
1/2004 и 4/2013 година, недопустимо е да бъде издавана заповед за изпълнение за
акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД, когато главното вземане произтича от запис на
заповед. Произнасянето на заповедния съд по недопустимо искане не прави
установителния иск в тази част допустим. Ето защо производството по отношение
на вземането в размер на 148.90 лева следва да бъде прекратено.
С оглед указанията по т.13 от ТР 4/2013 година на ОСГТК издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на обезсилване по отношение
на отхвърления иск за главница. Подлежат на обезсилване в частта на предявеното
акцесорно вземане.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника заплащане на направените
от последния разноски. Ответникът е представил доказателства за направени
разноски в заповедното производство в размер на 1 200.00 лева с ДДС.
Отделно от това се претендира и сумата от 1 500.00 лева разноски,
направени в настоящото производство, които да бъдат заплатени на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на представляващото го адвокатско дружество.
По тези съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.П., с ЕГН ********** *** срещу П.С.С., с ЕГН **********,*** иск за
установяване на вземане в размер на 8000,00 лева по запис на заповед, издаден на 10.01.2019 г. в гр. София, за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.274 по
описа на РС Берковица за 2019 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 537 по описа за
2019 година, в ЧАСТТА за сумата от 148.90 лева,
представляващи мораторна лихва върху сумата от 8000,00 лева, за периода 11.03.2019
г. - 16.05.2019 г., за които е издадена
заповед за изпълнение от 17.05.2019 година по ч.гр.д. № 274 по описа на БРС за
2019 година, поради недопустимост на предявения иск по отношение на акцесорното
вземане за лихва за периода от падежа до датата на предявяване на вземането.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
17.05.2019 г. и Изпълнителен лист от 17.05.2019 г., издадени по ч. гр. дело №
274/
ОСЪЖДА И.П.П., с
ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на П.С.С., с ЕГН ********** *** сумата от 1200,00 лева с ДДС, направени разноски по ч.гр.д. № 274 по
описа на БРС за 2019 година.
ОСЪЖДА И.П.П., с ЕГН
********** *** да ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „В. и Лимберов”, с БУЛСТАТ
*********, вписано в регистъра на адвокатските дружества под личен номер
********** с решение на Адвокатския съвет- София, с адрес: град София, ул. Хан Аспарух № 60, ет.
3 сумата от 1500,00 лева, направени разноски по гр.д.
№ 537 по описа на БРС за 2019 година.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр. 274/2019 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :