Р Е
Ш Е Н
И Е №
154
гр.Кюстендил, 01.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия Стоилова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№310/2022г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1
от ЗМДТ.
М.С. *** оспорва Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №6401/14.07.2022г. на старши данъчен
инспектор в дирекция „МП“ при Община Кюстендил в частта, с която е установен
размер на задължения за данък върху МПС с ДК №КН7921ВН в общ размер на 1317.75
лв. за 2020г. и в общ размер на 1205.56 лв. за 2021г., потвърден с решение
№1/15.08.2022г. на директора на дирекция „МП“ при Община Кюстендил. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на актовете, поради допуснати съществени
нарушения на производствените правила и материалния закон. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност
на оспорения АУЗ по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №6401/14.07.2022г. на старши данъчен
инспектор в дирекция „МП“ при Община
Кюстендил е установено задължение за данък върху превозните средства,
собственост на М.С.,
както следва: за МПС с ДК №КН7921ВН в общ размер на 1317.75 лв. за 2020г. и в
общ размер на 1205.56 лв. за 2021г. и за МПС с ДК №КН****ВС
в общ размер на 200.70 лв. за 2020г. и в общ размер на 183.61 лв. за 2021г.
Актът
е оспорен по административен ред с жалба с вх.№94-00-2944/12.08.2022г., в
частта за определения данък за МПС с ДК №КН****ВН.
Излагат се твърдения за недължимост на същия, тъй като превозното средство е
откраднато в Кралство Швеция в началото на м.09.2019г. и жалбоподателят е подал
съответните сигнали и жалби до РПУ Кюстендил и Софийска районна прокуратура,
както и следствени отдел на СГП. Образувани са д.п.№194/2021г. по описа на СРП
и д.п.№34/2021г. по описа на СО-СГП. В тази връзка от жалбоподателя в съдебното
производство са представени молба до КРП от 08.09.2020г., Постановление на КРП
от 10.09.2902г. за изпращане на преписката на началник сектор ПП при ОДМВР –
Кюстендил, Постановление на СРП от 25.01.2022г. за спиране на наказателно
производство по д.п.№34/2021г. по описа на СО-СГП, молба от С. до СРП за
обявяване на МПС-то за издирване, писма за уведомяване от Швеция за извършена
кражба.
С
решение №1/15.08.2022г.
на директора на дирекция „МП“ при Община Кюстендил АУЗ е потвърден в оспорената част,
като са изложени мотиви за спазване на материалния закон – чл.52, ал.1, чл.53,
чл.55, ал.7 от ЗМДТ и чл.41, ал.8 от Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Кюстендил. Като собственик на
автомобила М.С. се явява данъчнозадължено лице и доколкото не е подал, съгласно
чл.18а, ал.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства писмено
заявление за прекратяване на регистрацията на автомобила, то не е налице
хипотезата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ. Данъкът
е определен при съобразяване нормата на чл.41, ал.8 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията
на Община Кюстендил и максималната маса на състава от превозни средства, брой
на осите – 2, вида окачване – пневматично, екологичната категория – Евро 3.
Във
връзка с така установената фактическа обстановка КАС намира жалбата за
допустима, като подадена от процесуално легитимен субект, в срок и пред
компетентен съд. Налице е и правен интерес от оспорването, тъй като с АУЗ се
засяга правната сфера на жалбоподателя, като адресат на публични задължения за
данък върху ППС и лихви за забава. Съдът приема, че е спазено и изискването за
административно оспорване на акта, като задължителна процесуална предпоставка
за правото на съдебно оспорване.
Оспореният
АУЗ е издаден от компетентен орган, при съблюдаване на нормите на чл.4, ал.1-5
и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК. Спазена е и предписаната от
закона форма. Посочени са правните и фактически основания за постановяването му;
налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя, които имат отношение към
редовността на акта. АУЗ съдържа мотиви за правното и фактическо основание за
определяне размера на данъка, както и разпоредителна част с ясно вменени
задължения към адресата, поради което е валиден. Потвърдителното решение е
издадено от началника на дирекция „МП“ при Община Кюстендил, т.е. от
ръководителя на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата
компетентност съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.5, пр.2 от ЗМДТ
и в изискуемата писмена форма.
Разпоредбите
на чл.52, т.1 и чл.53 от ЗМДТ определят обекта на облагане с данък върху
превозните средства, а именно превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа на РБългария и задължения субект – собственика на ППС.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗМДТ
размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз
основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и
се съобщава на данъчно задълженото лице. Данните по ал.1 се предоставят от МФ
на общините: 1/ ежедневно – чрез изградена и функционираща автоматизирана
връзка между МФ и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и
такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните
превозни средства, поддържан от МВР или 2/ ежемесечно – на електронен носител.
