РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир С. Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир С. Нинов Гражданско дело №
20203110111252 по описа за 2020 година
Ищцовата страна „К. Б.“ ЕООД сочи в исковата си молба, че на 23.08.2015г. между
„4*" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В*" и
ответницата Т. М. А. е сключен Договор за кредит №**********, по реда на чл.6 от ЗПФУР
и съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно
разпоредбите на чл.3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по 1 сключването на договора
за кредит е подробно описана в Общите условия на „4*" ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР
и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит,
след регистрация в системата на „В*" на интернет страницата на кредитодателя-www.** На
посочената страница „В*" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР.
След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „В*". Кредитополучателят трябва да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С
натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
1
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин. Кредитодателят
дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира
получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За използването на
услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане,
която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т.3.1 от Общите
условия на „В*", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния
превод. В процесния случай, на 23.08.2015г. страните сключват договор за кредит,
фигуриращ в системата на „В*" под № ********** и явяващ се четвърти по ред договор за
кредит между тях. В заявката си Т. М. А. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер
BGN 190лв., като е заявена и незадължителната услуга за експресно разглеждане на 2
кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 22.09.2015г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от
кредитодателя чрез паричен превод посредством Ю* Б* АД на 24.08.2015г. Към датата на
падежа - 22.09.2015г. ответника е следвало да плати сума в общ размер 226,10лв, от които:
190лв. - главница, 29,71лв. - такса експресно разглеждане и 6,39лв. - лихва за периода на
отпускане на кредита. На 01.09.2015г. и във връзка с т.8.1. и 8.2. от Общите условия, Т. М.
А. подава заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 200лв., ведно с нова услуга
за експресно разглеждане. Съгласно т. 8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на
Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички
параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по
Кредита остават непроменени". На 01.09.2015г. сумата е отпусната на г-жа А. чрез паричен
превод посредством Ю* Б* АД. Доколкото падежната дата остава непроменена, към
22.09.2015г., кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер 456,90лв. от
които: 390лв. - главница; 55,81лв. - такси за експресно разглеждане и 11,09лв. - договорна
лихва за периода на отпускане на кредита. С настъпване на падежа на договора, Т. М. А.
неколкократно се възползва от правата си съгласно т.11 от Общите условия към договора за
кредит, според които кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен Срокът за
връщане на кредита. Удължаването на Срока за връщане е допълнителна услуга, която се
предоставя по искане на Кредитополучателя, при съгласие на Кредитора, съобразно
Тарифата на Кредитора. Съгласно упражненото право, срокът за връщане на кредита е
удължен до нова падежна дата-10.01.2016г. Въпреки това с настъпването на падежа по
договора С настъпване на падежа по договора - 10.01.2016г., кредитополучателят не
погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от
Общите условия, от 11.01.2016г., „4*" ЕООД (В*) започва да начислява наказателна лихва,
2
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към
договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на 3 просрочието. От „В*"
изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за
кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.5. от
Общите условия към Договор за кредит №********** е таксуват по 10лв. за всяко и са за
сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани
ответникът не погасява гореописаните вземания. На 23.11.2018г. „4*" ЕООД, в качеството
си на цедент, сключва с „К. Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер от 982,22лв., от които:
главница – 390лв., 55,81лв. - такси за експресно разглеждане, 11,09лв. - договорна лихва за
периода на отпускане на кредита, наказателна лихва - 525,32лв. Посочените вземания са
подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение
на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К. Б." ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Б. п. ЕАД, която се е върнала с отметка
„Непотърсено". Ето защо към настоящата искова молба, прилагам уведомление за
извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от
ЗЗД, „4*" ЕООД предоставят на „К. Б." ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания.
От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава. Моли, да се постанови съдебно решение, с което да се осъди Т. М. А., да
заплати на „К. Б." ЕООД единствено сумата в размер на 390лв., представляваща главница
по Договор за кредит №49974716004 и законна лихва върху главницата, от подаване на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането, в условията на
евентуалност и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, моли да се осъди Т. М. А., да заплати на „К.
Б." ЕООД сумата в размер на 390лв., която същата е получила без правно основание, както
и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането и да заплати на „К. Б." ЕООД направените съдебни разноски по
настоящото производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв., с
включен ДДС.
Ответницата в даденият и по реда на чл.131 от ГПК срок не е заявила отговор.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.79 от ЗЗД вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ответницата се е явила лично в открито съдебно заседание и е заявила , че признава
задълженията си към ищеца, като по този начин е признала иска.
Решаващия състав намира, че следва да постанови решението си по реда на чл.237 от
3
ГПК прие заявено признание на иска от страна на ответницата, като същото съгласно
разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК е неоттегляемо.
Ищецът е предявил и искане за заплащане на разноски поради което такива следва да
му бъдат присъдени в размера на 200лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. М. А. от с.Страшимирово, Обл.Варна, у**** да заплати на „К. Б.“
ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, **, сумите от
390лв. главница по договор за кредит №**********/23.08.2015г. сключен с „4*“
ЕООД и закупен от ищеца на 23.11.2018г., заедно със законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба-11.09.2020г. до окончателно изплащане на сумата, на
осн. чл.79 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД и 200лв. разноски по делото на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4