Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1064/3.6.2019г. град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на
четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1768 по описа на съда за 2019 година,
Р
Е Ш И :
Отменя наказателно постановление № 433а-141/30.11.2018 г.
на началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което на К.Г.Д. ЕГН **********,
на основание чл.257 ал.1 и чл.264 ал.1 от Закона за МВР са наложени
административни наказания глоба в размер на 500 лева и глоба в размер на 1000
лева за нарушения на чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от Закона за МВР.
Да се изпратят съобщения на началника на Първо РУ при ОД
на МВР Варна и на К.Г.Д., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено по реда на глава
XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка де севърне на
Първо РУ при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на К.Г. Дочев срещу Наказателно
постановление № 433а-141/30.11.2018 г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна,
с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и
глоба в размер на 1000 лева за нарушения на чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от Закона
за МВР. В жалбата въззивникът посочва, че счита
наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно
поради неотразена в пълнота фактическа обстановка, непълнота на
доказателствата, несъобразяване на размерите на наказанията с тежестта на
нарушенията, поради което моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Преди съдебното
заседание са постъпили от въззивника Д. писмени бележки, с които се моли делото
да се гледа в негово отсъствие и се излагат аргументи по същество
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
В началото на месец ноември 2018 година *** заедно с ***
били отседнали в резиденция Евксиноград край град Варна. Полицейските сили от
град Варна били разположени около маршрутите на движение на официалните лица за
осигуряване на бързо и безпрепятствено преминаване на екскорта им.
Свидетелите Р.Н.Н. и С.С.И. били полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР
Варна. На 03 срещу 04.11.2018 г. им било възложена охраната на кръстовището на
бул.Владислав Варненчик и ул.Струга непосредствено преди кръговото кръстовище
на автогара Варна. Тяхната задача била да охраняват пътния участък, да следят
за съмнителни лица и паркирани автомобили и при тръгване на делегацията от
Евксиноград да спират движението и да осирят маршрута
на ескорта. Тъй като кръговото кръстовище било в процес на завършване, на
пътното платно били поставени пластмасови бализи –
стойки за временна организация на движението. Около полунощ официалната
делегация преминала през охранявания от Н. и И. пътен участък в посока
автогарата и те останали на място да осигурят и завръщането на делегацията.
Около 00,40 часа на 04.11.2018 г. въззивникът
К.Д. след употреба на алкохол управлявал собствения си лек автомобил Пежо 307 с
рег.№ В 1767 ВТ по бул.Владислав Варненчик посока изхода на града. При
приближаване на кръговото кръстовище преди автогара Варна Д. не възприел
временните стойки за организацията на движението, блъснал няколко бализи, загубил контрол върху управлението на автомобила и
при навлизане в кръговото кръстовище се блъснал с автомобила в тротоара на
кръстовището, едната ог гумите на автомобила се
пръснала, изкривила се джантата, от удара се отворили въздушните възглавници и
автомобил спрял на кръстовището. Като видели това свидетелите Н. и И. се
приближили към автомобила и отворили шофьрската
врата, усетили мирис на алкохол. Д. се опитвал да запали двигателя, но не
успял. Полицейските служители му казали да излезе от автомобила, но Д. се
държал неадекватно, отново се опитал да запали двигателя, тогава с прилагане на
физическа сила полицаите извадили Д. от автомобила и тъй като буйствал, му
сложили белезници. Поискали му документите, Д. продължавал да се държи
неадекватно, не разбирал какво се е случило и се опитал да се отдалечи от
мястото пеша, но бил спрян от полицаите.
Бил извикан екип на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна. Д. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест дрегер, за което от Я. Х. М. –
командир на отделение в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР му бил съставен акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д бл.№ 869625 по
чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. Актът бил предявен същия
ден на въззивника, който не направил възражения по констатациите в него и
отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
На Д. бил му издаден талон за медицинско изследване и бил
отведен в Спешния център на МБАЛ Света Анна Варна АД, където му била взета кръв
за химическо изследване. От Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол № 1663/05.11.2018 г. е видно, че в кръвта на Д. е
установено налицие на етилов алкохол в количество
2,62 на хиляда. За управление на МПС след употреба на алкохол срещу Д. било образувано
Досъдебно производство № 786/18 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна. Внесено е в Районен съд Варна спорумение
между Районна прокуратура Варна и адв.Асен Димов като упълномощен защитник на
обв.К.Д. за прекратяване на наказателното производство. Образувано е НОХД №
291/2019 г. по описа на Районен съд Варна, по което с протоколно определение от
28.01.2019 г. на ВРС, 23 състав, е одобрено споразумение между ВРП, адв.Димов и
обв.Д., с което последният се признава за виновен в извършването на
престъпление по чл.343б ал.1 от НК и приема да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1
от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 година и 2 месеца.
Д. след това бил отведен в Първо РУ при ОД на МВР Варна.
