О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 16.09.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1627 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от И.Д.Х.
от с. Ветрино, чрез адв. Л.П., срещу Решение
№ 2539 от 07.06.2019 г., постановено по гр.д. № 5376/2018 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният
съд е ОСЪДИЛ И.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 640,00 /шестстотин
и четиридесет/ евро, представляваща частична претенция от вземане цялото в
размер на 7336.73 евро, представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца
вноски по кредитна клиентска сметка № 96601442401707 и клиентски № *********,
разкрита на ответника в „Уникредит Булбанк“АД във
връзка с Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR
1700995/26.03.2009 г., сключен между И.Д.Х. и „УниКредит
Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 13.04.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Жалбоподателят И.Д.Х. счита постановеното решение за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът не е възприел
правилно фактическата обстановка и не е обсъдил всички приети по делото
доказателства. Излага, че не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване,
защото ищецът по свое желание е внесъл паричната сума по банковата сметка на
ответника, а последният не се е разпореждал с нея. Твърди, че са налице
отношения основани на договор между роднини, във връзка с тегленето на кредита
и връщането на парите, които отношения се установяват по делото от свидетелските
показания. Сочи, че целта на договорките е била да се финансира дружеството
„Консорциум Реми Груп“ АД, което към момента на тегленето на кредита е било във
влошено състояние. В тази връзка излага, че ответникът е бил формален
кредитополучател, а вноските по кредита са се заплащали от ищеца и синовете му.
Твърди още, че не е налице обогатяване на ответника, защото закупеният
апартамент не е въведен в експлоатация и не може да бъде продаден, и кредитът
не е погасен. В заключение сочи, че с плащането на сумите ищецът е изпълнил
един нравствен дълг, предвид близката родствена връзка между страните и
непострояването на сградата. Иска допускане на свидетелски показания и поставя
въпроси към ищеца. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р.Х.И. депозира
писмен отговор на жалбата. Твърди, че същата е неоснователна. Сочи, че
възраженията на въззивника, във връзка с волята за разпореждане със сумите, са
преклудирани и не следва да се разглеждат. Излага, че договорки между страните
не са установени по делото и ответникът се е разпоредил с получената по кредита
сума. Възразява срещу дадената от първоинстанционния съд правна квалификация,
като твърди, че същата следва да е чл. 59 ЗЗД. Сочи, че свидетелските показания
на водените от ответната страна свидетели не могат да се ценят, защото е налице
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Противопоставя се на доказателствените
искания на въззивника. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
По отношение на възражението, във връзка с приетата от съда
първоинстанционния съд правна квалификация, настоящия състав приема следното:
В конкретния случай ищецът
твърди и първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД, а
ответникът твърди, че евентуално се касае за иск чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
В т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979
г. е прието, че в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически състава. Когато
не са налице елементите на някой от тези три фактически състава и когато въобще
липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият
разполага с иск по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно указанията по т. 2
от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС когато
въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на
предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно,
без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на
материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението
на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират
съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/.
С доклада по делото
първоинстанционният съд е дал подробни указания за подлежащите на доказване
факти, съобразно приетата правна квалификация. В доказателствената тежест за
ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД се включва тази по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, защото следва
да се установи връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника от един или от няколко общи факта, докато при началната липса на
основание ищецът следва да установи само даването на благото. Ответникът
всякога трябва да установи наличието на основание за задържане на даденото. Не
се налага даването на нови указания за подлежащите на доказване факти, като
страните са поискали относими доказателства пред първата инстанция.
В този смисъл
първоинстанционният съд е дал по-пълни указания на страните, като не е нарушил
правата им по ангажиране на доказателства, поради което на този етап не се
налага произнасяне по правната квалификация, а това ще бъде сторено с решението
по спора. В този смисъл са и мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС,
в които се приема, че извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция
с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне
на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се
дължи едва при постановяване на въззивното решение.
По доказателствените искания:
По отношение на искането за
допускане на гласни доказателства съдът намира, че следва да се уважи,
доколкото е относимо към предмета на спора, а именно разпределената на
ответника доказателствена тежест да установи основанието за получаване на
процесните суми. Същото не е преклудирано, защото първоинстанционният съд е
извършил процесуално нарушение, като не е допуснал още гласни доказателства при
неустановяване на спорните факти. На въззивника следва да се допусне до разпит
в съдебно заседание един свидетел при режим на водене, като се съобрази
разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК и факта, че за тези обстоятелства вече са
били разпитани двама свидетели пред първата инстанция, чиито показания ще бъдат
преразгледани по същество от настоящата инстанция.
Настоящият състав счита за
преклудирано искането за допускане на допълнителни въпроси към ищеца, доколкото
не се сочат допуснати от първоинстанционния съд нарушения, които са попречили
на страната да отправи своевременно това искане, нито нововъзникнали факти.
Също така пред първата инстанция на ищеца са му били зададени въпроси за същите
факти.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба от И.Д.Х. от с. Ветрино, чрез
адв. Л.П., срещу Решение № 2539 от
07.06.2019 г., постановено по гр.д.
№ 5376/2018 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ И.Д.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 640,00 /шестстотин и
четиридесет/ евро, представляваща частична претенция от вземане цялото в размер
на 7336.73 евро, представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по
кредитна клиентска сметка № 96601442401707 и клиентски № *********, разкрита на
ответника в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009 г.,
сключен между И.Д.Х. и „УниКредит Булбанк" АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ДОПУСКА, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, до разпит в
съдебно заседание един свидетел,
воден от въззивника за установяване на договорката между ищеца и ответника,
кредитът да се изплаща от Р.Х. и синовете му, за тяхна сметка без претенция за
връщане на изплатените суми.
УКАЗВА на въззивника да води свидетеля в
насроченото съдебно заседание, като ако неоснователно стане причина за отлагане
на делото ще му бъде наложена глоба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускането на втори свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на въпроси
по чл. 176 ГПК към въззиваемия.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1627/2019 г. на ВОС за
13.11.2019 г. от 10,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.