Мотиви към присъда по НОХД № 2561/2010г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение срещу Е.Ю.Р.
и същият е предаден на съд за
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ вр. с
чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, за това, че на
13.12.2007 год. в с. Т., обл. П. при
условията на опасен рецидив- след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено
по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, чрез повреждане на прегради здраво направени
за защита на имот – брава на входна врата, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 2 264.54 лв. от владението на Ш.Т.Г. ЕГН ********** *** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; и срещу Е.Ю.Р. и М.С.П. за
извършено от двамата престъпление по чл. 170 ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.20
ал.2 вр с ал.1 от НК, за това, че на 11.12.2007г.
в с.Т. обл.П. в съучастие като съизвършители помежду си са влезли в чуждо
жилище- находящо се в с.Т., обл.П. , ул.”В.”
№ , собственост на наследниците на Г. И.Г.- Ш.Т.Г., В.Г.Г. и М. Г. Г., като
деянието е извършено нощем, от две лица и са употребили за това сила.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянията. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия Р. за престъплението по чл. 196 от НК да
му бъде наложено наказание около девет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим, а за престъплението по чл. 170, ал.2 вр. сал.1 от НК
– и на двамата подсъдими се предлага наказанието да бъде определено при превес
на отегчаващите отговорността на двамата подсъдими обстоятелства – около три
години - при първоначален строг режим, като измежду наказанията на подс. Р.
бъде наложено по-тежкото на основание чл. 23 от НК. Според прокурора
гражданският иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен , а
разноските – да се възложат на подсъдимите.
В настоящото производство като
частни обвинители в процеса против подсъдимите бяха конституирани Ш.Г. и В.Г. –
досежно повдигнатото и на двамата подсъдими обвинение по чл. 170, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, а Ш.Г. – и против подс. Р. досежно повдигнатото му обвинение по чл.
196, ал.1,т.2 от НК. Ш.Г. бе конституирана и като граждански ищец против подс. Р.,
като бе приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 2264,54 лева,
представляващ обезщетение за причинените й имуществени вреди в следствие на
престъплението по чл. 196 от НК, ведно със законната лихва върху горната
претенция, считано от датата на деликта.
Ш.Г. и В.Г. се представляват в
процеса от адв. Н.Р., който в писмено становище, докладвано в съдебно
заседание, моли съда като признае подсъдимите за виновни, да им наложи
съответните наказания и да признае предявения граждански иск в пълен размер,
както и да бъдат репарирани направените от доверителите му разноски в процеса.
Подсъдимите се представляват в
процеса от адв. И.Н., назначена за служебен защитник на подсъдимите от съда.
Становището на защитата е с оглед признанието на вината от страна на подс. Р.
досежно извършеното престъпление по чл. 170, ал.2 от НК от двамата, да бъдат
признати за виновни, като им бъде наложено наказание при условията на чл. 55,
ал.1,т.1 от НК, т.е. под една година лишаване от свобода. По отношение на
повдигнатото на подс. Р. обвинение за извършено престъпление кражба при
условията на опасен рецидив, моли съдът да го оправдае поради недоказаност на
обвинението, като излага обстойни мотиви.
Подсъдимият Е.Ю.Р. не се признава за виновен
по повдигнатите му обвинения, дава обяснения в съдебно заседание. Моли съда да
постанови присъдата си съобразно това.
Подсъдимата М.С.П. не се признава
за виновна по повдигнатото й обвинение, възползва се от процесуалното си право
да не дава обяснения.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.Ю.Р. е роден на ***
***, живее понастоящем в гр. С., обл. В. Т., той е български гражданин от
турски произход, със средно образование, безработен, не е женен, осъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимата М.С.П. е родена на ***г***, живуща ***, тя е българка,
българска гражданска, не е омъжена, с основно образоване, безработна, осъждана,
с ЕГН **********.
Свид. Ш.Т.Г. *** в жилищен имот,
нейна собственост на същата и на децата й – В.Г. и М. Г.. Тъй като дъщеря й- М.
Г. пребивавала постоянно на територията на САЩ, в края на месец ноември 2007
год. свид.Ш.Г. ***, където останала да живее до месец март 2008г. Докато
отсъствала свид. Г. възложила на сина си - св. В.Г.Г. ***, както и да храни
животните. Преди да замине свид. Г. показала на сина си оставените от нея върху нощното шкафче в спалнята на къщата
сума от 200 български лева и 300
американски щатски долара, които му оставила, за да заплаща с тях текущите
месечни разходи – ток, вода, телефон. По време на отсъствието на свид. Г., свид
.В.Г. през няколко дни посещавал имота и го наглеждал. За последно св. Г.
посетил къщата на майка си в с.Т. в периода около 7-8.12.2007г., като всичко
намерил в нормално положение. Нахранил животните, след което заключил вратите
на къщата и си тръгнал.
На 11.12.2007 год. подс.
