Решение по дело №204/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 103
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20232000500204
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело
№ 20232000500204 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 35 от 15.02.2023 г. по гр. дело №
20222200100251/2022г. Окръжен съд – Сливен се е произнесъл по следните
искове на Р. С. Б. с ЕГН **********, З. А. Б. с ЕГН **********, Б. Р. К. с
ЕГН **********, Е. Ю. К. с ЕГН ********** и А. Ю.а К. с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: гр.Сливен, ул. „Г.С.Раковски“ №1, офис 6 - адв.М.
Д. против ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 за
заплащане на основание чл. 432 от КЗ на обезщетения за вреди, претърпени в
резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 11.10.2021г. в гр. Сливен, причинено от лицето П.И.Г. с ЕГН
********** при управление на лек автомобил лек автомобил „Опел Астра“, с
рег. № СН8520АС (застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“):
- иск на Р. С. Б. за сумата от 5000 лева като част от сумата от 18000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателно
изплащане;
- иск на З. А. Б. за сумата от 80000 лева като част от сумата от
120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
1
вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателно
изплащане;
- иск на З. А. Б. за сумата от 2436 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение), ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателно изплащане;
- иск на Б. Р. К. за сумата от 5000 лева като част от сумата от 30000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателно
изплащане;
- иск на Е. Ю. К. за сумата от 3000 лева като част от сумата от
18000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателно
изплащане;
- иск на А. Ю.а К. за сумата от 3000 лева като част от сумата от
18000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до окончателно
изплащане.
Последните двама ищци са малолетни и действат чрез тяхната майка
и законна представителка Б. Р. К..
Искът на Р. С. Б. е бил уважен до претендирания при условията на
частичност размер от 5000 лева.
Исковете на З. А. Б. за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди са били уважени до размерите от 32500 лева и 2210,80
лева.
Претенциите на Б. Р. К., Е. Ю. К. и А. Ю.а К. са били уважени
съответно до следните размери: 3500 лева, 2000 лева и 2800 лева.
В останалите им части исковете са отхвърлени.
Ищците са подали въззивна жалба против решението в
отхвърлителните му части.
Понеже няма такава част по отношение на частичния иск на Р. С. Б.
производството по неговата жалба е прекратено с влязло в сила определение
09.06.2023 г.
В жалбата на останалите ищци са изложени доводи, че
първоинстанционният съд не бил отчел всички обстоятелства при
извършването на деликта и не бил спазил критерия по чл. 52 от ЗЗД за
справедливост на присъдените обезщетения. Не бил отчел действително
претърпените неимуществени вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията.
Присъденото в полза на ищцата З. Б. обезщетение за неимуществени
вреди било несправедливо занижено. Б. претърпяла счупване на ръката
2
(средна телесна повреда). Възстановителният период бил извънредно дълъг,
съпътстван с множество медицински прегледи и рехабилитационни
процедури. Ищцата вече не можела да се грижи за себе си и за домакинството
си като станала изцяло зависима от помощта на близките си. Свидетелските
показния в тази връзка били игнорирани.
Няма конкретни оплаквания относно частичното отхвърляне на
претенцията на Б. за имуществени вреди.
В жалбата се изтъква също, че не било установено ищцата Б. К. да е
пътувала без предпазен колан. В резултат от катастрофата тя развила
симптоми на смесено тревожно депресивно състояние, което наложило
лечение с антидепресенати и психоактивни медикаменти. Страданията й били
подклаждани и от тревогите за пострадалите й малолетни деца - Е. и А. К.и. В
този смисъл било заключението по приетата съдебно-психиатрична
експертиза.
Малолетната А. К. претърпяла травма в областта на главата. Освен
това според съдебно-психиатричната експертиза катастрофата предизвикала у
нея остър и продължителен дистрес и емоционална уязвимост.
Малолетният Е. К. според гласните доказателства и експертизата
също преживял остър дистрес, развил страх да пътува в автомобил, имал и
нощни кошмари.
Ответникът „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е подал въззивна
жалба против решението в следните части осъдителни части:
- по иска на Р. С. Б. за неимуществени вреди: над размера от 2500
лева до присъдената горница от 5000 лева;
- по иска на З. А. Б. за неимуществени вреди: над размера от 10000
лева до присъдената горница от 32000 лева;
- по иска на З. А. Б. за имуществени вреди: над размера от 1680
лева до присъдената горница от 2210,80 лева;
- по иска на Б. Р. К. за неимуществени вреди: над размера от 1000
лева до присъдената горница от 3500 лева;
- по иска на Е. Ю. К. за цялата присъдена сума от 2000 лева за
неимуществени вреди;
- по иска на А. Ю.а К. за неимуществени вреди: над размера от 1000
лева до присъдената горница от 2800 лева.
Ответникът атакува като резултат от уважаването на исковете и
осъждането му за държавна такса и адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищците по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В обжалваните му части решението било постановено в
противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените
3
правила и било необосновано
Присъдените обезщетения били несправедливо завишени - в разрез с
нормата на чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата. Не били съобразени
характерът и степента телесните увреждания, респ. интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания.
Не били обсъдени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност.
Ищцата З. Б. получила травми без усложнения. Оперативната намеса
протекла леко, с гладък следоперативен период и рехабилитация.
Във връзка с разходите по лечението й застрахователят следвало да
заплати само сумата от 1680 лева за титаниева остеосинтеза. Той не трябвало
да отговаря за другите претендирани разноски - за рехабилитация,
потребителски такси и рентгенографии, тъй като не ставало ясно защо те били
направени.
Ищецът Р. В. не бил получил сериозни травми, довели до трайни
неудобства. Болките от травмата на шийния и поясния отдел на гръбначния
отшумели бързо. Пораженията у едното око на ищеца (отлепване на
стъкловидното тяло) били свързани с нормални дегенеративни процеси.
Степента на съпричиняване от страна на ищцата Б. К. - 30% не
съответствала на реалното й поведение. Непоставянето на предпазен колан
повишавало опасността не само за нея, но и за двете й малолетни деца.
Освен това присъденото обезщетение не отговаряло на претърпените
увреждания. Ищцата била в крехко психологическо състояние не вследствие
на инцидента, а много преди него.
Нямало доказателства ищецът Е. К. да бил пострадал по какъвто и да
е начин при пътния инцидент. Изслушаните експертизи и приетите писмени
доказателства не указвали на изпитван от него физически или психическо
дискомфорт. Евентуални негативни емоции у това лице можели да се обяснят
с претърпяната наскоро загуба на баща му и с поведението на майка му по
време на произшествието.
Понеже малолетната А. К. пътувала на задната седалка без правилно
поставен предпазен колан и без обезопасителна детска система, трябвало да
се приеме, че тя е допринесла за вредоносния резултат в по-висока степен.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при
изяснена фактическа обстановка.
С влязло в сила Решение № 191 от 29.04.2022г по приложеното
НАХД № 406/2022г по описа на РС – Сливен П.И.Г. с ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 11.10.2021г, в гр.Сливен при управление на
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СН8250АС нарушил правила за
4
движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал.1, чл.6, ал.1 и чл. 12, ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата З.
А. Б., изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка в нейния
горен край в областта на хирургичната й шийка с формиране на множество
фрагменти с дислокация, което довело до трайно затруднение движението -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Извършителят
на деянието Г. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК като му е било наложено административно наказание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 413, ал. 3 от НПК решението е
задължително за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието;
виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието. Така и т. 15 от ТР 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент, са
следните:
На 11.10.2021 год. около 11:00 часа ищецът Р. С. В. управлявал лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СН5587АТ в гр. Сливен като се движел по
бул. „Банско шосе“ в посока КАТ. С него пътували и останалите ищци. На
предната дясна седалка била съпругата му - ищцата З. А. В.а. На задната
седалка били дъщеря му – ищцата Б. Р. К. и двете й деца – ищците Е. Ю. К. и
А. Ю.а К., съответно на 6 години и половина и на 5 години и 3 месеца.
На кръстовището с бул. „Илинденско въстание“ автомобилът спрял
на червен светофар, но бил ударен от движещия се зад него „Опел Астра“ с
рег. № СН8250АС, управляван от П.И.Г..
В резултат на удара колата на ищците се блъснала с предната си
дясна част в електрически стълб. От картера запушило. Пътниците започнали
да излизат, но ищцата З. В.а не успяла да отвори вратата си, тъй като
изпитвала силни болки в областта на дясното рамо. По-късно всички без
водача Р. В. били откарани с линейка в болница.
От изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна
медицинска и автотехническа експертиза се изяснява какви конкретни
увреждания е получил всеки от ищците.
Ищецът Р. Б. бил с натъртвания по гръдния кош, по поясния сегмент
на гръбнака и по шията, съпътствани с обичайните болки. Сътресението
провокирало и временно отлепване на стъкловидното тяло на дясното му око,
но това не довело до влошаване на зрението му и нямало връзка с поставянето
на очила за далекогледство, нормално за възрастта му.
Ищцата З. Б. получила многофрагментно счупване на дясната
раменната кост със значителна дислокация на костните частици, което
наложило извършването на оперативно лечение с прилагане на метална
остеосинтеза. Последвало обездвижване на ръката. Възстановителният период
в съществената си част протекъл за около година с обичайните болки и
невъзможност за служене с ръката. Към момента ищцата продължавала да
5
чувства болезненост при натоварване и имала ограничен обем на движенията.
Провела множество контролни прегледи и рехабилитационни процедури.
Представената пред настоящата инстанция епикриза от 04.05.2023 г.
свидетелства за оперативното отстраняване на импланта.
Ищцата Б. К. имала болезнени натъртвания по лицето и шията.
Малолетната А. К. била с натъртвания по главата, предимно в
челната област и в лявата част на гръдния кош.
Няма данни за телесни травми при малолетния Е. К..
Преживеният от ищцата Б. К. и децата й А. и Е. остър
психологически стрес е бил обект на отделен анализ в заключенията по
изслушаните пред първата инстанция съдебно-психологически експертизи.
Експертите са констатирали, че ищцата е била емоционално нестабилна и
предразположена към тревожност още преди инцидента, както и че децата са
били повлияни от скорошната загуба на баща си.
Механизмът на ПТП, претърпените от ищците увреждания и
преживените от тях трудности в процеса на възстановяване са анализирани
подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка са обсъдени експертните
заключения и събраните гласни доказателства.
Разходите за лечение и рехабилитация на ищцата З. Б. в общ размер
от 2210,80 лева са задълбочено обсъдени по пера според приетите писмени
доказателства.
Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51,
ал. 2 от ГПК също са получили надлежен отговор.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на решението в посочените части. Необходимо е да се отбележи
следното:
Пътуващите на предните седалки Р. и З. Б.и са били поставени
предпазни колани като няма никакви данни за тяхно противоправно
поведение.
Возещите се на задната седалка Б. К. и двете й деца не са ползвали
колан или обезопасителна система. Това обстоятелство и коментирано от
наказателния съд и от вещите лица по изслушаната комплексна експертиза.
Настоящият състав се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд относно приетата степен на съпричиняване от 30 %
от страна на Б. К. и на малолетната А. К.. В тази връзка са отчетени
механизмът на ПТП и естеството на телесните увреждания.
Без значение за каузалния принос е липсата на деликтоспособност у
малолетната ищеца. В този смисъл за разясненията по т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г.
Малолетният Е. не е претърпял телесни увреждания. Неизползването
6
на обезопасителна система няма връзка с негативните му преживявания в
емоционален план.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество.
Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена на
01.12.2021 г. (виж писмото на л. 63 от делото на ОС - Сливен).
При така изяснената обстановка въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията в жалбата на ответника за намаляване на
присъденото в полза на ищеца Р. Б. частично обезщетение от 5000 лева.
Първоинстанционният съд правилно е определил в полза на ищцата
З. Б. обезщетение за неимуществени вреди от 45000 лева. Приспаднал е
платените от застрахователя 12500 лева и е присъдил разликата от 32500 лева.
Взети са предвид всички обстоятелства във връзка с преживения от ищцата
дискомфорт. Отчетен е фактът, че тя не е напълно възстановена.
Присъденото в полза на същата ищца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2210,80 лева е в съответствие със събраните доказателства.
Липсва основание за увеличаването му.
Коректно са определени и компенсациите за болките и страданията
на ищците Б., А. и Е. К.и – съответно от 5000 лева, 4000 и 2000 лева.
Обезщетенията на първите две ищци обосновано са били намалени с 30%
(съответно от 5000 лева на 3500 лева и от 4000 лева на 2800 лева) в
съответствие с приетата степен на съпричиняване от тяхна страна.
При определянето на всички обезщетения за неимуществени вреди е
спазен критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Лихвите за забава са присъдени от уведомяването на застрахователя
на 01.12.2021 г. – съгл. чл. 429 от КЗ.
Изложеното обосновава потвърждаване на обжалването решение в
атакуваните му части, включително и относно присъдените такси и разноски.
Материалните интереси по жалбите на ищците и на ответника
възлизат съответно на 50425,20 лева и 29330,80 лева - общо 79756 лева.
Предвид неоснователността на жалбите, степента на
удовлетворяване на страните спрямо общия материален интерес е 37 % за
ищците и 63 % за ответника.
Ищците не са направили разноски във въззивната инстанция.
На процесуалния им представител следва да бъде определено
възнаграждение за осъществено представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 7030,40 лева - минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС,
изчислен на базата на общия материален интерес. В съответствие изхода на
7
спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от
ГПК ответникът дължи част от тази сума - 2585,51 лева.
Разноските на ответника в настоящото производство възлизат на
1126,62 лева (държавна такса от 586,62 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 540 лева, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП).
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК съдът присъжда в полза на тази страна
разноски в размер на 712,30 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35 от 15.02.2023 г. по гр. дело №
20222200100251/2022г. на Окръжен съд – Сливен в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. С. Б. с ЕГН **********, З. А. Б. с ЕГН **********, Б.
Р. К. с ЕГН **********, Е. Ю. К. с ЕГН ********** и А. Ю.а К. с ЕГН
**********, всички със съдебен адрес: гр.Сливен, ул. „Г.С.Раковски“ №1,
офис 6 - адв. М. Д. да заплатят на Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“
№ 1 съдебноделоводни разноски пред въззивната инстанция в размер на
712,30 лева (седемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки).
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да
заплати на М. Л. Д. с ЕГН ********** – адвокат с адрес: гр. Сливен, ул.
„Г.С.Раковски“ № 1, офис 6 сумата от 2585,51 лева (две хиляди петстотин
осемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено процесуално
представителство на ищците Р. С. Б. с ЕГН **********, З. А. Б. с ЕГН
**********, Б. Р. К. с ЕГН **********, Е. Ю. К. с ЕГН ********** и А. Ю.а
К. с ЕГН ********** пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9