№ 429
гр. Плевен, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500823 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,VІІІ-ми гр.с.№260247 от
25.03.2021г.,постановено по гр.д.№9285/2018г.е отхвърлен като погасен по
давност предявения иск от Р. Г. Т. ,ЕГН ********** и Г. В. АТ., ЕГН
********** двете с постоянен адрес в гр. Плевен срещу Г. А.. Н. ,ЕГН **** от
гр. Плевен с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 1800
лв., представляваща неплатен наем от по 150 лв. месечно за периода от
01.11.2014 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й заплащане.Със същото решение на
ПРС е отхвърлен като погасен по давност предявения от Р. Г. Т. ,ЕГН
********** и Г. В. АТ. ,ЕГН ********** от гр.Плевен срещу Г. А.. Н., ЕГН
**** от с.гр. иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата
300 лв.,претендирана неустойка ,съгласно раздел V, т. 1.2 от договора за
преждевременно прекратяване на договора, поради недобро стопанисване на
наетия имот и неплащане в срок на наемната цена, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.С решението
1
на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от Р. Г.
Т., ЕГН ********** и Г. В. АТ. ,ЕГН ********** , двете от гр.Плевен срещу
Г. А.. Н., ЕГН **** от с.гр. с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата
53,78 лв., представляващи незаплатени от ответника задължения за ВиК
услуги за м. септември и октомври 2015 г, ведно със законната лихва върху
тях, считано от датата на исковата молба до окончателното им плащане.Със
същото решение на ПРС е отхвърлен като погасен чрез прихващане
предявения иск от Р. Г. Т. и Г. В. АТ. срещу Г. А.. Н. с правно основание
чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 103,96 лв., представляваща неплатени от
ответника задължения за доставена ел. енергия за периода от 10.08.2015 г. до
30.11.2015 г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.С решението на ПРС на основание чл.233 ал.1
ЗЗД Г. А.. Н. ,ЕГН **** от гр.Плевен е осъден да заплати на Р. Г. Т. ,ЕГН
********** и Г. В. АТ. ,ЕГН ********** от гр.Плевен сумата 51,97
лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди свързани
със слагане на смесител-ръкохватка с душ за баня в мокро помещение /на
стойност 34,00 лв./ и подмяна на уредите в мокрото помещение / на стойност
17,97 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба до окончателното им плащане.Със същото решение на ПРС е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от Р. Г. Т. и Г. В.
АТ. срещу Г. А.. Н. с правно основание чл.231 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата
112,38 лв.,претендирана като причинени имуществени вреди, свързани с
ремонт на стъклопакетна рамка на кухня / на стойност 18,00 лв./, и поставяне
на нов бойлер / на стойност 94,38 лв./, ведно със законната лихва , считано от
датата на исковата молба до окончателното й заплащане.С решението на ПРС
на основание чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Г. А.. Н. ,ЕГН **** от гр. Плевен е
осъден да заплати на Г. В. АТ., ЕГН ********** сумата 1937,72 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които за
повреден паркет в спалня №2 сумата 320,89 лв.; за врата на спалня №2
сумата 58,78 лв.; за тапети в спалня №2 сумата 72,46 лв.; за повредени две
ъглови легла и матраци в спалня №1 сумата 144,65 лв.;за тапети в спалня
№1 сумата 79,75 лв.; за повреден паркет в спалня №1 сумата 33,91 лв.;за
подмяна на врата на спалня №1 сумата 58,78лв.; за врата на тераса кухня,
между тераса и кухня сумата 58,68 лв.;за врата на тераса кухня, между тераса
и спалня 1 сумата 58,48 лв.; за врата на тераса,кухня между тераса и спалня
2
1 сумата от 58,48 лв.; за камина с водна риза сумата 188,50 лв.; за кухненски
шкафове, стенни, първи ред сумата 86,61 лв.; за буков паркет от 12,00 кв.м.