Р. и подс. М.С. Петкова, които живеели на съпружески начала пристигнали на
автостоп в с. Т.. От работещ хранителен магазин си купили храна и тръгнали из
селото, тъй като целта им била да си намерят място, където да преспят, като за
целта търсели необитавана къща. След като обикаляли известно време из селото, двамата достигнали
до ул. „В.” № , където се намирала къщата, в която живеела св. Ш.Г.. Видели, че
прозорците на къщата не светят и липсвали признаци на човешко присъствие.
Двамата подсъдими решили да проникнат в дома на Ш.Г., където да пренощуват.
Прескочили оградата на двора и
достигнали до пристройката на къщата, която се използвала за лятна кухня.
Подсъдимият Р. намерил лозарска ножица и с нейна помощ двамата насилили бравата на вратата, като същевременно
внимавали някой да не ги види. Не след дълго бравата се повредила, като вратата
се отворила и двамата проникнали в пристройката към къщата на Г.. След като влезли
в пристройката, двамата покрили с одеяла прозорците, за да не се вижда отвън
светлината в стаята, нахранили се и
легнали да спят.
На следващия ден –
12.12.2007 год. тъй като им било студено в пристройката /лятната кухня/,
двамата решили да проникнат и в сградата на самата къща. В пристройката
намерили ключ, с който успели да отключат вратата на къщата и така влезли в
нея. Подс. Р. влязъл в стаите на къщата и започнал да търси ценни предмети,
които имал намерението да открадне. Намерил
1 бр. златен пръстен с камък, 1 бр. златна брачна халка, 3 бр. златни
синджири, 1 бр. висулка – златно кръстче, 1 бр. висулка – златно сърце, 1 бр.
висулка – златен зодиакален знак, 2 комплекта злати обеци с камъни, 2 бр.
златни пендари 24 карата, оставената от свид. Г. сума от 200 български лева,
сумата от 300 щатски долара, сребърни накити, 1 бр. златна коронка, 1 бр.
огърлица и гривна с камъни – месингови с лилави камъни стъклени и 1 чифт дамски
кожени ръкавици, които приготвил да изнесе.
На 12/13.12.2007г.
двамата подсъдими отново пренощували в жилището на Ш.Г. – в основната част на
къщата, като на сутринта на 13.12.2007
год. подсъдимият Р. прибрал приготвените
вещи, изброени по-горе, взел и 1 бр. пасатор „Мулинекс” от пристройката, след
което двамата заедно излезли от къщата,
като Р. излязъл последен.
Междувременно на 13.12.2007г. свидетелят Г. пристигнал пред дома на майка си, за да
нахрани домашните животни и да огледа къщата, видял пред входната врата на
къщата непознат мъж. След като влезнал в двора и видял състоянието на входната
врата към пристройката на къщата, както и състоянието на самата лятна кухня, Г.
разбрал, че в жилището е влизано, след
което сигнализирал на органите на МВР.
Вечерта на
13/14.12.2007г. полицейски служители наблюдавали дома на Г., с цел да установят
и заловят лицата, които са пребивавали в дома, но безуспешно. На 14.12.2007г.
бил извършен оглед на местопроизшествието, в хода на който били иззети дактилоскопни следи и направени
фотоснимки. Били иззети 4 бр.
дактилоскопни следи, съответно от мраморна кутия, пластмасова кутия,
електрическа печка и от празна кутия от цигари с надпис „Вайсрой”, както и 1
бр. фас. Свид. Г. след извършения оглед
влязъл вътре и установил голяма част от липсващите им вещи, които
съобщил в полицията. След завръщането на свид. Г. от Съединените Американски
щати, същата дала подробно описание на вещите, за които констатирала
отсъствието им от къщата, а именно - 1 бр. златен пръстен с камък с тегло 3
гр., 1 бр. златна брачна халка с тегло 3 гр., 3 бр. златни синджири със средно
тегло от по 2.5 гр. всеки, 1 бр. висулка – златно кръстче с тегло 2 гр, 1 бр.
висулка – златно сърце с тегло 2 гр., 1 бр. висулка – златен зодиакален знак с
тегло 2 гр., 2 комплекта злати обеци с камъни с тегло 4 гр. всеки комплект, 2
бр. златни пендари 24 карата всеки с тегло 5 гр., сумата от 200 български лева,
сумата от 300 щатски долара, сребърни накити с тегло 50 гр., 1 бр. златна
коронка, 1 бр. огърлица и гривна с камъни – месингови с лилави камъни стъклени,
1 бр. пасатор „Мулинекс” и 1 чифт дамски кожени ръкавици.
В
хода на разследването е било извършено разпознаване, при което свид. Г. е
разпознал подсъдимия Р., като лицето, което
е видял пред дома си на 13.12.2007г.
На дознанието била
назначена и изготвена дактилоскопна експертиза на иззетите с протокол за оглед
от 14.12.2007 год. дактилоскопни следи, според чието заключение следа № 1 и следа № 3 са били оставени от
показалеца на лявата ръка на подс. Е.Ю.Р..
В хода на
разследването е била изготвена стоковооценъчна експертиза и допълнителна
стоковооценъчна експертиза, при които било установено, че общата стойност на откраднатите
вещи и пари възлиза на 2 264.54 лв.
Посочените
експертни заключения съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени с
необходимите професионален опит, квалификация, същите са и неоспорени от
страните.
За да постанови присъдата си,
съдът прие за безсъмнено установена описаната по-горе фактическа обстановка.
Същата според съда се установява от следните събрани по делото доказателствени
материали – на първо място, от показанията на св. Ш.Г. /част от тях и от
досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал/ и
В.Г., на свид. З.П., дадени при условията на устност и непосредственост пред настоящия
съдебен състав, частично от обясненията на подсъдимия Р..
Посочените по-горе гласни
доказателства се подкрепят и от събраните в хода на воденото дознание писмени
доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – протокол за оглед на местопроизшествието и
фотоалбум към него /л.27-35/, протокол за извършена дактилоскопна експертиза
/л.40-41/, протокола от изготвената стоково-оценъчна експертиза /л.50-51/,
справките съдимост на двамата подсъдими, както и за изтърпяната част от наказанията
им от ГД “ИН” при Министерство на правосъдието, протокол от извършена
допълнителна стоково-оценъчна експертиза /л.83/, копие от нотариален акт
/л.108/, от удостоверение за наследници /л.109/, както и от протоколите за извършените
действия по разследването на досъдебното производство – разпознаване на лица
/л.48/. Събраните в хода и на съдебното следствие писмени доказателства, които
съдът ще обсъди по-долу, също установяват възприетата от съда фактическа
обстановка.
Преди да пристъпи към
анализиране на доказателствата, съдът намира за правилно първо да посочи, че
кредитира показанията на свид. Г. и на свид. Ш.Г.. Показанията на пострадалия Г.
са изключително детайлни, последователни, непротиворечиви и преди всичко – не
остават изолирани. Същите се подкрепят от показанията на свид. Ш.Г., отчасти от
показанията на свид. П., но преди всичко от писмените материали по делото –
протокола за оглед на местопроизшествието, както и от протокола за разпознаване
на лица. Що се касае до показанията на свид. Ш.Г., то съдът отчита известната
колебливост в показанията й, депозирани в съдебната фаза на процеса.
Същевременно самата свидетелка отдаде невъзможността да си спомни всички
обстоятелства на прекараното от нея заболяване след инкриминирания период, за
което по делото са представени надлежни медицински документи, което според нея
е отслабило паметта й. Съдът непосредствено доби впечатление, че свидетелката е в напреднала възраст, говори
бавно и трудно произнася повечето думи. Същевременно показанията й, депозирани
пред съда, макар и лишени от детайлност, както и онази част от тях, които е
заявила в разпита си пред дознател, прочетени по установения в НПК ред, съдът
намира за логични, за истинни, като вече се изтъкна, че се подкрепят и от
показанията на свидетелите Г. и П.. Ето защо и съдът ги кредитира, макар
свидетелката, както и Г. да имат специално процесуално качество в настоящия
процес – същите са и страни, но доколкото показанията им не остават изолирани,
съдът им дава вяра изцяло. Отделно от това, макар подсъдимият Р. да не признава
вината си повдигнатите му обвинения, в дадените от него обяснения депозира
обстоятелства, които подкрепят показанията на цитираните свидетели, което съдът
ще обсъди по-долу.
Другият свидетел е
полицейският служител П., който е бил запознат с воденото разследване и
провеждал беседи с подсъдимия Р. /тогава в качеството на обвиняемо лице/.
Възраженията на подс. Р. и на защитата му да не бъдат кредитирани неговите
показания поради това, че същият е упражнявал физическо насилие над подсъдимия,
не остават доказани. Същевременно съдът споделя доводите на адв. Н. за
наличието на известно противоречие в показанията на този свидетел и на свид .Г.,
което обаче не е толкова съществено /досежно времето, когато Г. се е оплакал в
полицията, като Г. описва да е установил влизането в дома им по обед на
13.12.2007г. и след това веднага се е оплакал в полицията, а свид. П. сочи, че
това е станало в следобедните часове/. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля Г., без това да променя извода на съда за добросъвестност в
показанията на П.. П. на първо място изрази неубеденост в твърденията си за
времето, когато Г. се е оплакал в полицията. На следващо място – съдът отдава
това несъответствие на изминалия период от време и на обстоятелството, че за П.
конкретният казус е част от неговата работа, ежедневие, докато за свид. Г. – случилото
се е изключение, което няма как да не бъде запомнено от него.
Относно времето на
пристигане на подсъдимите в с. Т. и датата съдът изцяло кредитира дадените в
тази насока обяснения на подс. Р., доколкото същите косвено се потвърждават и
от твърдението на Г., че същият няколко дни по-рано е посетил къщата, обитавана
от майка му, като не е установил нередности- свидетелят твърди да е ходил в петъка или съботата преди 13.12.2007г.,
което при справка в календара показва дати 7-8.12.2007г. Не е спорно и че
двамата в тъмната част на денонощието – на 11.12.2007г. са проникнали в дома на
Г.. Според обяснението на подсъдимия Р. той и подс. П. са решили да влязат в
къщата на Г., тъй като изглеждала необитаема и поради обстоятелството, че
подсъдимата била бременна, а времето – студено. Механизмът на проникване в
пристройката, заявен от подс. Р. - чрез повреждане на бравата с лозарска ножица, е напълно възможен, предвид
и констатираните увреждания по бравата и касата, обективирани в протокола за
оглед, поради което и обясненията на подсъдимия в тази насока не остават
изолирани. Същевременно подс. Р. посочи, че единствено подс. П. е осъществявала
интервенция над бравата на вратата, докато последният е наблюдавал да не бъдат
забелязани от други хора, което звучи недостоверно, тъй като видно е от
протокола за оглед на местопроизшествието, както и от показанията на свид. П. и
на свид .Г., че по касата на вратата в областта на бравата е имало значителни
побитости, което означава, че върху бравата на вратата е било въздействано с
голяма сила, т.е. в повреждането на бравата са участвали и двете лица.
Обстоятелството, че
влизайки в пристройката подсъдимите са ровили за продукти, дрехи и други вещи, се
установява не само от признанието на подс. Р., но и от показанията на свид. Г.,
който описва в подробности установената от него обстановка в лятната кухня на
13.12.2007г. Изготвеният макар и на следващия ден протокол за оглед на
местопроизшествието, също доказва твърденията на пострадалия Г., тъй като в
протокола в подробности е отразено състоянието на пристройката при направения
оглед. Както свид. Г., така и свид .П. установяват, че състоянието на
пристройката и къщата е било запазено до 14.12.2007г., тъй като целта на
разследващите е била да установят извършителя при направена засада вечерта на
13 срещу 14.12.2007г., поради което са оставили къщата и пристройката в същото
състояние, както ги е открит В.Г.. Същото
се отнася и до състоянието на къщата, където свид. Г. в съдебно заседание
детайлно описа намерените от нето разхвърлени или извадени от обичайното си
местоположение предмети, липсата на парите и на останалите движими вещи,
разхвърлената обстановка в стаите.
Подсъдимият Р. не
отрича пребиваването и в къщата на двамата подсъдими, като обяснява за
местеното DVD, за изкараните одеала и чорапи.
Отрича обвинението, че е отнел движимите вещи, посочени в обвинителния акт. В тази насока обвинението остава доказано на
първо място – от показанията на свид .В.Г. и на свид. Г. /от показанията й,
четени на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/. Двамата свидетели обстойно описват отнетите вещи от дома на Г., местонахождението
на парите – сумата от 300 долара и 200 лева, къде са се намирали бижутата,
които са били отнети. В тази насока показанията им не си противоречат. Косвено
се потвърждават и от констатациите на изготвения по делото протокол за оглед на
местопроизшествието – нелогично звучи обяснението на Р., че не е вземал каквито
и да било вещи от дома на Г., след като видно от протокола за оглед, а и от
показанията на Г. в къщата в две от стаите са били установени една дървена и
още две – една от които мраморна кутии за бижута, които са били обрънати /виж
л.28/, а около дървената кутия, поставена обратно, е имало разпръснати топчета,
наподобяващи перлени. На холната маса в другата стая са били намерени от разследващите
органи етикет с въженце и пломба, върху който било описан като грамаж и карати
златно изделие – пръстен, но самата вещ също
липсвала. На нощното шкафче, вратата на което е била намерена отворена,
също е било констатирано портмоне в отворено състояние, т.е. което е било
откопчано. Всички тези обективни находки, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествието, свидетелстват, че в къщата на Г. е било тършувано, търсени
са били по-ценни предмети, като вещите, които са без особена стойност, са били
оставени. Протоколът за оглед съдът намира за изготвен съобразно правилата на
НПК, поради което го приема за годно доказателствено средство. Още повече, че
както вече се изтъкна, същият доказва в пълна степен твърденията на В.Г. за
състоянието на дома им. Изготвената на дознанието дактилоскопна експертиза
установява, че иззетите дактилоскопни следи при направения оглед под № 1- от
мраморната кутия за бижута и №3 – от електрическата печка, са от показалеца на
лявата ръка на подс. Р.. Т.е. анализът на коментирания по-горе доказателствен
материал, прави крайно несъстоятелно възражението на подсъдимия, че не е вземал
каквито и да било вещи от дома на Г.. Действително по делото иман данни – л.65
от дознанието/писмо от ОДП В.Т., РУП С./, че подс. Р. е бил установен в Х. и
задържан скоро след напускане на дома на свид. Г., а на 15.12.2007г. – приведен
в Затвора- гр. П., което кореспондира с обясненията на Р.. Твърдението му
обаче, че ако бе взел някакви вещи от
дома на Г., то същите щяха да бъдат намерени при направеното претърсване, не
може да бъде споделено. Самият Р. посочи, че е бил задържан в хотелската стая
след настаняването в гр. Х., както и че при задържането не е правен обиск на
стаята или на вещите им. В хотелската стая е останала подс. П., която е имала
възможност да се разпореди с вещите, както и са имали такава възможност двамата
подсъдими след напускането на дома на Г..
Вещите, които са били
отнети от дома на пострадалата, не са обемни, за да не могат да бъдат умело
прикрити от подсъдимия при напускане на дома им. Възражението му, че е бил
видян от съсед остава недоказано, тъй като установи се по делото, че
единственото лице, което отговаря на даденото от него описание за възраст и
външен вид, живущ в съседство, би могло да е единствено лицето, установено по
делото като И.Г., който обаче видно от представеното копие от решение на
ТЕЛК е инвалид със 100 % неработоспособност
от 2000 година и не може да се придвижва без чужда помощ.
Не може да не бъде
обсъдено и даденото от подсъдимия Р. на досъдебното производство обяснение пред
дознател в присъствието на защитник, част от което прочетено и надлежно
приобщено към доказателствения материал, в което признава , че е взел златните
накити и пари /сумата от 200 лв./ от дома на Г.. Възражението му в съдебно
заседание, че дадените признания са станали под физически натиск звучи неправдоподобно, тъй като именно присъствието
на защитник при провеждането на всяко процесуално-следствено действие гарантира
защита на правата –в случая на обвиняемото лице – в пълна степен. Освен това
съдът вече изложи по-горе мотиви относно възражението на Р. за недобросъвестност в показанията на свид. П..
Депозираните от него обяснения на досъдебното производство, прочетени и
приобщени към доказателствения материал подкрепят обвинителната теза, а
становището, заявено от подсъдимия в съдебно заседание, в което отрича
авторството на престъплението кражба, съдът намира за опит да оневини себе си.
При извършеното
разпознаване свид. Г. е разпознал безпогрешно подсъдимия като лицето, което е
видял пред дома им на 13.12.2007г., а и свид. П. , който макар и да не бе
конкретен по отношение на вещите, посочи, че пред него подсъдимият е признал за
отнетите бижута.
Единствено от лятната
пристройка подсъдимият е взел и пасаторът “Мулинекс”, като в тази насока съдът
кредитира показанията на свид. Г., който посочи, че е намерил там извадена само
кутията на пасатора, но не и самата вещ.
Според протокола за
оглед на местопроизшествието, в къщата на Г. няма следи от принудително
влизане, входната врата е била намерена в заключено състояние, без следи от
взлом. Това се потвърждава и от показанията на свид. Г., както и от обясненията
на подсъдимия, който посочи, че са влезли в къщата посредством врата, за която
ключа са намерили в пристройката. В тази насока съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, доколкото както се изтъкна, не остават изолирани.
Времето на напускане
на дома на Г. – в тази насока съдът кредитира показанията на В.Г., още повече,
че пред дома е видял подсъдимия, когото в последствие безпогрешно е разпознал.
От друга страна показанията на този свидетел са най-близо като времеви порядък
до показанията на свид. П., като в тази насока съдът вече изложи по-горе
мотиви.
Видно от приложените
по делото копие от нотариален акт и удостоверение за наследници, дворното
място, ведно с къщата и подобренията в северната част на имота /описаните в
протокола за оглед стопански постройки са именно в северната част на имота/ са
собственост на наследниците на Г.И.Г. - Ш.Т.Г., В.Г.Г. и М.Г. Г.. Това се потвърждава
и от показанията на свид. В.Г..
Стойността на
отнетите вещи, според изготвените на дознанието две оценъчни експертизи възлиза
общо на 2 264.54 лв., както следва: 1 бр. златен пръстен с камък с тегло 3
гр. на стойност 90 лв., 1 бр. златна брачна халка с тегло 3 гр. на стойност 90
лв., 3 бр. златни синджири със средно тегло от по 2.5 гр. всеки на стойност 75
лв., или общо 225 лв., 1 бр. висулка – златно кръстче с тегло 2 гр. на стойност
60 лв., 1 бр. висулка – златно сърце с тегло 2 гр. на стойност 60 лв., 1 бр.
висулка – златен зодиакален знак с тегло 2 гр. на стойност 60 лв., 2 комплекта
злати обеци с камъни с тегло 4 гр. всеки комплект на стойност 120 лв. или общо
240 лв., 2 бр. златни пендари 24 карата всеки с тегло 5 гр. с единична стойност
200 лв. или общо 400 лв., сумата от 200 български лева, сумата от 300 щатски
долара при курс към инкриминираната дата от 1.335130 лв./1 USD или общо 400.54 лв., сребърни накити с тегло 50 гр.
на стойност 125 лв., 1 бр. златна коронка на стойност 100 лв., 1 бр. огърлица и
гривна с камъни – месингови с лилави камъни стъклени на стойност 25 лв., 1 бр.
пасатор „Мулинекс” на стойност 167 лв. и 1 чифт дамски кожени ръкавици на
стойност 20 лв..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
І. При така
установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 вр.
с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”А” и “Б” от НК, за това, че 13.12.2007 год. в с. Т., обл. П. при условията на
опасен рецидив- след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи 1 бр. златен
пръстен с камък с тегло 3 гр. на стойност 90 лв., 1 бр. златна брачна халка с
тегло 3 гр. на стойност 90 лв., 3 бр. златни синджири със средно тегло от по
2.5 гр. всеки на стойност 75 лв., или общо 225 лв., 1 бр. висулка – златно
кръстче с тегло 2 гр. на стойност 60 лв., 1 бр. висулка – златно сърце с тегло
2 гр. на стойност 60 лв., 1 бр. висулка – златен зодиакален знак с тегло 2 гр.
на стойност 60 лв., 2 комплекта злати обеци с камъни с тегло 4 гр. всеки
комплект на стойност 120 лв. или общо 240 лв., 2 бр. златни пендари 24 карата
всеки с тегло 5 гр. с единична стойност 200 лв. или общо 400 лв., сумата от 200
български лева, сумата от 300 щатски долара при курс към инкриминираната дата
от 1.335130 лв./1 USD или общо 400.54 лв., сребърни
накити с тегло 50 гр. на стойност 125 лв., 1 бр. златна коронка на стойност 100
лв., 1 бр. огърлица и гривна с камъни – месингови с лилави камъни стъклени на
стойност 25 лв., 1 бр. пасатор „Мулинекс” на стойност 167 лв. и 1 чифт дамски
кожени ръкавици на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 2 264.54 лв.
от владението на Ш.Т.Г. ЕГН ********** *** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като подсъдимият следва да бъде признат за НЕВИНЕН
и ОПРАВДАН да е извършил деянието чрез повреждане на прегради здраво направени
за защита на имот – брава на входна врата.
От обективна страна, подсъдимият
Е.Ю.Р. на инкриминираната дата и място, които се доказват от свидетелските
показания и протокола за оглед, е осъществил всички съставомерни признаци на
престъпния състав “кражба”, като е отнел посочените чужди движими вещи, от чуждо владение с присвоително намерение. Датата
на отнемане на вещите е именно 13.12.2007г., тъй като това е датата, на която
подсъдимите са напуснали имота на Г. и реално на тази дата подс. Р. е прекъснал
владението на Г. над инкриминираните вещи с установяването на трайна фактичаска
власт върху тях от негова страна. Отнемането на вещта деецът е осъществил чрез
активни действия, като същевременно с прекратяването на фактическата власт от
досегашния владелец, той е установил своя фактическа власт върху нея. Деянието
е довършено.
Липсата на съгласие
от страна на владелеца на вещта се потвърждава от факта, че всички вещи са се
намирали в дома на Г., който е бил в заключено състояние, т.е. бил е ограничен достъпът
на външни лица до имота, където са се помещавали вещите. Освен това веднага
след установяване на кражбата, синът й – свид. Г., който е бил помолен от майка
си да наглежда имота в нейно отсъствие,
е сигнализирал органите на полицията, с цел извършителят да бъде
установен.
Че вещите са били
отнети от владението на свид. Ш.Г. също не е спорно, тъй като по делото е
категорично установено, че същата живее на този адрес, обитава трайно имота, на
който е и съсобственик. Възражение, че по времето, когато се твърди да е била
извършена кражбата свидетелката се е намирала извън страната, не означава, че
вещите не са били отнети от нейното владение, тъй като временното отсъствие от
дома не прекратява владението на владелеца върху имуществото, нито намерението
на същия да продължава да владее тези вещи, не е налице отказ на същата да
владее тези вещи.
Т.е. съдът намира, че
остават доказани всички елементи от обективната страна на престъплението
“кражба”.
Същевременно обаче
подсъдимият не е извършил деянието в квалифицирания състав на чл. 195, ал.1,т.3
от НК - чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, тъй
като установява се, че дейците са повредили бравата на входната врата на
пристройката единствено с намерението да проникнат в чуждото жилище, зад а
пренощуват, без у подсъдимия изначално да е било формирано намерението да
извърши кражба. То се е появило едва в последствие, след като подсъдимите са
влезли в къщата на Г., но с помощта на намерен в пристройката ключ, а не чрез
повреждане на бравата на вратата към къщата. Ето защо и подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и оправдан в тази част на обвинението.
От обективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и е
извършил престъплението след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК. Видно от
представената справка за съдимост на подс. Р., от значение за правната
квалификация на деянието са следните осъждания на Р.: при извършеното групиране
по ЧНД № 85/02г., в сила от 05.06.2002г. по описа на РС Свищов са били
групирани наказанията, наложени му по НОХД № 320/98г., 200/98г., 342/98г., по
НОХД 319/98г. и по НОХД № 261/00г., всички по описа на РС Свищов, като му е
наложено едно общо най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от
свобода, увеличено по реда на чл. 24 от НК на две години и десет месеца при
първоначален строг режим. С присъда по
НОХД № 7/2003г. , в сила от 09.07.2003г. по описи на РС Свищов, Р. е осъден на една година лишаване от
свобода при първоначален строг режим; с присъда по НОХД № 81/2007г. по описа на
РС Свищов, в сила от 14.03.2007г. Р. е
осъден на четири месела лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Посочените по-горе осъждания на Р. квалифициран настоящото му деяние като
такова , извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал.1,б.”а” и б. „б” от НК.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е желаел настъпването им.
ІІ. При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимите Е.Р. и подс. М.П.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 170, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2
вр. с ал.1 от НК, тъй като на 11.12.2007г. в с.Т. обл.П. в съучастие като
съизвършители помежду си са влезли в чуждо жилище- находящо се в с.Т., обл.П. , ул.”в.” № 7, собственост на
наследниците на Г.И.Г.- Ш.Т.Г., В.Г.Г. и М. Г. Г., като деянието е извършено
нощем, от две лица и са употребили за това сила.
От обективна страна датата и мястото остават установени
от показанията на свидетелите, протокола за оглед и обясненията на подсъдимия. Поведението
на подсъдимите е било активно – същите посредством използване на лозарска
ножица и физическа сила са насилили бравата на вратата, като в резултата на
упражненото от тях насилие бравата е била повредена, а преградата – преодоляна.
Безспорно е била използвана сила от подсъдимите, за да влязат в жилището, което
се потвърждава и от изготвения протокол за оглед на местопроизшествието. Престъплението
е резултатно, същото е довършено с проникването в жилището.
Осъществен е и другият обективен елемент от основния
състав на престъплението по чл. 170, ал.1 от НК – липсата на съгласие от страна
на пострадалите подсъдимите да влязат в жилището им, тъй като деянието е
противоправно – след като вратата на пристройката е била заключена, то Г.
недвусмислено са заявили нежеланието си в жилището им да се влиза.
Че жилището е чуждо също не е спорно – видно от
представените копие от нотариален акт и от удостоверение за наследници, както и
от показанията на свид. Г. и Г. се установява, че жилището е собствено на
наследниците на Г. Г., като в него живее свид. Ш.Г..
Деянието е извършено нощем, тъй като физическото
проникване в пристройката на Г., ползвана за живеене, е станало в тъмната част
на денонощието, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.
В настоящия казус нарушаването неприкосновеността на
жилището е извършена от две лица, тъй като в самото изпълнение са участвали и
двамата подсъдими, за което съдът вече изложи мотиви по-горе /съобразно чл. 93,
т.12 от НК/. Бравата е била повредена и от двамата подсъдимият, и двамата са
насили вратата, като в следствие на задружните им усилия противоправният
резултат е бил постигнат. В същата насока са и Решение № 215/28.04.1978г. по
н.д.№ 187/78г. , ІІ н.о. на ВКС.
Покриването на прозорците с одеала, за да не се вижда
светлината от помещението навън, повреждането на бравата са обективните находки,
които доказват субективния елемент и у двамата подсъдими, че нарушават
неприкосновеността на чуждо жилище, както и у двамата съществува съзнанието за
противоправността на поведението им, за обществената укоримост, както всеки
един от двамата е съзнавал, че в осъществяване на намисленото е участвал и
другия подсъдим, който е имал за цел същия резултат. Подсъдимите преднамерено
са търсели къща, която да не е обитаема, тъй като са целели влизането в такава
къща, с намерението да пренощуват в нея.
Ето защо, съдът намира за доказано деянието от обективна
и субективна страна.
ПО НАКАЗАНИЯТА
За да наложи на
подсъдимия Р. справедливо наказание за
извършеното от него деяние по чл. 196, ал.1,т.1 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.
29, ал.1,б.”а” и „б” от НК, съдът прецени следните обстоятелства: подсъдимият е
осъждан неколкократно до момента на извършване на деянието, извън тези
осъждания, които оказват влияние върху правната квалификация на деянието,
изключително за престъпления против собствеността, има лоши характеристични
данни, вещите са невъзстановени и тяхната стойност е висока. Наред с това обаче
не може да не бъде отчетен прекомерно дългия период от време, който е изтекъл
от извършване на деянието до приключване на делото – три години и половина,
като основна цел на наказанието е да накаже дееца за извършената от него
противоправна проява, да е своевременна държавна реакция на извършеното
престъпление, както и да му повлия
превъзпитателно. След изминал толкова дълъг период от време от извършване на
престъплението до постановяване на присъдата, неоправдано е налагане на
наказание над средния законов размер, предвиден за този вид престъпление, още
повече, че по данни на подсъдимия и от писмените материали , събирани в хода на
съдебното следствие, се установява, че Р. и П. имат понастоящем две малолетни
деца, Р. полага общественополезен труд /по негови данни е съкратен от работа в
хода на делото/, т.е. грижи се за прехраната на семейството си. Изложените
смекчаващи обстоятелства, макар и да не са многобройни такива, нито някое от тях
да е изключително, щото и най-лекото предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко, дават основание на съда да определи наказанието на подс. Р. за това престъпление при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Наказанието, предвидено от законодателя в хипотезата на чл. 196,
ал.1,т.1 от НК е от две до десет години. При посочената по-горе правна
квалификация и с оглед целите на специалната и генералната превенция и
изложената мотивировка, съдът намира, че справедливо и законосъобразно е да му
бъде определено и наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ. Така определеното от съда наказание следва да бъде изтърпяно от
подсъдимия при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС.
Досежно
престъплението по чл. 170, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК,
предвиденото от законодателя наказание е от една до пет години лишаване от
свобода. Визираното престъпление засяга обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на жилището на гражданите – право, прокламирано и
от Конституцията на Република България. Нито за подсъдимата П., нито за подс. Р.
съдът констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността им обстоятелства, за да наложи на някой от тях наказание под
предвидения минимум. За подс. Р. изложените в предходния абзац смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат от съда и при обсъждане на размера на
настоящото наказание, като за процесуална икономия съдът не ще ги преповтаря.
Към тях съдът следва да прибави и състоянието на подс. П. към момента на
извършване на деянието – същата е била бременна, което и според подс. Р. е мотивирало двамата да влезнат в жилището на
Г., както и студеното време. Това обстоятелство обаче, макар и смекчаващо, не
прави деянието им малозначително, тъй като както посочи подс. Р. по същото
време двамата са разполагали с парични средства, за да си позволят
непротивоправно намиране на помещение за пренощуване, нито оправдава оставането
в дома на Г. за три дни. При преценка на така изложените смекчаващи
обстоятелства, на фона на отегчаващите такива – предходни осъждания за подс. Р., лоши характеристични данни, съдът отчита, че
наказанието му за това деяние следва да бъде определено при условията на чл.
54, ал.1 от НК при значителен превес на смекчаващите обстоятелства, като
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява
най-законосъобразно според настоящия състав и справедливо с оглед обществената
опасност на деянието и дееца.
Така наложеното на
подс .Р. наказание следва да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС.
За подс. П. от
значение за определяне на наказанието, което следва да й се наложи, са от една
страна предходните й осъждания, както и лошите характеристични данни.
Същевременно по делото има доказателства, че П. е майка на две малолетни деца,
за отглеждането на които се грижи, съдът отчита младата й възраст, както и
изминалия прекомерно дълъг период от време от осъществяване на деянието до
постановяване на присъдата. Деликатното състояние на П. - същата е била бременна по това време – е
основен мотив за подсъдимите да влязат нощем в чуждо жилище, което съдът също
отчита като смекчаващо отговорността й обстоятелство. При преценка на
изложените обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства, като наказание от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА се явява най-законосъобразно според настоящия състав и справедливо с
оглед обществената опасност на деянието и дееца.
Така наложеното на
подс. П. наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23,
ал.1 от НК на подс. Р. следва да бъде определено най-тежкото измежду наложените
му по-горе наказания, което в случая е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, които следва да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед на изложените
по-горе мотиви досежно наличието на престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 вр . с
чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, авторството и вината на
подсъдимия Р., намира, че предявеният от Ш.Г. осъдителен иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените й имуществени вреди в
размер на 2264,54 лв., се явява доказан по основание, тъй като са налице
увреждане – щета за същата и причинно-следствена връзка между него и виновното
поведение на подсъдимия. Причинените на Г. имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимия. Досежно размера на
претенцията, съдът отчита следното: съобразно заключението на приетите по
делото две съдебно-счетоводни експертизи, неспорени от страните, общата
стойност на причинените на пострадала Г. имуществени вреди възлизат на 2264,54 лв.
Ето защо съдът намира претенцията за доказана и по размер . Основателна е в
този ред на мисли и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на причиняване на вредата -13.12.2007г.
до заплащането й.
Направените по делото
разноски на основание чл. 189, ал.3 от НПК следва да бъдат възложени на
подсъдимите в зависимост от обвиненията, за които са признати за виновни. Подс.
Р. следва да заплати сумата от 150,60 лв. разноски по сметка на ВСС /за
изготвените експертизи по делото и явяването на вещите лица, тъй като същите
касаят престъплението по чл. 196 от НК/, а подс. П. – сумата от 15 лева
разноски. В тежест на подсъдимия Р. следва да се възложи и сумата от 90,60лв. –
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и същият да бъде
осъден да заплати на ГИ и ЧО Г. и на ЧО Г. сумата от 600 лева, направени от тях
разноски по делото.
По изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.