и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 130/21.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 223/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал Селим Иляз Юнуз от с.Костино, общ.Кърджали за виновен в това, че в периода от 15.10.2008 год. до 20.11.2008 год. в с.Костино, общ.Кърджали, при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице - кмет на село Костино, в кръга на службата си съставил официални документи - нотариални заверки на подписите в Пълномощно с рег.№ 115/15.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 116/16.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 120/21.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 127/29.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 131/05.11.2008 год. и Пълномощно с рег.№ 142/20.11.2008 год., в които удостоверил неверни обстоятелства - че подписите срещу „упълномощител” от Вели Рамадан Вели, Шефие Хашим Али, Мехмед Юсеин Шабан, Хюсние Хабил Юсеин, Фаик Мустафа Халил, Гюлбеаз Шукри Мустафа, Юмю Руфат Юнуз, Хабибе Аптула Рамадан, Дурмушали Али Хасан, Фахрие Мустафа Шабан, Илмие Мюмюн Калиф, Кериме Мурад Бекир, Нурие Бекир Хасан, Наджие Ахмуд Юсеин, Тайбе Аптула Емин, Хаятин Иляз Юнуз, Кадир Апти Халил, са положени лично пред него в кметството или са потвърдени пред него от тях, с цел да бъдат използвани тия документи като доказателство за тези обстоятелства, като извършеното представлява маловажен случай - престъпление по чл.311 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1000.00 лева. Със същата присъда съдът е признал Гюлбахар Дурмуш Бекир от с.Крушевска, общ.Кърджали за невиновна в това, че в периода от 16.09.2008 год. до 17.12.2008 год. в гр.Кърджали и в с.Костино, общ.Кърджали, при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоила чужди движими вещи, които е владеела или пазила - пари на обща стойност 430.00 лв., както следва: 30.00 лв. от Мехмед Юсеин Шабан от с.Чеганци, 100.00лв. от Халил Шукри Мюмюн от с.Божак, 30.00 лв. от Наджие Ахмед Юсеин от с.Божак, 30.00 лв. от Кериме Мурад Бекир от с.Крушевска, 60.00 лв. от Фахрие Мустафа Шабан от с.Божак, 30.00 лв. от Гюлбеяз Шукри Мустафа от с.Божак, 30.00 лв. от Вели Рамадан Вели от с.Чеганци, 120.00 лв. от Фахри Билял Шабан от с.Божак, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.206 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Осъдил е Селим Иляз Юнуз да заплати направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. по сметка на Районен съд гр. Кърджали. От така постановената присъда е останал недоволен подс. Селим Иляз Юнуз от с.Костино, общ.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва в частта й, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.311 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба”. В жалбата се твърди, че присъдата в посочената й част е неправилна, незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се довод, че съдът е анализирал самостоятелно доказателствата, на които се е позовал, без да ги е преценил в съвкупност с целия доказателствен материал. Защитникът на подсъдимия Юнуз счита, че същият не е осъществил състава на престъплението по чл.311 ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Моли присъдата да бъде отменена в обжалваната й част, вместо което да бъде постановена нова такава в тази част, с която Селим Юнуз да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията си, изложени в нея. Подсъдимият Юнуз твърди, че не е виновен в извършването на престъплението, като моли да бъде оправдан. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като предлага същата да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, като е събрал исканите и сочените от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило събирането на нови доказателства във въззивното съдебно следствие. От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Селим Иляз Юнуз е роден на 22.03.1954 год. в гр.Кърджали, като постоянно живее в с.Костино, общ.Кърджали. Български гражданин е, има завършено висше образование, женен, кмет на село Костино, общ.Кърджали, не е осъждан. Подсъдимата Гюлбахар Дурмуш Бекир е родена на 27.10.1963 год. в гр.Кърджали, живее в с.Крушевска, общ.Кърджали. Българска гражданка, има завършено средно образование, омъжена е, работи като технически сътрудник в Кметство - с.Костино, не е осъждана. Подсъдимият Селим Юнуз от 12.11.2007 год. работел като кмет на Кметство - с.Костино, а от същата дата и подсъдимата Гюлбахар Бекир заемала длъжността „технически секретар” в кметството. През отоплителния сезон 2008/2009 год. по силата на Наредба № РД07-5/16.06.2008 год. право на целева помощ за отопление имали лицата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по - нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. За разлика от предходни години, когато целевите помощи за отопление се получавали в натура, през отоплителния сезон 2008/2009 год. на правоимащите лица се отпускали помощи в пари. За целта в началото на месец август 2008 год. жители от района на кметство - с.Костино /в който се включват селата Костино, Божак, Звънче, Крушевска и Чеганци/, които имали такова право, подали молби - декларации по образец до Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Кърджали за отпускане на целева помощ за отопление. Тъй като в молбите заявили, че сумите желаят да им бъдат приведени по банков път, правоимащите лица трябвало да открият банкови сметки, да им бъдат издадени дебитни банкови карти, които да получат лично, като след превеждане на парите по сметките им същите можели да бъдат изтеглени. Повечето от имащите право на помощи за отопление жители от района на Кметство - с.Костино обаче били неграмотни, възрастни, болни и трудноподвижни, като не били в състояние пътуват до гр.Кърджали и да извършат тези дейности, поради което някои от тях помолили кмета на с.Костино и техническия секретар Бекир за съдействие. Двамата подсъдими решили да помогнат на хората, като дебитните карти на правоимащите лица бъдат получени чрез пълномощник, респ. да бъдат изтеглени полагащите се на същите суми за целеви помощи от банкомати, след което сумите да им бъдат изплатени срещу подпис. За целта следвало да се изготвят пълномощни, с които правоимащите, които желаят, да упълномощят подсъдимата Бекир да получи от тяхно име дебитни карти от „Централна кооперативна банка” АД - клон Кърджали. Пълномощните били изготвяни през м.октомври и м.ноември 2008 год. от подс.Бекир, като в повечето от тях били вписвани по няколко лица като упълномощители, с цел заплащането на по – малка сума за нотариалната заверка на подписите, след което ги представяла на кмета на с.Костино за нотариална заверка на подписите на упълномощителите. Повечето от хората положили подписите си за „упълномощители” лично пред кмета на с.Костино – подс.Юнуз, в така изготвените пълномощни. Някои от правоимащите лица не се явили лично пред подс.Юнуз в сградата на кметството, нито последният ходил при тях, за да положат подписите си или да потвърдят вече положени подписи, респ. подписите за „упълномощители” в изготвените пълномощни не били положени от тях въобще, а били подписани от неустановено по делото лице, въпреки което подс.Юнуз, в изпълнение на правомощието си по чл.81, във вр. с чл.83 от Закона на нотариусите – да удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, удостоверил подписите на лицата, както следва: на Вели Рамадан Вели, Шефие Хашим Али и Мехмед Юсеин Шабан, и тримата от с.Чеганци – в Пълномощно с рег.№ 115/15.10.2008 год.; на Хюсние Хабил Юсеин от с.Божак и Фаик Мустафа Халил от с.Звънче – в Пълномощно с рег.№ 116/16.10.2008 год.; на Гюлбеаз Шукри Мустафа и Дурмушали Али Хасан, и двамата от с.Божак, Юмю Руфат от с.Звънче и Хабибе Аптула Рамадан от с.Крушевска – в Пълномощно с рег.№ 120/21.10.2008 год.; на Фахрие Мустафа Шабан и Нурие Бекир Хасан, и двете от с.Божак, Илмие Мюмюн Салиф и Кериме Мурад Бекир, и двете от с.Крушевска – в Пълномощно с рег.№ 127/29.10.2008 год.; на Наджие Ахмед Юсеин от с.Божак – в Пълномощно с рег.№ 131/05.11.2008 год.; на Тайбе Аптула Емин от с.Крушевска, Хаятин Иляз Юнуз и Кадир Апти Халил, и двамата от с.Звънче – в Пълномощно с рег.№ 142/20.11.2008 год. С тези пълномощни, които били нотариално заверени от подс.Юнуз, подсъдимата Бекир получила от „ЦКБ” АД - клон Кърджали през месеците октомври и ноември 2008 год. дебитните карти на всички лица, които били вписани в пълномощните като упълномощители. Размерът на целевата помощ за отопление през отоплителен сезон 2008/2009 год. за подпомаганите лица, живущи в района на кметство – с.Костино, била в размер на 282.50 лв.за всяко едно лице, която сума била преведена по банков път по сметките на правоимащите, а през м.ноември отново по банков път на правоимащите лица била преведена и още по 100 лв. добавка. След като получила дебитните карти на правоимащите на целева помощ, подсъдимата Бекир изтегляла на няколко пъти през втората половина на месец октомври от различни банкомати в гр.Кърджали първоначално преведените суми от по 280.00 лв. на всеки от правоимащите, след което им раздавала парите срещу подпис. Случвало се предаването на парите да не става лично, а чрез близки, роднини и съседи, тъй като някои от хората били неподвижни и болни, и не можели да се придвижат до Кметството в с.Костино. Това се повторило и през месец ноември 2008 год., когато била преведена добавката от по 100 лв. Тези суми подс. Бекир също изтегляла от дебитните карти, които се намирали при нея, като след това раздавала парите на правоимащите срещу подпис, но не винаги лично. Всички правоимащи лица получили пълния размер на отпусната целева помощ. През месец април 2009 год., във връзка с постъпила в Община Кърджали жалба от множество лица от района на с.Костино относно размера на получените помощи за отопление, по заповед на кмета на Община Кърджали била назначена комисия, която да извърши проверка на раздадените целеви помощи за отопление в района на кметството. В нея взели участие свидетелите Фахри Мюмюн и Елмаз Касим. Те установили, че 58 човека получили такава помощ, а 41 от тях били упълномощили подсъдимата Бекир да получи от тяхно име дебитните им карти от банката – издател на същи‗е. От тези 41 човека само четирима били изтеглили помощите лично, а останалите си получили парите от подсъдимата Бекир. При разговорите си с тези лица, с които проверяващите успели да се срещнат лично, по - голяма част твърдели, че са получили цялата сума, а други споделили, че са получили с 30 лв. или 40 лв. по- малко. От писмените заключения на вещото лице по изготвените на досъдебното производство съдебно- графически експертизи, обективирани в Протокол № 178/23.10.2009 год., Протокол № 179/23.10.2009 год., Протокол № 180/23.10.2009 год., Протокол № 181/23.10.2009 год., Протокол № 182/23.10.2009 год. и Протокол № 183/23.10.2009 год., се установява, че саморъчните подписи срещу „Кмет" в мастиления щемпел в пълномощни с рег.№ 115/15.10.2008 год., № 116/16.10.2008 год., № 120/21.10.2008 год., № 127/29.10.2008 год., № 131/05.11.2008 год. и № 142/20.11.2008 год. е положен от подсъдимия Селим Юнуз. Установява се от заключенията също, че подписите на Вели Рамадан Вели, Шефие Хашим Али, Мехмед Юсеин Шабан, Хюсние Хабил Юсеин, Фаик Мустафа Халил, Гюлбеаз Шукри Мустафа, Юмю Руфат Юнуз, Хабибе Аптула Рамадан, Дурмушали Али Хасан, Фахрие Мустафа Шабан, Илмие Мюмюн Калиф, Кериме Мурад Бекир, Нурие Бекир Хасан, Наджие Ахмуд Юсеин, Тайбе Аптула Емин, Хаятин Иляз Юнуз и Кадир Апти Халил в инкриминираните пълномощни за „упълномощител” не са положени от тях, а от друго лице. Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства - обяснения на подс.Селим Юнуз, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от обясненията на подс.Гюлбахар Бекир, дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Гюлбеяз Мустафа, Наджие Юсеин, Кадрие Акиф, Нурие Хасан, Станислава Йорданова, Ремзи Шукри, Фахри Мюмюн, Елмаз Касим, Кериме Бекир, Фахрие Шабан, Халил Мюмюн и Мехмед Юсеин Шабан, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Вели Вели, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, прочетени и приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, които съдът кредитира отчасти; от показанията на свидетелите Кадир Халил, Хаятин Юнуз, Шефие Али, Хабибе Рамадан, Хюсние Юсеин, Дурмушали Хасан, Илмие Салиф и Тайбе Емин, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от писмените заключения на вещото лице Петров по назначените на досъдебното производство съдебно-графически експертизи – Протоколи № 178/23.10.2009 год., № 179/23.10.2009 год., № 180/23.10.2009 год., № 181/23.10.2009 год., № 182/23.10.2009 год. и № 183/23.10.2009 год., и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра изцяло на обясненията на подс.Юнуз и подс. Бекир, както и на показанията на свидетелите Вели Вели, Кадир Халил, Хаятин Юнуз, Хабибе Рамадан, Шефие Али, Хюсние Юсеин, Дурмушали Хасан, Илмие Салиф и Тайбе Емин, като настоящата инстанция споделя извода на съда, че същите са нелогични, непоследователни, не кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. Така, обясненията на подс.Юнуз в частта им, в която твърди, че всеки от упълномощителите, посочени в инкриминираните пълномощни, бил идвал при него лично и бил полагал подписа си в съответното пълномощно, както и обясненията на подс.Бекир в частта им, в която установява, че присъствала при подписването на пълномощните и всички лица се подписали сами пред кмета на с.Костино, се опровергават от показанията на свидетелите Гюлбеяз Мустафа, Наджие Юсеин, Кадрие Акиф, Хабибе Рамадан, Нурие Хасан, Станислава Йорданова, Кериме Бекир, Фахрие Шабан и Мехмед Юсеин Шабан, в които същите категорично отричат /или не си спомнят/ да са ходили в кметството в с.Костино, както и да са подписвали пред подс.Юнуз инкриминираните пълномощни, респ. установяват, че техни близки не са правили това /напр. св.Кадрие Акиф – за баща си Мехмед Шабан, св.Рамадан – за майка си Юмю Руфат Юнуз, св.Йорданова – за майка си Фахрие Мустафа Шабан/. От своя страна показанията на посочените свидетели се подкрепят по несъмнен начин от писмените заключения на вещото лице Петров по извършените на досъдебното проиþводство съдебни графически експертизи и от показанията му в съдебно заседание, съгласно които подписите на Вели Рамадан Вели, Шефие Хашим Али, Мехмед Юсеин Шабан, Хюсние Хабил Юсеин, Фаик Мустафа Халил, Гюлбеаз Шукри Мустафа, Юмю Руфат Юнуз, Хабибе Аптула Рамадан, Дурмушали Али Хасан, Фахрие Мустафа Шабан, Илмие Мюмюн Калиф, Кериме Мурад Бекир, Нурие Бекир Хасан, Наджие Ахмуд Юсеин, Тайбе Аптула Емин, Хаятин Иляз Юнуз и Кадир Апти Халил в графата „упълномощител” в инкриминираните пълномощни не са положени от тях, а от друго, неустановено по делото лице. Още повече, че по отношение на Юмю Юнуз самият подсъдим признава, че е удостоверил нотариално не нейният подпис, а този на дъщеря й – св.Хабибе Рамадан, която положила подпис за майка си в пълномощното. Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Вели Вели /включително и показанията му, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК и приобщени към доказателствената съвкупност по делото/, Кадир Халил, Хаятин Юнуз, Шефие Али, Хюсние Хюсеин, Дурмушали Хасан, Илмие Салиф и Хабибе Рамадан в частите им, в които твърдят, че са подписали инкриминираните пълномощни лично пред подс.Юнуз, тъй като в посочените части показанията на тези свидетели са нелогични и противоречиви и не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се от заключенията на вещото лице по извършените съдебни графични експертизи и показанията му в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло. Освен, че се опровергават от цитираните експертизи, показанията на свидетелите Илмие Салиф и Тайбе Емин съдържат и противоречия – св.Салиф първоначално твърди, че не е подписвала, за да й се изкара дебитна карта, а впоследствие – че подписала на подс.Бекир да й изкара такава; св.Емин пък твърди в показанията си, че е подписала пълномощно, но веднъж твърди че е подписала такова за получаване на помощи, а впоследствие – за да й бъде изкарана дебитна карта. Св.Дурмушали Хасан установява с показанията си, че е подписвал нещо пред подс.Юнуз, но не си спомня за какво точно. Що се отнася до показанията на св.Хаятин Юнуз, освен изложените по-горе съображения, съдът съобрази още и обстоятелството, че същият е брат на подс.Юнуз и като такъв се е показал като явно заинтересован от изхода на делото. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.Селим Иляз Юнуз е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 311 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК – в периода от 15.10.2008 год. до 20.11.2008 год. в с.Костино, общ.Кърджали, при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице - кмет на село Костино, в кръга на службата си съставил официални документи - нотариални заверки на подписите в Пълномощно с рег.№ 115/15.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 116/16.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 120/21.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 127/29.10.2008 год., Пълномощно с рег.№ 131/05.11.2008 год. и Пълномощно с рег.№ 142/20.11.2008 год., в които удостоверил неверни обстоятелства - че подписите срещу „упълномощител” от Вели Рамадан Вели, Шефие Хашим Али, Мехмед Юсеин Шабан, Хюсние Хабил Юсеин, Фаик Мустафа Халил, Гюлбеаз Шукри Мустафа, Юмю Руфат Юнуз, Хабибе Аптула Рамадан, Дурмушали Али Хасан, Фахрие Мустафа Шабан, Илмие Мюмюн Калиф, Кериме Мурад Бекир, Нурие Бекир Хасан, Наджие Ахмуд Юсеин, Тайбе Аптула Емин, Хаятин Иляз Юнуз и Кадир Апти Халил, са положени лично пред него в кметството или са потвърдени пред него от тях, с цел да бъдат използвани тия документи като доказателство за тези обстоятелства, като случаят е маловажен, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и му е наложил посоченото по-горе административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по наказателното производство доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата ин±танция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият Юнуз притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б. „б” от НК като кмет на с.Костино. В това му качество, по законова делегация /на чл.83, във вр. с чл.81 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност/, и тъй като в населеното място – с. Костино /което не е общински център/, няма нотариус и районен съд, на същия е дадено правомощието да удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване /в конкретния случай – пълномощни/. С други думи, нотариалното удостоверяване на подписи в такива документи попада в кръга на службата на подсъдимия, респ. нотариалната заверка на частен диспозитивен документ, направена от длъжностно лице в кръга на службата му, сама по себе си представлява официален документ. Безспорно установено е също така, че в инкриминираните пълномощни подс. Юнуз е удостоверил неверни обстоятелства, засягащи авторството на частните документи, а именно: че всички вписани за „упълномощители” лица в посочените по-горе 6 бр. пълномощни, вкл. и седемнадесетте лица, посочени по-горе, са подписали пълномощните лично пред подс.Юнуз и са присъствали при извършване на нотариалните заверки, докато от събраните по делото доказателства е установено, че 17 от вписаните като упълномощители лица - Вели Рамадан Вели, Шефие Хашим Али, Мехмед Юсеин Шабан, Хюсние Хабил Юсеин, Фаик Мустафа Халил, Гюлбеаз Шукри Мустафа, Юмю Руфат Юнуз, Хабибе Аптула Рамадан, Дурмушали Али Хасан, Фахрие Мустафа Шабан, Илмие Мюмюн Калиф, Кериме Мурад Бекир, Нурие Бекир Хасан, Наджие Ахмуд Юсеин, Тайбе Аптула Емин, Хаятин Иляз Юнуз и Кадир Апти Халил, не са подписвали съответните пълномощни, а срещу „упълномощител” в тях се е подписвало друго, неустановено по делото лице, т.е.удостоверените с официалните документи обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Съставянето на официалните документи от подс.Юнуз е било с цел тези документи да бъдат използвани пред „ЦКБ”АД, клон Кърджали, като доказателства за отразените в тях неверни обстоятелства, а именно: че вписаните в пълномощните лица са подписали същите, като са упълномощили подс.Бекир да получи дебитните им карти, по които ще бъдат превеждани полагащите им се суми като целеви помощи за отопление за сезон 2008/2009 год. Престъплението подсъдимият Юнуз е извършил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК – същият е извършил 6 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Престъплението, осъществено от подс.Юнуз, представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Това е така, тъй като с оглед причините и мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението – да помогне на правоимащите лица от района на с.Костино, които в по-голямата си част са възрастни, трудноподвижни, болни и слабограмотни, да получат следващите им се помощи за отопление за сезон 2008/2009 год.; практическата липса на вредни последици и затруднения за засегнатите лица, а напротив – спомагане за своевременното получаване на помощите за отопление от правоимащите; личността и обществената опасност на дееца – с чисто съдебно минало, ниска степен на обществена опасност и много добри характеристични данни, настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, а именно: че конкретното престъпление, в извършването на което е признат за виновен подс.Юнуз представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпление от този вид, което е дало основание на първоинстанционния съд в съответствие с материалния закон да преквалифицира престъплението, за което е обвинен подсъдимия, в по-леко наказуемо такова. Ето защо, настоящият състав намира, че от обективна страна са налице всички съставомерни признаци на престъплението по чл.311 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Съдът намира, че подс.Юнуз е осъществил престъплението по чл.311 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия е обективиран в поведението му – същият е съзнавал, че като удостоверява подписите на лица, които не са ги полагали в пълномощните за „упълномощители” лично пред него и не са потвърдили вече положени такива подписи, внася неверни обстоятелства в официален документ, като наред с това цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства. Несъмнено, подс.Юнуз е съзнавал и другите елементи от състава на престъплението – че действа в качеството си на длъжностно лице, че съставя официални документи в кръга на службата си, които документи ще бъдат използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства. При налагане на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или по-леко наказание - „пробация”, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII на НК, и от престъплението няма причинени имуществени вреди. В тази връзка следва да се посочи, че ограничението по чл.78а ал.7 /предишна ал.6/ досежно приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при множество престъпления, не се отнася до продължаваните престъпления по чл.26 ал.1 от НК, извършени след 13.10.2006 год., ако са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона, какъвто е и настоящият случай. След преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – типичната степен на обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, причините и мотивите за осъществяване на престъплението – да помогне на правоимащи лица да получат помощи за отопление, извършването на множество деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, и по отношение на множество лица, съдът му е наложил административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, значително под средния предвиден в разпоредбите на чл. 78а от НК размер, при приложението на чл.2 ал.2 от НК /в редакцията му, действуваща към момента на извършване на инкриминираното деяние, която е по-благоприятна за подсъдимия Юнуз/, а именно – наказание „глоба” в размер на 1000 лв.. Настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд при определяне размера на административното наказание на жалбодателя са обосновани и законосъобразни, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Присъдата на първоинстанционния съд в частта й, с която подс.Гюлбахар Бекир е призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК не е протестирана и е влязла в сила, поради което не е необходимо да се излагат съображения относно правилността на присъдата в тази й част. С оглед изложеното, съдът намира, че присъдата на първоинстанционния съд в обжалваната й част е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия Юнуз наказание не е явно несправедливо, и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 130/21.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 223/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |