№ 88
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500754 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 142 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 736/2022 г. по
описа на РС – Ботевград е признато за установено по иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД, че Д. В. П. дължи на С. Р. Г.
сумата от 1 000,00 лева, представляваща неизпълнено задължение по сключен
между страните договор за заем от 14.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22.12.2021 г. до окончателното й заплащане, за която
сума е издадена Заповед № 500/23.12.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1628/2021 г. по описа на РС-Мездра.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство с доводи за неправилност и
необоснованост. Посочва се в жалбата, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните доказателства по
делото. В тази връзка се поддържа, че от свидетелските показания на Е. Ц. по
категоричен начин се установявало връщане от ответника на претендиранaта
сума. Според жалбоподателят тези показания са логични, достоверни и
непротиворечиви, като неправилно първоинстанционният състав не ги е
кредитирал поради заинтересованост. По същество е отправено искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов акт по същество на
спора, с който предявеният иск да бъде отхвърлен.
1
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените основания в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на
установителния иск по чл. 422 от ГПК – възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок, съгласно дадените от съда указания.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по реда на чл. 422 от ГПК за
признаване по отношение на Д. В. П., че същата дължи сумата от 1000,00
(хиляда) лева, представляваща неизплатена част от заемна сума по договор за
паричен заем от 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.12.2021 г. (датата на подаване на заявление по реда на чл. 410
ГПК) до окончателното изплащане на вземането. За посочената сума в полза
на ищеца - С. Р. Г., в заповедното производство по ч.гр.д. № 1628/2021 г. по
описа на РС-Мездра, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК.
Предвид твърденията в исковата молба, в случая вземането, предмет на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, произтича от договор за заем за
потребление, сключен между заявителя в заповедното производство
(заемодател) и длъжника по този договор (заемател).
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. В принципен план договорът за заем е неформален
договор, за действителността на който не се изисква нарочна писмена форма
(изключение са договорите за паричен наем за суми над 5000 лв., за
доказването на които съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е необходима винаги
писмена форма). Договорът за заем с предмет парична сума се счита сключен
от момента на предаването й от заемодателя на заемателя, което обуславя
реалният характер на договора.
Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд,
според която при иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или както е в настоящия
случай – при иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича
от договор за заем, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на вaлидно сключен между страните договор за
заем. Следователно в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че претендираната сума е предадена на ответника, така и на
обстоятелството, че е предадена именно въз основа на договор за заем, т. е.
със задължение за връщане. От своя страна, при оспорване на иска,
ответникът следва да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
2
В настоящия случай не е спорно, а и се установява по делото, че между
ищеца от една страна, в качеството й на заемодател, и ответника от друга
страна, в качеството й на заемател, е налице валидна облигационна връзка,
имаща характера на неформален договор за заем за сумата от 2 000,00 лева.
Установява се, че договорът е сключен на 14.07.2021 г., когато посочената
сума е реално предадена от заемодателя чрез банков превод по сметка на
заемателя (видно от представеното към исковата молба платежно нареждане).
Съгласно твърденията в исковата молба, ответникът е върнал
половината от заемната сума, което обстоятелство също не се оспорва, а и се
установява от приложеното платежно нареждане от 17.09.2021 година.
Предвид посоченото и с оглед изложеното във въззивната жалба,
настоящият състав намира, че спорен на етапа на въззивното производство е
единствено въпросът извършено ли е погасяване на претендираната сума от 1
000,00 лева.
Доказаването на посоченото обстоятелство е в тежест на ответника по
делото, като в тази връзка в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Е. Ц..
Свидетелката посочва, че към юли месец 2021 година ищецът в
производството С. Г. е била работодател на ответника - Д. М., като двете са
били в много близки отношения. Съгласно изложеното от свидетелката между
страните в производството имало уговорка М. да бъде назначена на 4 часов
работен ден, за да може като неин работодател Г. да заплаща по-ниски
осигуровки, като изработените в повече часове – следвало да бъдат заплащани
„на ръка“. Свидетелката посочва още, че предоставената в заем парична сума
от 2 000,00 лева, всъщност й е предадена от ответницата за задоволяване на
нейни неотложни нужди, т.е. заемът е взет единствено заради необходимостта
на свидетелката от парични средства. Между страните по делото е уговорено
връщането да стане чрез удържане на суми от дължимото от ищцата на
ответницата трудово възнаграждение и то именно от сумите получавани „на
ръка“. Според изложеното от свидетелката ищцата, след сключване на
процесния договор, последователно удържала всеки месец около 200,00 лева
от възнаграждението на ответницата, като през месец септември сумата била
около 500,00 лева, което накарало ответницата да напусне работата си и да
преведе, оставащата (според нея) сума от заема в размер на 1 000,00 лева по
банков път. Според свидетелката ищцата дължала на ответницата още 2
400,00 лева във връзка с изработени от последната часове, които са останали
неизплатени. Свидетелката посочва също, че през месец ноември 2021 година
ищцата е отправяла заплахи по адрес на ответницата, с искане оставащата по
договора за заем сума от 1 000,00 лева да й бъде възстановена. Поради това
ответницата помолила свидетелката да й върне посочената сума и в края на
месец ноември 2021 година двете отишли пред офиса на ищцата.
