№ 416
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.
Членове:Д. П. Бозаджиев
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно гражданско дело №
20255200500151 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1671 от 30.12.2024 г., постановено по гр.д.№2/2024 г. по
описа на РС – Пазарджик са отхвърлени предявените от Д. Г. Л., ЕГН
********** и А. Д. Л., ЕГН ********** против К. А. С., ЕГН ********** и Г.
С. З., ЕГН ********** искове, с които се претендира частично разваляне на
Договор за аренда на земеделска земя от 15.08.2016 г., с нотариална заверка на
подписите акт №129, том I, общ.рег.№1854/2016 г. на нотариус М. Д. с район
на действие РС - Пазарджик, рег. № 693 на НК, сключен между А. К. С., с ЕГН
********** и О. А. С., с ЕГН ********* от една страна и К. А. С., с ЕГН
********** от друга, както и на Договор за преарендуване на земеделска земя
от 18.04.2017 г., с нотариална заверка на подписите акт №147, том I, рег.
№1255, на нотариус М. Д. с район на действие РС Пазарджик, рег.№693 на
НК, сключен между К. А. С., ЕГН ********** и Г. С. З., ЕГН **********,
относно следния имот: поземлен имот с идентификатор 06149.101.18 в
землището на село Братаница, община Пазарджик, област Пазарджик, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-185/09.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 07.07.2023 г., с адрес на поземления имот с. Братаница,
местност „ПЕСО ПОЛЕ“, с площ от 7 148 кв. м. трайно предназначение на
земята: земеделска земя, начин на трайно ползване: друг вид трайно
насаждение, категория на земята: пета, предишен идентификатор:
1
06149.101.1, номер по предходен план: 101001, при съседи: 06149.101.8,
06149.101.19, 06149.102.9, 06149.102.10, 06149.101.9.
Отхвърлен е предявения от Д. Г. Л., ЕГН ********** и А. Д. Л., ЕГН
********** против К. А. С., ЕГН **********, иск за осъждане ответницата да
заплати на ищците сумата в размер на 14,30 лева, представляваща арендно
плащане за стопанската 2022 - 2023 г. по Договор за аренда на земеделска земя
от 15.08.2016 г., с нотариална заверка на подписите Акт №129, том I, общ. рег.
№1854/2016 г. на нотариус М. Д. с район на действие РС -Пазарджик, рег. №
693 на НК, сключен между А. К. С., ЕГН ********** и О. А. С., с ЕГН
********* от една страна и К. А. С., ЕГН ********** от друга, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба -29.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърлени са предявените от Д. Г. Л., ЕГН ********** и А. Д. Л., ЕГН
********** против К. А. С., ЕГН ********** и Г. С. З. искове за осъждане на
ответниците да върнат на ищците следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 06149.101.18 в землището на село Братаница, община
Пазарджик, област Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД- 18-185/09.08.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 07.07.2023г., с адрес на
поземления имот с. Братаница, местност „ПЕСО ПОЛЕ“, с площ от 7148 кв. м.
трайно предназначение на земята: земеделска земя, начин на трайно ползване:
друг вид трайно насаждение, категория на земята: пета, предишен
идентификатор: 06149.101.1, номер по предходен план: 101001, при съседи:
06149.101.8, 06149.101.19, 06149.102.9, 06149.102.10, 06149.101.9.
Отхвърлен е предявения от Д. Г. Л., ЕГН ********** и А. Д. Л., ЕГН
**********, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата в
размер на 1 415,70 лева, представляваща дължимата рента за стопанската 2022
- 2023 г. в увеличен размер в резултат извършените подобрения и настъпилата
инфлация, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба -29.12.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Осъдени са Д. Г. Л., ЕГН ********** и А. Д. Л., ЕГН ********** да
заплатят на К. А. С., ЕГН ********** и Г. С. З., ЕГН **********, сумата в
размер на 4 350 лева разноски в производството.
В жалбата си, подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, жалбоподателите Д.
и А. Л.и – ищци в първоинстанционното производство, и двамата действащи
чрез адв.А. П. твърдят, че обжалваното решение е немотивирано, неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Неправилни били основните изводи на съда, че няма
нарушение на договора за аренда от 2016 год., тъй като било извършено
плащане на вноската за 2022-2023 г., с което не било осъществено нарушение,
тъй като нямало забава в плащането за повече от три месеца. Твърдят, че
2
надлежно плащане от арендатора по договора К. С. не било направено. От
приетия като доказателство по делото документ за изплатена сума, било
видно, че преводът на сумата е направен от името на Г. З., който не бил страна
по договора за аренда на земеделска земя от 2016 г., а от друга страна, това
плащане не било и валидно направено, тъй като било направено по
несъществуваща, закрита банкова сметка. На следващо място се твърди, че
изводите на съда, че ищците следвало да уведомят писмено преарендатор за
настъпилото заместване, също били неправилни. Твърди се, че страните са
били страни и по гражданското дело по предявеният иск за делба и ответникът
по настоящото дело бил уведомен за новия собственик на имотите, предмет на
арендния договор. Неправилни били изводите на съда, че ищците е следвало
да отправят предложение за изменение на договора, като поискат увеличения
размер на дължимата аренда, тъй като изрично в договора било записано, че
арендното плащане по договора не може да бъде предоговаряно. Отделен бил
въпроса, че изменението на арендния договор, според можело да бъде
извършено единствено по съдебен ред. За това обстоятелство, относно
искането за изменение на договора, се искат гласни доказателства. Прави се
искане да се приеме документ за закрита банкова сметка с оглед изложените
твърдения във въззивната жалба, че плащането, прието от съда за надлежно, е
извършено към несъществуваща банкова сметка.
Формулирано е искане обжалваното решение да бъде отменено, вместо
което въззивната инстанция да постанови ново, с което предявените искови
претенции да се уважат. Претендира се присъждане на разноските за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Г. С. З. и К. А. Г., чрез адв. П. М., в който са изложени подробни съображения
за неоснователност. Възразява срещу направените доказателствени искания,
като твърди, че са преклудирани, наред с това и неотносими към правния
спор.
С протоколно определение №494/16.09.2025 г. е оставено без уважение
искането за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Пазарджишки окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, срещу
подлежащ на обжалване акт, постъпила е в законния срок и подлежи на
разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
3
нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.28, ал.2 от Закон за
арендата в земеделието /ЗАЗ/ за развалянето на договор за аренда и договор за
преарендуване в частта за процесния имот, осъдителни искове с правно
основание чл.8 от Закон за аренда в земеделието /ЗАЗ/ и иск по чл.30, ал.1 ЗАЗ
за връщане на предоставения под аренда процесен имот.
По делото не се спори, че процесният имот с идентификатор
06149.101.18 в землището на с.Братаница, Община Пазарджик, местност
„Песо Поле“ е идентичен с новообразувания имот с проектоидентификатор
06149.101.1.А /част от имот с идентификатор 06149.101.1/, поставен в дял на
ищците с решение №260018/29.04.2022 г. по гр.д.№443/2018 г. по описа на РС
- Пазарджик.
Не се спори, установява се и от приложените по делото писмени
доказателства, че процесният имот, наред с други поземлени имоти, е
предоставен за временно и възмездно ползване първоначално на ответницата
К. С., а впоследствие съгласно договора за преарендуване на земеделска земя
на ответника Г. З..
Не е спорно, че Д. Л. и А. Л. заплатили на Г. З. сумата в общ размер на 4
183,96 лева, представляваща част от направените подобрения в поземлен имот
с идентификатор 06149.101.1.
Установява се от приложеното по делото платежно нареждане от
25.10.2023 г., че от банковата сметка на Г. З. по банкова сметка на Д. Л. е
преведена сумата от 142,96 лв., като в основанието за плащане е посочено „ар.
им. 101001, Братаница, дог. аренда 3166/2022-2023 г.“
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно – агрономическа експертиза, се установява, че размерът на средното
годишно рентно плащане за трайни насаждения – орехи за стопанската
2022/2023 г. е в размер на 22 лв./дка. По отношение на средния добив от декар
и средната пазарна цена на килограм продукция от процесния имот вещото
лице е посочило, че за периода 2027 г. – 2032 г. средният добив е 600 кг/дка
при цена 2,30 лв./кг, за периода 2033 г. - 2039 г. 1050 кг/дка при цена 2,60
лв./кг, а за периода от 2040 г. до 2046 г. 1330 кг/дка при цена 2,90 лв./кг.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира, че решението
на първата инстанция е правилно и следва да се потвърди. Всички
възражения, въведени с въззивната жалба са неоснователни. Правните изводи
са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и
са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед
разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона.
На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд
относно неоснователността на предявените искове.
Неоснователно е възражението, че по договора за аренда не е извършено
надлежно плащане, тъй като е налице забава в плащанията по договора повече
4
от три месеца. Сумата е платена изцяло и в срок от втория ответник Г. З., за
което е приложено платежно нареждане по делото.
Неоснователно е възражението, че не е налице надлежно плащане, тъй
като същото е направено от ответника З., който не бил страна по
първоначалния договор. Съгласно чл.14 от Договор за аренда на земеделска
земя от 15.08.2016 г. арендаторът може да преарендува изцяло или част от
имотите, предмет на договора, поради което последващия договор за
преарендуване от 2017 г. е валиден и в този смисъл неоснователно е
възражението, плащането не е извършено от К. С., а от Г. З.. Съгласно
разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от
трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да
бъде изпълнено лично от длъжника, каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователно е възражението за недобросъвестно поведение от страна
на ответниците. Съгласно чл.17, ал.3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, което в случая не е
сторено.
Неоснователно е възражението за заплащане на рента в увеличен
размер. Съгласно чл.15, ал.1 от договора в случай, че след сключване на
договора обстоятелствата се сменят трайно и това довежда до очевидно
несъответствие между поетите от страните задължения, всяка от тях може да
поиска изменение на договора. В настоящия случай не се твърди, нито пък се
установява ищците да са отправяли предложение за изменение на договора и
такова да е извършено, респ. да е постигната уговорка между страните за
увеличаване размера на дължимата рента, като основание, от което да
произтича претенцията на ищците в предявения размер.
Тъй като исковете за разваляне на договора за аренда на земеделска земя
и на договора за преарендуване на земеделска земя са неоснователни,
правилно районният съд е приел за неоснователна и претенцията по чл.30,
ал.1 от ЗАЗ за връщане на процесния имот.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, като според настоящата
инстанция и с оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
справедливия и обоснован размер, който следва да се присъди възлиза сумата
от 1 200 лв., общо за двамата ответници.
По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1671 от 30.12.2024 г., постановено по гр.д.
№2/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. Г. Л., ЕГН ********** и А. Д. Л., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на К. А. С., ЕГН ********** и Г. С. З., ЕГН **********, сумата в
общ размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6