сумата 38,76 лв.; за подмяна на врата на дневна сумата 58,48 лв.; за ремонт
на стени в кухня сумата 32,01 лв.; за три броя столове сумата от 59,25 лв.; за
Холна секция „Вики“ сумата 270,75 лв.; за фотьойл, разтегателен сумата
104,50 лв.; за ремонт на стени в дневна-хол сумата 66 лв.; за разтегателен
диван сумата 126,98 лв.; за дървен шкаф вграден, секционен сумата 110 лв. и
сумата 40,02 лв. за стени в коридора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане.Със
същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения иск от Г. В. АТ. ,ЕГН ********** от гр. Плевен срещу Г. А.. Н.
,ЕГН **** от с.гр. с правно основание чл.233 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата
262,82 лв. за причинени имуществени вреди свързани с ремонт на камината с
водна риза / на стойност 188,50 лв./, подмяна на радиатор за парно в мокро
помещение /на стойност 26,72 лв./ и увреждане на тоалетка с огледало / на
стойност 47,60 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното й заплащане.На основание чл.78,
ал.6 ГПК Г. А.. Н. ,ЕГН **** е осъден да заплати по сметка ПлРС деловодни
разноски в размер на 268,51 лв., за ДТ и депозит за експертиза,съобразно
уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от Г.Н. чрез неговия особен представител адвокат Ю.С. от ПАК,с която
същото се обжалва като неправилно,незаконосъобразно и необосновано в
частта,в която предявените искове са уважени.Изложени са доводи,че в
съдебното решение има два диспозитива,които взаимно се изключват
,съответно в частта, в която искът по чл.233 ал.1 ЗЗД е уважен е включена
сумата 188,50лв.за камина с водна риза и по отношение на същата сума от
188,50лв.искът е отхвърлен.Посочено е,че неправилно съдът е уважил иска по
чл.233 ЗЗД за сумата 1937,72лв.спрямо двете ищци ,а не съразмерно
наследствените им квоти.Твърди се,че обжалваното съдебно решение е
постановено при формирана фактическа обстановка,която е непълна,
неправилна и не кореспондира със събрания доказателствен материал.
Изложени са доводи,че първоинстанционният съд е кредитирал изцяло
показанията на свидетеля,който е заинтересован от изхода на делото,тъй като
същият към момента е наемател на апартамента.В заключение въззивникът
3
моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В съдебното заседание на
17.11.2021г.пред ПОС въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Ю.С.
поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата Г.А. чрез своя служебен защитник адвокат П. К. от ПАК е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
Въззиваемата Р.Т. чрез адвокат К.Я. от ПАК, служебен защитник е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
От Г.А. чрез пълномощника й адвокат П. К. от ПАК е депозирана
насрещна въззивна жалба срещу решението на ПРС в неговата отхвърлителна
част. В жалбата са изложени подробни съображения.В заключение
въззивницата по насрещната жалба моли съда да отмени решението на ПРС в
обжалваните части и постанови друго,с което исковете да бъдат уважени.В
съдебното заседание на 17.11.2021г.Г.А. чрез пълномощника си поддържа
своята насрещна жалба и тази на Р.Т. и моли съда да ги уважи.Относно
въззивната жалба на Г.Н. е взето становище,че е неоснователна.
От Р.Т. чрез служебния й защитник адвокат К.Я. е депозирана
насрещна въззивна жалба срещу решението на ПРС в неговата отхвърлителна
част,с която същото се обжалва като неправилно.От същата страна е
постъпило и допълнение към насрещната въззивна жалба.В насрещната жалба
и допълнението към нея са изложени подробни доводи и съображения.В
заключение въззивницата по насрещната жалба Р.Т. моли съда да отмени
решението в обжалваните му части,като се приложи правилно компенсацията
и се уважи претенцията за заплащане на обезщетение за повредените вещи.В
съд.заседание на 17.11.2021г.Р.Т. чрез своя пълномощник адвокат К.Я. от
ПАК поддържа подадената насрещна въззивна жалба и оспорва въззивната
жалба на Г.Н..Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в
депозираните от адвокат Я. писмени бележки.
Постъпили са писмени отговори на насрещните въззивни жалби от Г.Н.
чрез назначения му особен представител адвокат Ю.С. от ПАК.
Окръжният съд като прецени оплакванията посочени във въззивната
жалба и в двете насрещни въззивни жалби,становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
4
Въззивната жалба на Г.Н. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е
допустима.Насрещните въззивни жалби на Г.А. и Р.Т. са подадени в срока за
отговор по чл.263 ал.2 ГПК и са допустими. Разгледани по същество
въззивната жалба на Г.Н. е неоснователна, а насрещните въззивни жалби са
частично основателни.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.228 ЗЗД за заплащане на
неплатен наем,по чл.92 ЗЗД претендирана неустойка по наемен договор,по
чл.232 ал.2 ЗЗД за неплатени консумативи -такси за ползвана вода и
ел.енергия и по чл.233 ал.1,изр.второ от ЗЗД обезщетение за нанесени вреди,в
резултат на унищожени и повредени вещи ,причинени от наемателя. Исковата
молба на ищците многократно е оставяна без движение и същите са
депозирали множество молби-уточнения на претенцията си.Окончателно
уточнение на ИМ е направено от ищцата Г. А. чрез служебния й защитник
адвокат П. К. с молба ,депозирана на 20.10.2020г./л.198-201 от делото на
ПРС/,което уточнение е прието от ПРС в съд.заседание на 19.10. 2020г. С
оглед така направеното уточнение са предявени следните искове:
-по чл.228 във вр.232 ал.2 ЗЗД за сумата 1 800лв.неплатен наем по
150лв.месечно за периода 01.11.2014г.до 31.10.2015г.;
-по чл.92 ЗЗД за сумата 300лв.неустойка по раздел V,т.1.2 от договора;
-по чл.232 ал. ЗЗД неплатени консумативи за ползвана вода в размер
на 53,78лв.за м.септември и октомври .2015г.и сумата 103,96лв.за ползвана
ел.енергия за м.август и септември 2015г.
-по чл.233 ал.1 ЗЗД за сумата 442,26лв –обезщетение за нанесени
вреди,в резултат на унищожени и повредени вещи ,причинени от наемателя ,
като увредените вещи подробно са индивидуализирани от т.1 до т.28.
Относно иска по чл.233 ал.1 ЗЗД и стойността на отделните увредени
вещи ищците са направили изменение по реда на чл.214 ал.1 ГПК,съгласно
приетата експертиза,допуснато от съда в съд.заседание на 25.02.2021г.
Решението на ПРС в частта,в която исковете по чл.228 във вр.чл.232
ал.2 ЗЗД за сумата 1 800лв.неплатен наем и по чл.92 ЗЗД за сумата 300лв.,
претендирана неустойка са отхвърлени като погасени по давност не е
5
обжалвано от страните и е влязло в сила.
От представените с ИМ писмени доказателства се установява ,че на
04.06.2010г.е сключен договор за наем между ищците Р.Т. и В. Т. като
наемодатели и ответника Г.Н. като наемател , по силата на който
наемодателите са предоставили на наемателя собствения си недвижим имот
в гр.Плевен,*********** със застроена площ от 91,89кв.м.,състоящ се от три
стаи,две тераси,столова бокс, баня и клозет.Наемният договор е сключен за
неопределен срок ,а страните са уговорили,че наемателят се задължава да
заплаща месечна наемна цена в размер на 150лв.Съгласно чл.1.1.от договора
при подписването му наемателят е заплатил депозит от 150лв.и 1 месечен
наем в размер на 150лв.Неразделна част от наемния договор е подписан
между страните приемо-предавателен протокол,съгласно който отдаденият
под наем имот е предаден на наемателя в много добро състояние,за всяко от
помещенията са описани вещите и оборудването,които в по-голямата си част
са били нови.
Безспорно е,че на 15.10.2015г.за същия имот е сключен втори договор
за наем между В. Т. като наемодател и Е.М. и Л. Б. като наематели.Между
страните по второто наемно правоотношение също е подписан протокол за
опис на вещите ,в който подробно е посочено състоянието на имота в резултат
на ползването му от ответника Г.Н.,като са индивидуализирани уврежданията
на отделните вещи и оборудване в апартамента.
Няма спор,че в хода на съдебното производство пред ПРС ищецът В. Т.
е починал 16.01.2020г.и на негово място като съищец е конституирана
неговата дъщеря Г. В. АТ.,заедно с ищцата Р.Т. ,съпруга на починалия.
Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите
дължи ли ответникът претендираните суми за наем,неустойка ,консумативи и
обезщетение за увредени вещи и имущество,кои вземания са погасени по
давност ,следва ли да се извърши прихващане с внесения от наемателя
депозит в размер на 150лв.и с кои суми.
ОТНОСНО иска по чл.232 ал.2 ЗЗД за неплатени консумативи-вода и
ел.енергия.
За да отхвърли претенцията за сумата 53,78лв.заплатена такса за вода
за м.септември и октомври 2015г.,съдът е приел,че сумата действително е
6
заплатена от ищците ,но от представените доказателства не се установява,че
тази сума касае ползвания от ответника недвижим имот.Тези изводи на ПРС
са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.От
приложената на стр.16 справка от сайта на ВиК Плевен се установява,че за
имот с абонатен №********** са издадени фактури №50067516/30. 10. 2015г.
за сумата 27,14лв.и фактура №39976433/30.09.2015г.за сумата 26,63лв.В
горния десен ъгъл на тази справка,макар и не много четливо е посочен адреса
на имота:гр.Плевен,*******,което обуславя извода,че посочения абонатен
номер и начислените суми за вода касаят именно отдадения под наем
имот.Сумите по двете фактури за заплатени от ищците на 10.03.2016г.с
пощенски записи ,в които са посочени номерата на фактурите и същия
аб.номер ********** . Установено е по делото,че за м.септември и октомври
2015г.ответникът като наемател е ползвал наетия имот.Същият не е изпълнил
задължението си по чл.232 ал.2 ЗЗД и не е заплатил дължимите консумативи
за вода в размер на 53,78лв.Искът по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 53,78лв.е
основателен ,доказан и следва да бъде уважен.
В частта за сумата 103,96лв.правилни и обосновани са изводите на
ПРС,че искът е основателен и сумата е дължима от ответника.От
представените доказателства се установява,че ищците са заплатили на ЧЕЗ
Електро България посочената сума ,съответно 51,55лв.ползвана ел.енергия за
периода 10.08.2015г.до 09.09.2015г.и 52,41лв.ползвана ел.енергия за периода
10.09.2015г.до 09.10.2015г.Касае се за консумативи,които съгласно чл.232
ал.2 ЗЗД се заплащат от наемателя по време на действие на наемния договор,
което задължение ответникът не е изпълнил,поради което дължи на
наемодателите посочената сума.Окръжния съд счита,че неправилно ПРС е
извършил прихващане между изискуемото вземане по чл.232 ал.2 ЗЗД за
дължимата от ответника сума за ползвана ел.енергия и внесения от последния
депозит от 150лв.при сключване на договора.Обосновани са изложените в
тази насока доводи в насрещната въззивна жалба на Р.Т. относно
приложението на чл.103 ал.2 ЗЗД,че прихващането може да се извърши и с
погасени по давност вземания. Съгласно чл.103 ал.2 ЗЗД прихващането се
допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността.В конкретната хипотеза е
безспорно, че вземанията на ищците за неплатен наем в размер на 1800лв.и за
сумата 300лв.,претендирана неустойка по наемния договор са погасени по
7
давност ,съгласно чл.111,б.“в“ и б.“б ЗЗД,доколкото същите се погасяват с
кратката тригодишна давност.В тази част възражението на ответника е
основателно.При постановяване на обжалваното решение ПРС не е съобразил
становището на ищците за приложение на чл.103 ал.2 ЗЗД да се извърши
прихващане с едно от двете вземания за наем и неустойка,погасени по
давност.Въззивната инстанция счита,че съгласно чл.103 ал.2 ЗЗД следва да се
извърши прихващане между заплатения от ответника депозит в размер на
150лв.със същата сума, представляваща част от погасената по давност
претенция по чл.228 ЗЗД общо в размер на 1 800лв.,неплатени наемни вноски.