Спорът
по делото е във връзка с дължимостта или не на установения от органа по
приходите данък върху МПС
с ДК №КН7921ВН в хипотезата, когато автомобилът е
откраднат, а регистрацията му в сектор ПП Кюстендил не е прекратена. Съгласно
чл.58, ал.4 от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена
регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство
регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в
съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство.
За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е
предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след
прекратяване на регистрацията им за движение. Анализът на нормите обуславя
извода, че законодателя е обвързал възникването и прекратяването на данъчното
задължение с регистрацията на ППС. В този смисъл съдът приема, че кражбата на
автомобила и евентуалното му обявяване за издирване сами по себе си не
представляват законно основание за отпадане на задължението на собственика за
заплащане на данък върху превозните средства. От доказателствата по делото
/справка на л.19, у-ние УРИ 113900-3837/21.06.2022г. на сектор ПП Кюстендил и
разпечатка със списък на регистрирани МПС/ безспорно се установява
регистрацията на МПС
с ДК №КН7921ВН със собственик М.С. ***, както и че същото е откраднато в
Кралство Швеция /вж. писма на л.54-68/. Липсват обаче доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС-то по реда и при условията на чл.18а, ал.3
от Наредба №І-45/24.03.2000г. Нормата предвижда, че регистрацията на откраднато
превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика
след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната
информационна система „Издирвателна дейност“ - Национална Шенгенска информационна
система (АИС ИД - НШИС). В
случаят няма данни, нито се твърди от жалбоподателя, че е заявил прекратяване
регистрацията на МПС с ДК №КН7921ВН на това основание в сектор ПП Кюстендил.
Представени са доказателства от оспорващия за уведомяване на прокуратурата,
което обстоятелство е ирелевантно към спазване на процедурата по чл.18а, ал.3
от Наредбата. Ето
защо съдът приема, че правото на собственост върху превозното средство,
попадащо в обхвата на чл.52 от ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за
дължимостта на данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик до
прекратяване на регистрацията, за жалбоподателя в качеството му на данъчно
задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ е възникнало задължението за
заплащане на данък върху превозните средства в законоустановения по чл. 60 ЗМДТ
срок, за процесните периоди. Т.е. изводът на органа за липса на основания за
отпадане на задължението за заплащане на процесния данък до преустановяващия
облагането момент - прекратяване на
регистрацията на МПС с ДК №КН****ВН, е правилен и
законосъобразен.
Съдът
намира, че размерът на дължимия данък за всяка от процесните години е правилно
определен, съгласно чл.55, ал.7 от ЗМДТ във вр.с чл.41, ал.8 от Наредбата за
определяне на размера на местните данъци на територията на Община Кюстендил.
Органът правилно е съобразил допустимата максимална маса на състава от превозни
средства, броя на осите и вида на окачването на влекача и е установил размер на
данъка от 1108 лв., както и съответните лихви за 2020г. и за 2021г.
Жалбоподателят и не твърди неправилност на данъка по отношение на неговия
размер.
По гореизложените мотиви съдът приема, че Акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 от ДОПК №6401/14.07.2022г. на старши данъчен инспектор в дирекция
„МП“ при Община Кюстендил в частта, с която е установен размер на задължения за
данък върху МПС с ДК №КН7921ВН,
потвърден с решение №1/05.08.2022г. на директор на дирекция „МП“ при Община
Кюстендил са издадени при правилно приложение на материалния закон, поради
което ще отхвърли жалбата като неоснователна.
С
оглед изхода от спора жалбоподателят дължат разноски на ответната страна за
процесуално представителство /юрисконсултско възнаграждение/ на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в размер на 406.63 лв.,
определено съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на М.С. *** срещу Акт
за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №6401/14.07.2022г. на
старши данъчен инспектор в дирекция „МП“ при Община Кюстендил, потвърден с
решение №1/15.08.2022г. на директора на дирекция „МП“ при Община Кюстендил в
частта, с която е установен размер на задължения за данък върху МПС с ДК №КН****ВН в общ размер на 1317.75 лв. за 2020г. и в общ
размер на 1205.56 лв. за 2021г.
ОСЪЖДА М.С., ЕГН ********** *** да заплати на Община Кюстендил, пл.“Велбъжд“
№1 възнаграждение за процесуално представителство в размер на 406.63 лв.
/четиристотин и шест лв. и шестдесет и три ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: