№ 11782
гр. С., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110152924 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу
А. Р. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап.
70, и Г. Р. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10,
ап. 70, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-
3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, аб. № *****, след допуснато на 29.05.2023 г.
изменение на исковете:
за А. Р. С. - сумата от 155,48 лв., от които 120,48 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.08.2021г. до изплащане на вземането, и 35 лв. – мораторна лихва за
забава за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г.;
за Г. Р. С. – сумата от 155,48 лв., от които 120,47 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.08.2021г. до изплащане на вземането, и 35,01 лв. - мораторна лихва за
забава за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46731/2021
г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ за топлоснабдения
имот и са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
1
ЗЕ, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на
процесната стойност. Твърди, че ответниците дължат незаплатени суми за
топлинна енергия и дялово разпределение. Обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете с възражение на ответниците срещу издадена в
негова полза заповед по изпълнение. Претендира разноски.
В срока за отговор ответниците оспорват основателността на
предявените искове, като възразяват единствено за изтекла погасителна
давност. Ответникът Г. С. сочи, че е признал една част от процесните
задължения, но въпреки това ищецът е предявил искове за всички суми по
процесната заповед за изпълнение, а ответникът А. С. сочи несъответствие
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
На 10.08.2021 г. заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД (ищец в
настоящото производство) е подал срещу длъжниците А. Р. С. и Г. Р. С.
(ответници в настоящото производство) заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 9901
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.08.2021 г., с която
съдът разпоредил длъжниците да заплатят при условията на разделност при
квоти по ½ всеки на заявителя следните суми: 785,50 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. 3, бл. 313, вх. 2,
ет. 10, ап. 70, абон. № *****, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. в
размер на 144,92 лв., както и сумата от 69,96 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение от
31.08.2018 г. до 26.07.2021 г. в размер на 14,23 лв., държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Следователно
двамата длъжници поотделно дължат съгласно издадената заповед следните
суми:
А. Р. С.:
- 392,75 лв. – цена на доставена ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 72,46 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 26.07.2021г.;
- 34,98 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до
изплащане на вземането,
- 7,12 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
2
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 26.07.2021 г.;
- 12,50 лв. – държавна такса;
- 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение;
Г. Р. С.:
- 392,75 лв. – цена на доставена ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 72,46 лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г.;
- 34,98 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до
изплащане на вземането,
- 7,11 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 26.07.2021 г.;
- 12,50 лв. – държавна такса;
- 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът А. Р. С. е подал
възражение по чл. 414 ГПК, с което възразил, че не дължи поради
погасяването им по давност следните суми: 120,48 лв., представляваща ½ част
от начислената за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. топлинна енергия
в посочения в заповедта топлоснабден имот; 35 лв., представляваща, ½ част
от мораторната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. върху
главницата за топлинна енергия. Признал е, че дължи ½ част от останалите
присъдени със заповедта суми (цена за топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., мораторна лихва върху тази сума за периода в
заповедта, законна лихва върху тази сума, цена за дялово разпределение от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и мораторна и законна лихва върху тази
сума съгласно заповедта) в общ размер на 395,57 лв., която сума платил в
срока за доброволно изпълнение, за което към възражението приложил
доказателства. Възразил, че не дължи разноски в заповедното производство.
Съдът, като взе предвид оспорената част от вземанията по заповедта,
както и уточнителна молба от 06.04.2023 г., в която ищецът насочва
претенцията срещу длъжника А. С. за главница за топлинна енергия в
съответен размер, но за целия процесен период, намира, че ищецът има
правен интерес от предявяването на искове за установяване на
съществуването на вземания срещу А. Р. С. за следните суми: 120,48 лв. –
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. и 35 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. върху
главницата за топлинна енергия, като исковото производство следва да бъде
прекратено по иска за главница за топлинна енергия за горепосочената сума,
но за остатъка от процесния период, посочен в молба от 06.04.2023 г. на
ищеца.
Длъжникът А. С. не е възразил срещу заповедта в останалата част,
3
поради което в същата част процесната заповед е влязла в сила.
Длъжникът Г. Р. С. също е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което
възразил, че не дължи сумата от 274,33 лв., тъй като същата е погА.а по
давност. С Разпореждане № 26779/27.10.2021 г. съдът е указал на длъжника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви за кои конкретни
суми оспорва заповедта, респ. за кои суми признава задължението по
издадената заповед, като посочи размер и период на същите. С молба от
05.01.2022 г. Г. С. е посочил, че не дължи изпълнение на вземането за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в
размер на ½ от 240,95 лв., както и съответната мораторна лихва, доколкото
същите касаят период 30.04.2017 г. до 30.04.2018 г. и са изцяло погА.и по
давност, считано до 10.08.2018 г.; ½ от 307,71 лв., както и съответната
мораторна лихва за периода от 30.04.2018 г. до 30.04.2019 г. и са частично
погА.и по давност до 10.08.2018 г. Сочи, че признава изпълнение на
вземането за доставка на топлинна енергия в размер на ½ от 236,84 лв. за
периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и ½ от 69,96 лв. дялово
разпределение, заедно с 14,23 лв. съответната мораторна лихва, 25 лв.
държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане №
9460/30.01.2022 г. съдът е дал последна възможност на длъжника да уточни за
кои конкретни суми оспорва заповедта, респ. за кои суми признава
задълженията по издадената заповед, като посочи размер и период на същите.
С молба от 21.02.2022 г. длъжникът Г. Р. С. е заявил, че не дължи суми за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в
размер на ½ от 240,95 лв. и ½ от 70,01 лв. мораторна лихва, както и законна
лихва от датата на исковата молба, тъй като същите са погА.и по давност.
Заявил е, че признава следните задължения: ½ от 69,96 лв. – дялово
разпределение; ½ от 14,23 лв. – мораторна лихва; ½ от 25 лв. – държавна
такса и ½ от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Следователно ищецът има правен интерес от предявяването на искове за
установяване на съществуването на вземания срещу Г. Р. С. за следните суми:
120,47 лв. – цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г.;
35,01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г.
върху главницата за топлинна енергия.
Заповедта за изпълнение срещу Г. С. в частта относно следните
суми, изрично признати от същия ответник, е влязла в сила:
272,28 лв. - цена на топлинна енергия за периода 01.05.2018-30.04.2020 г.
(над оспорения размер от 120,48 лв. и извън гореоспорения период, като
се има предвид предявеният с исковата молба общ размер на иска от
392,75 лв., както и уточненият с молба от 06.04.2023 г. размер на иска
– 120,47 лв.);
37,45 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г.
4
върху главницата за топлинна енергия (над оспорения размер от 35,01
лв., като се има предвид предявеният с исковата молба общ размер от
72,46 лв.);
34,98 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г.
до изплащане на вземането;
7,11 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 26.07.2021 г.
Поради това следва прекратяване на производството за горепосочените
суми, претендирани от Г. С. с оглед и на изрично заявено изменение на
размера на исковете с молба от 06.04.2023г., както правилно сочи
пълномощникът на същия ответник в открито съдебно заседание на
29.05.2023 г. по делото.
По основателността на предявените искове:
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
ищцовото дружество следва да докаже възникнало облигационно отношение
между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и
извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното
количество и стойност, както и че ответниците са съсобственици при
твърдените квоти в съсобствеността/ вещни ползватели на имота или го
обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида,
както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
ищцовото дружество следва да докаже съществуване на главен дълг в
съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства
да докажат погасяване на дълга.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се
налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които
ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Обстоятелството, че всеки от ответниците е собственик на по ½ ид. от
5
процесния недвижим имот - Г. Р. С. върху ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот – апартамент № 70, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10,
се установява от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №
197, том VI, нот. дело № 1197/1981 г. на I нотариус при СРС – за Г. Р. С., и
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 61, том XXXX, дело №
6856/1989 г. на I нотариус при СНС– за А. Р. С..
В конкретния случай с доклада по чл. 146 ГПК, приет за окончателен в
проведеното на 29.05.2023 г. съдебно заседание, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
процесния имот за процесния период, през който между страните по делото е
съществувало облигационно отношение, по силата на което е доставена
топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в
претендираното количество и стойност съгласно заповедта за изпълнение;
ответниците дължат процесните задължения по заповедта за изпълнение в
условията на разделност при квоти по ½ за всеки ответник, като са изпаднали
в забава за тяхното заплащане; ответникът А. С. е заплатил по банков път в
полза на ищеца сумата от 395,57 лв. на 20.10.2021 г.; ответникът Г. С. дължи
½ квота от размера на процесните задължения за главница за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава върху главницата така, както са
посочени в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 46731/2021 г. на СРС. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано. Същевременно посочените по-
горе обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства.
Единственото спорно обстоятелство между страните е дали е изтекла
погасителна давност за процесните задължения за всеки от двамата ответници
за съответна част от процесния период.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а
според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
С решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Топлофикация С.” ЕАД са приети нови общи условия, одобрени с решение
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33,
6
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на
тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено от ищеца на
10.08.2021 г., на която дата е прекъснат давностният срок. С оглед на това
съдът приема, че вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. са
погА.и по давност, тъй като задължението за м. 05.2018 г. е следвало да бъде
изпълнено до 15.07.2018г. включително. Към 10.08.2021 г. е изтекъл
тригодишният давностен срок за него. Задължението за м.06.2018 г. е
следвало да бъде погА.о до 14.08.2018 г., поради което се налага извод, че към
10.08.2021 г. тригодишният давностен срок по отношение на него не е
изтекъл.
Видно от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, в рамките на периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. в
процесния имот – ап. № 70, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет.
10, аб. № *****, е била доставена топлинна енергия на стойност 783,28 лв.
