Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 21.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5820 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.04.2018 г. по гр.д. № 69497/15г.,
СРС, ГО, 45 с-в е признал за установено
по предявените от „К.-****” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Д.Л.срещу „И.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.М.Л.искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 266 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и 422 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД, че „И.Т.” ЕООД дължи на
„К.-****” ООД, сумата в размер на 2642,69 лева - главница по Договор за
изработка и доставка на алуминиеви капачки, по който е издадена фактура №
10000000324/16.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.05.2015г. до окончателно изплащане на сумата, сумата
в размер на 756,00 лева лева - мораторна
лихва върху главницата, за периода от 16.07.2012г. до 07.05.2015г. за които
суми е издадена Заповед за изпълнение от 03.07.2015г. по ч.гр.д. № 26532 по
описа на СРС, 45-ти състав за 2015г. Осъдил е „И.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя В.М.Л.да заплати на „К.-****”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Д.Л.,
сумата в размер на 520 лева, разноски, сторени от ищеца в производството по
ч.гр.д. № 26532 по описа на СРС, 45-ти състав за 2015г. Осъдил е „И.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.М.Л.да заплати на „К.-****” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Д.Л., сумата в
размер на 785,71 лева, разноски, сторени от ищеца в исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „И.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В.М.Л., чрез пълномощника по делото адвокат Ж.Ч. *** по съображения, изложени в жалбата.
Твърди, че съдът не е разгледал правоизключващото
възражение на ответника, че същият не е получил стоката, за която е издадена процесната фактура. Жалбоподателят е прекратил дейността си
през месец юни 2012 г. и всички активи, персонал и търговски договори са били
прехвърлени към новоучреденото дружество „Опицвет Милк“
АД, с което ответникът няма връзка. Всички доставки на стоки и услуги са
получени от това ново дружество, включително и стоката, предмет на настоящето
производство. Районният съд е отказал да задължи ищцовото
дружество да представи документ-товарителница, разписка или друг документ,
удостоверяващ предаването и получаването на стоката и в този смисъл е налице
непълнота на доказателствата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното. Не претендира разноски.
Въззиваемият „К.-****” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от И.Д.Л., чрез пълномощника по делото адвокат В. Б.от САК, със
съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „К.-****" ООД,
ЕИК ******* е предявило срещу „И.Т." ЕООД, ЕИК *******, горепосочените
искове, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 2642,69 лева, дължима по фактура №
10000000324/16.07.2012г. за изработка и доставка на алуминиеви капачки, сумата
в размер на 756 лева - законна лихва върху главницата за периода от
16.07.2012г. до 07.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.05.2015г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 26532 по описа на СРС за 2015г.
Ответникът „И.Т." ЕООД, ЕИК ******* в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил исковете
по основание и размер. Твърди, че е изпълнил всичките си задължения към ищеца,
като търговските им взаимоотношения са приключили през 2012г., когато е била
прекратена дейността на дружеството и всички активи и договори са прехвърлени
на новоучреденото дружество „Опицвет Милк" АД.
Твърди, че приложената фактура погрешно е издадена на името на ответника, не е
постъпвала в счетоводството му и не е осчетоводена от него.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи.
По делото е установено, че ищецът е издал фактура № **********/16.07.2012г. с получател „И.Т.”
ЕООД, подписана от ответника, за сумата в размер на 2642,69 лева с ДДС. Във
фактурата е посочено, че предмет на стоката са ал.капачки СВА 2% и FF 3,6%, от първите 57 600,00 бр. на стойност 852,48 лева, а от вторите 91 200,000 на стойност 1 349,76 лева, при
единична цена 0,0148. От приетата по делото ССЕ се установява, че процесната фактура
е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 411, партида 158 „И.Т.” ЕООД
„Клиенти”, с пълна стойност, по кредита на счетоводна сметка 702/1 „продажба на
стоки” с данъчна основа и по кредита на счетоводна сметка 453/2 „начислен данък
продажби ”. Съгласно експертизата салдото на счетоводна сметка 411 е дебитно
към 26.06.2017г. в размер на 2642,69 лева, което означава че към 26.06.2017г.
