№ 73
гр. Стара Загора, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530101498 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищцата П. Т. Г. твърди в исковата си молба, че на 11.01.2019 г., около обяд, била в
дома си в град Стара Загора, на ул.„..., където живеела заедно със съпруга си К.С.Г.. Около
13:30 часа получила обаждане на домашния си телефон от неизвестно лице, което се
представило за полицай на име С.К.. Същият я попитал дали била обезпокоявана от
измамници. Г. отговорила, че миналата година получавала подобни обаждания, но не давала
пари. Той й обяснил, че ако се обадели измамници, пак щели да се чуят. Малко след като
затворила, на телефона се обадил непознат глас, който я заплашил, че ако не предаде
исканата сума пари, съпругът й щял да бъде разфасован на парчета и щяла го получи на
части. Свидетелката Г. приключила бързо разговора и се обадила по мобилния си телефон
на съпруга си К.Г., който бил заедно със сина им С.Г. в близост до гр.Стара Загора. В
разговора, силно притеснена, му обяснила, че била потърсена от телефонни измамници и
едновременно й звънели от полицията, за да окаже съдействие за акцията срещу
измамниците. За състоянието й на силно притеснение съпругът й споделил на сина им С..
Близките на ищцата знаели, че страдала от онкологично заболяване, при което било
противопоказно да изживява силни стресови ситуации. След като съпругът й пристигнал у
дома, отново се позвънило на стационарния телефон. На повикването отговорил съпругът на
ищцата, а от другата страна мъжки глас започнал да го ругае и да го пита дали още не са
събрали сумата от 30000 лева, след което затворил. След това на мобилния телефон на
ищцата се обадил мъж, който се представил за инспектор К. от полицията. Ищцата била
силно притеснена и предоставила апарата на съпруга си К.Г.. К. обяснил на мъжа й, че
същият трябвало да съдейства за залавяне на измамниците, както и че трябвало да вземе
1
една найлонова торбичка, да я напълни с вестници и да излезе от къщи. По този начин щели
да заблудят измамниците, като го следяли полицаи във връзка с акцията по залавянето им.
След това К. поискал номера на мобилния апарат на съпруга на ищцата, за да могат да
разговарят, докато последният бил навън. К. затворил телефона, взел една торбичка с
вестници и излязъл навън. На мобилния му телефон се обадил К. и му казвал накъде да
ходи. През цялото време К. комуникирал със съпруга на ищцата, като го разкарвал през
целия град. Около 15:30 часа в района хотел „Верея“ в гр.Стара Загора К. казал на К., че се
уморил и не можел повече да ходи. К. му казал да изчака там малко и затворил телефона.
Малко по-късно отново му се обадил и му казал, че вече може да си ходи вкъщи. По същото
време на стационарния телефон в дома на ищцата отново се обадило непознато лице, което
се представило за полицай на име С.К.. Той й обяснил, че трябва да съдейства на полицията
за проследяване и залавяне на телефонните измамници, които се обадили по-рано. За целта
ищцата трябвало да сложи в една найлонова торба всички пари, които имала. Тя казала, че
имала само сумата от 2500 лева, след което поставила в една найлонова торба същата сума в
банкноти, от които 12 броя от по 50.00 лева и 95 броя банкноти по 20.00 лева. К. обяснил на
ищцата, че трябвало да сложи торбичката с парите във фризера на хладилника, а след това
да я извади и намачка, за да може да остави отпечатъци по нея. После й казал, да се облече и
да излезе с парите пред входа на блока, в който живее, и да ги остави в близост до тухлената
ограда на къщата до блока, като й обяснил да не се притеснява, защото я наблюдавали през
цялото време. Ищцата излязла пред блока и на около 20 метра северно от входа оставила
торбичката със сумата от 2500 лева, а К. й казал, че вече може да се прибира и след 20-30
минути щял да й се обади, за да попълни някаква декларация. Малко след това в дома на
ищцата пристигнали съпругът й К.Г. и синът й С. К.Г.. Когато обяснили на сина им за
случилото се, същият се усъмнил, че се касае за измама и подал сигнал на тел. 112 на ОДЧ
на Първо РУ на МВР - Стара Загора. Било образувано ДП № 1959зм-28/2019г. по описа на I
РУ на МВР, а в последствие по НОХД № 3143/2019г. по описа на РС-Стара Загора, била
постановена присъда № 164 от 05.12.2019г., която влязла в сила. Със същата присъда съдът
признал подсъдимия П. Г. Т. за виновен в това, че на 11.01.2019 година в град Стара Загора
в съучастие с неустановен извършител, като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго
имотна облага подпомогнал неизвестния извършител да възбуди и поддържа у ищцата - П.
Т. Г. заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на сумата от 2500 лева, като
деянието било извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и не представлявало
маловажен случай, поради което Старозагорския районен съд го осъдил на лишаване от
свобода за срок от две години, което наказание следвало да се изтърпи при първоначален
строг режим. Причинените имуществени вреди били в размер на 2500 лева, като същите
били пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ответника. Ищцата
моли съда да осъди ответника П. Г. Т. да й заплати причинените от него имуществени вреди
в размер 2500 лв., ведно със законната лихва от датата увреждането - 11.01.2019 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Ответникът П. Г. Т., чрез назначения му особен представител адв. Н. М., изразява
становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът бил помагач, който
2
подпомогнал неизвестния извършител да възбуди и поддържа у ищцата заблуждение, с
което й била причинена имотна вреда в размер на 2500 лева, т.е. вредоносното деяние, с
което била причинена имотната вреда, било извършено от неизвестния извършител, а не от
ответника. Настъпилата за ищцата имотна вреда в размер на сумата от 2500 лева не била в
пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, а с поведението на прекия
извършител, който не бил установен. По тази причина и претенцията за обезвреда следвало
да се насочи не към ответника, а към прекия извършител на вредоносното деяние, от което
били настъпили твърдените от ищцата имуществени вреди. Моли съда да отхвърли
предявения против ответника П. Г. Т. иск като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Видно от приложеното НОХД № 3143/2019 г. по описа на Старозагорския районен
съд, с присъда № 164/05.12.2019 г. ответникът е признат за виновен в това, че на 11.01.2019
г., в гр. Стара Загора, в съучастие с неустановен извършител, като помагач, с цел да набави
за себе си и за другиго имотна облага, е подпомогнал неизвестния извършител да възбуди и
поддържа у ищцата заблуждение и с това й причинил имотна вреда – сумата от 2500 лева,
поради което, на основание чл. 210, ал.1, т.4, вр. с чл. 209, ал.1. вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 28,
ал.1, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 21.12.2019 г.
В разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Посочената разпоредба изключва
свободната преценка на доказателствата относно фактите, чието осъществяване или
неосъществяване е установено с влязлата в сила присъда.
По делото са разпитани свидетелите С. К.Г. и А. К.Г.. От показанията на същите се
установява, че ищцата е претърпяла имуществена вреда в размер на 2500 лв. в резултат на
извършено престъпление, като същите парични средства представлявали нейни спестявания.
До настоящия момент парите не били възстановени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние,
вина, имушествена вреда и причинна връзка между деянието и вредите. От доказателствата
по делото безспорно се установява, че в резултат на виновното и противоправно деяние на
ответника, установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд, ищцата е претърпяла
имуществена вреда в размер на 2500 лева. В случая вредата са елемент от състава на
престъплението и също е установена с влязлата в сила присъда. Съобразно правилото на
чл.45 от ЗЗД посочената имуществена вреда следва да бъде репарирана от делинквента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че ответникът не
следва да отговаря за причинените на ищцата вреди, тъй като няма качеството на
извършител. Съгласно чл. 53 ЗЗД отговорността при деликт е солидарна, ако последният е
3
причинен от неколцина. По отношение на такъв деликт намират приложение разпоредбите
на чл. 121 и сл. ЗЗД. Пострадалият може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците. Кредиторът не е длъжен да води иск срещу всеки един от
солидарните длъжници поотделно. Той може да насочи претенцията си към произволно
избран от него длъжник, като в тази насока се води от възможността максимално ефективно
да събере вземанията си, съобразявайки се с материалното състояние на длъжника
Различните форми на съучастие при осъществяване на фактическия състав на
престъплението – противоправно деяние при причиняване на вредата, е без значение за
определяне на размера на тяхната гражданска отговорност по отношение на пострадалия.
Солидарно отговорният извършител от своя страна в последствие има възможност да
предяви иск срещу останалите длъжници за разликата в съответствие с приноса на всеки
един от тях /така решение № 201/10.04.2002 г. на ВКС по н.д. №81/2002 г., II н.о./.
Поради изложеното съдът намира, че поведението на ответника стои в причинна
връзка с настъпилия противоправен резултат, поради което ответникът е страна по
санкционното правоотношение и дължи репариране на причинените на ищцата
имуществени вреди в размер на 2500 лв. Ето защо предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер 2500 лв., като на основание чл.86, вр. с 84, ал.3 от ЗЗД следва да бъде
присъдена законната лихва от датата на увреждането – 11.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК следва бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на Старозагорския районен съд държавна такса в размер на 100 лв. и разноски за
възнаграждение на особен представител в размер на 405 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. Т. от гр. ...., като солидарен длъжник с неизвестен извършител, да заплати
на П. Т. Г. от гр. ... сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане на 11.01.2019 г., при извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т.4, във връзка с чл. 209, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.4, във
връзка с чл. 28 ал.1, във връзка с чл. 58а, ал.1 НК, установено с влязла в сила присъда №
164/05.12.2019 г. по НОХД №3143/2019 г. по описа на РС - Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 1000 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Г. Т. от гр. .... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорския районен съд сумата 100 лева, представляваща държавна такса, и
4
сумата 405 лева, представляваща възнаграждение на особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5