При това положение искът по чл.232 ал.2 ЗЗД в частта за сумата
103,96лв.също се явява основателен,доказан и следва да бъде уважен .
Претенцията за незаплатени от наемателя консумативи-вода и ел .
енергия представлява един иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД за
заплащане разходите, свързани с ползуването на вещта.Отделните пера не са
самостоятелни искове,както се е произнесъл ПРС.Така предявеният иск
следва да бъде уважен общо за сумата 157,74лв.,ведно със законна лихва
върху нея,считано от датата на завеждане на ИМ 31.12.2018г.до
окончателното й изплащане.
Решението на ПРС в частта,в която искът за сумата 53,78лв.е отхвърлен
като неоснователен и в частта,в която искът за сумата 103,96лв.е отхвърлен
като погасен чрез прихващане е неправилно и на основание чл.271 ГПК
следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в
горния смисъл.
ОТНОСНО иска по чл.233 ЗЗД –обезщетение за увредени вещи.
От представения и описан по-горе приемо-предавателен протокол,
неразделна част от сключения на 04.06.2010г.наемен договор се установява
,че отдаденият под наем имот е предаден на наемателя Г.Н. в много добро
състояние,за всяко от помещенията са описани вещите и оборудването, които
в по-голямата си част са били нови.При съпоставяне на този приемо-
предавателен протокол с описа на вещите и състоянието на имота при втория
наемен договор се налага извода,че голяма част от предоставеното
оборудване и вещи са увредени и в лошо състояние.В този смисъл са и
показанията на разпитания свидетел Л. Е. Б.,намател по втория наемен
8
договор. Същият установява,че апартаментът бил в неугледно състояние,
имало е много следи от животно, което е живяло там,като посочва,че
апартаментът се състои от 2 спални, хол и кухня и две тераси, /едната
остъклена, а другата не/ две тоалетни и една баня.В показанията си
свидетелят твърди,че плочките в коридора на места са били счупени и
разместени, стените са били мръсни, охлузени, изцапани,тапетите в едната
спалня са били окъсани, повредени,като той е оставил едната спалня в мазата,
тъй като е била стара и негодна за живеене,че не е ползвал тази спалня,тъй
като на матрака е имало следи и петна от животно.Свидетелят посочва, че в
другата спалня е имало голямо петно от масло на паркета,което все още
стои,че тази стая била направена на склад, като имало вътре дрехи,
инструменти, бутилки с нафта,че по негови спомени в спалнята имало и
диван, който той преместил в мазата , тъй като е негоден за ползване.Според
свидетеля е имало и няколко счупени стола, които той изхвърлил в
мазата;фотьойл, със следи от животно по него, разтегателен диван в много
лошо състояние, скъсан в долната си част. Свидетелят установява,че в
кухнята е имало счупени плочки,по мебелите в долната част на шкафовете е
имало следи от зъби на животно, а по пода също са били налице счупени
плочки, разместени,че кранът на мивката течал, че камината в жилището,
също имала нужда от ремонт, тъй като казанчето на водната риза капело и той
го е сменил,като вратата към камината също е била счупена,с дупки по нея .
Свидетелят твърди, че по някои от вратите е имало следи от зъби и нокти на
животно,че вратата към терасата на кухнята все още не може да се затваря.
От показанията му се установява,че бойлера в банята гръмнал и се е
наложило той да купи нов за сметка на наема,като е сменил и
смесителя.Свидетелят твърди, че е правил ремонти в апартамента за сметка
на наема, а именно: цялостно пребоядисване на всички стени и тавани, нови
тапети в двете спални,посочва ,че ползва тоалетката с шкаф и с огледало и по
тях няма щети., Свидетелят посочва,че е имало и повреден стъклопакет на
дограмата на терасата към кухнята, както и два счупени прозореца, като за
единият стъклопакет липсвали крепежните елементи за самата дограма, че в
хола все още стои секцията, но по нея има следи от счупено,че в апартамента
е имало два фотьойла, които счита че били използвани и 3 броя столове.