Съдът, въз основа на приложената към заключението таблица, изчисли, че
дължимата за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. топлинна енергия е в
размер на 260,29 лв., която се явява погА.а по давност.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове срещу всеки
един от ответниците за установяване на съществуването на вземане на ищеца
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до изплащане на
вземането, срещу ответника А. Р. С. в размер на 120,48 лв., а срещу ответника
Г. С. Р. в размер на 120,47 лв., се явяват неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В настоящия случай за процесния период са приложими
Общите условия от 2016 г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Както беше посочено по-горе в чл. 33, ал. 1 от общите условия на
„Топлофикация С.” ЕАД за доставка на топлинна енергия за битови нужди на
клиенти в гр. С. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът
7
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия
да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД
изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно
стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите
условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да
разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл.
33, ал. 2 срок, то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците
на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за забава. С оглед на
тези съображения съдът намира, че ако фактурата за реално дължимата
стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е издадена
след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи след изтичане на 45-
дневен срок от издаването й, а не след изтичане на 45-дневен срок от края на
отоплителния период. В настоящия случай за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2018 г. е издадена фактура на 31.07.2018 г. на обща стойност 258,35 лв.,
видно от представените копия от съобщения към тези фактури №
**********., която сума е следвало да бъде заплатена в срок до 14.09.2018г.
Тъй като ответниците не са изпълнили в срок задължението, същите са
изпаднали в забава на 15.09.2018 г. и за тях е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021
г., което е в размер 75,06 лева, определен от съда по чл. 162 ГПК. Доколкото
вземането за стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2018 г. е погА.о по давност, то на основание чл. 119 ЗЗД вземането за
обезщетение за забава върху него също е погА.о по давност.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове за
установяване съществуването на вземане на ищеца за мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. срещу ответника А. Р. С. в
размер на 35 лв., а срещу ответника Г. Р. С. в размер на 35,01 лв., се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски имат ответниците. В настоящото производство ответниците А. Р.
8
Г.ев и Г. Р. са сторили разноски за адвокатско възнаграждение от по 300 лв.,
които следва им бъдат присъдени изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. При преценката коя от страните е дала повод за завеждане на
делото следва да се приеме, че повод за завеждане на заповедното
производство са дали изцяло ответниците, тъй като същите са признали част
от вземанията по заповедта след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
10.08.2021 г. Ответникът А. Р. С. е извършил плащане на сумата от 395,57 лв.
на 20.10.2021 г. отново след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
С оглед на признатите и заплатени в хода на заповедното производство
от длъжника А. С. суми в заповедното производство, на ищеца не се следват
разноски за същото производство с оглед изрично признание на ищеца в
молба от 01.09.2022 г., че същият длъжник ги е заплатил на 20.10.2021 г.
Длъжникът Г. С. дължи на ищеца разноски за заповедното производство от 26
лв. с оглед признатия от него размер на заповедната претенция от 351,81 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 52924/2022 г. на СРС В
ЧАСТТА относно предявения от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” 23Б, срещу А. Р. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на следните
вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70,
аб. № *****:
сумата от 120,48 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020г. ,
ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46731/2021 г.
на СРС.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 52924/2022 г. на СРС В
ЧАСТТА относно предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” 23Б, срещу Г. Р. С. , ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2,
ет. 10, ап. 70, аб. № *****, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 46731/2021 г. на СРС:
9
272,28 лв. - цена на топлинна енергия за периода 01.05.2018-30.04.2020
г. (над оспорения размер от 120,48 лв. и извън гореоспорения период,
като се има предвид предявеният с исковата молба общ размер от
392,75 лв., както и уточненият с молба от 06.04.2023 г. размер на иска
– 120,47 лв.), ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на
вземането;
37,45 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г.
върху главницата за топлинна енергия (над оспорения размер от 35,01
лв., като се има предвид предявеният с исковата молба общ размер от
72,46 лв.);
34,98 лв. – главница за дялово разпределение за периода 07.2018-04.2020
г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането;
7,11 лв. – мораторна лихва за забава за периода 31.08.2018-26.07.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46731/2021
г. на СРС.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” 23Б, срещу А. Р. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
А. Р. С. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД следните суми:
сумата 120,48 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“,
бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, аб. № *****, за периода от 01.05.2017 г. до
31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на
вземането;
35 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
46731/2021 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” 23Б, срещу Г. Р. С. , ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М.3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
Г. Р. С. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД следните суми:
120,47 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2,
ет. 10, ап. 70, аб. № *****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането;
35,01 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. -
26.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 46731/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД,
10
ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” 23Б, да заплати
на А. Р. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10,
ап. 70, сумата от 300 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” 23Б, да заплати
на Г. Р. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10,
ап. 70, сумата от 300 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Р. С., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.” 23Б, сумата от 26 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. №
46731/2021 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението в частта относно отхвърлянето на исковете подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11