Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 182 / 07 февруари 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на 26 01 2024 година, в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 4 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от П.Д.П.,***, чрез пълномощник адв. К.П. *** против Решение № 258 от 08.10.2023 г.,
постановено по АНД № 639/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено
Наказателно постановление № BG09102022/4000/P8-1091/15.03.2023 г. на Директор
на НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София.
В касационната
жалбата се съдържат оплаквания, че въззивното
решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че постановеното
решение е изградено на неправилни фактически и правни изводи, като не са
обсъдени пълно всички съществени обстоятелства по делото. При съставяне на акта
за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита. Сочи, че в акта и в наказателното постановление като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която норма е санкционна и не
съдържа правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект.
Като правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение на тази
санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която не
е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Касаторът,
чрез своя пълномощник, счита че като не е посочил пълната правна квалификация
на вмененото административно нарушение, АНО не е изпълнил изискванията на чл.
42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което от своя страна ограничава
правото на защита на наказаното лице. Счита, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност, тъй като не е адресат на задължението
за заплащане на пътна тол такса. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от ЗП, тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Както и, че
съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Наказващият орган не е изследвал причината, поради която за инкриминираните
дата и час липсва подадена тол декларация. Излага
съображения, че следва да се вземе предвид и чл. 2, пар.
7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на
Решение 2009/750/ЕО. Съгласно тази разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса
във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. В настоящия случай са налице
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата
такса, като за моментното непостигане на този резултат дружеството - собственик
на процесното ППС не е допринесло с нищо, още повече водачът. Счита, че вероятно
е възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат от трето лице,
което не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да търпи
неблагоприятни последици от това. Сочи, че съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да
превишават това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията
трябва да бъде съразмерна на тежестта на нарушението. В конкретния казус наложената
глоба в размер на 1800 лева, не съответства на извършеното деяние, като размерът
на дължимата такса е под един лев. Твърди, че в наказателното постановление е
посочено, че размерът на дължимата такса по чл. 105, ал. 5 от ЗП е 71 лева,
която е заплатена непосредствено след установяване на нарушението, видно от
приложената квитанция. Съответно, счита че в случая е налице едновременно
заплащане на дължимата такса за преминаване по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, затова че ППС-то
е преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса. Развива
съображения, че при заплащането на таксата по чл. 106, ал. 5 от ЗП липсват
вредните последици от извършване на административното нарушение, тъй като с
последващото плащане не е ощетен държавният бюджет. Моли касационният съд да
отмени оспореното въззивно решение, като отмени и потвърденото с него НП.
Претендира разноски по делото за две инстанции. В писмено становище, пълномощникът
на касатора, поддържа касационната жалба. В допълнение заявява, че е налице
хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което счита за основание за отмяна на
оспореното НП. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура –
гр. София, не взима становище по касационната жалба. В с.з., редовно призован,
се представлява от юрк. И.Й., която оспорва жалбата. Относно
възражението в касационната жалба, че посочената в НП разпоредба е санкционна,
което представлявало съществено процесуално нарушение, счита за неоснователно,
тъй като АНО правилно е квалифицирал нарушението и постановил правна норма от
ЗДвП и е санкционирал жалбоподателя по вид и размер, а именно глоба 1800 лв.,
което е императивно установено. Развива съображения, че цитираната разпоредба,
освен санкционна, е и материално-правна, доколкото разписва поведение, с което
водачът следва да се съобразява. Моли касационната инстанция да постанови
съдебен акт, с който да остави в сила решението на МРС като правилно и отхвърли
касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Монтана, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в
хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд приема за обосновано и мотивирано, като предлага да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
С
касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните
основания.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на П.П. е
съставен АУАН от 09.10.2022 г., затова че на 28.09.2022 г. в 20:23 часа, по път
I-1, километър 96+749 е установено пътно превозно средство „Волво
ФХ 4Х2 Т“, с ДКН Е3707КТ, с обща технически допустима максимална маса над 12
тона, брой оси – 3, управлявано от наказания, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, поради
което, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата във
връзка с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е ангажирана
административнонаказателната отговорност. При връчването на АУАН жалбоподателят
не е направил възражения. Не е направил такива и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз
основа на това е издадено и атакуваното НП. Въззивният съд е приел, че АУАН и
НП отговарят на изискванията съответно на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН,
тъй като съдържат всички необходими реквизити. Счел е, че правилно е квалифицирано деянието и
осъщественият състав на административно нарушение. АУАН е съставен вследствие
на установено нарушение, което е заснето с контролно устройство № 20231,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, като в електронната система съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него статистични изображения във вид на
снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство - част от системата. Предвид посочената разпоредба, представените по
делото доклад за нарушение и снимки, районният съд приема за годни
доказателства в процеса. От същите се установяват мястото, времето, превозното
средство, с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с
което е установено нарушението. Поради това събраните по делото писмени
доказателства потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка за
извършеното нарушение. Районният съд развива мотиви, че съгласно разпоредбата
на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага
справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото
не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна норма, приложените
доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях
обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя обратно
доказване. Въззивния съд приема, че безспорно е
установено, че в този пътен участък е управлявал МПС именно жалбоподателят,
видно от отговора на неговия работодател - „Миленински“
ЕООД, факт вписан в самото НП. Съгласно чл. 10б, ал. 4, изр. първо от Закона за
пътищата, размерът на дължимата за плащане тол такса
се определя въз основа на реално получени декларирани тол
данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез
закупуване на еднократна маршрутна карта, която дава право нa ползвателя на
пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Към
момента на извършеното административно нарушение, за процесното ППС не е била
заплатена дължимата тол такса, съгласно изискванията
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съгласно чл. 14 ал. 3 на Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за
таксуване на различните категории превозни средства на база време и на база
изминато разстояние данните относно географското позициониране и изминатото
разстояние от пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа,
събрани от доставчика на декларирани данни, се предават и обработват от
доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол
данни. Съгласно данните, предоставени от доставчика, движението на ППС с peг. № Е3707КТ на 28.09.2022 г. е отчетено в електронната
система като нарушение. Районния съд приема, че законодателят е възложил
задълженията за установяване на изминатото разстояние и за закупуване на
маршрутна карта на водача напълно логично, защото именно водачът взема решение,
къде, по какъв път да управлява МПС. Преценката извършва водачът, а не
собственикът на пътното превозно средство. Счел е, че осъщественото от
жалбоподателя деяние във форма на бездействие е съставомерно и по субективен
признак, извършено е виновно, доколкото
като водач на МПС с технически допустима маса над 3.5 т, което управлява по
пътища, попадащи в обхвата на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало
да знае изискването и задължението за заплащане на такса за изминато
разстояние, респ. за закупуване на маршрутна карта, съответно да положи
необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал
и могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа
преди предприемането на управлението на процесното МПС. Районният съд излага
мотиви по отношение на твърдението, че причината за неподаване на тол декларации е в неизправността на бордовото устройство,
като счита, че същото е неоснователно и недоказано, тъй като има утвърдена
процедура на основание чл. 13 от Наредбата, имаща за цел да бъде установено
дали БУ не предава данни поради умишлени действия или поради невключването му
или при установяване на грешно декларирани данни, която процедура не е спазена.
Изрично в този смисъл е разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, според която
ако пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на
декларирани тол данни, което не функционира, и ако
при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че
неподаването на декларирани тол данни не се дължи на
умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал.
3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция „Пътна
инфраструктура“ за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена
декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с
наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата. В тежест на водача на пътното
превозно средство е да следи за изправността на бордовото устройство, дали
индикаторът свети в зелен или червен цвят, дали правилно е включено в
захранването, дали по някаква причина е компрометирана изправността му и
съответно подаването на тол данни. Районният съд
приема, че от описанието на нарушението по несъмнен и недвусмислен начин става
ясно, кое е конкретното законово задължение, което водачът на ППС не е
изпълнил. Словесното описание на нарушението по начина, по който е формулирано,
съдържа достатъчно фактически изложения досежно
конкретните съставомерни признаци, съответно способства за безпроблемната
индивидуализация на конкретното административно нарушение и неговия извършител.
Предвид изложеното, районният съд намира, че атакуваното НП е законосъобразно.
Касационната
инстанция намира, че районният съд е изпълнил задължението си да събере всички
относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните
по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност
и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая.
Изводите на районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в
НП нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по
установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция,
поради което този състав препраща към мотивите на това решение, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Не са
основателни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения
на материалния закон. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за
законосъобразност на издаденото НП, които се споделят и от настоящата
инстанция.
НП
съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, водачът на ППС, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане в намален размер, съгласно чл. 79б от ЗАНН.
Настоящият състав намира наведените твърдения на касатора за
непосочена пълна правна квалификация на административното нарушение за невярно.
АНО е наложил съответното административно наказание за установено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, чийто текст
предвижда при какви условия и какви по вид и размер санкции ще понесе именно водач
на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, т.е. същата съдържа в себе си
законово установеното правило за поведение и съответната санкция, която следва
да понесе нарушителя при установено нарушение. Поради което и непосочването на
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не лишава НП от изискването за посочване
на нарушената законова разпоредба.
По делото не се оспорва обстоятелството, че МПС към датата на
нарушението е бил управляван от жалбоподателя (в този смисъл са представени
копия от пътен лист за 28.09.2022 г., извлечение от тахограф
на МСП с рег. № Е3707КТ за 28.09.2022 г., извлечение от дигитална карта на
водача за 28.09.2022 г. и дигитална
карта на водача за 28.09.2022 г. – л. 13 до 20 от въззивното дело), поради
което и касационната инстанция приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност. Именно на водачът П.Д.П. е съставен АУАН, при което той не е възразил. Поради
изложеното, касационният състав не кредитира възраженията на процесуалния
представител, че не било установено авторството на деянието, тъй като го
възприема като начин за избягване на отговорност от страна на жалбоподателя,
респ. същото е единствено и само твьрдение,
неподкрепено с доказателства. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, недвусмислено
въвежда административнонаказателна отговорността за водача, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство.
Относно наведеното в касационната жалба възражение, че АНО преди
да пристъпи към съставяне на АУАН и НП е трябвало да изследва причините, поради
които липсват подавани тол декларации от БУ,
касационната инстанция намира за неоснователно. „Тол
декларация“ е съвкупност от данните, генерирани от GNSS бордово устройство
(географско местоположение – съгласно ISO 17575-1, ISO 17575-2 и ISO 17575-3),
данните за ППС (емисионен клас, ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на
Бордово устройство, дата и час на навлизане в тол
сегмент, стандартизирани съгласно ISO 12855:2016 и използвани за определяне на
дължимата тол такса. Монтираното бордово устройство в
ППС следва своевременно да подава тол данни към
електронната система, като след проверка на декларираните данни Агенция „Пътна
инфраструктура“, изчислява дължимите такси на съответния потребител. От
представените доказателства се установява, че към момента на регистриране на
посоченото нарушение липсват постъпили GNSS позиции от бордовото устройство. От
приетото по делото доказателства се установява, че няма заплатена тол такса, нито получени валидни маршрутни карти на ППС. Административнонаказаното
лице не установява с надлежни доказателства заплащането на дължимата по силата
на закона тол такса, който факт е положителен и
поради това е установим от лицето, което го твърди. Касационният състав намира,
че при установяване на нарушения от конкретния вид, единственото задължение на
АПИ е да установи по съответния ред има ли заплатена дължимата тол такса, без законодателят да му вменява задължение да
проверява дали и поради каква причина бордовото
устройство е подавало или не тол данни към електронната система.
Единственото доказателство с
правно значение за случая е документ за заплатена тол
такса за съответното време, за което е установено незаплащането на такава, каквото
доказателство не се представя по делото.
Неоснователно
е и възражението на касатора за нарушение принципа на пропорционалност съгласно
чл. 5 от Договора на Европейския съюз. В българското законодателство е създаден
законов механизъм, залегнал в ЗДвП и Закона за пътищата, целящ регулиране
правата и задълженията, съответно налаганите санкции при установени нарушения
на обществените отношения свързани с движението по пътищата. В чл. 10, ал. 2 от
3П е уредена възможност лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай
същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал.
2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е
диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на
категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима
максимална маса и оси. За касатора е съществувала възможност да заплати тази такса
в указания 14-дневен срок, в резултат на което е щял да се освободи от
реализирането на административнонаказателна отговорност. Неоснователно е
твърдението, че е налице едновременно заплащане на дължимата такса за
преминаване по пътя включен в обхвата на платената пътна мрежа и санкциониране
чрез налагане на глоба, затова че ППС-то е преминало по същия този път без да е
заплатена дължимата такса. Съгласно представената по делото квитанция /л. 9 от
въззивното дело/, водачът е заплатил сумата от 71 лв., представляваща такса по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но това заплащане е последващо, т.е. извършено е след
установяване на нарушението, поради което не се отразява върху извършеното
нарушение. Разпоредбата гласи, че когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“
Електронна система за събиране на тол такси, се
приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо
на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по
най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай
собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по
чл. 10, ал. 6. Тази такса се дължи независимо
от факта, че за установеното нарушение е образувано административнонаказателно
производство, тъй като същата не представлява компенсаторна такса по чл. 10,
ал. 2 от ЗП, заплащането на която би освободило лицето от налагане на
административна санкция. Компенсаторната такса е механизъм за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при нарушения, свързани с ползването на
платената пътна мрежа без валиден тол продукт или без
валидна винетка, като заплащането й дава възможност на нарушителите да се
освободят от налагането на санкции и свързаните с тях мерки, като заплатят
по-ниска такса от размера на глобата или имуществената санкция. От касатора не
са представени доказателства за заплащането на определената по размер от 450
лв., съгласно чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, такса.
Касационният
състав не намира за основателно твърдението, сочено от процесуалния
представител на касатора в депозираното по делото становище, че е налице
хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. За същото не са изложение никакви
съображения, а при извършена служебна проверка от страна на съда, от установяване
на нарушението до налагане на административната санкция не се установяват
различни законови разпоредби, касаещи процесното производство.
По
разбиране на касационната инстанция, с оглед значимостта на обществените
отношения, регулирани от ЗДвП, законодателят е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната разпоредба на
чл.189з от ЗДП, като неприложима в случая е и нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. При
наличие на специална разпоредба в ЗДвП, възпрепятстваща освобождаване от
отговорност виновните лица, приемайки случая за маловажен, неприложим е и чл. 11
от ЗАНН, съдържащ препратка към НК по въпроса за обстоятелства, изключващи административнонаказателната отговорност. Безспорно фактът
на нарушение е доказан и виновното лице следва да понесе съответната в закона
санкция.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр.
ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, в който смисъл е чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 във вр.
ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 258 от 08.10.2023 г., постановено по АНД № 639/2023 г.
по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА
П.Д.П., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, бул.
„Македония“ № 3, сумата от 100.00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: