РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Царево, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. С.ова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200207 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от ЕТ“Д. К.“ с ЕИК ************, с
адрес и седалище на управление: гр.П., ул.“Л.“ №***, представлявана от Д. Д.
К., против Наказателно постановление № 35-F628279/17.01.2022г. на
Зам.директора на ТД на НАП - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.5 ал.4
т.2 от КСО вр.чл.2 ал.2 и чл.4 ал.3 т.1 от Наредба №Н-13/2019г. на МФ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.355 ал.1 от КСО. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни доводи.
В с.з., едноличния търговец, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Е., чрез когото
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено
изцяло. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
представител.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.08.2021г. Зл.О. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП –
1
гр.Бургас установила, че ЕТ“Д. К.“ подал на 26.07.2021г. с вх.
№02000213306652 по Интернет с КЕП данни с декларация Образец 6 до ТД на
НАП-Бургас за месец юни 2021г., която била отхвърлена, както и че на
04.08.2021г. едноличния търговец подал такава декларация с вх.
№02000213311747, която била успешно приета. След като констатирала, че
едноличния търговец не е спазил 7-дневния срок при отхвърлени декларации
и данни да подаде коректни такива съгласно чл.11 ал.3 от Наредба Н—13 за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, О. приела, че същия е нарушил разпоредбата на
чл.5 ал.4 от КСО вр.чл.2 ал.2 и чл.4 ал.3 т.1 от Наредба №Н-13/2019г. на МФ
като не е подал в срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за
месец юни 2021г., поради което изпратила до едноличния търговец покана с
изх.№02000213311747/24.08.2021г. да се яви в 7-дневен срок от получаването
на съобщението в ТД на НАП-Бургас за съставянето на Акт за установяване
на административно нарушение.
Въз основа на така установеното, на 21.09.2021г. О. съставила срещу
ЕТ“Д. К.“ АУАН № F628279/21.09.2021г. за това, че като осигурител не е
подал в срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец юни
2021г., с което е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.4 от КСО вр.чл.2 ал.2 и чл.4
ал.3 т.1 от Наредба №Н-13/2019г. на МФ. Актът бил съставен в присъствие на
упълномощен представител на търговеца, който го е подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № 35-F628279/17.01.2022г. на Зам.директора на ТД на НАП -
гр. Бургас, с което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.355, ал.1 от КСО.
По делото липсват данни относно датата на връчване на препис от НП
на едноличния търговец, а жалбата е депозирана на 22.06.2022г. пряко пред
съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и доколкото липсват данни
относно датата на връчването на наказателното постановление на едноличния
търговец, то съдът приема, че жалбата е подадена в срок, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна, поради следните съображения:
Наказателното постановление №35-F628279/17.01.2022г. е издадено от
компетентен орган - Зам.директора на ТД на НАП - гр. Бургас, съгласно
заповед № ЗПУ-1149/25.08.2020г.-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор
на НАП.
Производството е от административно - наказателен характер, при
2
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В НП е посочена като нарушена нормата на чл.5 ал.4 т.2 от КСО,
съгласно която осигурителите са длъжни да представят периодично в
Националната агенция за приходите декларация за сумите за дължими
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския
пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите
на физическите лица, като .декларация за сумите за осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително
пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
Едноличния търговец-жалбоподател има качеството осигурител и
работодател по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, поради което е имал
задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2,
ал.2 от Наредба № Н-13 конкретизира това задължение, като посочва,
че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях
лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите декларации по образец 6 съгласно приложения № 4.
Срокът за подаването на такава декларация от осигурителите е посочен
в чл.4 ал.3 т.1 от Наредбата- едновременно с подаване на декларация образец
№ 1, която съгласно чл.4, ал.1 т.1 от Наредбата се подава – до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в
настоящия случай, ЕТ „Д. К.” е следвало да подаде декларация образец № 6 за
данните за месец юни 2021г. в срок до 26.07.2021г. Безспорно е установено по
делото, че търговецът е подал такава с вх.№02000213306652 на 26.07.2021г.,
но същата е била отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.3 от Наредбата, задълженото лице в
7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации след
попълването на необходимите данни ги изпраща отново в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Безспорно е установено по делото, че търговецът е подал повторно на
04.08.2021г. декларация образец № 6 с вх.№02000213311747, като същата е
била приета от ТД на НАП., като не е спорно по делото, че така подадената
декларация образец 6 е била подадена 2 дни след като е бил изтекъл 7-
дневния срок по чл.11 ал.3 от Наредбата. При това положение съдът намира,
3
че търговецът - жалбоподател действително е допуснал неизпълнение на
задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 т.2 от
КСО, във вр. чл.11 ал.3 вр.чл.4 ал.3 т.1 вр.чл.2 ал.2 от Наредба № Н-13, с
което е осъществило от обективна и субективна страна нарушението, описано
в наказателното постановление.
При преценка на нарушението съдът обаче, като взе предвид
обстоятелството, че дължимите суми, във връзка с които е следвало да бъде
подадена декларацията, са били внесени в срок в държавния бюджет, както и
обстоятелството, че декларацията е била подадена със закъснение само от два
дни, но преди издаване на процесния акт за установяване на административно
нарушение, намира, че по същество деянието представлява “маловажен
случай”. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
“маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в
чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените
отношения, които регулира КСО са от особена обществена важност, но това
обстоятелство само по себе си не може да игнорира задължението на
административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки
отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят изложените
по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след
изтичане на законоустановения срок, но преди извършване на проверката и
съставяне на АУАН, както и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на
административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било
изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на
данъчните органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на
декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху
държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили
неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради
което и същото разкрива белезите на „маловажен случай”.
В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от търговеца
- жалбоподател и процесуалния му представител, както в жалбата, а така също
и в пледоарията пред съда в тази насока. Следва да се отбележи, че
процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
4
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи
на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос
и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на
ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното
постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото, в полза на търговеца-жалборподател следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие с отбелязване, че сумата е платена в
брой при подписването му.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №35-F628279/ 17.01.2022г.
на Зам.директора на ТД на НАП - гр. Бургас, с което на ЕТ“Д. К.“ с ЕИК
************, с адрес и седалище на управление: гр.П., ул.“Л.“ №*****,
представлявана от Д. Д. К., за нарушение на чл.5 ал.4 т.2 от КСО вр.чл.2 ал.2
и чл.4 ал.3 т.1 от Наредба №Н-13/2019г. на МФ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА НАП-София ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“Д. К.“ с ЕИК
*********, с адрес и седалище на управление: гр.П., ул.“Л.“ №*****, сумата
в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6