При така събраните доказателства,Окръжният съд приема,че са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл.233 ал.1 ЗЗД и същият е
9
доказан по основание.Установено е,че при ползване на наетия апартамент
ответникът като наемател е увредил голяма част от вещите и оборудването в
резултат на лошо стопанисване,като част от повредите се дължат и на
факта,че в имота е живяло куче,поради което последният дължи обезщетение
за нанесените вреди.Съгласно чл.233 ал.1 ЗЗД наемателят дължи обезщетение
за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже,
че те се дължат на причина, за която той не отговаря.Тази презумция не е
оборена от ответника ,доколкото не са представени доказателства
увреждането на движимите вещи и оборудването в апартамента да се дължи
на причини за които ответникът не отговаря.Нормата на чл.233
ал.1,изр.последно предвижда, че до доказване на противното се предполага,
че вещта е била приета в добро състояние.В случая с оглед представения
приемо-предавателен протокол, неразделна част от наемния договор
безспорно е установено,че наетият имот , ведно с всички движими вещи в
него е приет в добро състояние,като в по-голямата част вещите са били
нови.Относно стойността на увредените вещи по делото са назначени
първоначално и допълнително заключение на ВЛ А. С. които съдът
възприема като обективни и компетентни.
Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения в
частта,в която искът по чл.233 ал.1 ЗЗД е уважен и в тази част на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение,които
не следва да бъдат преповтаряни.Неоснователни са изложените във
въззивната жалба на Г.Н. доводи,че в частта,в която исковете са уважени
съдът е следвало да присъди дължимите суми съобразно наследствените
права на ищците.Действията по сключване на наемен договор и претенциите
за присъждане на суми от неизпълнение на този наемен договор са действия
на обикновено управление и правилно при постановяване на решението
сумите са присъдени общо на двете ищци.В частта,в която искът по чл.233
ЗЗД е уважен за сумата 1937,72лв.,респ.за сумата 1938,22лв.съгласно
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решението по чл.247
ГПК, решението на ПРС като правилно и законосъобразно на
основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията по т.1-за репариране щетите бойлер на стойност
94,38лв.съдът намира,че искът е неоснователен.Съгласно приемо-
предавателния протокол ,раздел VІІ,т.1 в банята е имало изполван бойлер.
10
Свидетелят Б. също депозира показания,че бойлерът е бил стар и няколко дни
след сключване на наемния договор,жена му е влязла да се къпе, в горната
част е започнала да излиза пара,поради което той е закупил нов бойлер за
сметка на наема.ВЛ С. в допълнителното си заключение е посочил,че
ел.бойлер е една от вещите,чието състояние може да е в резултат на
естествено износване,овехтяване от продължителна употреба.По отношение
на тази движима вещ няма категорични доказателства,че е увредена от
ответника като наемател,поради което съдът приема,че повредата в ел.бойлер
е в резултат на изхабяване и продължителна употреба,за което не следва да
бъде ангажирана отговорността на наемателя.Неоснователна е претенцията за
обезщетение относно т.27-тоалетка с огледало на стойност 47,60лв.по
заключението на ВЛ.За тази движима вещ свидетелят установи,че се ползва и
в момента и по нея не са причинени вреди.За горепосочените суми искът по
чл.233 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.В тази част изводите на
въззивната инстанция съвпадат с тези на ПРС и решението в горепосочената
му част следва да се потвърди.
За да отхвърли иска по чл.233 ЗЗД в останалата му част относно
претенцията за репариране на вредите за ремонт на стъклопакетна рамка на
кухня-18лв.,за ремонт на камината с водна риза-188,50лв.,подмяна на
радиатор за парно в мокро помещение -26,72лв.,ПРС е приел,че не се касае за
дребни поправки по смисъла на чл.231 ал.1 ЗЗД,които наемателят е длъжен да
поправи за своя сметка,а тези поправки следва да се извършат от наемателя за
негова сметка.Тези правни изводи са неправилни и не се възприемат от
въззивната инстанция.Разпоредбата на чл.231 ЗЗД вменява задължение на
наемателя да извърши дребни поправки по наетия имот за своя
сметка,респ.задължение на наемодателя да отстрани останалите
повреди,които нямат характера на дребни такива и касае отношенията между
страните по време на действие на наемния договор.В случая се претендира
обезщетение по чл.233 ЗЗД след прекратяване на наемния договор за
унищожени и повредени вещи в отдадения под наем апартамент в резултат на
лошо стопанисване от страна наемателя и чл.231 ЗЗД не намира
приложение.При установени повреди в наетия имот,наемателят дължи
обезщетение за всички причинени вреди,а не само за дребните поправки.От
представения приемо-предавателен протокол при сключване на наемния
договор се установява,че дограмата в кухнята е била в добро
11
състояние,камината в кухнята с водна риза с ел.нагревател е била нова,нов е
бил и радиаторът в банята.Свидетелят в показанията си установи какви са
уврежданията по тези вещи.Същите са предадени на наемателя в добро
състояние ,вторият наемател е установил посочените в показанията си
увреждания върху тези вещи и доколкото няма доказателства повредите по
тях да се дължат на причини,за които ответникът не носи отговорност,същият
дължи обезщетение за репариране на увреденото имущество.Искът по чл.233
ЗЗД общо за сумата 233,22лв.,съответно 18лв.за ремонт на стъклопакетна
рамка на кухня,188,50лв. за ремонт на камината с водна риза и 26,72лв.
подмяна на радиатор за парно в мокро помещение,представляваща
обезщетение за увреждане на горепосочените вещи е основателен,доказан и
следва да се уважи,ведно със законна лихва от датата на завеждане на ИМ до
окончателното й изплащане.В посочената отхвърлителна част решението на
ПРС следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в
горния смисъл.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникъът Г.Н.
следва да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 50 лв.по
сметка ПОС,както и разноски в размер на 420лв.за адв. възнаграждение на
назначения му особен представител адвокат Ю.С..
Всеки от исковете е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК
настоящото решение на подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,VІІІ-ми гр.с.№260247 от 25.03.2021г.,постановено по гр. д.
№9285/ 2018г. по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която са отхвърлени
предявените от Р. Г. Т. и Г. В. АТ. срещу Г. А.. Н. искове,както следва:
-по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 53,78лв.,представляваща незаплатено от
ответника задължение за ВиК услуги за м.септември и октомври 2015г.,ведно
с претенцията за присъждане на законна лихва от датата на ИМ до
окончателното й изплащане
-по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 103,96лв.,представляваща незаплатени
12
от ответника задължения за ел.енергия за периода 10.08.2015г.до 30.11.2015г.,
ведно с претенцията за присъждане на законна лихва от датата на ИМ до
окончателното й изплащане
-по чл.231 ЗЗД за сумата 18лв.,обезщетение за имуществени вреди за
ремонт на стъклопакетна рамка на кухня,ведно с претенцията за присъждане
на законна лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане
-по чл.233 ал.2 ЗЗД за сумата 215,22лв.,обезщетение за имуществени
вреди за ремонт на камина с водна риза и подмяна на радиатор в мокро
помещение,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва от датата на
ИМ до окончателното й изплащане КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 ЗЗД Г. А.. Н.,ЕГН **** от
гр.Плевен,******** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Т.,ЕГН ********** и на Г. В.
АТ.,ЕГН **********,двете от гр.Плевен, *********** сумата
157,74лв.,представляваща разходи за ползване на нает имот по договор за
наем от 04.06.2010г.,съответно 53,78лв.незаплатени консумативи за вода
м.септември и октомври 2015г. и 103,96лв.незаплатена ел.енергия за месеците
август и септември 2015г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от
датата на завеждане на ИМ-31.12.2018г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.233 ал.1 ЗЗД Г. А.. Н.,ЕГН **** от
гр.Плевен,********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Т.,ЕГН ********** и на Г. В.
АТ.,ЕГН **********,двете от гр.Плевен, *********** сумата
233,22лв.,представляваща обезщетение за причинени вреди при ползване на
нает имот,съгласно договор за наем от 04.06.2010г.,ведно със законна лихва
върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-31.12.2018г.до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решението на ПРС В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ .
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК Г. А.. Н., ЕГН **** от
гр.Плевен,********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 50лв.и деловодни разноски в размер на
420лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14