Свидетелката не посочва точна дата, но според изложеното от нея денят е бил
работен, след 20.11.2021 г., тъй като тогава е събрала парите, а времето е било
преди обяд. Посочва, че двете с ответницата опитали да влязат в офиса на
ищцата, но не били допуснати. Последната излязла отпред и процесната сума
й била предадена от ответницата на ръка. Свидетелката посочва, че ищцата не
е пожелала да предостави някакъв документ в уверение на това, че е получила
3
процесната сума.
При преценка на посочените свидетелски показания настоящият състав
намира същите за логични, последователни и достоверни. Също така
съпоставени с останалите доказателства по делото, същите са и
непротиворечиви. В тази връзка посоченото от свидетелката обстоятелство, че
ответницата е превела през месец септември 2021 година по банков път
сумата от 1 000,00 лева, се установява и от представеното по делото платежно
нареждане. Показанията на свидетелката не влизат в противоречие и с
показанията на другия разпитан по делото свидетел, поискан от ищеца –
Тихомир Милчев. Посоченият свидетел не заявява да е бил очевидец на
предаване на парични суми, нито при сключване на договора, нито в по-късен
момент във връзка с изпълнение на задължението по него. Следователно
единственият свидетел очевидец на предаване на процесната сума е именно
свидетелката Цветанова, като нейните показания в тази част остават
необорени по делото, доколкото доказателства в обратния смисъл не са
събрани. На следващо място настоящият състав намира, че свидетелката не е
заинтересовано от изхода на делото лице, макар да се установява, че заемът е
взет единствено с цел преодоляване на нейните финансови затруднения. В
тази връзка следва да се посочи, че единствено фактът, че свидетелката е
близка приятелка на страната, не дава основание на съда да не кредитира
показанията й и в частност възприетото пряко и непосредствено от нея
предаване на процесната сума. Също така обстоятелството, че свидетелката е
предупредена за наказателната отговорност, която носи, и даденото обещание
да говори истината, води настоящият състав до извод, че изложените от нея
факти са представени пред съда точно и добросъвестно, поради което следва
да се приеме за осъществено предаването на процесната сума от 1 000,00 лева
от ответницата на ищцата в брой, в края на месец ноември 2021 година.
В заключение може да се обобщи, че задължението по договора за заем е
погасено в цялост чрез плащане, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД, следва да се
отхвърли изцяло, като неоснователен.
Тъй като крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, а вместо него – да се
постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
въззивната страна следва да се присъдят направените разноски във
настоящото производство. Такива се установяват в размер на 25,00 лв. -
държавна такса и 770,00 лева – адвокатско възнаграждение. Поради това на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателят сумата от общо 795,00 лева, разноски за
въззивното производство.
Уважаването на въззивната жалба в цялост налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, като такива се следват
единствено в полза на ответника – настоящ въззивник. Пред
първоинстанционния съд е представен договор за правна помощ, съгласно
който договореният и заплатен адвокатски хонорар е в размер на 770,00 лева,
за която сума ищецът – настоящ въззиваем, следва да бъде осъден.
4
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 142 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 736/2022 г. по описа на РС – Ботевград, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Р. Г., ЕГН **********, срещу Д. В. П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване за установено на вземане в размер на 1 000,00
лева, представляващо неизпълнено задължение по сключен между страните
договор за заем от 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.12.2021 г. до окончателното й заплащане, за която сума е
издадена Заповед № 500/23.12.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1628/2021 г. по описа на РС-Мездра.
ОСЪЖДА С. Р. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. В. П., ЕГН
********** сумата от 795,00 лева, представляваща сторените от последната
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Р. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. В. П., ЕГН
********** сумата от 770,00 лева, представляваща сторените от последната
разноски в първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5