доставката не е платена. Според заключението, ищецът е декларирал и отразил процесната фактура в Справка -декларация и Дневник продажби
за данъчен период м.07.2012г., съгласно ЗДДС. Вещото лице не е получило от
ответника доказателства за извършено плащане по фактурата. Според заключението,
ответникът е отразил процесната фактура в Справка- декларация и Дневник за
покупки за данъчен период м.07.2012г. съгласно ЗДДС и е ползвал право на
приспадане по процесната фактура в размер на 440,45
лева. Заключението изцяло кореспондира и на приложените по делото справки
декларации по ЗДДС от ТД на НАП София, офис Център. Включването на фактурата в
дневника за покупките на ответника и в декларацията по ЗДДС за данъчен период
м.07.2012г., отразяването в колоната за фактури с признаване на пълен данъчен
кредит и ползването от ответника на пълен данъчен кредит по нея, т.е. извършването
на посочените счетоводни операции представлява признание на задължението по процесната фактура и доказва неговото съществуване (в този
смисъл решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на II т.о., решение №
42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о., решение № 166 от 26.10.2010
г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о.), включително и че описаните във
фактурата стоки са доставени, щом е призната дължимостта
на тяхната цена. Предаването на стоките в този смисъл се установява от
извършените от ответника конклудентни действия по
счетоводно отразяване на процесната фактура, макар и
по делото да липсват документи в тази насока, като стокова разписка, приемо-предавателен протокол и др. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че продажбата е неформален, възмезден и двустранен договор. За да
се приеме, че е сключен е необходимо да се
установи постигнато съгласие между продавач и купувач. Предаването на веща и плащането на цената са
действия в изпълнение на вече сключения
договор, а не е елемент от състава
по сключването му. Следователно, страните се смятат
обвързани от момента на постигането
на съгласието и всяка от тях
дължи определената престация. При търговската продажба на продавача е възложено задължението да издаде фактура
за продадената стока винаги, когато
купувачът поиска това – чл.321 ТЗ. Фактурата, като частен свидетелстващ
документ, има формална доказателствена сила относно факта
на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти - в случая за доставянето и получаването на стоките.
Писмената форма на договорът за продажба има само доказателствено значение и сключването на договора за
продажба може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. С
поредица от решения, постановени по реда на чл. 290 ТПК, съответно задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ТПК, а именно решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него:
решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т. о. и решение
№ 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010
г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23 от 7.02.2011 г. по
т. д. № 588/2010
г. на ВКС, II т. о. касационната инстанция приема, че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването
и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
/последните две цитирани решения на ВКС на РБ.
Отделно от това, по дето липсват каквито и да било доказателства за
твърденията на ответника, че ищецът е
прекратил дейността си през месец юни 2012 г. и всички активи, персонал и
търговски договори са били прехвърлени към новоучреденото дружество „Опицвет Милк“ АД, с което ответникът няма връзка, че всички
доставки на стоки и услуги са били получени от това ново дружество, включително
и стоката, предмет на настоящето производство. Както бе посочено по-горе,
ответното дружество е осчетоводило фактурата и е ползвало данъчен кредит по
нея.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр.
ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция въззивникът следва да заплати
на въззиваемия направените разноски в настоящето
производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.04.2018 г. по гр.д. № 69497/15г. на
СРС, ГО, 45 с-в.
ОСЪЖДА „И.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.М.Л., чрез пълномощника по делото адвокат Ж.Ч. *** да
заплати на „К.-****” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И.Д.Л., чрез пълномощника по делото адвокат В.
Б.от САК, със съдебен адрес:*** направените разноски в настоящето производство в размер
от 1000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.