Там, вече на 04.11.2018 г. св.Р.Н.Н. – командир на
отделение за опазване на обществения ред при Първо РУ към ОД на МВР Варна съставил
акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 433-а-141 на
въззивника за това, че на 03.11.2018 г. около 00:45 часа в гр.Варна, на бул.Владилав Варненчик и ул.Струга не е изпълнил устно
разпореждане на униформен служител на МВР по време на изпълнение на служебните
си задължения: да излезе от управлявания от него лек автомобил с цел извършване
на полицейска проверка и за това, че не е изпълнил разпореждането и прави опит
за напускане на проверката с цел нейното осуетяване, като по този начин
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Според
актосъставителя въззивникът е извършил нарушения на
чл.64 ал.4 и чл. 264 ал.1 от Закона за МВР ЗМВР/. Актът бил предявен същия ден
на въззивника, който не направил възражения по констатациите в него и отказал
да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на съставения акт,
административно - наказващият
орган е издал Наказателно постановление № 433а-141/30.11.2018 г., като
е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН и е
приел, че са нарушени от въззивника разпоредбите
на чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от ЗМВР, за което е наложил
за първото нарушение административно
наказание глоба в размер на 500 лева на основание
чл.257 ал.1 от ЗМВР и за второто нарушение административно наказание глоба в
размер на 1000 лева на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.
В съдебно заседание бяха
разпитани в качеството на свидетели полицейските служители Р.Н.Н. и С.С.И.. Двамата потвърждават, че след пътно-транспортното
произшествие са отишли при автомобила, отворили са шофьорската врата и са
казали на Д. да излезе навън, но той не излязъл, употребили физическа сила и го
извели извън автомобила, той оказвал съпротива, поради което му поставили
белезници. Д. бил пиян и се държал неадекватно през цялото време. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като обективни и съответстващи на
останалите доказателства по делото.
Към административно-наказателната преписка са
приложени Наказателно постановление № 433а-141/30.11.2018 г., Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 433-а-141/04.11.2018 г.,
докладна записка от Ст.И., Заповед № 8121з-1371
от 11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Към въззивната жалба са приложени: копие от
заповед за задържане на лице и копие от протокол за личен обиск на лице от
03.11.2018 г.
От съда бяха изискани и представени от
началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна
заверено копие от Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 г. на министъра на
вътрешните работи.
От 23 състав на Районен съд Варна бяха
изискани и представени заверени копия от Протокол № 42/28.01.2019 г. по НОХД №
291/2019 г.; заверено копие от АУАН серия Д бл.№ 869625 от 04.11.2019 г.;
заверено копие от Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол № 1663/05.11.2018 г.
Посочените писмени доказателствени средства
бяха приобщени към делото на основание чл.283 от НПК и са кредитирани изцяло от
съда.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени
доказателства и събраните в съдебно заседание гласни доказателства.
Съдът,
както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Наказателното постановление е връчено на Д. на 05.04.2019
г. Жалбата срещу него е входирана в Първо РУ при ОД
на МВР Варна на 12.04.2019 г. Жалбата е подадена в срока на обжалване от
надлежната страна, поради което същата е
процесуално допустима.
АУАН е съставен от компетентен орган –
командир на отделение при Първо РУ при ОД на МВР Варна съгласно разпоредбата на
чл.267 ал.1 от ЗМВР и Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда
на чл.43 ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна съгласно
изискванията на чл.267 ал.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-1371
от 11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено.
Съдът счита, че неправилно е
приложен материалния закон.
В случая
става въпрос не за осуетяване на каквато и да е полицейска проверка, а за
проверка на водач на МПС. Отказът на водач на МПС да представи документите си
за самоличност или осуетяването на проверка по друг начин е нарушение по чл.175 ал.1 т.3 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/. Тази норма е специална по отношение на чл.264 от ЗМВР и като
такава я дерогира. Още повече, че специалната норма
на ЗДвП предвижда по-нисък размер на наказанието. При спазване на принципа
"Lex specialis derogat legi generali"/“Специалният
закон дерогира общия закон“/, приложение следва
задължително да намери специалната норма на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, а не
общата норма на чл.264 от ЗМВР. Дори и
да приемем, че полицейското разпореждане е било за представяне на документите,
то отново не следва да намери приложение общата норма на чл.264 от ЗМВР,
тъй като за нарушение, изразяващо се в
непредставяне на документи за самоличност, е предвидена специална разпоредба в Закона за българските лични документи/ЗБЛД/.
Според чл.80 т.5 от този закон, наказва
се с глоба от 50 до 300 лева лице, което "не представи български личен
документ при поискване от компетентните длъжностни лица". И тук следва да
се приложи правилото, че специалната норма дерогира
общата, и тук специалната норма предвижда по-малко по размер наказание.
Непредставянето на документи за самоличност, описано в ЗБЛД е специална
хипотеза на възпрепятстване на проверка по отношение на възпрепятстването,
предвидено в ЗМВР. А осуетяването на проверка от водач на МПС е специална
хипотеза и по отношение на ЗБЛД, и по отношение на ЗМВР.
Предвид
горното, тъй като проверката е била извършена по повод управлението на МПС и
предизвикване на пътно-транспортно произшествие, съдът счита, че проверяваният Д.
е имал качеството на водач и нарушението е следвало да бъде квалифицирано по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, а не по
чл.64 ал.1 и чл.264 ал.1 от ЗМВР. Независимо
от последното, тъй като материалният закон е приложен неправилно, наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Освен
посоченото основание, съдът счита, че са налице и основания за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, тъй като не са осъществени от обективна и
субективна страна описаните нарушение на чл.64 ал.1 и чл.264 ал.1 от ЗМВР.
От
обективна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наказателното постановление
следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
Видно от
обстоятелствената част както на АУАН, така и на наказателното постановление, в
същите се сочи, че "лицето" / дали се касае за жалбоподателя не е ясно/
не е изпълнило устно разпореждане на униформен
служител на МВР по време на изпълнение на служебните си задължения: да излезе
от управлявания от него лек автомобил с цел извършване на полицейска проверка и
е направило опит за напускане на проверката с цел нейното осуетяване, като по
този начин противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. При така описаните
от фактическа страна нарушения, административно-наказващият орган е посочил
като нарушени нормите на чл.64 ал.1 от ЗМВР, според която разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или
здравето му и тази на чл.264 ал.1 от същия закон, съгласно която
закона предвижда административно наказание глоба в размер от 500 до 1000 лева
за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си,
ако извършеното не съставлява престъпление.
За да е осъществено
нарушението по чл.64 ал.3 от ЗМВР следва да има ясно формулирано и точно
разпореждане на полицейски орган в изпълнение на възложените му функции до
гражданин, това разпореждане да е възприето от гражданина като насочено към
него и да има неизпълнение на това разпореждане. Според АУАН и наказателното
постановление лицето не е изпълнило полицейско разпореждане да излезе от
автомобила. Но от разпитите на полицейските служители не се установи те да
отправяли точно такова разпореждане, кога е станало това, дали е било възприето
от лицето, за да се търси отговорност за неговото неизпълнение. Същото се
отнася и за нарушението по чл.264 ал.1 от ЗМВР. Д. чрез употреба на физическа
сила е бил изведен от автомобила и са му били сложени белезници, наоколо се
събрали около 15-20 полицаи и при това положение не е възможно той да направи опит
за напускане на проверката с цел нейното осуетяване. От описанието от
фактическа страна не става ясно кой и защо е отправил разпореждане, към кое
точно лице и какво точно се е случило. Изключително краткото описание не дава
възможност с да се разбере с кои точно действия въззивникът
не е изпълнил разпореждане на орган на власт и с кои действия му е пречил да
изпълни служебните си задължения. Така описаната фактическа обстановка е
непълна и не може да се установи действителната ситуация, при която е извършено
нарушението. Въпреки че в автомобила се е намирало още едно лице – жена, същата
въобще не е била разпитана за установяване на спорните обстоятелства. Липсата
на пълно и точно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на
обстоятелствата, при които същото е извършено и непосочване на доказателства,
които потвърждават извършването му, винаги съставляват съществени процесуални
нарушения, тъй като ограничават правото на защита на нарушителя, който е лишен
от възможност да разбере в извършването точно на какви нарушения е обвинен.
Този порок на наказателното постановление не би могъл да бъде отстранен от
настоящата въззивна инстанция, тъй като волята на административно-наказващия
орган следва да бъде ясна. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, да се установяват едва в съдебно заседание, тъй като
същите императивно следва да фигурират както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
От субективна страна:
Разпитаните като
свидетели полицейски служители Н. и И. са категорични в своите показания, че Д.
е бил силно алкохолно повлиян, държал се е неадекватно и не е разбирал какво
точно се случва. Това влияние на алкохола, съчетано с факта на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, понесения удар от него и от отварянето на
въздушните възглавници на автомобила изключват възможността въззивника Д. да
възприеме отправените му реплики и евентуални разпореждания от полицейските
служители, да ги осмисли и да реагира логично. Той се е намирал в шоково състояние
от изпития алкохол и претърпяното пътно-транспортно произшествие, действал е
инстинктивно, а не с цел да не изпълни полицейските разпореждания или да пречи
по някакъв начин на полицейските служители да изпълняват функциите си, което
прави деянията му несъставомерни от субективна страна
по посочените нарушени законови норми.
Посочените нарушения са от кръга на
съществените, тъй като безспорно са ограничили правото на защита на въззивника
да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен с неговите
обективните признаци, а след това и да организира адекватно защитата си. В този
смисъл наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
На изложените основания съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :