Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 16.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 4528 по описа на ВРС за
Предявен е
иск за делба във фазата по допускането й с правно основание чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС.
Ищецът
твърди, че по силата на наследствено правоприемство и въз основа на извършени
дарения, между него и ответниците е възникнала съсобственост, която желае да
бъде прекратена. Сочи, че съсобствен с ответниците е поземлен имот
12259.1024.203 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет, точка, хиляда и
двадесет и четири, точка, двеста и три/, гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.
Враца, п.к. 3000, *************, целият имот с площ 608 /шестстотин и осем/ кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 3485/1508 /три
хиляди четиристотин осемдесет и пет/ хиляда петстотин и осем/, квартал 252/314
/двеста петдесет и две/триста и четиринадесет/, парцел 1/3 /първи/трети/, при
съседи на целия имот: 12259.1024.200, 12259.1024.204, 12259.1024.205,
12259.1024.202, 12259.1024.269.
Твърди се,
че към момента ищецът е собственик на три четвърти идеални части от процесния
имот, а ответниците Т.Ц.Д. и В.Ц.Д. са собственици на по една осма идеална част
всеки. Сочи се още, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167, том
IV, per. №4960, дело
№593 от
Поддържа се
още, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №169, том XI, per. №8172, нот.дело №1243 от
Твърди се,
че между съсобствениците не може да се постигне доброволна делба на имота,
поради което моли съда да допусне съдебна делба при права на съделителите,
както следва: за ищеца И.А.Д. ¾ ид. части, а за ответниците Т.Ц.Д. и В.Ц.Д.
– по 1/8 ид. част за всекиго от тях. Моли ответниците да бъдат осъдени за
направените по делото разноски съобразно дяловете им.
В срочно
подадени отговори ответниците излагат идентични съображения относно
допустимостта и основателността на предявения иск. Считат, че предявеният иск
за делба е недопустим. Сочат, че в процесния поземлен имот с обща площ от
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и
правна страна:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че между страните е налице съсобственост по отношение на
процесния имот на посочените в исковата молба основания /наследствено
правоприемство и дарения/, че е допустима делбата на имота, както и че
притежава частта от съсобствеността, която е посочена в исковата молба.
Установява
се от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, том II, per. № 493, нот.дело № 580 от
От приетия
по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №167, том IV, per. №4960, дело №593 от
Установява
се освен това, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №169, том XI, per. №8172, нот.дело №1243 от
От
издадената скица № 15-404640-22-08-
С оглед на
тези доказателства съдът приема, че процесният имот е съсобствен между
страните, като собствеността е придобита въз основа на наследствено
правоприемство /при спазване разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/ и дарение
по отношение на ответниците, и въз основа на дарение по отношение на ищеца. От
представените доказателства се установява освен това, че правата на
съделителите в съсобствеността са, както следва: за ищеца И.А.Д. ¾ ид.
части, а за ответниците Т.Ц.Д. и В.Ц.Д. – по 1/8 ид. част от процесния имот за
всекиго от тях. Тези обстоятелствата освен това са отделени и като безспорни
между страните с изготвения проект за доклад по делото, обективиран в
определение № 2245/22.11.2017 г., който проект за доклад е приет за окончателен
такъв, без възражения от страните, с протоколно определение от 20.12.2017 г.
Спорен между
страните е въпросът за допустимостта на делбата на процесния поземлен имот. Действително,
съгласно т. 1, б. „д“ от ППВС 2/1982 г., не може да се допусне делба на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат
да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а
принадлежат на отделни съсобственици на парцела. Настоящият случай обаче не
попада във визираната хипотеза, поради което направеното от ответниците
възражение в този смисъл е неоснователно при следните аргументи:
Установи се
по делото от приетата скица и два нотариални акта за дарение с номера 167/2007
г. и 169/2012 г., че в процесния имот има построени две самостоятелни сгради –
двуетажна жилищна сграда и гараж. Установи се освен това, че в жилищната сграда
има два самостоятелни обекта на право на собственост с идентификатори
съответно: 12259.1024.203.1.1 /съсобствен между ответниците по делото/ и 12259.1024.203.1.2
/собствен на ищеца по делото/. Втората изградена сграда, представляваща
самостоятелен обект на право на собственост с идентификатор 12259.1024.203.3 се
установи, че е собственост на ищеца по делото.
С
определение № 926 от 20.10.2011г. II г.о. на ВКС е допуснал касационно
обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ППВС
№2/82г., б.”д” по въпроса дали е недопустима делбата на съсобствен парцел, в
който има две сгради, едната от които е съсобствена, а другата е индивидуална
собственост на съделител.
С решение № 59
от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г., ВКС, II г.о. е отговорено на
поставения въпрос, като е посочено, че е допустима делба на УПИ, ако е
застроено със сграда, собственост на единия съделител, но и с друга сграда,
която е съсобствена. Това е така,
защото в този случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния
си характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. че е станал
обща част. В този смисъл е и Решение №87 от 07.07.2011г. по гр.д. № 825/2010г.
на ІІ г.о, постановено в производство по отменената разпоредба на чл. 290 ГПК.
Според него делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е
застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена.
Освен разгледаното
вече възражение за недопустимост на делбата на процесния имот, което е
неоснователно, ответниците са направили и друго възражение за недопустимост, а
именно – наличие на сграда в процесния поземлен имот, която е в режим на етажна
собственост. По така направеното възражение съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 37 ЗС, намиращ се в раздела за етажната собственост, етажи или части от етажи, заедно с
придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на
отделни собственици – държавата, общини или други юридически или физически
лица. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът. Съгласно ал. 3 на посочената
разпоредба, общите части не могат да се делят. Следва да се даде отговор на
въпроса, представлява ли обща част процесният поземлен имот, върху който е
изградена сграда, представляваща етажана собственост. На така поставения въпрос
отговорът е отрицателен. За да достигне до този извод съдът съобрази
установеното по делото от фактическа страна, както и константната съдебна
практика:
В случая
безспорно установено по делото е, че в процесния поземлен имот е налице двуетажна
жилищната сграда с два самостоятелни обекта на право на собственост, които
етажи са собственост на различни лица – обект с идентификатор 12259.1024.203.1.1,
който е съсобствен между ответниците по делото и обект с идентификатор 12259.1024.203.1.2,
който е собственост на ищеца по делото. Ето защо съдът приема, че е налице
възникнала вертикална етажна собственост в процесния поземлен имот. Установи се
освен това обаче, че в процесното дворно място е изградена, освен жилищната
сграда, в която страните притежават самостоятелни жилища, и сграда /гараж/ от
23 кв.м., принадлежаща на ищеца и нанесена в кадастралната карта като
самостоятелен обект. В този случай е налице практика на ВКС, произнесена по
реда на отменената разпоредба на чл. 290 ГПК, според която дворното място е
обща част на сградата, само доколкото
принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има
сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си
характер и няма обслужващо сградата значение, т.е. не представлява обща част.
Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС само в
случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и
собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на
индивидуална собственост, независимо
дали нейният притежател е етажен собственик, или не, специалните правила по
управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да
намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна
собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този
режим при незачитане на правата му. Делбата на УПИ, застроено със сграда,
собственост на единия съделител, но и с друга сграда, която е съсобствена, е
допустима. В горепосочения смисъл са: Решение
№ 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г., ВКС, II г.о.; Решение
№124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на II ГО на ВКС и др.
Поради
изложеното, съдът намира, че делбата на процесния недвижим имот следва да бъде
допусната. Следва да се даде отговор на въпроса,
между кои лица и при какви квоти трябва да бъде допусната делбата.
Установи се от приетите по делото доказателства, че правата на съделителите
в съсобствеността са, както следва: за ищеца И.А.Д. ¾ ид. части, а за
ответниците Т.Ц.Д. и В.Ц.Д. – по 1/8 ид. част от процесния имот за всекиго от
тях. Тези обстоятелства освен това са отделени и като безспорни между страните
с приетия доклад по делото.
При тези квоти следва да бъде допуснато извършването на делба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна
делба между И.А.Д., ЕГН: **********; Т.Ц.Д., ЕГН: ********** и В.Ц.Д., ЕГН: **********
на правото на собственост върху следния недвижим имот, придобит по наследство и
чрез дарение: поземлен имот 12259.1024.203 /дванадесет хиляди двеста
петдесет и девет, точка, хиляда и двадесет и четири, точка, двеста и три/, гр.
Враца, общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на имота: гр. Враца, п.к. 3000, *************, целият имот с площ 608
/шестстотин и осем/ кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план:
3485/1508 /три хиляди четиристотин осемдесет и пет/ хиляда петстотин и осем/,
квартал 252/314 /двеста петдесет и две/триста и четиринадесет/, парцел 1/3
/първи/трети/, при съседи на целия имот: 12259.1024.200, 12259.1024.204,
12259.1024.205, 12259.1024.202, 12259.1024.269, при ДЯЛОВЕ:
- 3/4
ид.части за И.А.Д.,
ЕГН: **********;
- 1/8 ид.
части за Т.Ц.Д., ЕГН: **********;
- 1/8 ид. части за В.Ц.Д., ЕГН: **********.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му.
Делото да се докладва
след влизане на решението в сила.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: