Протокол по дело №819/2024 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 437
Дата: 7 ноември 2024 г. (в сила от 7 ноември 2024 г.)
Съдия: Велина Иванова Ангелова
Дело: 20245240100819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 437
гр. Пещера, 05.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велина Ив. А.ова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. А.ова Гражданско дело №
20245240100819 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА П. П., редовно призована, не се явява. Като процесуални
представители за нея се явяват адв. Г. Ц., редовно упълномощена от днес и
адв. В., преупълномощен от днес.
ЗА ОТВЕТНИКА „Биовет“ АД, редовно призован, не се явява законен
представител. Като процесуален представител за него се явява адв. С., редовно
упълномощен.
ЗА ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ /на страната на ответника/ „Дженерали
Застраховане“ АД, редовно призовано, не се явява законен или процесуален
представител.
В.Л. Е. К., редовно призована, се явява лично.
СВИДЕТЕ.ТА М. И. Л., нередовно призована, не се явява. Призовката
на същата е върната в цялост с отметка: няма лице със съответните имена,
регистрирано на този адрес.
При извършена от съда служебна справка в НБД „Население“, е
установено, че в Р. България са регистрирани 2 лица със сочените имена, като
и двете са починали.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от третото лице – помагач
„Дженерали Застраховане“ АД, в която се моли да се не дава ход на делото,
тъй като не са им изпратени необходимите документи, а ако се даде ход на
1
делото, заявяват, че оспорват изцяло исковете, като са изложени подробни
съображения.

АДВ. Ц. – Считам, че следва да бъде даден ход на делото, като е налице
редовно призоваване на третото лице-помагач „Дженерали Застраховане“ АД.
Запозната съм с докладваната молба от 31.10.2024 г. и моля да имате предвид,
че третото лице-помагач е редовно призовано, като призовката е получена на
20.09.2024 г. От датата на получаването на призовката, до настоящия момент
са изминали повече от месец и половина, период, през който е могло третото
лице-помагач да се запознае с определението за насрочване на делото и с
доказателствата към него, алтернативно с липсата им. Могло е да поиска от
съда препис от доказателствата към исковата молба, както и към отговора.
Такова е сторено, но със заявление за достъп до делото от 31.10.2024 г. – т.е.
несвоевременно. Считам, че не е налице нередовно призоваване и няма пречка
за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на същото.
АДВ. С. – Считам, че не е налице нередовно призоваване, поради
подробните аргументи, изложени от процесуалния представител на ищеца. С
оглед обезпечаване правото на защита на третото лице-помагач, ако
прецените, поддържам искането да не се дава ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
доколкото третото лице-помагач е редовно призовано, имало е вариант да се
снабди с доказателствата, или да сигнализира съда, затова и при условията на
чл. 142, ал. 1 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на
фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от пълномощника на ищцата
2
– адв. Г. Ц., с направено искане за обезпечение по чл. 389 и сл. от ГПК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба с вх. № 5315/08.10.2024 г. от
пълномощника на ищцата – адв. Г. Ц., във връзка с определение №
512/10.09.2024 г., ведно с молба по чл. 192 от ГПК и доказателства по опис.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от пълномощника на ищцата
– адв. Г. Ц., ведно с медицинска документация – История на заболяване ИЗ №
5010/2023 г. на ищцата П. И. П. от УМБАЛ „Пълмед“ ООД – клон МС
„Здраве“.

АДВ. Ц. – Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат
представените доказателства, поддържаме и доказателствените си искания,
както и всички последващи молби. На ищцата, в резултат на тази трудова
злополука, са причинени 2 увреждания – счупване на горен крайник - на
раменна кост и счупване на бедрена шийка – т.е. на долен и горен крайник,
вляво. Претендираме и имуществени вреди, освен неимуществените.
АДВ. С. – Поддържаме отговора си и направените възражения в него.
Оспорване исковата молба. Не оспорваме обстоятелството, че страните са
били в трудови правоотношения. Не оспорваме обстоятелството, че на
05.06.2023 г. осъществилото се събитие е трудова злополука, доколкото е
установено с разпореждане на НОИ. Не можем да го оспорим в процеса.
Противно на изложеното в молбата на ищцовата страна оспорваме, че
твърдените вреди са в причинно-следствена връзка със злополуката - този
факт би следвало да се докаже. Не признаваме, че вредите са в причинно-
следствена връзка от настъпилата трудова злополука, няма такова изрично
признаване в отговора. Поддържаме доказателствените искания, с оглед
направените възражения в отговора на исковата молба. По отношение
редовността на исковата молба, по-конкретно точното описание на механизма
на осъществяване на трудовата злополука, не мога да споделя това, което е
изразено в молбата от ищеца, че в разпореждане на НОИ е изяснен
механизмът - това не е вярно. Няма описание на самия механизъм. Това
разпореждане служи за квалификация на събитието като трудова злополука,
не служи като официален удостоверяващ документ за това как точно се е
осъществило това събитие. Това са факти, подлежащи на доказване от ищцата.
3
Те са в пряка връзка с нашето възражение за груба небрежност. От съществено
значение е да се установи този факт. Не е релевантна и цитираната практика
на ВКС от страна на ищеца. Това обстоятелство следва да се докаже, а за да се
докаже, трябва да бъде фактически обяснено в исковата молба. Аз, четейки
самата искова молба, в стр. 1 е единственото изложение на обстоятелствата, не
разбирам нищо в повече от това, което е написано - къде се е намирала
ищцата, при оглед на обекта губи равновесие и пада. Не става ясно от каква
височина пада, дали дамата е паднала по стълбите, или от височина, дали е
имало парапет, на който да се подпре, не ми става ясно от исковата молба и не
мога да си организирам защитата. Направено е възражение за недопускане на
разпит на свидетел-очевидец. За мен това е от изключителна важност за
процеса. Има само един очевидец и от съществено значение са свидетелските
му показания. Въпросният свидетел към настоящия момент не е в трудово
правоотношение с доверителя ми.
АДВ. Ц. - Моля да имате предвид, че е налице противоречие между
становището, изложено днес и отговора на исковата молба на адв. С., а
именно: на стр. 3 по отношение на основателността на иска, е взето писмено
становище по т. 2, че безспорно се явява обстоятелството, че на посочената
дата 05.06.2023 г. е настъпила трудова злополука, като е посочен и механизма
– при оглед на обекта, губи равновесие и пада. В днешното с.з. каза колегата,
че квалифицирането на събитието като трудова злополука е установено чрез
разпореждане на НОИ, но самият начин на падане, на политане на
пострадалата, дали е имало парапет, или не, подлежи на доказване. Това
същото противоречи, с оглед заявеното от него, че е безспорно, че при оглед
на обекта губи равновесие и пада. Моля съдът да го има предвид при
изготвянето на доклада. Искам да направя пояснение и допълнение на
исковата молба, като се има предвид, че освен цитираното в исковата молба,
още пъти ищцата е била в болница и има още 2 оперативни интервенции, но
тя няма медицински документи за тях. Моля да ми бъде издадено съдебно
удостоверение, за което ще представя писмен проект, по силата което да се
снабдя с данни от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, клон - МС „Здраве“ – гр.
Пазарджик, че на 20.07.2023 г. доверитЕ.та ми постъпва за лечение в МС
„Здраве“ – гр. Пазарджик за лечение, като й е извършена оперативна
интервенция - под анестезия й е премахната металната пластина, поставена на
рамото на горения крайник. Също така, около 17.08.2023 г. доверитЕ.та ми
4
постъпва за пореден път в МС „Здраве“ – гр. Пазарджик по повод на
оперативна интервенция, поради инфекция, настъпила в областта на
счупването на бедрената шийка. Освен цитираните 2 оперативни интервенции
в исковата молба - на долен и горен крайник, извършени непосредствено след
приемането й в болница на 05.06.2023 г., същата още 2 пъти е лежала в
болница МС „Здраве“ – гр. Пазарджик и са й направени още 2 оперативни
интервенции. Моля да ни издадете съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабдим с медицински документи, като моля след снабдяването с тях, да
ми се даде възможност с писмена молба да изложа обстоятелства, по
отношение на това проведено оперативно лечение, тъй като в момента съм в
обективна невъзможност, с оглед на това, че и при 2-те лечения, ищцата не е
получила никакви медицински документи. Те са останали в болницата. Просто
искам допълване на делото с доказателствен материал. Моля да ми дадете
възможност да представя писмен проект за удостоверението.
Реплика АДВ. С. - По отношение на твърдението, че е налице
противоречие между обстоятелствата, които твърди ответната страна, считам,
че не е налице такова. Разпореждането на НОИ е административен акт, който
има значение само и единствено за квалифицирането като трудова злополука.
Не възпроизвежда дадена фактическа обстановка и не задължава съда да
възприеме как се е осъществило точно събитието. То е трудова злополука, но
начинът на осъществяване подлежи на доказване. По отношение на другото
твърдение на ищцовата страна, считам, че това представлява навеждане на
нови факти, което е преклудирано към настоящия момент. Ищецът има
задължение с исковата молба да изложи всички правопораждащи факти.
Цитират се 2 посещения в болнични заведения, които са се случили много
преди подаване на исковата молба. Ищцовата страна е имала възможност да
организира процесуалната си стратегия и да изложи твърденията си в исковата
молба. Считам, че тези твърдения са преклудирани. Ако ги приемете за
разглеждане в настоящия процес, считам, че с оглед правото на защита, имам
право на отделно становище и ще искам допълване към медицинската
експертиза.
АДВ. Ц. – Не е налице преклузия. Чл. 143, ал. 2 от ГПК дава такава
възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба. Моля да се
допълни доклада по делото.
5
АДВ. С. – Моля да ми се даде възможност да взема становище. За първи
път чувам за тези факти. Оспорвам ги. Да се издаде удостоверението на
ищцовата страна за снабдяване с медицинската документация, но искам да
имам възможност да взема становище след представянето й.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА се издаде исканото удостоверение на ищцовата страна, след
представяне на писмен проект за такова от същата като дава възможност на
същата да допълни исковата молба след снабдяване с писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ на ответника право да вземе становище по
допълването на исковата молба от страна на ищеца, както и възможност да
ангажира доказателства.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към спогодба.

АДВ. Ц. – Няма вариант за такава на този етап. До този етап не сме
търсени от ответната страна за преговори за спогодба.
АДВ. С. – Няма такъв вариант на този етап. До нас не е достигнало
такова предложение.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по
делото:
Предявен е иск по чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищцата П. И. П. от с. Радилово, обл.
Пазарджик, ул. „*** А.иев“ № 112, чрез адв. Ц., против ответника „Биовет“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39,
представлявано от А. ж. И., в която се твърди, че в резултат на трудова
6
злополука, случила се на 05.06.2023 г. на работното място на ищцата в
ответното дружество, същата претърпяла телесни увреждания, изразяващи се
в получени средни телесни увреди. Ищцата била транспортирана в УМБАЛ
„Пълмед“ ООД, клон МЦ „Здраве“ – гр.Пазарджик, където й била поставена
диагноза: „Счупване на бедрената шийка, закрито в ляво; Оперативни
процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни
крайници“. Твърди още, че е претърпяла оперативни интервенции, множество
рехабилитационни процедури, физиотерапия, кинезитерапия, подробно
описани в исковата молба. В резултат на инцидента, ищцата била във
временна нетрудоспособност за период от около една година и са й издадени 3
бр. Експертни Решения от ТЕЛК – Пазарджик. Във връзка с настъпилата
злополука, ищцата е претърпяла и имуществени е реди, изразяващи се в
заплатени разходи по повод на проведено лечение, подробно описани. За
случилото се е било образувано разследване от представители на ТП на НОИ -
гр. Пазарджик и след извършено обследване, и проверка, на основание чл. 60,
ал. 1 от КСО, възникнала злополука е приета от НОИ, Териториално
поделение - гр. Пазарджик за трудова злополука, съгласно Разпореждане № 24
от 20.06.2023 г., което е влязло в законна сила.
Претърпяната злополука причинила на ищцата внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания, свързани както със
самата травма, така и с процеса на възстановяване. След претърпения
инцидент, ищцата с големи усилия се справяла с ежедневието си, като все още
изпитвала болки в областта на травмите, налице било скъсяване на долния ляв
крайник, като й е препоръчано при придвижване използването на
специализирано медицинско изделие. Въпреки това, ищцата куцала при
движение, изпитвала силни болки в областта на ТБС и затруднение при
движение. Счупването на долния и горния крайници довело до трайни
затруднения в движението на тялото и снагата, за срок по-дълъг от един месец
по смисъла на чл. 129 от НК, като и към настоящия момент значително било
затруднено извършването на свободно движение в областта на лява
тазобедрена става и лява раменна става, както и свързаните с това обичайни
физически активности. Ищцата продължавала да изпитва дискомфорт и болки
при по-продължително движение и физическа активност. След инцидента
ищцата започнала да използва помощни средства при придвижване, а освен
това се нуждаела непрекъснато от помощта на своите близки за
7
осъществяване на ежедневните си битови нужди. Силно е ограничила
социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитва от фрактурата в областта на кръста. При заемането на определено
положение на тялото, усещала болезненост и бързо умаляване. Допълнителен
дискомфорт й създавала необходимостта, че близките й са ангажирани с
полагането на по-големи от обичайните грижи за нея.
В резултат на процесния инцидент били настъпили промени и в
емоционалното състояние на ищцата. Станала е силно раздразнителна, с честа
смяна на настроенията, изпитвала чести приливи на чувство на безпокойство
и страх, станала нервна, неспокойна, избягвала да излиза от дома си, била
емоционално лабилна и тревожна. В резултат на изживения шок от падането,
ищцата страдала от проблеми със съня, често сънувала кошмари свързани с
инцидента, не желаела да се храни и напълно се е затворила в себе си.
След претърпения инцидент ищцата търпяла силни и непрестанни
болки и страдания, които продължавали и към момента. Към настоящият
момент възстановяването й все още не било приключило, като се налагало все
още да пие обезболяващи.
Излага подробни обстоятелства и аргументи.
Моли да се постанови решение, с което да се приеме, че предявеният
граждански иск е основателен и доказан по размер и да се осъди ответника
„БИОВЕТ“ АД да заплати на П. И. П., както следва:
- обезщетение в размер на 25 500 лева, частичен иск от 150 000
лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на трудова
злополука, реализирана на 05.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на настъпване на трудовата злополука - 05.06.2023 г. до окончателното
изплащане;
- обезщетение в размер на 100 лева, частичен иск от 689 лева,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени
разходи, във връзка с проведеното лечение при трудовата злополука,
реализирана на 05.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука - 05.06.2023 г. до окончателното
изплащане.
8
Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответникът „Биовет“ АД, чрез адв. С., е
депозирал писмен отговор, в който не е оспорено обстоятелството, че
страните са били в трудови правоотношения, както и обстоятелството, че на
твърдяната дата е настъпила трудова злополука. Оспорват предявените искове
като изцяло неоснователни и молят да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност, правят възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата, поради проявена от нейна страна груба небрежност. При определяне
размера на дължимите обезщетения, молят да бъде съобразен критерия на чл.
52 ЗЗД, както и обстоятелството, че ищцата е допринесла за настъпване на
ведите. Изложени са подробни аргументи. Претендират присъждане на
разноските и ангажират доказателства.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване са, че
страните са били в трудови правоотношения и че на 05.06.2023 г. е настъпила
трудова злополука, установена с разпореждане № 24/20.06.2023 г. на НОИ.
Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищцата
следва да докаже механизма на трудовата злополука, причинна връзка между
злополуката и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на
противното. При условията на чл. 201, ал. 2 от КТ ответникът в качеството му
на работодател следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху
които е основал възражението си за съпричиняване на работника, поради
груба небрежност.

АДВ. Ц. - Нямам възражения по доклада.
АДВ. С. - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с
определение на съда № 512/10.09.2024 г., медицинска документация –
История на заболяване ИЗ № 5010/2023 г. на ищцата П. И. П. от УМБАЛ
9
„Пълмед“ ООД – клон МС „Здраве“, изпратена с молба с вх. №
5392/11.10.2024 г., както и представените такива с молба с вх. №
5315/08.10.2024 г., по опис.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е писмо от Медицински
Университет – гр. Пловдив, в което се сочи, че не могат да определят вещи
лица за изготвяне на исканата съдебно-медицинска експертиза. Изпратено е
писмо до УМБАЛ „Пълмед“ за определяне на такива.

АДВ. Ц. – Нямам възражения.
АДВ. С. – Имам възражение, доколкото самата ищца е лекувана в
същото лечебно заведение.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА се изпрати писмо до „УМБАЛ Пловдив“ АД, гр. Пловдив за
определяне на вещи лица – специалисти „ортопед-травматолог“ и „невролог“,
които да изготвят комплексната съдебно-медицинска експертиза.

АДВ. Ц. – Подала съм молба за обезпечение на исковете чрез запор на
банкови сметки. Имам и молба за запор на движими вещи, но поддържам
искането за обезпечение на иска чрез запор на банковите сметки на „Биовет“
АД до размера на исковата ни претенция, тъй като не разполагам с данни за
това какви движими вещи притежава ответникът. Искам запор върху банкови
сметки на ответника в банки и клонове на територията на Р. България. Знам, че
ответното дружество е голям работодател, но искам да съм сигурна. Затова
искам обезпечението.
АДВ. С. – Ако бъде допуснато обезпечение на иска, би следвало да бъде
при гаранция, вносима от ищеца, с оглед актуалната практика, в размер дори
над 10% от размера на иска. По отношение на обезпечителната мярка, която и
да бъде наложена, ще затрудни дейността на доверителя ми. Както каза и адв.
Ц., „Биовет“ АД е много голям работодател, няма съмнение относно
10
платежоспособността на дружеството. Не считам, че е налице обезпечителна
нужда в настоящия случай. При допускане на обезпечението, ще имаме право
на обжалване.

Съдът счита, че искането за допускане на обезпечение е своевременно
направено, а с оглед на събраните до момента доказателства, предявеният иск
е допустим и вероятно основателен, поради което и на основание чл. 389 от
ГПК, във вр. с чл. 391, ал. 1 , т. 1 от ГПК и чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение на иска, предмет на настоящото дело, чрез
налагане на запор върху банкови сметки на „Биовет“ АД, подробно описани в
писмена молба, до размера на 25 500 лв.
Да се издаде заповед изпълнението, на която възлагам на Съдебен
изпълнител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишки
Окръжен Съд в едноседмичен срок от днес и за двете страни.

Съдът счита, че следва да бъде назначено определеното вещо лице,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА определеното вещо лице Е. К..

Сне се самоличността й, както следва:
В.Л. Е. С. К. - 63 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и служебна ангажираност със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

Пристъпи се към разпит на в.л.
В.Л. К., със снета самоличност – Представила съм писмено заключение,
11
което напълно поддържам. Разговарях с пострадалата преди да изготвя
заключението си. Проведох лична среща с ищцата. Жената много подробно и
емоционално разказа как се чувства, какво се е случило с нея след
претърпения инцидент на посочената дата, сподели кой се грижи за нея, кой е
поел грижите. Сега, към момента на изготвяне на експертизата, жената вече е
сама и сама трябва да организира нейното ежедневие, ведно със задоволяване
на ежедневните й битови потребности, което след нанесените физически
травми, това й създава затруднение. Това физическо затруднение няма как да
няма рикошет и да не ангажира цялостната психоемоционална структура. Това
са промени, които настъпват в личността след преживяната травма и след
всичко онова, което е абсолютно променено в нейния делник, и което напълно
се е променило. Това са промени не само в психическата структура, а в
цялостната психоемоционална структура, защото ангажират емоционалния и
волеви процес. Емоционалният процес е ангажиран с това, че е под постоянна
тревожност, безпокойство, относно това как ще аранжира делничните дни,
обслужване, обгрижване в нейните абсолютни потребности, които са
потребности, които съпътстват нейния делник и ежедневие. Тревожността е
повишена към момента на изготвяне на експертизата и момента на
освидетелстването, няма как да не провокира и повиши цялостната
невротична структура. Тя се състои от 9 различни синдрома, част от които
наистина са повишени, като тревожността, безпокойството, натрапливи мисли.
Мисловният процес е основно ангажиран с тази свръхпреработка на това как
ще се справя оттук нататък, кой ще ангажирам да се грижи за мен и да ме
обгрижва, тъй като е посочено, че в самите първи дни след травмения момент
за нея се е грижил близък приятел от Испания, който в последствие си е
тръгнал. След него за нея се е грижил нейният син, който живее и работи в
София. След изтичането на отпуската му, той също си е тръгнал. Сега остава
сама. Цялото ежедневие и предишен живот, са й променени напълно. Няма
приятелки, защото не може да ги посещава, те не могат да я посещават нея,
защото това означава, че трябва да организира гостоприемство, което към
момента й е трудно. Не може да пътува, не може да обгрижва и да се
ангажира по никакъв начин със задоволяване на нейните интелектуални
потребности. Няма кака това да не създаде повишена тревожност и
невротичност. На ниво хипотеза бихме могли да очакваме овладяване на този
момент, на този процес, на тази висока тревожност в зависимост от бъдещото
12
развитие на нейната двигателна активност и на физическата травма.
Травменият процес е основният и водещ, който променя цялостната структура
на личността. Когато се посещава психолог, няма засичане на часовник, дори
не е препоръчително да присъства. Колкото време е било необходимо, е
продължило интервюто с нея, за да може да разкаже спокойно, в една
спокойна атмосфера, въпреки че в амбулаторна среда е изготвена
експертизата, а имено в кабинет в медицински център. Но така или иначе не е
притискана от каквито и да е обстоятелства да бъде съкращавано времето или
да е искала да сподели нещо, и да не й е дадено време за това.

АДВ. С. – Вещото лице преразказва думите на ищцата и цялото
становище е базирано на разговор с ищцата. От значение е колко време е
продължил разговорът, защото има значение дали е проведен за 15 мин. или за
1-2 часа. В заключението се говори за проява на вегетативни състояния, които
няма как в.л. да наблюдава с очите си, ако разговорът е продължил 10 мин. С
оглед обосноваването на заключението, е важно колко време е продължил
разговорът.

В.Л. К. – Подготвила съм справката си декларация, в която е записано,
че интервюто с приложената методика е 3 часа. В учебника по съдебна
психология, аз съм ученичка на проф. Поли Петкова, е записано, че една
психологическа експертиза започва с психологическо интервю, експлорация -
това, което ще разкаже освидетелстваното лице, поведенческите структури –
мимики, жестове, преживяването, което се наблюдава от психолога. След това,
на тази психометрична методика работата й е такава да определи дали
действително това лице, разказвайки, се е почувствало тревожно, с повишено
безпокойство, с чувство на безизходност и т.н., така че психологическото
интервю е фундаментът, предпоставка, върху която продължава
специализираното психологическо освидетелстване с приложението на
психометрична методика. Тя се преценява от самото в.л., в зависимост от
поставените въпроси. Има основна задача да отговори на поставените
въпроси. По време на освидетелстването, ако в.л. прецени, че може да
разшири психометрията по време на самото психологическо изследване, може
да стане това и да се случи. Описала съм методиката, след което съм я
13
обработила в дълъг период от време, защото не е лека и съм интерпретирала в
моята експертиза. 3 часа е интервюто, плюс приложението на
психометричната методика. След това вече идва работата на експерта да
обработва резултатите от приложената психометрия. Това обработване може
да трае 8 часа, 12 часа, 3 часа и т.н. в зависимост от много неща. Описала съм
подробно методиката, направила съм тестове. Тези тестове са част от
психометричната методика. Това са тестове, които изследват цялостната
личностна структура и структурата, отчитаща нивото на невротичност. Тя е
много широка палитра. В резултат на това, което е описано в моята
експертиза, резултатите са обобщаващи от това, което е показало в
психометричната методика освидетелстваното лице. На стр. 4 се сочи, че има
завишени стойности на 2 синдрома. Няма как да отговоря какви са тези
синдроми, и стойностите, защото тестовете, заедно с ключовете за тях, се
съхраняват в каса в кабинета ми. Тези синдроми са всичко това, което
освидетелстваното лице маркира при изследването – тревожност, едни и същи
мисли, трудно записване, кошмари, липса на вкусови качества периодично,
липса на апетит епизодично, тахикардия, лесна дразнимост при всеки шум,
дори най-малък, плачливост при незначителни поводи –това е
симптоматиката. Резултатите са дадени в обобщен вид, както трябва да бъдат
дадени. По отношение на достоверността при отчитане на тестовата методика,
вещото лице е запознато с наказателната отговорност по чл. 313 от НК и е
положило своя подпис и печат за достоверност на написаното. Заявявам, че ми
е известна наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Отговорих обобщено
какво означава астенни и хирестенни синдроми. Тази синдроматика съдържа
широка палитра от симптоматика. Не е задължително в тази синдроматика да
присъстват абсолютно всички симптоми. Принципно отговорих какво е
хиперстенни и астенни състояния. Не е задължително абсолютно всички
симптоми да присъстват. Тахикардията, в интерес на истината, е лесно
разпознаваема измежду всички нас – наблюдава се учестено търкане на
ръцете, изпотяване на дланите, дишане и често поставяне на ръката на гушата
сякаш да спра сърцето да не ми изскочи. Това е като информация да се знае
какво е тази тахикардия. В определен момент просто ни сграбчва и трябва да
си помогнем, и да се отървем от нея - казвам по принцип какво е това. В
дълбочина няма да влизам във водите на колегите кардиолози. Станах
свидетел на определени вегетативни прояви. Тази вегетация съпровожда
14
целия разказ, в който освидетелстваното лице е личностово и емоционално
ангажирано. Вегетативните прояви са част от целия голям емоционален
процес и съм станала свидетел. Не мога да се ангажирам с категоричен
отговор дали емоционалното й състояние е могло да бъде такова и преди
инцидента. Личностовата структура на освидетелстваното лице – тя е
екстровертен личностен типаж, с наличие на сангвинични и холерични
съставки. Те са отворени към ново, модерно, позитивно. Екстровертният
типаж е отворен навън. Тя, като личностова структура и конструкция, не е
човек, който е затворен в себе си и може да предпочете самотата и
самоизолацията в социален аспект. Както казах в началото, се прилагат
психометрични тестове и тестът MNPA изследва личностовата структура.
Това е личностов въпросник за личностови черти и невротичност. Това е
диагностичен тест. Лицето, отговаряйки на съответните твърдения, дадени в
теста, само се диагностицира и самоопределя, в зависимост от твърденията,
които позитивира или отрича. Това не е толкова изискуема работа напред във
времето, или дълга. Не е необходимо да общувам с лицето години, за да
разбера дали е екстровертен типаж, интровертен, дали е със сангвинични или
меланхолични черти. Всичко може да въздейства върху емоционалната
структура, но има един отключващ момент, т.е. - това е горещата фаза,
горещата точка, която отключва всичко онова, което личностовата структура,
ако си представим едно голямо чекмежде, в което тъпкам, взривява и
отключва, и започва да вади една по една чертите, които се отнасят към
цялостната психоемоционална структура. Понякога казваме, че вместо да ти
извадят очите, са ти изписали веждите. Може да е била „лаборантка“, но
преназначаването й в друга длъжност, конкретно „чистач“, може би тази
длъжност е отворила повече врати - по-спокойна работа, която не изисква
толкова голяма отговорност и т.н. Всичко това е въпрос на хипотеза – може да
отключи, но трябва да има много силен момент, силен външен дразнител,
стимул, който да отключи и да провокира проявата на цялостната
симптоматика в различните синдроми на невротичната структура. Няма
изследване в научната практика, според което с напредване на възрастта, да
намалява желанието за работа и активността. Ключовете на всеки един тест са
много пазени и съхранявани в нашите полета. Няма как да предоставя моята
работа така, давайки всички показатели. Особено има тестове, които са
изключително скъпи и ключовете до момента никога не съм ги давала. Аз съм
15
вещо лице от 28 г. Ключовете са стойности за популации и отговори на
въпроси. Диагностичната скала на проф. Ташев-Влахова - това е изследване на
структурата на невротичните субсиндроми. Тук влизат отново депресивни,
хиперстенни, чувство на вина, всичко това, което е дадено в теста. Така или
иначе трябва да се засекат, когато имаме поставени въпроси. Не могат само с
един тест да се изследват. Трябва да има тестове, които се засичат. Когато се
иска да се изследва нивото на лъжа например, го изследвам с 3 теста. Не става
с 1 тест. За да го кажа и да се подпиша, трябва да го засека с няколко
абсолютно различни теста, които изследват един и същи синдром по различен
начин. Тестът на Рейвън за изследване на интелектуалния потенциал – т.нар.
IQ, се прилага в широката гама за лица от 7.6 възрастова група по 60-70 и т.н
години. Детският Рейвън е до тази възраст. По един и същи начин ще отчета
показателите на лице, което съм изследвала на 33 г., с лице, което съм
изследвала на 73 г. Дава ми широта тестът, не ме ограничава. В конкретния
случай, при изследването на освидетелстваното лице П. П., установяването на
промяна в психоемоционалното състояние, не се базира по никакъв начин на
нейната възрастова група. Всяко нещо подлежи на възстановяване, в
зависимост от това каква е средата. Описала съм, че тя към момента на
освидетелстване се нуждае от среда на взаимопомощ, взаиморазбирателство,
взаимоподкрепа, спокойствие и разбирателство, от семейна, приятелска и
колегиална среда. Ако едно лице, което е преживяло травмен процес, говорим
в психоемоционална сфера, попадне в тази среда на топлота, разбирателство,
обич и взаимопомощ, изтласкването на травмата ще е по-лесно, по-кратко и
по-безболезнено. Ако се погледне от другата страна, този травмен процес не
само, че няма как да очакваме да бъде изтласкан, напротив - би могло още по-
дълбоко да се ограничи, да се локализира, да се обнови на моменти. Тази
микросреда на взаимообич, помощ, любов, топлота и т.н. е наистина нейният
фундамент, върху който тя оттук насетне ще избутва и ще изтласква
травмените моменти, които ще рикошират в един по-позитивен мисловен
процес. Заобикалящата я среда може да повлияе. Изготвянето на експертно
заключение, още в началото казах, че една експертиза няма как да се изготви
само и единствено на разказа на лицето и на приложението на един тест, или 2
теста. Понякога може да е на един тест, например детският рисувателен тест е
един. Самооценъчната скала е 122 въпроса, MNPA е 114, тестът за агресивност
е 86, друг тест е 76, тревожността е 50. 4 теста съм ползвала, с около 100
16
въпроса всеки. Тези методики са стандартизирани за българската популация.
Ние клиничните психолози и психотерапевти работим с тях и много друга
тестова методика. Приложението на тази методика е в зависимост от
поставените от съда въпроси - да можем да отговорим на тях. В тези 3 часа се
включват и часовете, в които в.л. обработва и интерпретира посочените от
освидетелствания резултати. За това, което се иска в тази експертиза и
задачите, които съдът е поставил на в.л., са абсолютно достатъчни тези 3 часа,
дори можех да го направя това с 1 тест, но за да защитя експертизата и съдът
да е удовлетворен, и в.л. да е най-добрият помощник на съда, затова съм си
позволила да приложа повече. Този преживян инцидент е точно тази гореща
отправна точка, точно този външен стимул - провокатор, който отключва
проявата на определена симптоматика в определена синдроматика, която
организира целия невротичен процес. Възрастта винаги ще си дава думата -
едно е да изследвам дете на 7-8 години, тогава може би ще са други
въпросите, но така или иначе няма как да избягаме от емоционалния процес.
Но възрастта не е първоопределяща. Първоопределящо за конкретният случай
и за конкретното освидетелствано лице П. П., бивш служител на „Биовет“ АД
- Пещера, е случилото се с нея - травмата, преживяна на 05.06.2023 г. Изводът
ми за това е категоричен. При една личностова структура с тази личностова
конструкция, е стандартен личностен типаж, с наличие на сангвинични черти.
Няма как преди случилото се тази жена да не е била в своята жизненост, в
своето желание за изява – трудова, професионална, личностна, поведенческа.
Няма как преди това да е била потиснатия типаж, с наличие винаги на
тревожност, на песимистичност, и т.н. Няма как. За да се случи това с нея,
наистина е бил налице много силен аспект в живота – външен, който тотално
променя личността. Тя е с много голяма двигателна ограниченост, тя се
придвижва с помощни средства. Целият й личен и интелектуален, и
емоционален живот към момента е абсолютно снизен. Просто го няма и това
тревожи лицето. Тя казва: „Аз дали някога ще стана пак предишната, не знам“.
Непрекъснатото кръжене на целия мисловен процес върху тази мисъл, затова
казвам, че е в свръхпреработка от минали негативистични изживявания.

АДВ. Ц. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението. Същото е точно,
ясно и обосновано. В.л. напълно в експертното си заключение отговаря на
17
зададените му въпроси. Заключението е изготвено не само на базата на
интервю, проведено с пострадалата, а и на множество психометрични
методики, приложени на пострадалата. Считам, че следва да бъде прието като
правилно и обосновано.
АДВ. С. - Нямам въпроси. Оспорвам заключението и моля да не бъде
приемано. Не стана ясно колко време е продължило проведеното интервю,
поради което се поражда у мен съмнение, относно обективността на
придобитото впечатление. Беше изказано от страна на в.л. К., че е продължила
около 3 часа работата, в рамките на които се включва и самото интервю.
Считам, че не е достатъчно да се придобие впечатление. Самото заключение
представлява в голяма част преразказ на твърденията на ищцата. Не ги считам
за аргументация. По отношение на изводите, направени в заключението. Що
се отнася до приложените методи, многобройни, се оказа, че са 3 или 2, но
липсва конкретика в писменото заключение, освен имената на методите, какво
представлява метода и какви са показателите на П.. Твърди се завишени
стойности на даден показател, но не става ясно какъв е, какви са стандартните
стойности, не е даден отговор, категоричен, на втория поставен въпрос.
Оспорвам заключението с тези аргументи. Моля да бъде допуснато
изслушването на втора такава експертиза със задача: как се е отразил на
ищцата претърпеният инцидент и налице ли са последици за психиката й в
следствие на същия?
АДВ. Ц. – Възразявам по доказателственото искане, направено от
колегата адв. С.. Моля да имате предвид, че в.л. ясно, точно и категорично
каза колко време е продължило интервюто и изследването на резултатите по
приложената методика. Считам, че следва да не се поднася под съмнение
достоверността на методиката, тъй като е обширна, обемна и в.л. каза, че е
изложило обективно заключението си на базата на резултатите. Никъде в
отговора на исковата молба ответникът не е направил искане да бъдат
посочени в експертизата показателите, на базата на които е изготвено
заключението. В тази връзка считам, че е преклудирано искането. Вещото
лице е отговорило на поставените въпроси и на многобройните въпроси,
поставени в днешното с.з. Изводите, които прави ответникът по приемането
на експертизата, са необосновани и за мен по-скоро цели да внесе смут, а не да
се изяснят обстоятелствата по делото.
18
АДВ. С. – Няма как да поискам посочване на стойности, защото не съм
специалист. Именно затова съдът се ползва с експерти, които имат специални
знания и би следвало да изложат подробно изследванията си. Излагам
съмненията си, относно обективността. Намирам за необосновано
заключението. По първия въпрос искам повторно заключение. Искам нова
съдебно-психологична експертиза по първия въпрос.
АДВ. Ц. - Възразявам за допускане на повторна експертиза, тъй като не
са изложени обосновани твърдения за това. Колегата излага общи съмнения за
експертизата, които според мен са голословни. Искането е голословно.

Съдът счита, че следва да бъде прието заключението на в.л., затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на в.л. К., като на същата й се изплати
възнаграждение в размер на 808,71 лв., от които 150 лв., платими от сметката
на съда, 150 лв. са внесени от ответника, останалите платими, както следва: от
сметката на РС – Пещера - 254,35 лв. и от страна на ответника - 254,35 лв.,
вносими в едноседмичен срок от днес.

Съдът счита, че следва да бъде допусната нова съдебно-психологична
експертиза със задачата, поставена от адв. С. по-горе, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушването на нова съдебно-психологична експертиза
със задача: как се е отразил на ищцата претърпеният инцидент и налице ли са
последици за психиката й в следствие на същия?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д. В. от гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от днес.

АДВ. Ц. – Водим двама свидетели, които сте ни допуснали до разпит.
АДВ. С. – Ние не водим свидетел. С оглед на това, че нямаше
възможност да присъстват днес, молим да ни бъде оставена възможност да ги
19
водим в следващото с.з.
АДВ. Ц. – Възразявам да се разпитват свидетели в следващото с.з.
Липсват доказателства защо свидетелите им не идват. С определението за
насрочване е казано да водят свидетелите си. Считам, че в последващ етап не
би следвало да бъдат допускани до разпит.
АДВ. С. – Не сме посочили свидетелите си, защото са допуснати при
режим на довеждане и нямаме такова задължение. Считам, че евентуален
разпит няма да забави разглеждане на делото в следващото с.з., доколкото
същото ще се отлага за изслушване на медицинска експертиза, психологична
експертиза и за събиране на доказателства.
АДВ. Ц. – Считам, че съдът е категоричен. Още с насрочването е
постановил гласните доказателства да се събират в това о.с.з. и е указал да
водим свидетелите си. Не са конкретизирани имената на свидетелите. Имат
задължение да ги водят.
АДВ. С. – Въпросният ни свидетел нямаше възможност да присъства
днес. Не считам, че разпитът му в следващото с.з. ще затормози процеса.
АДВ. Ц. – Процесуалното действие на това дружество е по отношение
на шиканиране на процеса. Не се посочват имената на свидетеля, който се
иска да се разпитва, нито поради каква причина не се води днес. Казва, че
няма възможност да се яви, но кой е свидетелят, не е ясно. Моля на последващ
етап да не бъде допускан такъв свидетел. Видно е, че процесуалният
представител на ответника бездейства.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелите.

Сне се самоличността на първата свидетЕ., както следва:
СВ. Е. А. П. – 42 г., българска гражданка, разведена, неосъждана,
дъщеря на ищцата – Искам да бъда свидетел.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
20

Пристъпи се към разпит на свидетЕ.та, със снета самоличност, както
следва:
СВ. П. – Запозната съм с трудовата злополука, която се случи на майка
ми. По мои спомени беше на 05.06.2023 г., на работното й място в „Биовет“
АД. Аз научих за злополуката от баба ми, която ми се обади да ми каже, че се
е случила. Аз живея в гр. София. Баба ми ми се обади на следващия ден – след
като се беше развило това нещо. Вече знаех, че е претърпяла и операция,
преди това не знаех. Заминах на следващия ден и я видях в болницата майка
ми. На следващия ден, след като баба ми ми се обади – т.е. на втория ден след
злополуката я видях. Беше в Болница „Здраве“ – гр. Пазарджик. Майка ми
беше много зле физически, беше обездвижена, само можеше да говори.
Легнала беше. Беше й бинтована цялата лява ръка и левият крак. Разбрах, че
са й направили операция на тазобедрена лява става и на рамото. Майка ми е
доста силен човек, но за пръв път я видях доста притеснена, отпаднала, някак
като претърпян стрес и леко отчаяно, беше доста отпаднала духом. Тя не
можеше да мръдне, каза, че често си иска болкоуспокояващите, защото много
я боли, не можеше да се върти, на лявата страна не можеше да стои, дясната й
страна отмаляваше, защото трябваше предимно на нея да стои, оттам имаше и
болки. През нощта сподели, че не може да спи, че вика често сестрите. Докато
беше в болницата, не сме стояли през цялото време при нея, ходехме по
веднъж-два пъти на ден, да й носим неща, да я поизмием с хавлиена кърпа –
това го извършвахме на леглото, защото тя нямаше как да става. С подлога
ходеше до тоалетна. Бяхме й взели памперси, но беше по-удобно с подлога,
защото е неприятно. Първоначално, понеже по това време беше тук нейният
приятел, той е чужденец, беше на гости тук, когато се случи всичко и много
помагаше. След това като пристигнах, останах и аз да се грижа за нея. През
цялото лято останах. Двамата се справяхме. Накрая в едни момент малко по-
късно, около месец, пристигна и брат ми, защото и той е в чужбина. Общо
взето тримата се грижехме за нея. Тя беше през цялото време на легло.
Единствено се хранеше сама, защото дясната й ръка беше добре. Още като се
върнахме, видяхме, че много я болеше, не можеше да изкара първата нощ на
леглото си, страшни билки бяха. Намерихме под наем болнично легло, което
се мести, за да може да си повдига краката, гърба, да си намери удобна стойка,
21
като я заболи, да може да си смени позата. Не можеше нищо да прави сама,
беше изцяло на наши грижи. Приемаше обезболяващи, но не й помагаха,
обаждахме се на лекари да изпишат други, които също не й помагаха.
Постоянно я болеше. На легло беше около 3 месеца - абсолютно цялото лято
след изписване от болницата. След това започна леко да посяда, но пак с
помощта на специализираното легло. Доста време беше на леглото. Като беше
брат ми вкъщи, тъй като той е по-силен, помагаше да я вдигаме. След около 3
месеца започна да посяда, да стои за около 5 мин., защото не можеше повече
да издържи, той трябваше да я пренесе на инвалидната количка, да я изкара за
5 минути навън и пак да я сложи на леглото, защото не можеше да стои
седнала много време. 3 месеца не е мръднала от леглото. Някъде през есента,
като започна да стои на количка повече време, започна да се раздвижва. Около
септември и октомври започна да се мъчи с една проходилка, да ходи поне до
тоалетна сама. Към настоящия момент се придвижва с една патерица, но
накуцва. В следствие на операцията, единият й крак е по-къс с 2 см. Без
патерица може на много къси разстояния да се движи. Вкъщи може, но навън
не може без патерицата. От проходилката, за да я замести с патерицата, й отне
няколко месеца - около 3-4 месеца поне беше с проходилката, докато се
раздвижи, за да може да измине разстояние от десетина метра. Беше първо на
легло, после ползваше проходилката и след това с патерицата. Определено
много я притесняваше, че се грижим за нея, защото тя е много самостоятелен
човек и й беше много притеснително, неприятно, притесняваше се от това, че
аз й брат ми сме й деца, а трябва да я гледаме в това безпомощно състояние,
че трябва да я обгрижваме с подлоги и т.н., че трябва да се съблича през нас,
да я къпем - всичко й подейства много зле, психически неприятно беше за нея.
Няма как да е като преди физическото й състояние, при положение, че куца и
е с един крак по-къс, ръката повече от нивото на лакътя не може да си вдигне,
въпреки всички рехабилитации, тя сама прави вкъщи много упражнения, но
не може да я вдигне повече от нивото на лакътя. В последствие имаше още
операции - на крака й направиха втора операция, тъй като се беше получила
рана на мястото на шевовете и се беше отворила дупка, която набираше гной
през цялото време. Бяха ни казали как да я почистваме с йод и други средства.
Сменяхме превръзката, но не спираше да набира гной и се наложи да й
направят втора операция, заради това. Мисля, че беше около средата на август
- на 15-17 август, миналата година – 2023 г. Предния месец, около 20 юли, й
22
махаха металните пластини от рамото – 40 дни след първата операция. Това е
по съвет на лекарите. Те са моментно сложени и премахнати планово. Пак е с
пълна упойка. Определено й повлия този инцидент, тя беше доста силен като
характер човек. Свикнала е с много трудности да се правя сама, сега се
чувства малко или много зависима от някой, не може да върши сама страшно
много физически неща. Стана страшно нервен човек, не съм я познавала
преди така, доста по-избухлива е за дребни неща вече, тя не е много от
споделящите хора, но доста се отдръпна от хората. Споделяла ми е, че беше
планувала да пътува на една екскурзия преди инцидента, но всичко отпадна.
Като си говорихме, я попитах има ли планове, каза, че как да има планове,
като никой не я ще, че бавно ходи и никъде не може да отиде. Чувства се
отблъсната от хората и е много по-затворена. По-скоро с физически неща
помагам, когато идвам да я посещавам - приготвям нещо по-сложно, да се
кача на високо, да взема нещо, да оставя нещо. Но сега се справя с дребни
неща. Имаше си градинка вкъщи, в която преди отглеждаше зеленчуци, но
сега с това няма как да се занимава. Пенсията й не е много висока, тя пак не е
човек, който ще се оплаче от това нещо, но предполагам, че й е по-трудно. Не
сме водили разговори за пари, защото не искам да я притеснявам и психически
да й подейства това нещо, затова предпочитам да й пазарувам, някакви неща й
нося. Помагам с хранителни покупки най-вече. Преди това някакви дреболии
съм носила, но нищо по-сериозно, дребни неща. Преди инцидента физически
майка ми никога не ми се е оплаквала. Беше си доста добре жената. 3 месеца
беше на легло и през този период аз живях при нея. Към настоящия момент
излиза навън. Придвижва се с патерица. Преди инцидента не ми е известно да
е приемала лекарства във връзка с някакви със заболявания, не й е
прилошавало, поне никога не е споделяла такова нещо. Не е споделяла да има
здравословни проблеми като прилошаване, не знам да е приемала лекарства.

АДВ. Ц. - Нямам въпроси.
АДВ. С. - Нямам въпроси.

Сне се самоличността на следващата свидетЕ., както следва:
СВ. Ц. Л. П. – 72 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, има
23
родство по сватство с ищцата – П. П. ми е етърва. Искам да съм свидетел.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетЕ.та, със снета самоличност, както
следва:
СВ. Ц. П. – П. ми се обади, беше започнала работа и на 05.06. миналата
година, каза че е паднала. Каза: „Много ме боли кракът и ръката“. Каза, че
чака линейка, за да я закарат в Пазарджик на болница. Това беше и след като я
закараха в болница „Здраве“ – гр. Пазарджик, ми се обади медицинска сестра
и каза, че тя е постъпила в отделението и ако искаме, имаше нужда да се
занесат и памперси, да отидем да я видим, което и направихме. Видях я същия
ден в болницата, когато беше пострадала. Тя беше в ортопедията, на болнично
легло, със система и с катетър. Сестрата ми даде личните й вещи - дрехи и
такива неща. Тя беше на леглото и беше покрита с чаршаф. Системата видях,
друго не съм видяла. Дадоха ни възможност да разговаряме, бяхме за 10-ина
минути. Каза, че много я болят кракът и ръката и ни поръча да й занесем
някои неща на следващия ден. На следващия ден, не мога да кажа, че е било
по-добре състоянието й, занесохме памперси и каза, че очаква да й оперират
ръката и крака. Мисля, че беше оперирана и отидохме с нейния приятел да я
видим. Тогава влязохме в отделението, но тя не беше в съзнание. Изчакахме
да излезе от упойката и сменихме 2-3 приказки. Обясни, че много я боли
крака, че е минала успешно операцията. Мисля, че 5-6 дни след операцията я
изписаха и я настаниха за домашно лечение. С П. живеем в един двор - тя
ползва едната жилищна сграда, а ние – другата. Като я докараха от болницата,
я докара линейка. Тя нямаше как да сяда в кола и с дъщеря ми й помогнахме
да я свалим от линейката в леглото. След това започна лечението й, но тя не
можеше да спи на обикновено легло и се наложи да се търси ортопедично
легло. Не можеше да спи на една страна, не можеше да се обърне. Трябваше й
специално ортопедично легло. Лечението й беше на легло, не можеше да се
движи, това продължи може би 3 месеца, да не кажа и повече. Беше
непрекъснато в това ортопедично легло. Беше в началото с катетър, после с
памперси, после с подлога и всичко се извършваше в леглото - къпане,
хранене, всичко. През този период й помагаше приятелят й, дъщеря й идваше
и пазаруваше, синът й дойде. Предполагам са взимали отпуски. Всеки ден съм
24
ходила при нея да я видя. Винаги ми е казвала, че я болят и крака и ръката. Не
можеше да спи, то беше много топло, в най-топлите месеци в годината се
случи, а тя беше на легло. Преди инцидента не ми се е оплаквала да не може
да спи. Тогава не можеше да спи, може би от болка, не знам. Може би след 2
месеца опитваше да прави гимнастика, защото леглото е ортопедично и се
мъчеше да прави сама гимнастика. След това идваше рехабилитатор, но това
не знам колко време продължи. Започнаха да й помагат да сяда по малко на
леглото, след това се наложи инвалидна количка да се вземе, синът й я
качваше на количката, изваждаше я за малко на въздух, на слънце да постои.
След време започна с проходилката, което беше много трудно, аз виждах как
става. В леглото всички хигиенни действия се извършваха. Нормално е да е
притеснена, но това го извършваха децата й, аз не съм участвала, но го
виждах. Душ се правеше в леглото, измиваха я с мокри кърпи, главата с леген
и вода. Към момента се движи с бастун. Много й е трудно движението. Като
патерица е този бастун. Виждам, че куца, казва, че чувства, че единият крак й
е по-къс. Не знам как го чувства точно. Като седнем, аз виждам, че кракът й е
подут на глезена, левият крак. Към момента е така. Онзи ден го видях, може
би чорапът е бил по-стегнат, но го видях подут. Ръката казва, че на 60 градуса
може да я вдига, но казва, че не може да се реши с нея, предполагам, че не
може да се къпе и облича. Не съм постоянно при нея, за да виждам действията
й. Тя работеше преди инцидента, но след инцидента не работи. Според мен не
може да работи това, което е правила преди. Според мен след този инцидент
тя стана по-нервна, преди я виждах по-спокойна. Не искам сега да съм всеки
ден при нея да й досаждам, но като се срещаме по двора, разменяме по някоя
приказка, не е така, както беше по-рано. Явно й се е отразило. След първия
път влезе и втори път в болница, защото получи абсцес от раната на крака.
Преди или след това ходи да й махнат нещо от рамото - нещо метално.
Отделно е ходила на контролни прегледи, винаги викаха линейки, които я
вземат и връщат. Тя не можеше да се качи в кола. При всеки преглед беше с
линейка. Някъде между 8,30 и 10,30 часа преди обед ми се обади в деня на
инцидента. По гласа я познах, че нещо е станало, защото плачеше като ми се
обади и питах какво е станало. Каза: „Паднах и много ме боли“. Каза, че са
тръгнали да работят, просто се е подхлъзнала ли, не знам точно, но е паднала
вън на двора в „Биовет“. Каза, че чакат линейка, за да я закара на Пазарджик.
Това бяха първите й думи. Ако тя излезе на двора и аз съм на двора, се
25
виждаме, иначе гледам на е й дотягам. Когато се видим, разговаряме. Излиза
сама, но с този бастун. Накуцва - ясно се вижда. Действията й не са така
бързи, както бяха преди инцидента. Към настоящия момент е сама. Откакто се
е прибрала от Испания, живее сама. Дъщеря й живее в гр. София, а синът й е в
Испания. Дъщеря й прекара с нея може би 2-3 седмици. Когато беше след
изписването и докато се настани в това ортопедично легло, беше там при нея.
Приятелят й беше дошъл през май месец и беше у тях, когато се случи
инцидентът. Синът й дойде може би една седмица след това, но тримата се
грижеха за нея. Не е имало случаи да е била сама, да се обгрижва сама. От
падането й, до придвижването с бастуна, не е била сама. Винаги е имало човек
да я обгрижва. Дъщеря й идва да й пазарува, синът й си замина 1-2 седмици
след като стана това нещо, а приятелят й остана до септември месец. След
това тя ходеше на рехабилитация, преди да замине приятелят й, той я караше.
С колата я караше. Тя се качваше след втората операция, когато започна с
проходилката и бастуна, я караше с кола. От инцидента, до септември,
приятелят й я караше на рехабилитация с автомобил. Преди инцидента етърва
ми не ми е споменавала да има здравословни оплаквания и да е вземала
лекарства. Нейният приятел като си замина, тя се мъчеше сама да се справя,
помагала съм за дребни неща. Това лято той пак дойде да й помага. На гости
идва. Към настоящия момент живее сама. Като идва на гости, приятелят й й
помага, грижи се за нея.

АДВ. Ц. - Нямам въпроси.
АДВ. С. - Нямам въпроси.

АДВ. Ц. – Направила съм искане по чл. 192 от ГПК да се предостави
информация за заплатена извънсъдебно сума - какви вреди покрива тази сума.
Те са заплащали за имуществени вреди, които не се претендират по делото. На
8.10. е входирана молбата. Поддържам си молбата за връчване на третото лице
и представяне на исканото доказателство. По отношение на отговора, който е
входиран от третото лице-помагач „Дженерали Застраховане“ АД, оспорвам
като напълно неоснователен отговора на застрахователя, както и е налице
липса на доказателства по отношение на твърденията им, че работодателят е
осигурил безопасни условия на труд, като е осъществил задължението за
26
инструктаж. Няма такива доказателства по делото. Оспорваме, че настоящата
злополука е случайно събитие по отношение на работодателя. На основание
чл. 143, ал. 2 от ГПК, моля да ми се даде възможност, като се запозная с
новите медицински документи по издаденото съдебно удостоверение, да
поясня и допълня исковата молба писмено, по отношение на тези 2 операции
от 20.07.2023 г. и 17.08.2023 г. Поддържам искането за експертизата от
специалист „ортопед“. Моля да ми се даде възможност да представя проект на
удостоверението, което искам да ми бъде издадено.
АДВ. С. – Относно доказателствените искания за събиране на
доказателства от трето неучастващо лице, моля същото да се остави без
уважение, доколкото ги намирам за неотносими към предмета на спора. Що се
отнася до направеното оспорване на молбата от „Дженерали Застраховане“
АД, ако ищецът действително твърди, че ответното дружество не е спазило
изискването на закона за безопасни условия на труд, моля да ми даде
възможност съдът да ангажирам доказателства, с оглед доказване на това
обстоятелство, макар да го считам за неотносимо. По отношение на
медицинската документация, с която тепърва предстои да се сдобие ищецът,
правя искане след като се депозира, да ми бъде дадена възможност да се
запозная и да ангажирам доказателствени искания. В момента съм в
невъзможност да го направя. Нямам други доказателствени искания. За
лицето М. Л. това е адресът, предоставен ми от доверителя ми, може да има
техническа грешка. Моля да ми дадете възможност да предоставя нов адрес.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА тридневен срок на ответника да предостави данни за
призоваване на лицето М. Л..

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмена молба по чл. 192 от ГПК, като се изпрати копие от
същата на третото неучастващо в делото лице, с указание в едноседмичен срок
27
от получаване на същата, да представи писмените доказателства, описани в
молбата като му се укаже и за отговорността по чл. 87 от ГПК.

За събиране на доказателства,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 04.12.2024 г. от 10.30 часа, за която дата
страните да се считат уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице Д. В. от гр. Пловдив.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 12.55 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
28